Разнообразието от скални разновидности е дало възможност за откриване и разработване на кариери за различни строителни материали: мрамори – Голямо Каменяне, Аврен, Егрек и др.; гнайси – с. Нивица, с. Синап и др.; ултрабазити – с. Аврен, с. Голямо Каменяне; варовици – с. Голяма Чинка, с. Звънарка и др.; андезити – североизточно от Крумовград; туфи – източно от с. Седефче; пясъци и чакъли – по поречието на р. Крумовица.
6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни
Цветни (ювелирни, декоративни) камъни се срещат на много места всред скалите на Звезделския, Нановишкия и Ирантепенския вулкански комплекс. Те са обособени в субекваториална ивица от с. Звездел до източно от с. Качулка. Преобладават пукнатинният тип ахати, по-малко уругвайският, бастионният, халцедоновидните и рядко ясписи. На няколко участъка между с. Горна Кула и с. Синделци има изчислени запаси (Йорданов, Б. и др., 1984ф).
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
Категоризацията на опасните процеси и явления е по Бручев и др. (1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. Прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1 000 г. (MSK–64) по Е. Boncev et al. (1982) е с интензитет VII степен, а магнитудният интервал на възможните сеизмични огнищни зони е 4,10 – 4,50 М. Отразена е сеизмичната опасност както при земетресения на територията на страната, така и на такива извън нея, но оказващи влияние на сътресяемостта. На 21.09.1916 г. е регистрирано земетресение с епицентър на 250 m североизточно от вр. Сиври, западно от долината на р. Крумовица, с магнитуд 3.20 М и дълбочина на хипоцентъра 34 km. Земетресение с епицентър в Турция е усетено в района на Крумовград на 21.08.1917 г. с интензитет от V степен. На 26.03.1943 г. е регистрирано земетресение с епицентър в Крумовград с интензитет от ІV степен. Съвременните движения (–1 – 0 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Скоростта на вертикалните движения за периода 1930–1985 е от –0,5 mm/a в югозападните до 0 mm/a в североизточните части на площта.
Свлачища. Малки плитки свлачища се наблюдават по десния склон на р. Кесебир преди вливането ù в р. Крумовица и по десния склон на р. Елбасан дере. Дълбоко, условно стабилизирано е свлачището на 1 km югоизточно от с. Джелепско с площ 1 km2 (В. Георгиев и др., 1998ф). Образуването и активната фаза от развитието му са протекли през пролетта на 1952 г., като отделни части от него се активират и сега. Свлачищният откос е с височина до 50 m в периферията на андезитобазалтов излив, а свлачищното тяло е със сложна морфология – свлачищни тераси, понижения (част от които заблатени) и напорни валове в челните му части. Свлачището е предизвикало нарушаване на отточната мрежа, изразено в некоординирано изклинващи ровини и оврази.
Срутища. Сравнително големи срутища има по пътя с. Звездел – с. Седефче. При с. Звънарка срутище, изградено от блокове от органогенни варовици, е преградило долината на безименен дол. В района на с. Бук и източно от него се наблюдават срутища, някои от които преграждат част от доловете. Големи срутища са образувани и в южните разчленени склонове на вр. Ирантепе. Потенциално опасен е проломният участък в долината на р. Крумовица южно от Крумовград. Активизиция на срутищните процеси може да се предизвика при нецелесъобразна антропогенна намеса.
Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, промяната на речното легло, отлагането на големи количества наноси правят долината на р. Крумовица изключително опасна от големи и разрушителни наводнения. Катастрофално наводнение по реката е станало през м. декември 1980 г., когато водният обем е достигнал екстремните стойности от 2 773 dm3/s/km2.
Обрушване в подземни изработки. Това явление е резултат от освобождаване на механичната енергия и разрушаване на пределно напрегнат масив. Поврежда се крепежът, при което скалите губят устойчивостта си и се обрушват, запълвайки подземните изработки. Потенциална опасност от обрушване има в рудниците Звездел и Пчелояд. Рискови в това отношение са изоставените галерии южно от с. Голямо Каменяне и района на с. Аврен – с. Девесилово.
Опасни газопроявления в подземни изработки. Най-голяма потенциална опасност от задушаване, запалване и експлозии има метанът. Задушлив въглероден двуокис се отделя от високонапорните води в една от галериите на рудник Пчелояд.
Слягане на терени над подземни изработки. Локални пропадания на повърхността има в терените, разположени над рудниците Звездел и Пчелояд. Опасност от слягане на терени има над изоставените галерии на юг от с. Голямо Каменяне и в района на с. Аврен – с. Девесилово.
