Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

Изтегляне 4.86 Mb.

страница	54/68
Дата	27.01.2024
Размер	4.86 Mb.
	#120125
Тип	Задача

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 68

Блокови структури .

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		B F₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄²
			Преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R₁- R₂²

Цялостното дооформяне на структурата съвпада с оформянето на Момчилградската синклинала и се свързва със забележителен (R₄^1-1) етап на издигане в цокъла (Кесебирската и Белоречката подутина).

Блокови структури. Най-изразителната блокова структура в рамките на изследваната площ е Лудетенският (Малокаменянски) грабен.
Лудетенски грабен. За първи път структурата е описана от Боянов и др. (1961ф) и доохарактеризирана от Шабатов и др. (1965ф). Грабенът е с най-общо СЗ–ЮИ удължение (150º). Северозападният му фланг е в околностите на с. Победа (западно от вр. Адатепе), а на ЮИ, с дължина над 7–8 km, структурата се разпростира до околностите на селата Сивогурка и Девесилица. Широчината (между 1 и 2 km) е изменчива благодарение на силно повиващия югозападен – Лопатарски бордови разлом. Структурата е от типа на характерните за Източнородопския регион дълбоко врязани в рамката протодепресионни, конседиментационни грабени, заложени на етапа R₁по периферията на подутините в метаморфния цокъл. Пълнежът ù се състои основно от скалите на Шаварската свита (Крумовградска група), Подрумченската свита (в отделни блоково оформени фрагменти южно от с. Щърбина) и монотонни, основно грубо-неяснослоести пясъчници от състава на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс).
В района на селата Синап и Щърбина преобладаващо силно уплътнените разнокъсови, в т. ч. гигантскоблокови брекчи на Шаварската свита оформят на фона на общото пропадане трапецовиден, стесняващ се на изток напречно разположен хорст. Около и ЮИ от с. Къклица по югозападната периферия на грабена е установено двукратно, осъществено на по-късен етап стъпаловидно субпаралелно пропадане на скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга спрямо външната, контактуваща с цокъла ивица, изградена от скалите на Крумовградската група. Амплитудата на тези късни движения не е добре изяснена поради нееднакво и неравномерно представения пълнеж.

Изтегляне 4.86 Mb.

Сподели с приятели: