Към тази група може да се отнесат ясписоидите в латитите, установени западно от с. Буково. Те са светлокремави до тъмно червени с ахатоподобни и кварцови жилки.
7.6. Термоминерални води
Освен естествени извори за пресни води (Глухар, Брягово), в обхвата на картния лист са каптирани и източници на термоминерални води при селата Тополово, Новаково и Искра. Те спадат към нискотемпературните азотни води от смесен характер на водовместващите колектори – силитен-карбонитен-теритен тип. Имат местно значение и не се използват за балнолечение.
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие; процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncevetal. (1982) южната, планинска част попада в зоната с интензитет VIIІ степен, а северната – в зоната с ІХ степен. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони са от 4,6 до 5,0 М на юг до 6,6–7,5 М на север. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Площта попада в Горнотракийския сеизмичен район с висока сеизмична активност. В периода 14 – 19.04.1928 г. са станали най-силните разрушителни земетресения с епицентри извън картния лист. С интензитет Х степен или магнитуд 7,0 М е земетресението с епицентър при Чирпан, а при с. Поповица е с интензитет ХІ степен. Нанесени са значителни материални щети и до голяма степен е нарушено съвременното динамично равновесие на околната среда в ройона. В периода 1929–1958 г. са станали около 29 земетресения с магнитуд до 6,0 М и дълбочина на хипоцентъра от 30–50 km до 5–10 km. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са до –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от –1 mm/a до –1,5 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Те са с малки размери, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос. Представляват опасност предимно за пътната мрежа. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуват се в периферията на покровите и разливите, покриващи пирокластични и седиментни скали. Често обхващат големи площи и причиняват големи деформации в съвременния релеф.
