Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Крумовград).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Засебяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (Фиг. 2 и 26).
В пределите на картния лист са застъпени части от само една от съставящите задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е най-широко представената в комплекса единица в рамките на понижението.
4.1.4.1 Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)
Седиментите на единицата са описвани като „свита на конгломератите и пясъчниците” (Р. Иванов и др., 1956ф) или означавана под различна форма с термина „хоризонт”: (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1958ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др. 1968ф) и др. Като „въгленосно-песъчлива задруга” придобива популярност в Кожухаров и др., (1995). По-късно скалите на задругата са приобщени към т. нар. теригенно-варовиков комплекс (Боянов, Горанов, 1997ф).
Скалите на задругата са главния пълнеж на Североизточнородопската комплексна депресия (фиг. 26). Седиментите на единицата се разкриват на по-големи площи северно от Кърджали около с. Средника и по пътя за селата Рани лист, Стремци и Скърбино. Отделно малко разкритие има непосредствено западно от с. Звъника.
При с. Звъника единицата заляга трансгресивно и дискордантно върху метаморфния терен. Северно от Кърджали долната граница не се разкрива на повърхността. В тази област задругата се отделя по тектонски линии от други палеогенски скали. Покрива се нормално с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга (с. Звъника).
Задругата е представена от незакономерна алтернация на конгломерати и пясъчници, взаимно заменящи се във вертикална и латерална посока. Рядко се срещат алевролити и мергели.
Конгломератите обикновенно са недобре издържани, образувайки изклинващи пластове и лещи, дебели до няколко метра. Преобладава дребно- до средночакълната фракция, представена от разнообразни гнайси, пегматити, амфиболити, кварц и др. Матриксът е песъчлив, глинесто-песъчлив и по-рядко варовито-глинест.
Пясъчниците са неяснослоести или образуват пластове с дебелина от 10–15 cm до няколко метра. Те са масивни, жълтеникави до сиво-зеленикави на цвят, едро- до среднозърнести, с полимиктов състав. Зърната са полузаоблени или с ръбести очертания, представени от кварц, плагиоклаз, биотит, мусковит. Спойката е глинесто-карбонатна, криптокристалинна от запълващ поров тип.
Дебелината на задругата силно варира, като достига до 350 m при с. Скърбино.
Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни фаунистични определения (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1968ф; Боянов и др., 1995) и др.
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Настоящото наименование се прилага за първи път в обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали). В по-старата литература е описвана като: „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Иванов, Р., 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961); „трети приабонски хоризонт – варовит” (Горанов, 1960); „трети - варовит хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф); „Шишмановска свита” (n.n.) (Панов, 1982); „Източнородопски бариерен риф” (Йорданов, 1996ф).
При с. Звъника скалите на задругата изграждат сравнително голяма рифова крайбрежна постройка. Отделни малки тела са развити в- и около периметъра на Енчецкия хорст, както и непосредствено западно от Кърджали в зоната на Кърджалийския разлом.
Задругата се разполага нормално с бърз преход или се зацепва с материалите на постилащата я конгломератно-пясъчниковата задруга, а в останалите разкрития границите ù са тектонски.
Скалите на единицата са представени от бели до кремави масивни рифови варовици, най-често без отчетливо напластяване, с биостромен или биохермен характер. В строежа им участват разнообразни форми на водорасли, корали, бриозои, бивалвии, нумулити, гастроподи и пр. Теригенният примес е в незначително количество и е съсредоточен предимно в основата на рифовете. На отделни места варовиците са прослоени от тънки мергелни нива.
Дебелината на задругата е непостоянна. При с. Звъника максималната дебелина достига 75 m.
В рамките на картния лист скалите на мергелно-варовиковата задруга изграждат предимно прибрежни постройки. В друга позиция и райони на разпространение те изграждат бариерни вериги от и около етапа на бесейнова трансформация.
Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф), и др.
