Защитени територии и обекти

В обхвата на СТЦ “Перелик” е разположен резерватът “Сосковчето”, който е възможно да остане извън границите на спортно-туристическия център, ако се възприеме идеята резерватът и неговата буферна зона да бъдат изключени от територията на СТЦ “Перелик”. Дори и да остане в границите на спортно-туристическия център, при реализирането на проектното решение няма да бъдат засегнати директно резерватът и буферната му зона.

Сравнително близо до СТЦ “Перелик” са и резерватът “Казаните” и поддържаният резерват “Момчиловски дол”. (Графично приложение № 13)

Извън възприетите граници, по периферията на СТЦ “Перелик”, съществуват 9 защитени местности и 3 природни забележителности, които са с потенциал за бъдещо развитие на алтернативни форми на отдих и туризъм и поради тази причина са обект на анализ в настоящия проект.

Тази защитена територия е с изключителен природен ландшафт – гъста и пълноводна речна мрежа, дълбоки речни корита, прагове и водопади, скални образувания. Обект на опазване са вековни иглолистни гори от бял бор и смърч.

Срещат се и редки, застрашени от изчезване растителни видове като балканския ендемит българско шапиче (Alchemilla bulgarica), българския ендемит родопски скален копър (Seseli rhodopaeum), македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandii-coburgi) – балкански ендемит и глациален реликт. За резерватната територия са характерни и животинските видове алпийски тритон, черен кълвач и мечка.

В резервата и буферната му зона се забранява:

• 
  Строителство на сгради и пътища от републиканската пътна мрежа.
  
• 
  Разкриване на кариери, промяна на водния режим и на естествения облик на местността.
  
• 
  Използване на химически средства за растителна защита.
  
• 
  Лагеруване и палене на огън извън определените места.
  
• 
  Ловуване.
  
• 
  Залесяване с неприсъщи за района дървесни видове.
  

Голям брой защитени местности са разположени извън границите на СТЦ “Перелик”, но присъствието им в съседство е от значение не само за опазване, поддържане и възстановяване на условията в местообитанията и съобществата, които са обект на защита, а също така и за развитие на туризма и културното и духовното обогатяване на посетителите.

В района на ДЛ “Широка лъка” неповторимата природа се допълва и от защитените местности:

• 
  ЗМ “Турлата” – Заповед № РД 318 от 31.03.2003 г. Площ 18,6 ha. Опазване на територии със забележителен ландшафт, останки от крепости от Второто българско царство.
  
• 
  ЗМ “Врача” – Заповед № РД 319 от 31.03.2003. Площ 4,0 ha. Връх с крепостни останки.
  
• 
  ЗМ “Градището” – Заповед № РД 320 от 31.03.2003. Площ 9,0 ha. Останки от старинна крепост.
  
• 
  ЗМ “Леденицата” – Заповед № 2810 на КГГП, ДВ бр. 56/1963 г. Пещера в землището на с. Гела с площ 0,1ha около нея. Проходима дължина на пещерата около 900 м. Интересна морфология с ледени образувания през зимата, дали името на пещерата.
  
• 
  ЗМ “Чернока” – Заповед № 1799 на МГОПС, ДВ бр.59/1972 г. Площ 8,6 ha. 300-годишна гора от черен бор и скални образувания в землището на с. Солища.
  
• 
  ЗМ “Лятната гора” – Заповед № 1799 на МГОПС, ДВ бр. 59/1972 г. Площ 36,6 ha. Красива вековна смърчово-елова гора.
  
• 
  ЗМ “Момата” – Заповед № 535 на МГОПС, ДВ бр. 86/1978 г. Площ 0,4 ha. Скални образувания, централното от които наподобява изправена женска фигура.
  
• 
  ЗМ “Горчова вода” – Заповед № 1799 на МГОПС, ДВ бр. 59/1972 г. Площ 17,3 ha. Вековна гора.
  
• 
  ЗМ “Рожен” – Заповед №558 на КОПС, ДВ бр. 37/1879 г. Площ 108,5ha. Живописен планински ландшафт с обширни високопланински ливади, заобиколени със смърчови ливади.
  

• 
  ПЗ “Невястата-Турлука” – Природната забележителност “Невястата” представлява скално образувание, което е поставено под защита със Заповед No. 425/18.05.1987 година на КОПС. Общата площ на обекта е 47,7 ha,от която 41,8 ha е залесена и 5,9 ha - незалесена.
  

• 
  ПЗ “Смолянски водопад” – Водопад на Крива река край Смолян, височина на пада 20 м. Площ 0,2 ha. Заповед №3796 /11.10.1065 г. на МГГП.
  
• 
  ПЗ “Смолянски езера” – Планински езера със свлачищен произход. Заповед № 374 на КОПС, ДВ бр. 39/1982 г. Площ 49,5 ha. Да бъде запазен уникалният ландшафт около езерата и характерната за това място растителност и животински свят. Предмет са на активно туристическо посещение.
  

В териториите на горския фонд със статут на защитени места са токовищата (местообитанията на глухара) и семенните бази.

Токовищата с териториален обхват от 56,0 ha са в отдели и подотдели 67 1, 4, з, и на СТЦ “Перелик” от ДЛ “Широка лъка” и отдели 89 в, г, д, 4, 5, 6; 98 д, к, л, 7, 8; и 99 а, б, в, г, и, л, м, 1, 3 на територията на ДЛ “Смолян”са семенни бази.

Семенните бази и плантации, разположени съответно в ДЛ “Смолян”, на площ от 93,4 ha обхващат отдели и подотдели: 58 з,о; 62 и, н; 64 а, д; 67 д; 69 г; 70 б, л, р, т; 71 ц, х; 76 а, в; 77 б; 82 и; 102 б. В ДЛ “Широка лъка” в обхвата на проекта влизат отдели 50 в, г, м; 51 г, д; 47 д.

Проектът Натура 2000 за територията на Западни Родопи е под кодов номер BG063 и обхваща части от областите Благоевград, Пазарджик и Смолян с обща площ от 125677,58 ha. Преобладаващата част от територията е държавна собственост – 95%. Мястото включва по-високата западна част на Западните Родопи с най-представителните псевдо-бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград- Ракитово - Батак - Пещера. Най-голяма площ заемат горите, в които преобладава иглолистната растителност, представена най-силно от белия бор (Pinus sylvestris), следван от смърча (Picea abies). Откритите пространства заемат около 10% от територията На територията на тази зона попадат 3 язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик и множество малки торфища.

Около 11% от територията на Западни Родопи е поставена под защита. Тук попадат 4 резервата, 1 поддържан резерват, 22 защитени местности и 4 природни забележителности. Резерватите “Дупката”, “Купена” и “Мантарица” са обявени с цел опазване на редки и застрашени животински видове и характерни за района горски екосистеми. Те са признати от UNESCO (Програма “Човек и биосфера”) за биосферни резервати през 1977 г. Резерват “Беглика” опазва образци от псевдо-бореални смърчови гори. През 1998 г. около 96% от територията е определена за КОРИНЕ място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.¹⁵

В обхвата на СТЦ “Перелик” по-голямата част от проектираните дейности са извън обхвата на проектомрежата Натура 2000. Ядрата в обхвата между селата Стойките и Гращица са изцяло извън Натура 2000, като са предвидени терени за обществено обслужване, озеленяване, и транспортна инфраструктура. На второ място са обектите между Солища и Гела също извън Натура 2000. На трето място извън обхвата на Натура 2000 е предвиденото еко селище, разположено в паркова среда с аналогични функции, западно от буферната зона на резерват Сосковчето, където са предвидени съответните обслужващи дейности, озеленяване и др. Съоръженията в зоната на “Мусаята” (с еко- и снежните маршрути) също са извън Натура 2000, като само на запад, в зоната на “Карталка”, предвидените елементни на рекреационната инфраструктура попадат в Натура 2000.

Най-голямо по териториален обхват е навлизането в зоната на Натура 2000 в района на Мугла и Касъка, където предвидените дейности са с екологосъобразен характер. Това са голф-игрище, детски снежен парк, семеен парк с природен характер, приключенски кътове за игра и музей на млякото, пикник-зона, открит амфитеатър, ролер зона и др. Тук отсъстват ски-писти и съоръжения, свързани със ски-спорта.

Предвидените в проекта ски-писти и изкачващи съоръжения са извън зоната на Натура 2000 или са на границата с нея, какъвто е случая със ЗМ “Градището” (западно от с. Гела), където ски-съоръженията ще “заобиколят” защитената територия.

Тъй като потенциалните защитени зони по Натура 2000 (специално за Западни и Средни Родопи) все още са в процес на прецизиране, възможно е някои територии да отпаднат от екологичната мрежа и да бъдат предоставени за осъществяване на рекреационни дейности, съгласно разработеното проектно предложение.

Анализът и оценката на съществуващото културно-исторически наследство в обхават ан проекта за изменение на ТУП на Спортно-туристически център «Перелик» са съобразени с изискването по т.2.3. „…да се наблегне на възможността за целогодишното използване на курорта, като в обхвата на разработката да се изследват възможностите за …експониране на местни занаяти и културни прояви и др., позволяващи интензивен отдих извън активния зимен ски сезон …”

Сведения за човешко присъствие по тези земи има още от най-дълбока древност. В голяма част от многобройните пещери в региона са намерении сечива от каменната и желязната епохи. През по-късните епохи животът по тези земи продължава, като на места са открити следи и от медно-каменната епоха.

Това е силен период за цялата област. Предполага се, че населението по тези земи е от местен произход. Имената на реки, местности, планини са с типично тракийско звучене. До момента не са намерени доказателства за съществуването на други племена, които са населявали тези земи, поне от ІV хилядолетие пр.н.е. „Прототраки” или „пратраки” са имена с които се определя населението по тези земи за периода до ІІІ – ІІ хилядолетие пр.н.е. Едва към края на ІХ в.пр.Хр. в Омировия епос се споменава името „траки”. Племената населявали най-напред тези земи са били траки от племената на беси и травси. Областта е била част от тракийско-племенно обединение, а по- късно, през V в.пр.Хр., става част от Одриската държава – първото държавно обединение на територията на Европа. От този период са могилни некрополи около с.Гела, могила край с. Стикъл, Тракийско светилище и некропол край с. Стойките и др.

Периодът на присъствие на траките по земите на територията на СТЦ „Перелик”, до голяма степен съвпада и с епохата на елинизма. Това са земи през които е минал и Александър Македонски. Много са легендите, които разказват, че именно Родопите са мястото, на което е било разположено Светилището на Дионис и как точно в това светилище Александър Велики разбира че ще бъде цар.

От тракийско време са останали ямурлука, кукерските празници, зарязването на лозите на Трифон Зарезан, който е християнски аналог на Сабазий, и нестинарските игри.

Славянските племена, вече установени на територията на Средните Родопи, успяват да се смесят с местните траки, а към края на VІІ век тук се появяват и прабългари водени от Кубер. Получава се смесване на траки, славяни и прабългари, като до голяма степен е запазено влиянието на тракийската култура. Предполага се, че началото на християнизацията на Родопите е поставено през IV век с покръстването на местното тракийско племе беси от прочутия мисионер Никита - епископ на митрополитския център Траянопол. В следващите години започва строителството на първите християнски храмове в Родопите. До момента археолозите са открили над 30 раннохристиянски обекта от тази епоха. Издигайки своите храмове на мястото на някогашните култови места по високите и недостъпни части на планината – там, където доскоро бесите строяли езическите си храмове, новопокръстеното население е търсело приемственост със своите предци. През IX-XI в. в планината започва изграждането на големи църкви и манастири, които се налагат като духовни и просветителски центрове на Балканите. По време на преселването на славяните през VІ в. по земите на разглежданата територия се заселва славянското племе смоляни. През 837 те вдигат въстание срещу византийската власт, което обхваща Западни и Средните Родопи и Беломорието, североизточно от Солун. Това събитие е причина българският хан Пресиан да изпрати по тези земи войска начело с кавхан Исбул, която първо се насочва към смоляните, а после към Беломорието. Така земите на Родопите са включени в пределите на България. През ІХ в. Западната част на Родопите е известна като Великия и точно в нея през 893 г. за пръв епископ на български език и екзарх на Родопска област е назначен Св.Климент Охридски. Към 1000 г. След походите на Василий ІІ, територията отново попада в пределите на Византия.

Времето на Втората Българска държава е белязано с териториална разпокъсаност характерна за развития феодализъм. През 1197 г. Иванко, убиецът на Цар Асен І е назначен от византийския император Исак ІІ Ангел за управител на Пловдивска област, но скоро се отцепва и се укрепва в крепостта Кричим. За три години той е владетел на Средните и Западните Родопи. От 1204 г., след падането на Константинопол, Родопската е област за кратко е във владение на новообразуваната Латинска империя. През 1205 г. тя отново е присъединена Към България от цар Калоян. Истинският владетел на Родопите обаче, през първите две десетилетия на ХІІІ в. е Алексий Слав. Той е независим владетел, с титлата „деспот”. През ХІV историята на Родопите неизменно се свързва с името на Момчил войвода. По време на поредния византийски поход срещу България предвождан от Йоан Кантакузин, участва и Момчил. Скоро обаче той се отцепва и преминава на страната на българите. През следващите две години Момчил войвода практически владее Централни и Западни Родопи и предприема военни действия срещу турците. През 1345 г. той загива и в следващите десетилетия, след като завладяват беломорските градове турските войски проникват и в Родопите.

Руини от крепости от Второ Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта "Градището", край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта "Турлата", изградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата, в чието подножие е с.Стикъл. На 3 km югоизточно от с.Стойките и 1 km югозападно от Превала, се издига невисокия връх "Врача", на който също има останки от стара крепост.
Турското нашествие 1345 г. поставя началото на най-мрачното време от историята не само за Родопите, но и за целия Балкански полуостров. Разрушени са много храмове и паметници на културата, опожарени са селища и манастири. При нашествието на турците в Родопа планина XVI-XVII в. е превзета Беденската крепост и геройски загива Гордю войвода. Идва и редът на крепостите край днешното с. Широка лъка. Падат Турлата, а след нея крепостите Градището и Манастира. Предполага се, че по-това време e построен и манастирът край с. Гела „Св.Троица”. След дълги и упорити сражения българските защитници започнали с бой да се изтеглят през местността Кокалица. Това е и последното сражение преди падането на България под османска власт.

Османско владичество

През ХІV в. османските турци завладяват Балканския полуостров и за векове напред областта на Средните Родопи става част от Османската империя. Голяма част от населението в областта насилствено приема исляма. В тези години в Родопите се заселва турско племе, номади и скотовъдци, наричани юруци. Те зимували в Одринска Тракия и Беломорието, а през лятото – по пасищата на Родопите. След мор по добитъка през ХVІІІ в. юруците продават земите си и те са изкупени от българи, които продължават да се занимават със скотовъдство. Въстанията и войните в края на ХІХ и началото на ХХ в., по време на които се родила и установила третата българска държава, белязали Средните Родопи с масови кланета, грабежи, опожарявания на цели села и емиграция. По това време е разрушен манастирът край с.Гела. Най-много паметници на културата от този период са съсредоточени в районите на с.Широка лъка и с. Гела

Както в цялата страна, така и в района се забелязва културен и духовен подем. Това е период през който започва строителство на училища, с. Стойките и с. Широка лъка, в които наред с момчетата се обучават и момичета. Жилищните сгради обаче, са тези които създават неповторимия облик на селата от Средните Родопи и тези, които заемат специален дял във възрожденската архитектура на България. Много от тях съществуват (макар и в отчаяно състояние) и до днес. През 30-те години на XIX век, когато османската власт предоставя по-големи свободи за изповядване на различните религии в рамките на империята, в Родопите започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари базилики и светилища. За по-малко от 3 десетилетия в Средните Родопи са изградени над 20 църкви и манастири. Почти във всяко село в района е построена черква или параклис. Строят се и манастири.

Развиват се и занаятите. В началото на ХІХ в. Устово, днес квартал на гр. Смолян, се утвърждава като единствен медникарски център в Смолянския край и един от най-големите в южнобългарските земи. В устовските медникарски работилници, които достигат до 150 през втората половина на ХIХ в., произвеждали различни по големина и форма съдове да домакинството, за религиозни ритуали, за обществени нужди. Наред с медникарството се развиват и дърворезбата, самарджийството, тъкачеството, плетенето на дантели, направата на сребърни бижута, шарачеството.

След Освобождението

След 1912 г. почти цялата планина влиза в пределите на България. Започват опитите за асимилация на мюсюлманите. След Втората световна война е установен комунистически режим. Това е време в което селата в района започват да губят облика си и да се рушат. Изчезват традициите пазени хилядолетия, губи се основния поминък – скотовъдството, голяма част от занаятите са забравени. По това време в Родопите започва строителство на язовири и пътища, развива се рудодобивът. Голяма част от селищата са електрифицирани. Гоненията срещу мюсюлманите, първоначално само срещу българите, а по-късно и срещу турците, станали държавна политика и достигнали апогея си в края на 80-те години, когато след насилствена смяна на имената, стотици хиляди турци са изселени от страната. В последното десетилетие на 20 в. в България била установена многопартийна демокрация и нарушените права на мюсюлманите – възстановени. Родопчани, наред с останалите жители на България, се изправили пред трудностите и предизвикателствата на прехода към европейско общество, белязан от икономически изпитания и социална несигурност.

Недвижимите паметници на културата са съсредоточени основно в населените места на територията – селата Широка Лъка, Гела, Солища, Стикъл,Стойките, Мугла. (Графично приложение № 17) Те са предимно архитектурни и археологически. Според база-данни на НИПК- София и базата-данни на Археологическа карта на България, те са разпределени както следва:

• 
  Национални паметници – архитектурни паметници 3 бр. – Згуровския конак, Григоровската къща и Владишката къща, всичките в с.Широка Лъка; археологически паметници 10 бр. - локализирани съответно: 4 в с.Стойките, 3 в с.Гела, 1 в с.Солища, 1 в с.Стикъл, 1 в гр.Смолян
  
• 
  Паметници от местно значение – архитектурни паметници 35 бр. в с.Широка Лъка; археологически паметници 6 бр. - локализирани съответно 4 в с.Стойките, 2 в с. Гела;
  
• 
  Архитектурни паметници в ансамбъл – 44 в с. Широка Лъка
  
• 
  Декларирани архитектурни паметници – 26 бр.от които: 7 в с.Гела, 18 в с. Солища, 1 в с. Стойките;
  
• 
  Археологически паметници за сведение – 5 бр , всичките около гр.Смолян;
  
• 
  Непроучени паметници и съответно не притежаващи статут на ПК на културата по смисъла на закона – архитектурни /основно параклиси/ - 21 бр. и археологически – 20 бр;
  

Родопската песен е винаги много мелодична и звучна. От обредните песни в Родопите най-запазени са сватбените, особено в Широка Лъка. Голяма част от обредните песни се изпълняват по време на календарни празници – Васильовден, Еньовден, Гергьовден. Най-разпространените песни са за вили, самовили, “юди пирински” – всички те любими песни на родопските овчари. Дюлгерите пък пеели за вграждането на невеста в строеното. В митическите песни често се споменава за чумата, обаждането от гроб, сбъдването на клетва. Най-красиви в цялото ни народно творчество са песните за слънчева женитба.

Хората на родопчани са плавни с подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията съпровождат бавните родопски хора, огласяни от силни възгласи. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.

И до днес, в по-голямата част от селата от региона, се провеждат фолклорни надпявания и надсвирвания. В Широка Лъка, Гела, Стойките, броят на гайдарите и до днес е около 25-30. Звученето на родопската „каба” гайда е неповторимо и уникално.