Като официална литостратиграфска единица с указаното наименование и ранг комплексът се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Крумовград и Егрек в М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (Кожухаров и др., 1992) скалите ù са включени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Комплексът е изграден предимно от среднокисели вулкански скали –лапилно-блокови и пепелни туфи, туфити и епикластити в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, както и лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали).
Въз основа на K-Ar датировки, биостратиграфски данни и взаимоотношения с други единици, възрастта на скалите от комплекса се определя като приабонска.
В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен само от преобладаващо андезитови по състав лави, обособени на картата като „среднокисели вулканити”.
Среднокисели вулканити (1IrαE3). Лавовите скали от състава на вулканския комплекс се разкриват на малка площ в югозападния ъгъл на картния лист между селата Дисевица и Чал. Те покриват несъгласно или просичат седиментите на Подрумченската свита, теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга.
Скалите от единицата са представени от андезитобазалти до андезити и дацити с рязко преобладание на андезитите. Изграждат разкъсани лавови потоци и единични линейно удължени секущи тела. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до лилави. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Порфирните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35% от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други съотношението е обратното. Чeсто в състава присъства ортопироксен, в някои случаи напълно променен (хлоритизиран и серпенитизиран). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорните минерали са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелит? и др.
Дебелината на лавовите потоци в пределите на картния лист е променлива, като максималната достига 150 m.
Данните от K-Ar датировки от лави на комплекса сочат изотопни възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). Новите U-Pb датировки по циркон указват възраст от 32,7 ± 1,4 Ма (Kibarov et al., 2007) и доближават началото на ефузивната вулканска активност до границата на приабона и рупела. По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Marchev et al., 1997; Marchev, Singer, 1999, 2002; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Marchev et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Bonev et al., 2006).
