Обяснителна записка

Най-атрактивни, колоритни и динамични са кукерските игри, които се провеждат 50 дни преди Великден. Те са пренесени от средновековието, за да се борят със злото, което се събуждало рано на пролет. В началото на Великденските пости, след Сирна неделя, селата се огласяват от танците и игрите на кукерите. Кукер може да бъде само мъж, ерген или млад женен мъж, физически здрав и силен, за да може да носи тежкия костюм. Маските на кукерите са задължително от кози и овчи кожи. Такъв запазен празник е „Песпонеделник” провеждан и до днес в с.Широка Лъка. Лазаровден е също празник който се тачи и практикува в родопските села. За разлика от кукерските игри, той е празник на младите момичета.

Денят на рождеството на св.Йоан Кръстител – 24 юнир Еньов ден, е свързан с представите за промените в Природата. Смята се, че в утрото на празника Слънцето се преобръщало три пъти и се връщало назад, и заради това изгрява по-късно. Вярва се, че в този ден самодивите излизат в гората за да пеят и танцуват. Обичаят е свързан с различни гадания и всеобщо бране на билки, които се смятало, че в този ден имат магична сила. Събраните билки се връзват на букет – Еньова китка, и се слагат да съхнат, за да служат през цялата година.

• 
  Ковачество - в Смолянския край се вярва, че ковачеството е първо от занаятите, „без него нищо не може да стане затова преди да сътвори света, Господ е създал ковачеството …” В този край не е имало селище, в което да не живее и работи ковач.
  
• 
  Медникарство – един от най-представителните мъжки занаяти по време на Възраждането, чиито корени се крият в древните традиции на региона. В с.Устово медникарски работилници достигат до 150 през втората половина на ХIХ в. Невероятно разнообразен е асортиментът на старите устовски медникари – котли, тенджери, тави, тигани, подноси, кани, чаши, черпаци, лъжици; съдове за хранене; обредни предмети за църковни и мюсюлмански ритуали; мангали за отопление на гостни стаи и т.н. Неповторими в изработката си са родопските чанове. Овчарите подбирали чановете и ги нагласяли по всички тонове на гамата – по седем или девет тона.
  
• 
  Направа на накити – занаят, чийто корени отново са в древността. Траките били майстори – ювелири. През ХІХ в занаятът е много актуален, като се оформят два основни центъра в селата Райково и Устово.
  
• 
  Обработка на дърво е стар мъжки занаят. Всеки стопанин е правил най-необходимото за дома си от дърво. В Смолянския край използват и дървесина от “чам” (бор), хвойна, дрян, череша, круша, по-рядко орех, за който се вярва, че не бива да се сече, а трябва сам да падне.   Особено старание смолянските майстори са влагали в украсата на дървените части вътре в къщата– слънца, врати с вписани един в друг ромбове, перила на стълби и огради на “кьошкове” от изрязани като дантела дървени летви.
  
• 
  Направа на гайди и чанти за тях - Преди 100 години това е умение, което повечето родопски овчари са притежавали. От средата на ХХ век да се направи гайда с всичките й близо 20 части - от мяха до дребната дървестна пластинка в ручилото, която прави специфичния плътен тембър на родопската “каба-гайда”, е майсторска работа. Чантата за гайдата също изисква майсторство.. За нея се приготвят костени плочки, върху които са пирографирани розети, геометрични фигури и древни сакрални знаци, символ на благополучие.
  
• 
  Тъкачество – Родопчанката е майстор в изработването на халища, губери, черги, килими, възглавници, престилки, торби, месали, аглъци, ризи, забрадки и пояси.  Всички жени тук са умеели да предат и тъкат. За суровини използвали вълна от многобройните стада овце, саморъчно отглежданите лен и коноп. Изкусно е съчетаването на различни видове материал, използвани в естествен цвят или в ярки цветове в жълто, оранжево, червено, зелено като тези от природата.
  
• 
  Плетене - Допълва чисто женските умения от нишката да се направи нещо едновременно полезно, прекрасно и съхранило древни вярвания и представи. Жените от Смолян и съседните селища са умеели да плетат на 1, 2 и 5 куки и майсторски да съчетаят цветовете при създаването на сложни композиционни решения от “дървета”, “китки”, “ръчички”, “въргулки” и т.н.
  
• 
  Шарачество - към облеклото, независимо мъжко, женско или детско,  през ХІХ век започнали да носят подобаващи по украса терлици. Работата по скрояване, съшиване, украсяване с конци и с гайтан на терлиците е женско занимания. В наши дни родопските терлици са най-представителният и популярен сувенир от планината. Със сувенирна цел се правят и миниатюрни терлици, окачвани по стените.
  
• 
  Самарджийство – занаят, който и до днес съществува в територията, за изработка на калъфи за ножове.
  

• 
  тракийски период – все още не са проучени и изследвани всички следи от периода, но и това, с което се разполага до момента дава основание да се счита, че територията е с богато наследство от този период – открити са тракийски селища, некрополи, крепости и светилища.
  
• 
  Средновековие – периодът се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от II-рото Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта "Градището", край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта "Турлата", съградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата (1822 м.), в чието подножие е с.Стикъл. На 3 km югоизточно от с.Стойките и 1 km югозападно от Превала, се издига невисокият връх "Врача", на който също има останки от стара българска крепост.
  
• 
  Възраждане - до голяма степен обликът, който селата имат и до днес, е запазен от време на възраждането – уникалната родопска къща, разположението /амфитеатрално/ на сградите, поминък и занаяти.
  

Физическото състояние на паметниците, с изключение на трите паметника от национално значение, е незадоволително. Археологическите обекти се рушат и не са предприети мерки за тяхната консервация. Сами по себе си те представляват наследство, което при предприемане на съответните мерки, би могло да се превърне в ресурс за развитие на културен туризъм в района на разработката.

Степента на социализация е слаба - това е и един от проблемите на територията. Голяма част от обектите (могили, некрополи, селища) са труднодостъпни и са в състояние, в което не могат да бъдат възприети от хора, които не са специалисти.

От проведения анализ на социално-икономическите, демографските, природните и културните фактори, които имат водещо значение в развитието на територията могат да се направят изводи за наличието на благоприятни условия за туризъм през всички сезони, което е приоритет на Община Смолян. Силно раздвиженият релеф, богатата растителна покривка, природните ценности, визуалната обвързаност и уникалният ландшафт позволяват да се развиват разнообразни дейности. Ограничители в планиране на зоните, ядрата и съоръженията са защитените територии и зони, местата с богато биологично разнообразие, които се опазват по силата на българското и международното природозащитно законодателство.

Друг ограничител за развитието на ски зоната на спортно-туристически център са почвите, тъй като на места преобладават почвени покривки с дебелина между 10 и 20 сm, което налага тяхното опазване и защита на територията от евентуални ерозионни процеси. Налагат се промени в основната концепция за съоръженията за зимни спортове и поради наличие на места с данни за негативни геоложки и физични явления – свлачища и срутища, сипеи, ерозия, наличие на лавиноопасни зони.

Територията, обект на разработка, притежава богато културно наследство. Все пак уникалността на района по отношение на култура се свързва основно с присъствието на траките, с характерната възрожденска архитектура на родопската къща и с местата наситени с духовна, магична сила, често свързана с християнството. Все още има места, от епохата на траките, които са непроучени и са предмет на изследване от страна на специалистите. Голяма част от съществуващите параклиси предстои да се проучат и декларират - това са все места, свързани неразривно с историята и бъдещето на Родопите. Богатото многообразие на паметници на културата, наличието на уникална природа, с чист въздух и подходящ климат, даващ възможност за целогодишен туризъм, разнообразен релеф, съхранена автентичност в бит и традиции (най-големият център за подготовка на музиканти, свирещи и пеещи народна музика се намира в Широка Лъка), развитите еко, селски и спелеотуризъм са най-важните силни страни, които могат да бъдат използвани в разработването на района като привлекателен туристически център от национално и международно значение.

Анализът и оценката на туристическата, транспортната и социалната инфраструктура показват, че основната леглова база към момента е концентрирана в курорт „Пампорово”. Съгласно предвижданията на проекта за изменение на ОУП на курорта общият капацитет на курорта ще бъде 14606 легла, (при 5873 от ОУП 1999 г.), приблизително 20000 места за хранене в различни по категория и вид обекти, (при 7235 места от плана 1999 г.), 3204 места за паркиране, в които не са включени отделни места към УПИ и в подземните етажи на изградените обекти, (при 2669 места в ОУП от 1999 г.) и капацитет на ски зоните 7858 или 8960 скиора заедно с пистите за ски бягане, (при 4997 в 1999 г.) Тези изчисления, направени на базата на подадените данни от двете общини и на заявените показатели в процедираните ПУП-ове може да се приеме, че при реализирането на инвестиционните проекти са завишени с около 20% и е по-реално да се приеме, че легловата база е около 17400 легла.

Като основни центрове в туризма се развиват и двата общински центъра - Смолян и Чепеларе, в които целогодишно функционират изградените хотели. Непрекъснато се увеличава легловата база и в новоприсъединените към гр. Смолян квартали – Смолянски езера и Райковски ливади, които са в непосредствена близост и до територията, предивдена за изграждане на спортно-туристически център „Перелик”. Основно ваканционно селище в района е с.Широка Лъка с изградена туристическа база. В останалите селища от района Гела, Стойките, Солища, Стикъл, Мугла, Касъка и др.туристическата инфраструктура се базира на частни къщи, които се дават под наем. В с.Стойките успешно е приложен модела за развитие на малки семейни къщи-хотели, като се запазва облика на селото. В района има и хижи и заслони, които спомагат основно развитието на туристическите пешеходни преходи, както и велотуризма. Като цяло наличната леглова база не е достатъчна за нуждите на един развит целогодишен туристически продукт, съчетание от разнообразни форми на културен, селски, поклонически, приключенски туризъм и различни сезонни спортове.

Транспортната инфраструктура е в много лошо състояние и това е един от проблемите на територията. Единствен възможен транспорт за момента е автомобилният. Основният поток от потенциални туристи идва от Пловдив, но съществуват ограничени възможности за подобряване габаритите на връзката Чепеларе – Пампорово - Смолян от РПМ. Особено затруднена е транспортната връзка със селата Гела, Стикъл и Солища, труден и в лошо състояние, често непроходим при зцимни условия е пътят Смолян - с.Мугла

За доброто функциониране на туристическите обекти и зони има изградени информационни центрове в Смолян, Широка Лъка и отскоро в Гела. По-откъснати от информационното обслужване оставата селата Стойките и Мугла. Основната информация, която предоставят е за възможностите за пренощуване, храна и развлечения. Не са дефинирани основните културно-исторически обекти, не са разработени тематични културни маршрути в различни части на територията, които да ги обвързват. В лошо състояние е и визуалната комуникация, като на места изцяло липсва.

Територията има огромен потенциал за развитие, но концепциите за това трябва да почиват на принципа на съхраняване на културни и природни ценности и ограничаване на строителната експанзия, както по отношение на леглова база, така и по отношение на съоръжения за зимни спортове, която ще застраши екологичното равновесие, биологичното разнообразие и ефективното използване на ресурсите, на които се гради успеха на туристическия бизнес в региона.
3. ПРОГНОЗА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СПОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР „ПЕРЕЛИК” И УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ

Прогнозата за развитието спортно-туристически център „Перелик”, е разработена за една територия с обща площ от 6226.0 ha. Към площта от 2191,3 ha по действащия Териториалноустройствен план на колектив с ръководител арх. Ат. Каджебов. са прибавени територии в северна посока, с оглед на осъществяването на връзките с пътната инфраструктура и селищата, които формират рамката на ски зоната в тази посока и територии в южна посока до пътя Смолян Мугла, които осъществяват връзките със селищата и с главната транспортна комуникация. Тези допълнителни територии запазват своето предназначение, в тях не се предвижда строителство, но чрез тях се доразвива системата от пешеходни туристически връзки.

Концепцията за развитие на Спортно-туристически център „Перелик”, залегнала в проекта за изменение на одобрения Териториалноустройствен план (ТУП) на колектив с ръководител арх. Ат Каджебов е опит да се интегрират най-ценните идеи от плана, от концепцията на френския консултантски екип и от вижданията на настоящия авторски колектив за обвързване на курортите в района в една „Снежна дъга” (Графично приложение № 16). Тя свързва ски центровете Чепеларе, Пампорово и Перелик. При изготвянето на общите устройствени планове на трите цитирани центъра за зимни спортове е търсена обвързващата туристическа инфраструктура. Последната обхваща система от въжени линии, писти за дълго бягане и туристически алеи за пешеходни преходи, за велосипедизъм и конна езда, за преходи с шейни през зимния сезон. Те са обвързани допълнително с транспортната инфраструктура, която има ограничени възможности за подобрение и по-надеждна достъпност, особено през зимния сезон. Двустранно от двете страни на дъгата са разположени основните урбанизирани ядра – съществуващи селища, квартали и махали и центрове на активност през различните сезони (спортни ядра, снежни стадиони, горски и тематични паркове, атракции, музейни и експозиционни комплекси, природни и културни ценности).

В обхвата на проекта за изменение на териториалноустройствения план на Спортно-туристически център „Перелик” попадат следните видове територии, обекти и съоръжения:

1. 
   горски площи – рекреационни гори/горски парк
   
2. 
   пасища и поляни – рекреационни територии
   
3. 
   ски писти и въжени линии
   
4. 
   пътища ( от РПМ, местни общински и горски) и туристически пътеки
   
5. 
   водни площи и течения и езера за изкуствен сняг
   
6. 
   инфраструктурни мрежи и съоръжения
   
7. 
   урбанизирани територии – съществуващи селища, квартали и махали и новосформирани селищни образувания (курортно-туристически ядра).
   

• 
  Наименованието и основния профил, функции и обекти;
  
• 
  Площта в ha;
  
• 
  Капацитета;
  
• 
  Необходимите обществени озеленени площи;
  
• 
  Максималните допустими стойности на застрояване в терените за подслони (“нето терените”) – П%, Кинт, Емакс, минималните свободни и озеленени площи;
  
• 
  Какви дейности и какво застрояване не се допускат.
  

Частните индивидуални терени/имоти (реституирани или новопридобити) се третират по същия начин като частните държавни имоти – собственикът може да ги застрои или да отстъпи право на строеж. Терените/имотите в туристическите ядра не могат да се ограждат.

В горските площи се допускат санитарни сечи, провеждане на пешеходни /ски пътеки, леки паркови съоръжения (площадки, беседки, чешми). Не се допуска строителство на подслони и обслужващи обекти. Не се допуска ограждане с огради.

Частните (реституирани) гори също попадат в този режим и се управляват в съответствие с предвижданията на проекта за изменение на териториалноустройствения план и на лесоустройствения проект.

Пасищата и поляни извън горските площи и горския фонд и представляващи държавна или частна индивидуална собственост се определят с проекта за изменение на териториалноустройствения план като “рекреационни територии”.

В тях се допуска съобразено с рекреационната функция стопанска дейност – косене на трева, ограничена паша, преминаване на туристи. Не се допуска строителство от всякакъв характер и ограждане с огради.

Амбициозната инвеститорска програма, разгледана в дългосрочен план трябва да се реализира по отношение на най-важните елементи на техническата инфраструктура в публично-частно партньорство с община Смолян, на основата на професионално изготвен стратегически план за реализация.

Проектът за изменение на териториалноустройствения план служи като териториална основа за управление на Спортно-туристическия център „Перелик” и за уреждане на взаимоотношенията между различните участници във функционирането му: собствениците на терени/имоти, инвеститорите на обекти и съоръжения, туристическите фирми/дружества, общинските органи, държавните ведомства и държавните експлоатационни дружества.

Концепцията за развитие се базира на потенциала на територията, съществуващите и изявени туристически и урбанизирани центрове в района на проучването и на първоначалните проучвания на авторския колектив за тази част от Родопите от началото на 1994 г. С последните се предлага територията да се третира като район за развитие, с целенасочено и приоритетно развитие на туризма, с изявени курортно-туристически зони и ядра за застрояване и за зимни спортове и атракции. Тези зони покриват предложенията на териториалноустройствения план при Смолян, при Стойките и при Широка лъка. При актуализацията на плана и разширяване на неговия обхват се получава по-различна конфигурация, която позволява обвързване на ядрата по няколко дъги – транспортна, «снежна», туристическа, с подходящи изохрони за достъп и преходи.

Разгледан изолирано от другите ски центрове Спортно-туристически център „Перелик” има централно разположена ски зона и периферно разположени ядра за настаняване, обслужване, спорт, атракции, културни обекти и разнообразни спортни и рекреационни дейности. Няма ясно изявен център, поради което е потърсено уравновесяване в пространствената схема чрез намиране на най-подходящите места за локализиране на новите ядра, с добра комуникационно-транспортно обвързване с главния изходен пункт – град Смолян и отдалечено от най-конфликтните и вече натоварени зони около курорт „Пампорово”.

Проектът за изменение на териториалноустройствения план предлага граници, съобразени с направените предложения във фаза ескизен проект, с изискването за опазване на територията от прекомерна урбанизация, както и с предоставения цифров модел на КВС, с данните от регулационните планове на селищата в северна посока и с модела на релефа. Тези граници са съобразени с изискването на плановото задание, но при точните изчисления площта, затворена в тези граници е 13705.4 ha.

Технологията на изработване на плана посредством Географска информационна система изисква да се затворят полигони, в които да бъдат изчислени площите и капацитетите в съответствие с Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (обн., ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г.). С оглед да не се застъпват площи и граници, линейните обекти като писти, сервитути около съоръжения и ски плацове са отразени на плана с цялата си дължина извън границите на снежното поле. Техните граници се затварят до границите на курортно-туристическите ядра, където се предвижда да достигнат където е възможно най-близко до местата за настаняване.

Изчислените зимни и летни капацитети за целия спортно-туристически център са изчислени в съответствие с действащите в страната нормативи за m²/посетител площ и в зависимост от вида на средата, базирани на следните показатели:

• 
  за ски писти, в зависимост от сложността – от 35 до 58 души/ha;
  
• 
  средно за ски-писти - 200 m²/човек площ;
  
• 
  ски плац – 60 души/ha;
  
• 
  естествени ливади и пасища, поляни – 400 m²/посетител;
  
• 
  горски паркове – 600 m²/посетител;
  

• 
  Необходима площ на поземлените имоти - от 80 до 200 m²/курортист в зависимост от категорията на туристическия обект;
  

• 
  Плътност на застрояване (П застр.) - до 30%;
  
• 
  Интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,5;
  
• 
  Минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност.
  
• 
  Озеленени площи за общо ползване в курорта - не по-малко от 20% от общата територия.
  

В процеса на разработване на Проект за изменение на териториалноустройствен план Спортно-туристически център „Перелик” бяха проведени многократни обсъждания, размяна на информация и анализи на двете концепции за развитие на ски зоната, коренно противоположни по своята същност.

Предлаганата система от ски писти и съоръжения от страна на българския колектив, разработена под ръководството на проф. д-р арх. К. Донев със съдействието на инж. П. Пачилов е усъвършенстване и доразвиване на предложената с ТУП система, която почива на отличното познаване на територията от екипа, работил по задачата – арх. П. Петров, инж. В. Пачилов и арх. А. Каджебов. Тя е съобразена с релефа, с подходите към територията, със защитените територии и зони, с лавиноопасните места, местата с геоложки риск, с културните ценности и изискванията за опазването на пейзажа. С нея са обвързани центровете на предложените ядра, съществуващите селища и довеждащата комуникация от всички посоки. Пистите са прокарани в местата с по-малко горска растителност по изпъкналите участъци с подходящи наклони, съответстващи на международните стандарти за трудност. Широчините им са съобразени с изискванията на българската наредба за категоризация на писти.

Допълнително условие при развитието на тази система за зимни спортове е възможността, която тя трябва да предлага за бързо придвижване към местата за настаняване, не само посредством писти, но и с въжените линии, което е особено важно като алтернатива в случаите на преумора или инцидент.

Тази концепция за развитие на ски зоната е подчинена на изискването за обвързаност със съществуващите ски центрове, с необходимостта от бързо извозване на скиорите до пистите и възможностите за преход от една зона в друга. Тя предлага един по-щадящ природата подход, тъй кат територията е в съседство с богати екосистеми и зони със забележително биологично разнообразие.

Системата от ски писти и съоръжения на френските консултанти предлага един максимален вариант на експлоатация на територията и модел, базиран на принципите за разположение на пистите в ниските части на терена, в близост до реки и по дерета, като основните връзки между отделните зони се осъществяват посредством проектираните писти. Тази система сполучливо се вписва в предложените урбанизирани ядра и територии за да се доближи най-плътно до обектите за настаняване и подслон и до пешеходните зони и пространства, откъдето скиорите да могат да се приберат безпрепятствено до хотела със ски на краката.

В процеса на работа бяха потърсени варианти за обединяване на двете схеми, като се използват най-сдобрите елементи на двете схеми, но поради коренно противоположните концепции това се оказа трудна задача.

Преди завършването на задачата по решение на инвеститора в проекта за изменение на териториалноустройствения план е приложена предложената от консултантите схема с малки модификации. Поради тази причина в приложените таблици за капацитетите на отделните зони са посочени изчисленията спрямо използваната в плана схема.

Постигнат е консенсус относно основните параметри на оразмеряване по отношение на дяла на скиорите – 70% от посетителите в курортно-туристическата зона, 10% допълнително натоварване от местни жители и обслужващ персонал, 20% претоварване в почивни дни, празници и върхови сезони.

Предложените ски писти и съоръжения осъществяват връзките между най-важната зона за подход извън границите на гр. Смолян – м. Превала, по диагонал до Мусаята и с. Мугла. В центъра на ски зоната, на местата където се събират повече съоръжения и писти се оформят достатъчно големи по площ ски плацове. Допълнително са предвидени зони за детски снежни паркове, зони за игра на снега, две зони за северни дисциплини – северозападно и югоизточно в обхвата на територията.

Предложеното трасе за биатлон е разположено в близост до ядро Превала, използва част от съществуващо трасе и е обходено за проверка на необходимите параметри по отношение наклони и денивелация, за да може да отговаря на изискванията на Международната федерация по биатлон за провеждане на състезания. До мястото предложено за стадиона се осигурява транспортен достъп, места за паркиране, за публика и журналисти, за техника и обслужване.

Допълнително в южната централна зона на разработката са предвидени преходи с шейни, зони за екстремни спортове, които могат да се използват през останалите сезони за различни спортове и занимания на открито.

Получената окончателна цифра за капацитета на ски зоната, е резултат от капацитетите на четирите условни зони – съответно в зона А – Пампорово 2216 скиора при 71.5 ha, в зона В – Смолян – Стойките – 5493 скиора при площ 195.6 ha, в зона С – Смолян Мугла – 7375 скиора при площ 274.8 ha и в зона D – 2549 скиора при площ 76.2 ha. По този начин върху 618.1 ha общият капацитет се изчислява на 27048 скиора.

Предложените писти се разпределят по трудност по следния начин – 17% зелени писти, 45% сини писти, 28% червени писти и 10% черни писти, което задоволява изискванията за ски курорт от такава величина.

Подробните разчети за параметрите на пистите, за допълнителните капацитети извън тях, за техническите параметри на трасетата са дадени в 25 броя таблици, (Таблици № 37 – 61) приложени в настоящата обяснителна записка.

Общият капацитет на ски зоната определя и капацитетите на мастата за настаняване и подслон в съседство, която в конкретния случай може да достигне до 40000 легла, работещи ефективно при 65% годишна заетост, което е един добър показател за този вид туристически бизнес в зимен курорт.

В цялостната концепция за развитие на спортно-туристически ентър «Перелик» не са предвидени толкова нови легла поради следните съображения:

• 
  Наличие на подходящ сграден фонд в съседство – Смолян, Смоленски езера, Пампорово, Райковски ливади и Стойките, надхвърлящ многократно капацитета на системата от ски писти и съоръжения в най-близкия ски център – курорт Пампорово, която може да поддържа максимално 12000 легла, при изградени общо на територията на двете общини в границите на курорта 14606 легла.
  
• 
  Предстоящо развитие на кварталите Райковски ливади и Смолянски езера при завишен инвестиционен интерес именно поради близостта на двата ски центъра, като общата им леглова база ще надхвърли 15000 легла.
  
• 
  Изисквания на ВЕЕС към МОСВ, съгласувал проекта след приемане на доклада за ОВОС на основата на предложената концепция за изграждане на спортно-туристически център за зимни спортове без леглова база, която дава възможност за развитие на съществуващите селища в съседство.
  
• 
  Наличие на културни и природни ценности, които налагат умерено натоварване на средата, поетапно изграждане, мониторинг на промените и проверка на концепцията за внасяне на корекци при необходимост.
  

Предложената концепция за ски писти и съоръжения може да се приеме като една дългосрочна перспектива, която може да се реализира поетапно, в зависимост от социално-икономическите условия, допустимите промени в околната среда и съчетаване на интересите на всички участници – собственици на земи и имоти, инвеститори, община, местни жители, туристи и посетители.