Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група – n. n.)” е възприета за пръв път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф).
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008).
Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално засебени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).
С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.
4.1.6.1. Пъдарска свита (PdE3)
За първи път и под това име единицата е описана от Йорданов и др. при настоящото изследване. Именувана е на с. Пъдарци, Кърджалийско, при което е посочен холостратотипът (к. л. Комунига –M 1: 50 000). Официализирането ù, съпроводено с подробен исторически преглед, е извършено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008).
В по-новите изследвания е разглеждана като съставна част от „задруга на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов в: Кожухаров и др., 1995) и „вулканогеннo-седиментогенна задруга” (В. Георгиев и др., 1996ф).
Скалите на свитата изграждат основния седиментен пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В рамките на изследвания район разпространението ù е съсредоточено по северозападния контур на картния лист, северно от селата Главатарци, Енчец, Средника, както и в един малък клиновиден периметър северно от с. Зимзелен.
Долната граница на единицата не се наблюдава. От юг свитата се отделя по линията на Кърджалийския разлом от скали от други нива на палеогенския разрез. Покрива се с вертикален преход от варовитите туфити на Зимовинския вулкански комплекс.
В рамките на картния лист единицата е представена в класическия си облик – флишоидна алтернация на среднокисели туфи и тефроидни скали с промеждутъчен състав, редуващи се с нормални седименти – пясъчници, алевролити и мергели. Редуването е ритмично, предимно тънко- до среднопластово и по-рядко дебелопластово, с добре изразена слоестост.
Туфите и туфитите са преобладаващо псамитови и алевритови и в по-малка степен пепелни. Дебелината на пластовете е 5–50 cm, рядко до 1 m.
Пясъчниците изграждат пластове с дебелина 30–40 cm. В състава им често участва вулканогенна съставка. Текстурата им е масивна.
Мергелите са неясно слоести, сиви на цвят.
Макар и рядко присъстват единични пачки или пластове от органогенни детритусни варовици.
Основен белег на единицата е нейният ритмичен строеж с белези на тефроидна турбидитна седиментация. Ритмичността е сравнително монотонна, но плавно и осезаемо изменчива както във вертикална, така и в латерална посока.
Дебелината на свитата варира от 0 до 150 m.
Всред варовитите и мергелни нива е определена богата късноеоценска фауна (Горанов, 1960; Иванов, Р. 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф) и Динков и др. (1968ф). Микропалеонтоложките (варовит нанопланктон) определения на Синьовски по материали от нашите опробвания в мергелните нива на свитата южно от с. Бленика показват присъствие на таксоните Helicosphaeracompacta и Lanternithusminutus. Първият ограничава стратиграфския диапазон отдолу до бартона, а вторият продължава масовото си развитие до началото на олигоцена. Така възрастовият интервал на единицата се включва в обхвата на късния приабон – най-ранния рупел.
Материалите на единицата са отделени и описани за първи път от Йорданов (1996ф). В. Георгиев и др. (1996ф; 1997ф) я възприемат като „олистостромна пачка” (или т. нар. тук Лисичарска свита, б.а.), което не отговаря на характерния състав и съществено изменя позицията ù в разреза.
В регионален план материалите на задругата заемат сравнително високи нива в седиментния пълнеж на вулкано-седиментния трог. В пределите на изследванат площ задругата може да се наблюдава на около 1 km северно от с. Главатарци, по левия бряг на яз. Кърджали.
Долната граница не е разкрита на повърхността. Единицата се зацепва чрез латерален преход с ритмичните седименти на Пъдарската свита.
Скалите на задругата са представени предимно от сравнително еднообразни дебело-грубослоести разнозърнести полимиктови пясъчници. Това са кафеникави на цвят, сравнително добре споени скали с масивна текстура и псамо-псефитна структура. В състава им участват предимно ръбести до полузаоблени зърна от ортоклаз, кварц, биотит, гранат, епидот и др. Пясъчниците включват в по-долните си нива и мергелни пакети, посредством които прехождат от постилащата ги и латерално заместваща Пъдарска свита. Често присъстват прослои и пачки от латитови бомбени туфи, отнасящи се към Войновския вулкански комплекс (к. л. Николово – М 1: 50 000).
Характерно за строежа на задругата е наличието на лещи и прослои от разнокъсови полимиктови класт- или матриксподдържани брекчоконгломерати. Късовата компонента е изградена от разнообразни гнайси, метагранити, амфиболити, мрамори и пр. В околностите на с. Старо място и на север всред разреза на единицата са набелязани пластинообразни блокове и плаки от мономиктови мраморни, амфиболитови, и пр. разнокъсови уплътнени брекчи от състава на Крумовградската група (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
Дебелината на единицата достига до 200 m.
Материалите на брекчоконгломератната задруга се схващат като продукт на лошо сортирана флуксотурбидитна седиментация, изпълваща сравнително обширни, но локално оформени депресии в подножието на басейновия склон.
Опробване беше извършено от Йорданов и ко. (в: Саров и др., 2006ф) от песъчливите нива на задугата. Изследваната фосилна асоциация е сравнително богата и съдържа важни стратиграфски репери – Isthmolithusrecurvus Deflandre in Deflandre & Fert, 1954 и Ericsoniaformosa (Kamptner, 1963) Haq, 1971, които ограничават стратиграфския диапазон в рамките на късния приабон. Определенията извърши Д. Синьовски, въз основа на варовита нанофосилна фауна.
