Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение (фиг. 2 и 22).
В пределите на картния лист са представени две от съставящите комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата и блоково-валунно-брекчоконгломератната.
Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1999ф).
Скалите на задругата се разкриват в Горноселското понижение – източно от с. Малко Попово до западно от с. Долноселци. Добре застъпени са и в Крумовградския участък южно от с. Странджево, в околностите на с. Кожухарци, както и в отделни изолирани разкрития по югозападната рамка на картния лист. В регионален план седиментите са основен пълнеж на Ранилистското понижение.
Задругата заляга с размивна граница или трансгресивно върху метаморфния терен и скалите на Крумовградската група, и с бърз литоложки преход или с размив върху седиментите на Подрумченската свита. В Горноселското понижение тя прехожда вертикално в блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга, а се покрива с трансгресивна граница от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пределите на Крумовградския участък единицата се покрива с бърз вертикален преход или рязка литоложка граница от мергелно-варовиковата задруга. Просича се от андезитите на Ирантепенския вулкан.
Основният скален компонент на задругата са пясъчниците, заменящи се незакономерно в латерална или вертикална посока от пачки преобладаващо дребнокъсови брекчоконгломерати и конгломерати. Общият цвят на задругата е сивият и светлосивият. На изветряла повърхност скалите придобиват характерно жълто-кафяво оцветяване.
Пясъчниците са средно- до дебелопластови (до 2–3 m), с масивна текстура и разнозърнеста, алевро-псамитна до псамо-псефитна структура. Имат хоризонтална, понякога градационна или коса слоестост. Съставът им е полимиктов, представен от кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, мусковит и др. Спойващата маса е глинеста или глинесто-варовита, от базален или поров тип. В псамитните скали от долните отдели на единицата се срещат тънки лещи от въглища. На места в профила пясъчниците се прослояват от по-фини разновидности – алевролити и мергели.
Брекчоконгломератите и конгломератите се срещат под формата на отделни лещи и пачки всред пясъчниците. В тях се наблюдава груба хоризонтална, а понякога и коса слоестост. Късовете са дребно- до едрочакълни, с полимиктов състав, изграден предимно от високометаморфни скали – разнообразни гнайси, амфиболити, пегматити, кварц, гранитоиди.
Дебелината на единицата варира в широки граници, като в Крумовградския участък е в интервала 10–150 m, а в Горноселското понижение достига от 100 до 450 m.
Долните отдели на задругата са с континентален – лимнично-бракичен генезис, в преход с постепенно налагащ се плиткоморски режим.
Задругата е с биостратиграфски доказана приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф).
Тази неофициална литостратиграфска единица се описва за първи път от В. Георгиев и др. (1999ф) като „задруга на блоковите брекчи”, но позиционирани по-високо в палеогенския разрез. На Геоложката карта в М 1:100 000 к. л. Крумовград и Сапе част от скалите, изграждащи задругата, са отнесени към „въгленосно-песъчливата задруга” (Кожухаров и др., 1992).
Задругата се разкрива източно и южно от с. Сеноклас, в долината на р. Малката ряка и в района западно от с. Долноселци. В изследваната площ те участват в пълнежа на Горноселското понижение, а в регионален план изпълва Ранилисткото понижение.
Задругата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга и несъгласно върху метаморфната подложка и скалите на Крумовградската група. Покрива се трансгресивно от седимент-вулканогенния пълнеж на Подковската свита.
Скалите на единицата са сравнително еднообразни, представени предимно от несортирани груботеригенни брекчи. Основният цвят на скалите е жълто-кафявият. Слоестост липсва или е груба. Късовете са неравномерно разпределени, слабо споени, с едровалунни до блокови, по-рядко чакълни размери. Срещат се отделни плуващи блокове с обем до няколко десетки m3, изградени от разнообразни гнайси, гнайсошисти, амфиболити, гранитоиди, пегматити и др. Матриксът е едро- до среднозърнест песъчлив, като цяло преобладаващ.
Дебелината на блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга в Горноселското понижение е около 180 m.
Възрастта на единицата се приема за приабонска въз основа на взаимоотношенията ù на преход с подстилащата я конгломератно-пясъчниковата задруга.
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).
Скалите на мергелно-варовиковата задруга се разкриват южно от с. Кожухарци, както и в югозападния ъгъл на картния лист. В изследваната площ те участват в строежа на Крумовградски участък, а в регионален аспект те изграждат най-горните нива на Ранилисткото понижение.
Единицата се разполага с бърз литоложки преход (варовити пясъчници) или с рязка литоложка граница върху конгломератно-пясъчниковата задруга, или трансгресивно върху Подрумченската свита. Просича се от вулканитите на Ирантепенския вулкан.
Задругата е представена от органогенни варовици с рифов характер. Варовиците са бели до кремави, с масивен изглед, неяснослоести до дебелопластови. Изградени са главно от варовити водорасли, колониални корали, гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други плиткоморски организми.
Дебелината на задругата се изменя от няколко метра до 150 m.
Единицата е основен биостратиграфски репер за палеогенските отложения в Източните Родопи. Приабонската и възраст е доказана с многобройни фаунистични определения извън конкретния район, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф), и др.
