Единицата е обособена от Йорданов (1996ф) под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)”. Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008а).
На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са отнесени основно към т. нар. задруга на първи среднокисел вулканизъм. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означавани от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.
С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. Новодефинираната официална единица обединява полифациални скали, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен.
В изследваната площ Свободиновската вулкано-седиментна група е представена от скалите на Лисичарската свита и Ирантепенския вулкански комплекс.
4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE3)
Свитата се въвежда при настоящите проучвания на Източните Родопи от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек (Саров и др., 2008b), където е направена и справка за предишните ù обозначения.
Свитата се разкрива единствено в югозападния ъгъл на картния лист, на 1 km северозападно от с. Чал. В регионален план тези седименти изпълват долните отдели на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Първичните стратиграфски взаимоотношения на единицата са тектонски нарушени. Покрива се с рязка литоложка граница от андезитите на Ирантепенския вулкански комплекс.
Единицата е изградена от хаотични, уплътнени в различна степен белезникави мономиктови кластподдържани брекчи от приабонски рифови варовици.
Късовете са ръбести и по-рядко полуобработени, с дребно- едрочакълни до валуно-блокови размери. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, като на места напълно липсва.
В околностите на с. Чал дебелината на свитата достига 40 m.
Свитата е с биостратиграфски доказана приабонска възраст.
