Мъгленишка група Долнолуковска свита (Боянов и др., 1990). Типовият разрез на свитата е описан в Голямото дере, североизточно с. Долно Луково. Като цяло е представена от теригенно-глинеста асоциация, включваща пясъчници, алевролити, аргилитови шисти, филити и др. Най-шроко развитие имат слабометаморфозираните филити, съответстващи на описания от Боянов и др. (1963) филитоиден хоризонт. Датирана е първоначално като долна креда (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976) и като горноюрско-долнокредна (Boyanov, Trifonova, 1978). Последно е приета за долноюрска (Trifonova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989). Взаимотношенията на Долнолуковската свита със скалите на Мандришката група са представени (Боянов и др., 1990) като тектонски с навлачен характер. Разрезът се разглежда (Боянов, Русева, 1984) като навлачна пластина от алохтона на Източнородопския комплексен навлак. Според нас липсват категорични данни за навлачен характер на контакта в регионален аспект. По скоро става въпрос за локални възсядания, които усложняват нормалния преход между двете групи.
3.2.2.2. Структурни особености
Структурите са представени от фолиация и гънки с микро и мезо размери.
Фолиацията е сравнително ясно проявена. Ориентировката ù е много променлива, което е резултат на интензивното микронагъване. Гънките са асиметрични и изоклинални с посоки на шрнирите 20–25°. Тази ориентировка на шарнирите отговаря на посоките на гънките в разреза на Белоречката литотектонска единица, което говори за формирането им в един етап на синметаморфна деформация.
3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Скалите на Мандришката единица са метаморфозирани в нискостепенен зеленошистен до анхиметаморфен фациес за метаседиментната последователност и нисък амфиболитов фациес за подложката. За Мандришката група (Боянов и др., 1990) определят следните минерални парагенези:
За метагабро-диабазите, метадиабазите и ортошистите – 1/албит–олигоклаз+хлорит+актинолит;
2/ албит-олигоклаз+епидот+актинолит+хлорит;
За метапелитите – 1/ кварц+хлорит+бяла слюда+албит-олигоклаз+гранат (алмандин или спесартин); 2/ кварц+амфибол+хлорит+албит-олигоклаз, кварц+хлорит+калцит.
Скалите на Долнолуковската свита са променени в анхиметаморфен фациес. Промените са между стадия на ката и метагенезата. В отделни участъци са изцяло филитизирани. В мергелите се установяват признаци на метаморфна диференциация с отделяне на карбонатни и глинести компоненти и образуване на серицит. В пясъчниците е установена прекристализация на глинестата спойка, водеща до образуването на малки люспи от серицит.
Характеристиката на протолитите от Мандришката единица е направена по данни на Боянов и др., 1990. Установени са две групи – магматични и седиментни. Магматичните протолити са представени от диабази, диабазови туфи, габро-диабази, серпентинити и албитофири. Диабазовият магматизъм е характерен за всички нива от разреза на Мандришката група, но е най-интензивен в горните нива, влизащи в обхвата на Горнолуковската свита. Габро-диабазите са под формата на пластинчати тела в средните части на разреза на Горнолуковската свита, където са в асоциация с диабази. По химизъм са отнесени към нормалните базалти. Серпентинитите са характерни за долните части от разреза, където присъстват под формата на малки пластинообразни тела.
Седиментната част на разреза е прадставена от метапелити.
Долнолуковската свита е изградена основно от седиментни протолити – пясъчници, алевролити, аргилити, мергели и др. Магматичните протолити са преобладаващо толеитови базалти.
Времето на метаморфизма се фиксира от промяната на протолитите като след долноюрско събитие
