Азбест. Генетично е свързан с ултрабазичните скали, предимно с перидотитов състав. Пространствено те формират две ивици: западна – от с. Пашинци до с. Папуняк, и източна – от държавната граница до с. Голямо Каменяне (Трашлиев и др., 1989). По-известни находища са при същото село и селата Аврен и Кандилка. Експлоатирани са през втората половина на миналия век, като понастоящем добивът им е прекратен. Те спадат към групата на жилните образувания, свързани с еднопосочно ориентирани тектонски нарушения. Основен носител на суровина е антофилит-азбестовата формация. Тя запълва тектонски пукнатини на срязване и скъсване, като формира жили с ясно изразени и резки контакти. Дебелината им достига до 0,4 m, а дължината и дълбочината е в зависимост от големината на разкриващите се тела.
Вермикулит. Установен е в над 30 тела с различни размери между с. Голям Девесил и с. Голямо Каменяне. Той е свързан с изветрителните зони над серпентинизираните и хидротермално променените ултрабазити, образувани при разлагането на специфичните им ендогенни минерали. Експлоатационните работи отдавна са преустановени. Добивът е достигал до 1000 t годишно (Трашлиев и др., 1989).
Графит. Установен е югоизточно от с. Голямо Каменяне в графитизирани кристалинни шисти от Крумовишката литотектонска единица. Графитът е финолюспест, неравномерно разпределен под формата на огънати люспи и удължени агрегати, оформящи отделни ивици без практическо значение (Трашлиев и др., 1989).
Фосфорит. Северозападно от Крумовград в олигоценските материали са наблюдавани обогатени нива с микрозърнести фосфорити с минераложко значение (Трашлиев и др., 1989).
Фелдшпат, слюда. Частични опити за ръчно обогатяване са правени в района на с. Подрумче от пегматитовите тела на Крумовишката литотектонска единица (Трашлиев и др., 1989).
