Раздел 2 Одобрение на определени видове животновъдни обекти

1. Операторите на следните видове животновъдни обекти подават заявление до компетентния орган за одобрение в съответствие с член 91, параграф 1 и не започват своята дейност до одобряването на техния животновъден обект в съответствие с член 92, параграф 1:

а) животновъдни обекти за операции по събиране на копитни животни и домашни птици, от които посочените животни се придвижват към друга държава членка;

б) животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, от които зародишни продукти от посочените животни се придвижват към друга държава членка;

в) люпилни, от които се придвижват към друга държава членка яйца за люпене или домашни птици;

г) животновъдни обекти, в които се отглеждат домашни птици, от които се придвижват към друга държава членка домашни птици, предназначени за различни от клане цели, или яйца за люпене;

д) всеки друг вид животновъдни обекти за отглеждани сухоземни животни, който представлява значителен риск и чието одобрение се изисква в съответствие с правилата, установени в делегиран акт, приет в съответствие с параграф 3, буква б) от настоящия член.

2. Операторите прекратяват дейността в животновъден обект, посочен в параграф 1, когато:

а) компетентният орган оттегли окончателно или временно одобрението си в съответствие с член 95, параграф 2; или

б) в случай на условно одобрение, предоставено в съответствие с член 94, параграф 3, животновъдният обект не изпълни останалите изисквания, посочени в член 94, параграф 3, и не получи окончателно одобрение в съответствие с член 92, параграф 1.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с допълването и изменението на правилата относно одобряването на животновъдни обекти, предвидено в параграф 1 от настоящия член, относно:

а) дерогации от изискването операторите на видовете животновъдни обекти, посочени в параграф 1, букви а) — г), да подават до компетентния орган заявление за одобрение от негова страна, когато съответните животновъдни обекти представляват незначителен риск;

б) видовете животновъдни обекти, които трябва да бъдат одобрени в съответствие с параграф 1, буква д);

в) специалните правила относно прекратяването на дейностите на животновъдните обекти за зародишни продукти, посочени в параграф 1, буква б).

4. При приемане на делегираните актове, предвидени параграф 3, Комисията взема предвид следните критерии:

а) категориите и видовете отглеждани сухоземни животни или зародишни продукти в даден животновъден обект;

б) броя на видовете и броя на отглежданите сухоземни животни или зародишни продукти в даден животновъден обект;

в) вида на животновъдния обект и вида на производството;

г) движението на отглежданите сухоземни животни или зародишните продукти към и от посочените видове животновъдни обекти.

Член 90
Одобрение на статут на обособен специализиран животновъден обект

Операторите на животновъдни обекти, които желаят да получат статут на обособен специализиран животновъден обект:

а) подават до компетентния орган заявление за одобрение в съответствие с член 91, параграф 1;

б) не придвижват отглеждани животни към обособен специализиран животновъден обект в съответствие с изискванията, предвидени в член 134, параграф 1 и с делегирани актове, приети в съответствие с член 134, параграф 2, докато техният животновъден обект не получи одобрение на съответния статут от компетентния орган в съответствие с членове 92 и 94.

1. За целите на своето заявление за одобряване на техния животновъден обект, предвидено в член 89, параграф 1 и член 90, буква а), операторите предоставят на компетентния орган информация за:

а) наименованието и адреса на оператора;

б) местоположението на животновъдния обект и описание на съоръженията;

в) категориите, вида и броя на отглежданите сухоземни животни или зародишни продукти в животновъдния обект;

г) вида на животновъдния обект;

д) други аспекти на животновъдния обект, свързани с неговите специфични особености, които са от значение за определяне на свързания с него риск.

2. Посочените в параграф 1 оператори на животновъдни обекти уведомяват компетентния орган за всички случаи на:

а) значителни промени в животновъдните обекти във връзка с данните, посочени в параграф 1, букви а), б) и в);

б) прекратяване на дейността на животновъдния обект.

3. Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила във връзка с информацията, която да бъде предоставяна от операторите в заявлението за одобрение на техния животновъден обект в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

1. Компетентният орган предоставя одобрение на животновъдни обекти съгласно предвиденото в член 89, параграф 1 и член 90, буква а), когато животновъдните обекти:

а) отговарят на следните изисквания, по целесъобразност, относно:

i) карантината, изолацията и другите мерки за биологична сигурност, като се вземат предвид изискванията, предвидени в член 9, параграф 1, буква б), и правилата, приети в съответствие с член 9, параграф 2;

ii) изискванията относно надзора, предвидени в член 22, а когато това е от значение за съответния вид животновъден обект и свързания с него риск — и в член 23, както и правилата, приети в съответствие с член 24;

iii) воденето на дневник, предвидено в членове 97 и 98, и правилата, приети в съответствие с членове 100 и 101;

б) разполагат със съоръжения и оборудване, които:

i) са подходящи за намаляване на риска от въвеждане и разпространение на болести до приемлива степен, като се взема предвид видът на животновъдния обект;

ii) са с подходящ капацитет предвид броя на отглежданите сухоземни животни или обема на зародишните продукти;

в) не представляват неприемлив риск от гледна точка на разпространението на болести, като се вземат предвид въведените мерки за ограничаване на риска;

г) разполагат с достатъчно на брой обучен персонал за целите на функционирането на животновъдния обект;

д) имат въведена система, която позволява на оператора да докаже пред компетентния орган спазването на правилата от букви а) — г).

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, по отношение на:

а) карантината, изолацията и другите мерки за биологична сигурност, посочени в параграф 1, буква а), подточка i);

б) надзора, посочен в параграф 1, буква а), подточка ii);

в) съоръженията и оборудването, посочени в параграф 1, буква б);

г) отговорностите, компетентността и обучението на персонала и ветеринарните лекари, посочени в параграф 1, буква г);

д) необходимия надзор и контрол от страна на компетентния орган.

3. При установяване на правилата, които да бъдат включени в делегираните актове, приемани в съответствие с параграф 2, Комисията взема предвид следните въпроси:

а) рисковете, свързани с всеки вид животновъден обект;

б) категориите и видовете отглеждани сухоземни животни;

в) вида на производството;

г) обичайните схеми на движение за вида животновъден обект и видовете и категориите животни, отглеждани в съответните животновъдни обекти.

Член 93
Обхват на одобрението на животновъдни обекти

В одобрението на даден животновъден обект, предоставено в съответствие с член 92, параграф 1 вследствие на заявление, представено в съответствие с член 89, параграф 1 и член 90, буква а), компетентният орган изрично посочва:

а) за койот видовете животновъдни обекти, посочени в член 89, параграф 1, член 90, буква а) и правилата, приети в съответствие с член 89, параграф 3, буква б), се отнася одобрението;

б) за кои категории и видове отглеждани сухоземни животни или зародишни продукти от същите видове се отнася одобрението.

1. Компетентният орган въвежда процедури, които да бъдат следвани от операторите при подаване на заявление за одобрение на техните животновъдни обекти в съответствие с член 89, параграф 1, член 90 и член 91, параграф 1.

2. При получаване на заявление от оператор, подадено в съответствие с член 89, параграф 1 и член 90, буква а), компетентният орган извършва посещение на място.

3. Компетентният орган може да предостави условно одобрение на даден животновъден обект, когато от заявлението на оператора и последващото посещение на място от страна на компетентния орган съгласно предвиденото в параграф 2 е видно, че животновъдният обект отговаря на всички основни изисквания, които предоставят достатъчно гаранции за това, че животновъдният обект не представлява значителен риск, с оглед гарантиране на спазването на всички изисквания за одобрение, предвидени в член 92, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с член 92, параграф 2.

4. Когато компетентният орган е предоставил условно одобрение в съответствие с параграф 3 от настоящия член, той предоставя пълно одобрение едва когато при ново посещение на място в животновъдния обект, извършено в срок от три месеца от датата на предоставяне на условното одобрение, е видно, че животновъдният обект отговаря на всички изисквания за одобрение, предвидени в член 92, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с член 92, параграф 2.

Когато посоченото посещение на място покаже, че е налице явен напредък, но животновъдният обект все още не отговаря на всички посочени изисквания, компетентният орган може да удължи срока на условното одобрение. Условното одобрение обаче не надвишава срока от общо шест месеца.

1. Компетентният орган преглежда редовно одобренията на животновъдни обекти, предоставени в съответствие с членове 92 и 94.

2. Когато компетентният орган установи сериозни пропуски в животновъдния обект във връзка със спазването на изискванията, установени в член 92, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с член 92, параграф 2, и операторът не е в състояние да предостави подходящи гаранции за това, че съответните пропуски ще бъдат отстранени, компетентният орган започва процедури за отнемане на одобрението на животновъдния обект.

Компетентният орган обаче може да спре действието на одобрението на даден животновъден обект, когато операторът е в състояние да докаже, че съответните пропуски ще бъдат отстранени в разумен срок.

3. След отнемане или спиране на действието на одобрението в съответствие с параграф 2 то може да бъде възстановено единствено след като компетентният орган прецени, че животновъдният обект изцяло отговаря на всички изисквания по настоящия регламент, които се отнасят за съответния вид животновъден обект.

Раздел 3
Регистър на компетентния орган на животновъдните обекти и превозвачите

Член 96
Регистър на животновъдните обекти и превозвачите

1. Компетентният орган създава и поддържа актуализиран регистър на:

а) всички животновъдни обекти и превозвачи, регистрирани в съответствие с член 88;

б) всички животновъдни обекти, одобрени в съответствие с членове 92 и 94.

Той предоставя регистъра на останалите държави членки и го прави публично достъпен.

2. Когато е целесъобразно и от значение, компетентният орган може да съчетае регистрацията, посочена в параграф 1, буква а), и одобрението, посочено в параграф 1, буква б), с регистрация за други цели.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка със:

а) информацията, която да бъде включена в регистъра, предвиден в параграф 1;

б) допълнителните изисквания към регистрите на животновъдни обекти за зародишни продукти, след като те прекратят дейността си;

в) публичната достъпност на регистъра, предвидена в параграф 1.

4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила относно формàта на регистъра на животновъдните обекти и превозвачите и на одобрените животновъдни обекти, предвиден в параграф 1 от настоящия член, и процедурите, свързани с посочения регистър.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

1. Операторите на животновъдни обекти, които подлежат на регистрация в съответствие с член 88 или на одобрение в съответствие с член 92, параграф 1, водят и поддържат дневник, който съдържа най-малко следната информация:

а) видовете, категориите, броя и идентификацията на отглежданите сухоземни животни в техния животновъден обект;

б) движението на отглежданите сухоземни животни към и от техния животновъден обект, като се посочва, според случая:

i) тяхното място на произход или местоназначение;

ii) датата на тези видове движение;

в) документите — на хартиен носител или в електронен формат — които се изисква да придружават отглежданите сухоземни животни, пристигащи в животновъдния обект или заминаващи от него в съответствие с член 106, буква б), член 107, буква б), член 109, буква в), член 110, буква б), член 113, буква б), член 140, параграфи 1 и 2 и член 162, параграф 2 и правилата, приети в съответствие с член 114, член 117 и член 141, параграф 1, букви б) и в);

г) всички здравни проблеми, засягащи отглежданите сухоземни животни в техния животновъден обект;

д) мерки за биологична сигурност, надзор, лечения, резултати от изследвания и друга важна информация, според случая, за:

i) категорията и видовете отглеждани в животновъдния обект сухоземни животни;

ii) вида на производството;

iii) вида и размера на животновъдния обект;

е) резултатите от всички посещения за проверка на здравословното състояние на животните, изисквани в съответствие с член 23, параграф 1 и с приетите по реда на член 24 правила.

2. Държавите членки може да освободят животновъдните обекти, които са освободени от изискването за регистрация в съответствие с член 83, от изискването за водене на дневник с информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

3. Операторите на животновъдни обекти съхраняват предвидените в параграф 1 дневници в животновъдния обект и:

а) при поискване ги представят на компетентния орган;

б) ги съхраняват за минимален срок, определен от компетентния орган, който не може да бъде по-малък от три години.

Член 98
Водене на дневник за животновъдни обекти за зародишни продукти

1. Операторите на животновъдни обекти за зародишни продукти водят и поддържат дневник, който съдържа най-малко следната информация:

а) породата, възрастта и идентификацията на животните донори, използвани за производството на зародишни продукти;

б) времето и мястото на добиване, преработка и съхранение на добити, произведени или преработени зародишни продукти;

в) идентификацията на зародишните продукти и подробна информация за тяхното местоназначение, ако са налични сведения за него;

г) документите — на хартиен носител или в електронен формат — които се изисква да придружават зародишните продукти, пристигащи в животновъдния обект или заминаващи от него в съответствие с член 159 и член 162, параграф 2 и правилата, приети в съответствие с член 160, параграфи 3 и 4;

д) използваните лабораторни техники.

2. Държавите членки може да освободят животновъдните обекти, които са освободени от изискването за регистрация в съответствие с член 84, от изискването за водене на дневник с информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

3. Операторите на животновъдни обекти за зародишни продукти съхраняват предвидените в параграф 1 дневници в животновъдния обект и:

а) при поискване ги представят на компетентния орган;

б) ги съхраняват за минимален срок, определен от компетентния орган, който не може да бъде по-малък от три години.

Член 99
Водене на дневник от превозвачите

1. Превозвачите на зародишни продукти водят и поддържат дневник, който съдържа най-малко следната информация:

а) посетените от тях животновъдни обекти;

б) категориите, вида и броя на транспортираните от тях зародишни продукти;

в) почистването, дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на транспортните средства.

2. Държавите членки може да освободят превозвачите, които са освободени от изискването за регистрация в съответствие с член 86, от изискването за водене на дневник с информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

3. Превозвачите съхраняват предвидените в параграф 1 дневници:

а) по такъв начин, че при поискване да могат да ги представят незабавно на компетентния орган;

б) за минимален срок, определен от компетентния орган, който не може да бъде по-малък от три години.

Член 100
Делегиране на правомощия във връзка с воденето на дневник

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с правилата за допълване на изискванията относно воденето на дневник, предвидени в членове 97, 98 и 99, по отношение на:

а) дерогациите от изискванията за водене на дневник за:

i) операторите на определени видове животновъдни обекти и определени видове превозвачи;

ii) животновъдни обекти, в които се отглеждат, или превозвачи, които боравят с малък брой отглеждани сухоземни животни или малък обем зародишни продукти;

iii) определени категории или видове отглеждани сухоземни животни или зародишни продукти;

б) информацията, която да бъде записвана в допълнение към предвидената в член 97, параграф 1, член 98, параграф 1 и член 99, параграф 1;

в) допълнителните изисквания за водене на дневник за зародишни продукти след прекратяване на дейността на животновъдния обект, в който зародишните продукти са събрани, произведени или преработени.

2. При установяването на правилата в делегираните актове, предвидени в параграф 1, Комисията взема предвид следните аспекти:

а) рисковете, свързани с всеки вид животновъден обект или превозвач;

б) категориите и видовете отглеждани сухоземни животни или зародишни продукти, които се намират в животновъдния обект или са транспортирани;

в) вида на производството в животновъдния обект или вида транспорт;

г) обичайните схеми на движение за вида животновъден обект и категория на съответните животни;

д) броя на отглежданите сухоземни животни или обема на зародишните продукти, които се намират в животновъдния обект или са транспортирани от превозвача.

Чрез актове за изпълнение Комисията установява правила относно:

а) формàта на дневниците, предвидени в член 97, параграф 1, член 98, параграф 1 и член 99, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с член 100;

б) воденето в електронен формат на дневниците, предвидени в член 97, параграф 1, член 98, параграф 1 и член 99, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с член 100;

в) процедурите за водене на дневниците, предвидени в член 97, параграф 1, член 98, параграф 1 и член 99, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с член 100.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

1. Държавите членки въвеждат със система за идентификация и регистрация на отглеждани сухоземни животни и, при необходимост, за регистриране на тяхното движение, като се взема предвид:

а) видът или категорията на отглежданите сухоземни животни;

б) риска, свързан с този вид или категория.

2. Предвидената в параграф 1 система включва следните елементи:

а) средствата за идентифициране на отглежданите отделно или на групи сухоземни животни;

б) идентификационните документи, документи относно движението, както и други документи за идентифициране и проследяване на отглежданите сухоземни животни, посочени в член 104;

в) актуални регистри в животновъдните обекти съгласно предвиденото в член 97, параграф 1, букви а) и б);

г) компютърната база данни с информация за отглежданите сухоземни животни, предвидена в член 103, параграф 1.

3. Предвидената в параграф 1 система се проектира така, че да:

а) осигурява ефективното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки за профилактика и контрол на болестите;

б) улеснява проследимостта на отглежданите сухоземни животни и тяхното движение в държавите членки и между тях, както и въвеждането им в Съюза;

в) се осигури ефективна оперативна съвместимост, интеграция и съгласуваност на елементите на системата;

г) се гарантира, че системата е адаптирана в подходяща степен към:

i) компютризираната информационна система за уведомяване и докладване в Съюза, предвидена в член 20;

ii) информационната система IMSOC;

д) осигури съгласуван подход към различните животински видове, попадащи в обхвата на системата.

4. Когато е целесъобразно, държавите членки могат да:

а) използват цялата предвидена в параграф 1 система или част от нея за цели, различни от посочените в параграф 3, букви а) и б);

б) да обединят идентификационните документи, документите относно движението и другите видове документи, посочени в член 104, с ветеринарните сертификати или собственоръчната декларация, предвидени в член 140, параграфи 1 и 2, в член 148, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с член 141, букви б) и в) и член 148, параграфи 3 и 4;

в) да определят или оправомощят друг орган или физическо лице за практическото прилагане на системата за идентификация и регистрация, предвидена в параграф 1.

Член 103
Задължение на държавите членки да създадат компютърна база данни с информация за отглежданите сухоземни животни

1. Държавите членки създават и поддържат компютърна база данни, в която се въвежда:

а) следната информация във връзка с отглежданите говеда, овце и кози:

i) индивидуалната им идентификация съгласно предвиденото в член 106, буква а) и член 107, буква а);

ii) животновъдните обекти, в които се отглеждат животните;

iii) движението им в рамките на животновъдните обекти и извън тях;

б) информация относно отглежданите свине и животновъдните обекти, в които се отглеждат тези животни;

в) следната информация във връзка с отглежданите еднокопитни животни:

i) уникалният им доживотен номер съгласно предвиденото в член 109, параграф 1, буква а);

ii) средството за идентификация, свързващо животното с идентификационния документ, посочен в подточка iii), където е приложимо;

iii) идентификационният документ, предвиден в член 109, параграф 1, буква в);

iv) животновъдните обекти, в които животните обичайно са отглеждани;

г) информацията във връзка с отглеждани сухоземни животни от видове, различни от посочените в букви а), б) и в), ако това е предвидено в правилата, приети в съответствие с параграф 2.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с въвеждането при необходимост на информация относно животински видове, различни от посочените в настоящия член, параграф 1, букви а), б) и в), в компютърната база данни, предвидена в посочения параграф, като се вземат предвид рисковете, свързани с посочените животински видове, за да:

а) се осигури ефективното изпълнение на предвидените в настоящия регламент мерки за профилактика и контрол на болестите;

б) се улесни проследимостта на отглежданите сухоземни животни и тяхното движение в държавите членки и между тях, както и въвеждането им в Съюза.

Компетентният орган издава:

а) идентификационни документи за отглеждани сухоземни животни, ако се изискват съгласно член 106, буква б), член 109, буква в), член 112, параграф 1, буква б), член 112, параграф 2, буква б), член 113, буква б) и съгласно правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117;

б) документи относно движението и други видове документи за идентифициране и проследяване на отглеждани сухоземни животни , ако се изискват съгласно член 107, буква б), член 110, буква б), член 113, буква б) и съгласно правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117.

Компетентният орган информира Комисията и предоставя обществено достъпна информация относно:

а) звената за контакт във връзка с компютърните бази данни, създадени от държавите членки в съответствие с член 103, параграф 1;

б) органите или структурите, отговарящи за издаването на идентификационни документи, документи относно движението и други видове документи в съответствие с член 104, като се взема предвид член 102, параграф 4, буква в);

в) средствата за идентификация, които да се използват за всяка категория и всеки вид отглеждани сухоземни животни в съответствие с член 106, буква a), член 107, буква a), член 109, параграф 1, член 110, буква a), член 112, параграф 1, буква a), член 112, параграф 2, буква a), член 113, буква a) и правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117;

г) указаният формат за издаване на посочените в член 104 идентификационни и други видове документи.

Операторите, отглеждащи говеда:

а) гарантират, че отглежданите животни са индивидуално идентифицирани посредством средства за физическа идентификация;

б) гарантират, че компетентният орган, определеният орган или упълномощеният орган издава на отглежданите животни идентификационен документ, представляващ уникален доживотен документ, който:

i) се съхранява, попълва правилно и актуализира от оператора;

ii) придружава отглежданите сухоземни животни при тяхното движение;

в) предава към компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117, информация за движението на отглежданите животни в рамките на животновъдните обекти и извън тях.

Член 107
Задължения на операторите във връзка с идентификацията на отглеждани овце и кози

Операторите, отглеждащи овце и кози:

а) гарантират, че отглежданите животни са индивидуално идентифицирани посредством средства за физическа идентификация;

б) гарантират, че при движение извън животновъдния обект, в който се отглеждат, животните се придружават от правилно попълнен документ относно движението, издаден от компетентния орган в съответствие с член 104;

в) предава към компютърната система, предвидена в член 103, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117, информация за движението на отглежданите животни в рамките на животновъдните обекти и извън тях.

Член 108
Дерогации във връзка с идентификационните документи и документите относно движението за отглеждани говеда, овце и кози

Чрез дерогация от правилата на член 104, член 106, буква б) и член 107, буква б) държавите членки могат да освободят операторите от изискването отглежданите говеда, овце и кози да бъдат придружавани от идентификационни документи или документи относно движението при движение в рамките на държавата членка, при условие че:

а) информацията, съдържаща се в документа относно движението или в идентификационния документ, е въведена в компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1;

б) системата за идентификация и регистрация на отглеждани говеда, овце и кози предоставя ниво на проследимост, еквивалентно на осигуряваното от идентификационните документи и документите относно движението.

1. Операторите, отглеждащи еднокопитни, гарантират, че животните са индивидуално идентифицирани посредством:

а) уникален доживотен номер, вписан в компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1;

б) метод, с помощта на който безпогрешно да се осигурява връзката между отглежданите животни и идентификационния документ, предвиден в буква в) от настоящия параграф и издаден от компетентния орган в съответствие с член 104;

в) правилно попълнен уникален доживотен идентификационен документ.

2. Операторите, отглеждащи животни еднокопитни, предават информация за тях към компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1 и в правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117.

Операторите, отглеждащи свине:

а) гарантират, че отглежданите животни са индивидуално идентифицирани посредством средства за физическа идентификация;

б) гарантират, че при движение извън животновъдния обект, в който се отглеждат, отглежданите сухоземни животни се придружават от правилно попълнен документ относно движението, издаден от компетентния орган в съответствие с член 104, буква б);

в) предава към компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1 и правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117, информация за животновъдните обекти, в които се отглеждат животните.

Член 111
Дерогации по отношение на движението на отглеждани свине

Чрез дерогация от правилата на член 110, буква б) държавите членки могат да освободят операторите от изискването да гарантират, че при движение в държавата членка отглежданите свине се придружават от правилно попълнени документи относно движението, издадени от компетентния орган, при условие че:

а) информацията по отношение на документите относно движението е въведена в компютърната база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 103, параграф 1;

б) системата за идентификация и регистрация на отглеждани свине предоставя ниво на проследимост, еквивалентно на осигуряваното от документите относно движението.

1. Стопаните на домашни любимци, гарантират, че сухоземните домашни любимци от видовете, посочени в приложение I, част А, които се движат от една държава членка към друга, са:

а) индивидуално идентифицирани посредством средства за физическа идентификация;

б) придружени от правилно попълнен и актуализиран идентификационен документ, издаден от компетентния орган в съответствие с член 104.

2. Стопаните на домашни любимци, гарантират, че сухоземните домашни любимци от видовете, посочени в приложение I, част Б, когато се придвижват от една държава членка към друга и когато това се изисква съгласно правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117, са:

а) идентифицирани — индивидуално или групово;

б) придружени от правилно попълнени и актуализирани идентификационни документи, документи относно движението или други документи за идентифициране и проследяване на животни, както е целесъобразно за съответния животински вид.

Член 113
Задължения на операторите във връзка с идентификацията на отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, овце, кози, свине, еднокопитни животни и домашни любимци

Операторите гарантират, че отглежданите сухоземни животни, различни от говеда, овце, кози, свине, еднокопитни животни и домашни любимци, когато това се изисква съгласно правилата, приети в съответствие с членове 114 и 117, отговарят на следните изисквания:

а) идентифицирани са — индивидуално или групово;

б) придружени са от правилно попълнени и актуализирани идентификационни документи, документи относно движението или други документи за идентифициране и проследяване на животни, както е целесъобразно за съответния животински вид.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с:

а) определянето на органи или оправомощаването на други структури или физически лица съгласно предвиденото в член 102, параграф 4, буква в);

б) подробните изисквания относно:

i) средствата за идентификация на отглежданите сухоземни животни в съответствие с член 106, буква a), член 107, буква a), член 109, параграф 1, член 110, буква a), член 112, параграф 1, буква a), член 112, параграф 2, буква a) и член 113, буква a);

ii) прилагането и използването на средствата за идентификация;

в) информацията, която трябва да бъде включена в:

i) компютърната база данни, предвидена в член 103, параграф 1;

ii) идентификационния документ за отглеждани говеда, предвиден в член 105, буква б);

iii) документа относно движението за отглеждани овце и кози, предвиден в член 107, буква б);

iv) идентификационния документ за отглеждани еднокопитни, предвиден в член 109, параграф 1, буква в);

v) документа относно движението за отглеждани свине, предвиден в член 110, буква б);

vi) предвидените в член 112, параграф 1, буква б) идентификационни документи за сухоземни домашни любимци или предвидените в член 112, параграф 2, буква б) идентификационни документи, документи относно движението или други видове документи за отглеждани сухоземни домашни любимци;

vii) предвидените в член 113, буква б) идентификационни документи или документи относно движението за отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, овце, кози, свине, еднокопитни животни и домашни любимци;

г) подробните изисквания за различните видове и категории отглеждани сухоземни животни, за да се осигури ефективното функциониране на системата за идентификация и регистрация, предвидена в член 102, параграф 1;

д) подробните изисквания по отношение на отглежданите сухоземни животни, въвеждани в Съюза от трети държави и територии;

е) изискванията по отношение на идентификацията и регистрацията на отглеждани сухоземни животни от видовете, посочени в приложение I, част Б, и на отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни, като при необходимост се вземат предвид рисковете, които представляват посочените животински видове, с цел да се:

i) осигури ефективното изпълнение на предвидените в настоящия регламент мерки за профилактика и контрол на болестите;

ii) улесни проследимостта на отглежданите сухоземни животни и тяхното движение в държавите членки и между тях, както и въвеждането им в Съюза.

Член 115
Делегиране на правомощия във връзка с дерогациите от изискванията за проследимост

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с дерогациите за операторите от предвидените в членове 106, 107, 109 и 110 изисквания по отношение на идентификацията и регистрацията:

а) в случаи, в които един или повече от тези елементи не са необходими, за да бъдат спазени изискванията, предвидени в член 102, параграф 3, букви а) и б);

б) ако се гарантира посредством други мерки за проследимост, въведени от държавите членки, че степента на проследимост на съответните животни не е изложена на риск.

При установяването на правилата в делегираните актове, предвидени в членове 114 и 115, Комисията взема под внимание следните въпроси:

а) категориите и видовете на отглежданите сухоземни животни;

б) рисковете, свързани с тези отглеждани сухоземни животни;

в) броя животни в животновъдния обект;

г) вида производство в животновъдния обект, в който се отглеждат сухоземните животни;

д) схемите на движение на видовете и категориите отглеждани сухоземни животни ;

е) съображенията във връзка със защитата и опазването на различните видове отглеждани сухоземни животни;

ж) ефективността на останалите елементи за проследимост, включени в системата за идентификация и регистрация на отглеждани сухоземни животни, посочена в член 102, параграф 2.

Член 117
Изпълнителни правомощия във връзка с проследимостта на отглеждани сухоземни животни

Чрез актове за изпълнение Комисията установява правила за изпълнението на изискванията, предвидени в членове 106, 107, 109, 110, 112 и 113 и тези, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 103, параграф 2 и членове 114 и 115, във връзка със:

а) техническите спецификации, форматите и оперативните правила, приложими за:

i) средствата и методите за идентификация и използването на идентификация;

ii) идентификационния документ или документа относно движението за отглеждани говеда, овце и кози;

iii) идентификационния документ за отглеждани еднокопитни животни;

iv) идентификационните документи, документите относно движението и другите видове документи за отглеждани сухоземни животни от видове, различни от говеда, овце, кози и еднокопитни животни;

v) компютърните бази данни.

б) крайните срокове за:

i) предаването на информацията от операторите към компютърната база данни;

ii) регистрацията на отглеждани сухоземни животни;

iii) идентификацията на отглежданите сухоземни животни и подмяната на идентификационната маркировка;

в) практическото прилагане на освобождаването от изискванията за идентификация и регистрация, предвидени в правилата, приети в съответствие с член 115.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.