4.1.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2)
Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т.нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за пръв път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовгадската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992).
Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991, се прави в Zagorchev (1998).
Следва да се отбележи, че някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез.
Областта на развитие на Крумовградската група в първоначално дефинирания обем се разполага в североизточните окрайнини на Кесибирското подуване, южно от Крумовград. На к. л. Кърджали групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската брекчозна свита.
В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 26). В изследваната площ те са съсредоточени по вътрешната периферия на Бойновското грабеновидно понижение. Разпространени са около селата Бойно, Кьосево, Каменарци, както и южно от с. Звъника. В района на с. Старо място част от пълнежа е преотложен като плаки всред брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга от състава на Свободиновска вулкано-седиментна група.
Материалите на Крумовградската група се разполагат несъгласно, с размивна граница върху метаморфната подложка или се отделят от нея с тектонска граница. Покриват се несъгласно с размивна граница от брекчоконгломератите на Подрумченската свита.
В пълнежа на единицата преобладават уплътнени груботеригенни скали – несортирани, най-вече полимиктови брекчи и брекчоконгломерати с ниска степен на обработка. Съставът им в повечето случаи е пряко зависим от състава на скалите от директната подложка – разнообразни гнайси, мигматити, амфиболити, калкошисти и пр. На някои места брекчата е изключително мономиктова, класт-поддържана, представена от разнокъсови до блокови, предимно необработени серпентинитови късове. Матрикс почти не се наблюдава. Когато присъства, той е с песъчливо-гравийни размери и сходен с типа на късовата компонента.
На различни нива в профила се наблюдават неиздържани прослойки от псамо-псефитни слабо споени гравийни пясъчници и брекчоконгломерати.
Дебелината на единицата се изменя от 0 до 80 m (с. Звъника) до 200 m при с. Кьосево.
Част от скалите на групата по западния борд на Бойновския грабен носят белезите на „синдетачмънт” брекча, развиваща се около приразломни негативни форми по периферията на протодепресиията.
Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.
