Момчилградското понижение („структурно-тектонска зона”) е по същество по-късно от СИРП. Залагането на комплексната депресия, изключвайки ларамийските и ранноилирските (R21) активизации по периферията на синформно огънатите кристалинни бордове, се свързва с етапа на троговото заложение (R23) и ликвидиране на Кърджали-Самотновския праг в района от с. Седловина (к. л. Кърджали – М 1:50 000).
Понижението има генерално СИ–ЮЗ (55º) направление, почти напречно разположено под ъгъл 85º спрямо структурите от СИРП. Общата му дължина е около 55 km. Напречната ширина е непостоянна, като достига 34 km.
В него са обособени три части („подзони”): североизточна, централна и югозападна. В рамките на изследваната площ са представени фрагменти от югозападната и централна част на МГП.
Югозападна част („подзона”).Тази част на второразрядната структура има генерално И–З направление, дължина близо 30 km и непостоянна ширина. От север границата ù с централната част на понижението се маркира по удължението на Мъженската рифова бариера или Мъженската флексура и Яминския разлом (к. л. Джебел и к. л. Златоград – М 1:50 000). От запад тя опира в Добромирския серпентинитов масив (к. л. Златоград – М 1:50 000), а в източна посока завършва (изклинва) с Рударковския участък. Южната граница се маркира по северната периферия на Кесебирската подутина.
Строежът на югозападната част на МГП е обстойно разгледан в Обяснителната записка към к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008c).
Югозападната част на МГП отговаря приблизително на т. нар. южен блок (Атанасов и др., 1972) или Добромирско-Чорбаджийски район (зона – Кожухаров, 1995; Boyanov, Goranov, 2001). В пределите на изследваната площ попада нейният най-източен, Рударковски участък („зона”).
Рударковски участък Обособяването му се прави за първи път при настоящите проучвания на Източните Родопи (Йорданов и др., 2008c).
Участъкът се разглежда като част от т. нар. Източнородопски риф от периметъра на Ранилисткото понижение, но локално прекрачващ неговите граници. Той бележи началото на обширна трансгресия, обхващаща Момчилградското понижение на R23 илирския подетап.
Рударковският участък се разполага между района на селата Малка Чинка, Рибино и околностите на с. Елхово (к. л. Джебел в М 1:50 000). Маркира се по седиментите на мергелно-варовиковата задруга – прибрежни, преобладаващо биостромни варовици, разполагащи се директно върху кристалинния фундамент. На територията на изследвания район попада източният му фланг, следящ се между указаните села до около 1 km западно от с. Рударка, откъдето напуска пределите на картния лист.
Участъкът маркира тесен пролив с ширина не повече от 1–1,5 кm, разположен между северозападните периферни склонове на Кесебирската подутина и Рибиновското издигане. Проливът е играл ролята на преливник от ранноприабонския басейн, изпълващ Ранилисткото понижение на запад към пространството на Момчилградското понижение, представлявящо към този момент континентална суша. Пробивът се свързва с преодоляването на т. нар. Кърджалийско-Самотновски праг.
