Обяснителна записка

От горната таблица става ясно, че при разработването на задачата са запазени терените на защитените територии и зони – 177.8 ha, което е 1.3% от общата площ на разработката. От общо 13705.4 ha площ в границите на проекта се устройват 1012,04 ha, което представлява 7.38%. Като се има предвид, че част от тях фактически ще бъдат развити като терени за спорт и атракции и за паркови зони, то би следвало да се направи извода че този относителен дял на земите с промяна на предназначение, статут и функции ще е по-малък.

От общата площ на териториите, за които се предлагат устройствени режими, 47.4 ha са съществуващи урбанизирани територии, което е 4.68% от общата площ на всички ядра. От направените проектни предложения в проекта за изменение на териториалноустройствения план земеделските земи са намалели с 23.8%, а горските територии са намалели с около 10%. Тъй като 507.8 ha са отредени за горски и тематични паркове с минимално застрояване и обзавеждане на пространствата, то този относителен дял на редукция на горите и земите в горски фонд може да се приеме за 5.01%. Това е така, защото за прокарване на значителна част от трасетата на пистите са търсени съществуващи просеки, горски пътища и пътеки и защото ядрата и снежните стадиони и паркове са търсени на местата свободни от горска растителност.

Устройството на териториите в границите на отделните ядра е посочено условно за приетите от френския консултантски екип зони, означени с А, В, С и D. Наименованията на ядрата са възприети в зависимост от наименованието на местността, в която са разположени.

Устройствените зони за курорт и допълващи дейности от типа Ок се устройстват при показатели Плътност на застрояване Пзастр 30%, Кинт 1.5 и максимална етажност Е 5 етажа и кота корниз 15 m и Оз 50%. Изчислените капацитети на ядрото са 8000 легла максимално, 4700 места за хранене и около 1800 места за паркиране, в които не са включени местата, които трябва да се осигурят в отделните урегулирани поземлени имоти в зависимост от функцията, категорията и капацитета на обектите в тях.

Северозападно от това ядро са закупени земи от инвеститора с обща площ около 140 дка, при приключването на проекта, поради което те следва да бъдат включени допълнително към тази зона с устройствен режим Ок и при нанасянето на корекциите от ОЕСУТ и препоръки от рецензенти и експлоатационни дружества да се коригира баланса на териториите и проектните капацитети.

Към това ядро е предвидена и обслужваща зона в м. Рахманов мост с обща площ 2.7 ha, в която се включва и буферен паркинг с около 370 места. Това е зоната – изходен пункт към подземната железница.

В зоната се включва и ядрото при село Стойките ”Белият камък”, което се предвижда да се развие около станцията на лифта, към която се предвижда обслужваща зона, буферен паркинг с около 700 места и капацитет на места за настаняване Ок 1200 легла и 900 места за хранене. Устройствените параметри за тези зони са същите, но при занижена етажност - плътност на застрояване Пзастр 30%, Кинт 1.5 и максимална етажност Е 4 етажа и кота корниз 12 m и Оз 50%. Това се налага поради близостта до селото и необходимостта от запазване на неговия мащаб. Двете зони са разделени от земеделски земи, за които е предвидена възможна промяна на предназначението с обща площ около 15.4 ha, които се разглеждат като резервен терен за разширение на селото, но в структурата на съществуваща му част.

Тъй като тази територия ще се развие като важно туристическо селище и поради близостта до Широка лъка тук се предвижда създаването на център на занаятите, свързан с пешеходна озеленена зона със зоната за курортни дейности и застрояване. Отреден е режим Смф и територията се разглежда като зона със смесени функции – обитаване, обслужване и атракции, а общата й площ е около 6.3 ha, в които не са включени паркова част и обслужващ център. В тази част на територията следва да се изгради още информационен център.

В зона В попадат ядрата при селата Стикъл, Гела и Солища и териториите за разширение на последните с жилищни зони с малка етажност Жм, при показатели, предвидени с действащата нормативна уредба.

Двете ядра носят наименованията «Студената вода» и «Преслопа». В първото се предвижда зоните за курортно строителство да се развиват в режим Ос – ваканционно селище при показатели съответно плътност на застрояване Пзастр 30%, Кинт 1.0 и максимална етажност Е 3 етажа, кота корниз 10 m и Оз 50%. Терените за застрояване са съобразени с наклоните и изложението на релефа и възможностите за комуникационно-транспортно обслужване. При подходите към ски зоните и съоръженията към тях са предвидени устройствени зони с режим Об. Част от земеделските земи също са отредени с режим за възможна промяна на предназначение, което дава възможност за развитие на прилежащите селища. Капацитетите на това ядро, без последните земи е изчислен на 2300 – 2800 легла, 1500 места за хранене и 400 места за паркиране. Общата площ на ядрото е 58.6 ha.

В съседното ядро „Преслопа” с обща площ 99.1 ha, което е в непосредствена близост до с. Гела се предвижда разширение на селището с устройствена зона Жм в северна посока при подхода към селото на подходящи по предназначение и наклон терени с общ капацитет 400-500 обитатели. В южна посока се предлага да се развие парк на приказките с музей на приказката, което да бъде своеобразна атракция за семейни посетители и свързано с факта, че в този район са създадени най-много приказки и легенди. Музеят е разпложен в зона с устройствен режим за смесени функции, което позволява в нея да се разположи и леглова база и обслужващи обекти, необходими за нормалното функциониране на територията. Част от експозицията и атракциите могат да бъдат изнесени на открито.Паркът може да поеме около 1600 посетители, предвиден е паркинг за 800 автомобила. Територията е добре обвързана в комуникационно-транспортно отношение и предоставя достъп до ски зоната посредством предвидените в съседство станции на въжените линии.

Зона С е разположена в югозападната част от разработката по посока на с. Мугла. В нея освен съоръженията и площите за зимни спортове, свързващи урбанизираните територии се предвижда в северозападната част да се изгради конна база, от която да се развият основните маршрути за конна езда. Тя има връзка и с предвидена извън границите на разработката зона за северни дисциплини и необходимите обслужващи обекти.

В тази част от територията е разположено голф игрище, в източната периферия на което преминават част от пистите, поради което площта му е редуцирана на 103.5 ha. В южната му част са разположени устройствените зони за голф селище с устройствен режим Ос, озеленяване в стръмната част от терена, която го изолира от застроената част на прилежащата съществуваща махала, паркинг и обслужващ център за голф клуб и хотел с режим Об. Предвиденият капацитет е 1600 – 2000 легла, 1000 места за хранене и паркинг с 425 места. Допълнително до с. Мугла е предвиден по-голям паркинг за 850 автомобила, който ще обслужва и прилежащата зона.

В южна посока на местата на съществуващото застрояване е предвидено разширени на тази зона при същия режим, тъй като терените не са преотредени и/или не са отразени на КВС. Съществуващото застрояване е предвидено да остане в режим Ов при 30% плътност на застрояване, максимална етажност 2 етажа и кота корниз 7 метра и Кинт 0.6. Минималната площ за озеленяване е 50%.

Терените, разположено севера задно от регулационната граница на с. Мугла са предвидени за негово разширение. Това са земеделски земи с възможност за промяна на предназначението, в границите на които са започнали процедури по преотреждане на земята и обща площ 7.7 ha.

В северната част на зоната е разположен предложения семеен парк със зони за приключенски игри, места за пикник и забавления на открито и Музей на млякото. Теренът за подобна атракция е избран поради факта, че край с. Мугла в миналото са се отглеждали най-много овце. Демонстрацията на производството на различни млечни продукти по традиционни способи ще привлече посетители в различни сезони, тя може да бъде обвързана с дегустации и продажба на екологично чисти продукти. В парковата част е възможно да се създаде и билкова градина, тъй като районът е известен с лековитите си билки и с Мурсалски чай (Sideritis scardica Griseb.L.). Център за фитотерапия може да привлече допълнителен интерес и посетители. Ядрото се предвижда да бъде с капацитет 2000 посетители в парка, заведения за хранене с 1000 места и паркинг за 780 автомобила. В предвидената обслужваща зона е възможно да се изгради малък хотел.

В зона Д са разположени ядрото „Мусаята” и Спортно-туристическото ядро за еко пътеки, зимни игри, разходки с шейни и зимни спортове. Към ядрото се предвижда обслужващ център към станцията на съоръженията, с които се осъществява връзка със зоната при Перелик.

Курортно-туристическо ядро „Мусаята” е разположено в едноименната местност в югозападната част на Спортно-туристическия център. Това е третото място по важност за достъп до ски зоната и до отделните атракции. Предвижда се изграждането на ядрото да стане на основата на няколко урбанизирани групи, които са живописно разположени в неговите граници в зависимост от релефа, съществуващата растителност и необходимите връзки. Тъй като тази част е най-близо до гръцката граница оттук е предложено да се реализира въжена линия до границата, която в бъдеще може да осъществи връзката с двете посоки – на югозапад към южната ни съседка, където при желание може да се доразвие пътната инфраструктура до границата, в близост до ниските теренни даденост, а на североизток – чрез необходимите въжени линии със ски зоната. Около местата за финали на пистите и началните станции на въжените съоръжения е предвиден терен с режим Оз, който да гарантира опазването на най-натоварената зона от застрояване. Там са разположени и паркингите, свързани с пътя Смолян – Мугла.

Устройствените зони с режим Ок са с устройствени показатели Плътност на застрояване Пзастр – 30%, максимален Коефициент на застрояване Кинт 1.5 и максимална етажност 5 етажа. Устройствените зони от този тип са 5 броя, разположени на терените с подходящи наклони, изложения и връзки с инфраструктурата и обща площ 22.7 ha. Зоните за обслужване Об са два броя, разположени като свързващи звена между зоните с курортно строителство и инфраструктурата. Застроените зони са отделени със зони за озеленяване, в които да се съхрани съществуващата растителност и да се устроят с характер на горски парк, оформен с пейзажна алейна мрежа, подходящо обзавеждане и осветление. През тях се предвижда да се осигурят пешеходните връзки с отделните части на ядрата, които да се съчетаят с велоалеи за останалите сезони и ски пътеки за зимния сезон, позволяващи в подробните устройствени планове да се реализира идеята за непосредствен излаз със ски от хотелските структури (ski-in – ski-out). Общата площ на двете ядра в м. Мусаята са с площ 167.5 ha. Капацитетът на ядрото е 2500 легла и 1800 места за хранене. Предвидени са и 785 места за паркиране.

В голяма близост до гр. Смолян и непосредствено до резервата „Сосковчето” е разположено ядрото Чаталовото, в което предвид на тези обстоятелства се предвижда се изгради екопарк и екоселище. Териториите в близост до основните въжени линии, придвижващи посетители и скиори към централната част на системата от писти и съоръжения са отредени за обслужване и за център на ПСС, която ще има и свои помещения в горната част на ски зоната, в близост до предвидената хеликоптерна площадка. Режимът на застрояване на екоселището се предлага Ов, а на това в северната част Ос. Проектирана е и една изолационна зона между защитената територия и екоселището, която да гарантира опазването на средата.

В резултат на направените разчети в различните устройствени зони се предвижда да има 19200 – 21000 легла, 14000 места за хранене и 7740 места за паркиране, последните извън границите на урегулираните поземлени имоти. Като се има предвид капацитетът на териториите в съседство и темповете на развитие може да се предполога, че ски зоната ще обслужва над 50000 легла общо.

След приемането на плана и отразяване на препоръките и бележките на компетентните органи ще бъдат прецизирани и идентификационните таблици, както и производните и обобщени данни от тях.

Показателите за устройство на различните видове територии и зони са дадени в следващия раздел на обяснителната записка – Правила и нормативи за прилагане на плана.
3.3.2. Туристически маршрути и алтернативни дейности

Основните цели на прокта за изминение на териториалноустройствения план на СТЦ „Перелик” са насочени към подпомагане на икономическото съживяване на територията чрез развитие на разнообразни туристически дейности, изява на културната идентичност на района, опазване и популяризиране на неговите уникални природни и културни дейности, подобравяне на туристическата инфраструктура и разкриване на нови работни места, които да носят приходи и на местното население.

Това може да се постигне чрез подходяща стратегия за сближаване на интересите на местното население с тези на другите участници и поощряване на местната инициатива за алтернативни дейности на хотелиерството, чрез поощряване на партньорството, толерантността и екологичната култура. Освен добре развита система за зимни спортове в територията ще се развие цялостна система за администратви, маркетингови, финансови, образователни и здравни услуги.

Развитието на туристическата инфраструктура за алтернативни дейности следва да бъде подчинена на водещи теми и културни маршрути. Разнообразието от културно наследство в територията, съществуващите културни традиции, благоприятните природни условия са предпоставка за различни маршрути. През Смолянска област не преминават общоевропейски културни маршрути, но направлението София – Истанбул, както и връзките София-Кърджали и София-Гоце Делчев към Гърция, са в близост и би могло да се привлече част от туристическия поток. През района преминава регионален културен маршрут Кърджали-Ардино-Смолян-Девин-Доспат-Гоце Делчев.

• 
  Маршрут „Пътят на траките” – маршрут, който обхваща няколко области – тръгва от Родопите, където са първите тракийски светилища и Орфеевите скали, минава през т.н. Одриски триъгълник и продължава в Долината на царете – като по този начин на туриста се предлага едно хронологично пътуване във времето;
  
• 
  Маршрут „Пътят на млякото” – маршрут, който обхваща традиционния път на родопските овчари. Млякото, това е живата вода на родопчанина. Традиционни за региона са и всички продукти, в чиято основа е млякото. По време на Възраждането, районът около с.Мугла се е славил като „тьожките кехаи”- хората с най-много овце и точно там са били мандрите, кошарите и пасищата. Би могло на база на развитие на културен маршрут да се помисли за връщане към стария поминък, още повече ако има инвеститорски интерес. На туристите могат да се предложат атракции от типа „Живота на овчарите”, да се предлага традиционната храна, да се развият и по-примитивни форми на обитаване, включително и на открито. Маршрутът може да е автомобилен или пешеходен и ще обхваща с.Широка Лъка, с.Гела, с.Мугла, с.Касъка, с.Чамла. Така ще се популяризира и района около с.Мугла, като се обхване територията към Касъка и тази към изоставеното с.Чамла.
  
• 
  Маршрут „Родопски приказки и легенди” – да обхваща района между с.Широка Лъка, с.Гела – център на маршрута, като най-старо селище в Родопите, с.Стикъл и с.Солища. Маршрутът може да се разработи основно за деца и юноши и да е целогодишен. Той може да е във връзка с провеждане на „зелени училища”, за децата от областта и от страната, или да се съчетае със ски туризма. Маршрутът може да се обвърже и с района с.Мугла - с.Чамла
  
• 
  Маршрут „Песента на Родопите” – маршрут обхващащ селищата с традиционно провеждане на събори, надпявания и надсвирвания. Основа на маршрута ще е пътя с.Стойките-с.Широка Лъка-с.Гела. Може да бъде обвързан и с фестивали в други градове на Област Смолян. Център на маршрута ще е с.Широка Лъка.
  
• 
  Маршрут „ Родопски занаяти” с изходен пункт с.Стойките, като в участъка между селата Стойките и Гращица се развие „улица на занаятите”, където да бъдат представени най-характерните за региона умения на родопчаните. След това пътят може да продължи по-избор на туриста, съответно в направления : мандраджийство и абаджийство – с. Мугла; родопска кухня – с.Солища, с.Стикъл и с.Гела; родопска тъкан – с.Широка Лъка-с.Гела-с.Магарджица-с.Заевите;
  
• 
  Маршрут „Вяра, Надежда, Любов” – поклонически маршрут, свързан с всички места носители на духовност, места свързани с вярата на родопчаните – множество са параклисите, руините на манастири и свещени места, за християни и мюсюлмани.
  
• 
  Маршрут „Полет над Родопите” – маршрут, който да даде възможност на туристите да видят планината и основните й забележителности отгоре, с помощта на хеликоптери или с планери. Маршрутът може да преминава извън територията на СТЦ”Перелик” и да даде възможност за посещение и на други забележителности в областта.
  

• 
  Изграждане на информационна система на територията на СТЦ „Перелик”, с основен информационен център, този в с.Широка Лъка.
  
• 
  Изграждане на система за визуална комуникация, обозначаваща местоположение, датировка и история на паметниците на културата – еднаква за региона;
  
• 
  Изграждане на система от площадки с хронотопни знаци на характерни места;
  
• 
  Реставрация и адаптация на къщите с плевня, които са декларирани паметници на културата, намиращи се в с.Гела – 7 къщи и с.Солища – 14 къщи за нуждите на туризма;
  
• 
  Детайлно проучване, консервиране и реставриране на обектите от тракийската епоха, паметници на културата от национално и местно значение. Предприемане на мерки за социализиране и благоустрояване на средата около тях;
  
• 
  Изграждане на Център на млякото край с. Мугла – място в което по традиция са развити мандраджийството и овцевъдството. Центърът да е не само с музейна експозиция, но и с търговски площи където да се представят различни млечни продукти, използвани не само в хранителната промишленост;
  
• 
  Изграждане на Музей на приказката в с.Гела, място в което деца и възрастни ще могат да се запознаят с повечето легенди на Родопите и сами да вземат участие в тяхното пресъздаване. Чрез приказките и преданията могат да се провеждат и учебни занимания по история, ботаника, фолклор, музика и др. Селото е най-старото в Родопите, природата и въздуха около него са уникални и е много подходящо място за детски лагери, зелени училища и детски прояви през цялата година. Приказките, легендите и митовете в Родопите са много и разнообразни и са част от културното наследство на страната.
  

През проучваната територия преминават няколко туристически маршрута, които имат изключително значение за развитие на туризма и за разнообразяването на туристическите дейности. В близост преминават и Европейски туристически маршрути. Част от туристическите маршрути се движат по трасето на стария римски път.

Друг интересен маршрут тръгва от гр. Смолян - х. Смолянски езера - връх Снежанка - х. Студенец - х. Перелик - х. Ледницата - с. Гела - с. Стикъл - с. Солища - с. Широка лъка, откъдето могат да се развият варианти и за други маршрути - през скалата Момата до х. Изгрев и оттам до Чепеларе или през х. Ледницата. От отделни пунктове по маршрута, който може да се покрие за 4-5 дни могат да се организират множество допълнителни екскурзии до природни забележителности и красиви местности.

Маршрут Широка лъка – местността Превала – Смолянски езера тръгва от центъра на селото към Пампорово. Той се движи по стария път за гр. Смолян покрай р. Ослен, защитената територия "Летната гора", през ливадите на с. Стойките, откъдето се разкриват гледки към планинските върхове Черни връх, Кузуятак, Турлата. След Превала и Смолянските езера, маршрутът отвежда до хижа “Смолянски езера”, откъдето може да се продължи с лифта към вр. Снежанка.

Маршрутът х. Студенец - местността Превала – х. Перелик преминава през проучваната територия и предлага различни възможности за предвижване, в зависимост от физическите качества и предпочитания на туристите. До началото на маршрута – х. Студенец, разположена на 1730 m надморска височина може да се стартира от различни места – от м. Ардашлъ, от центъра на курорт Пампорово и автогарата, в част от маршрута могат да се използват и някои от въжените линии. Почти хоризонталният маршрут, пресичащ няколко писти, които се спускат от вр. Снежанка е насочен към пътя Смолян-Девин, а след м. Превала, маршрутът продължава покрай асфалтирания път към х. Перелик. Той е част от европейския маршрут Е8, маркиран в червено.

Маршрутът между Пампорово и с. Стойките е по-къс, частично маркиран и е с дължина 13 km. От билото се разклонява – към Пампорово или към х. “Изгрев”. Около него има и множество по-малки пътеки, с които разстоянието се скъсява.

Тези маршрути са отразени в графичните приложения към проекта и показват разнообразните възможности за обход на територията. Всички те са с удобни връзки с места за преспиване, по трасетата им има устроени места за почивка със заслони, чешми и пейки. С развитието на спортно-туристическия център, обслужването на част от тези маршрути ще се подобри.

Известна е и южната Родопска екопътека с дължина 18.5 km, която започва от устието на Хайдушки дол в Буйновската река и преминава в близост до Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Триградското ждрело. Освен скалните феномени, които могат да се наблюдават при преминаване по нея, се срещат и водопади и редки растителни видове. Маршрутът преминава в участъци с надморска височина от 900 до 1400 m.

През последните години двете общини Смолян и Чепеларе, съвместно с Министерство на околната среда и водите усилено работят в изграждането на система от екопътеки в района, от които се разкриват незабравими гледки към едни от най-красивите места в Родопите.¹⁷

За пешеходен туризъм през пролетта, лятото и есента ще се използват горските пътища и пътеки, които през зимата ще се използват за ски бягане, ставащо все по-популярно през последните години в зимните курорти на Централна и Западна Европа. Съседните на тях ивици могат да се използват и за разходки със специални снегоходки, което също става все по-популярно и ще бъде особено подходящо за онези посетители, които не са скиори, за по-възрастните гости на територията.

Освен традиционните разходки в гората, събиране на билки, гъби и плодове, освен зимните спортове и маршрутния туризъм допълнително следва да се отбележат възможностите за провеждане на обучение и състезания по ориентиране, за което съществуват традиции в района. Това може да се превърне и в своеобразна атракция при организиране на групи от туристи по маршрути за движение в гората, за оцеляване сред природата и др. Последните могат да бъдат насочени както към по-малки деца и ученици, така и към хора, работещи към големи корпорации и фирми.

В границите на разработката съществуват възможности за развитие на разнообразни спортове през останалите сезони при подходящи метеорологични условия. Използването на териториите през лятото и есента ще бъде най-ефективно ако се предложат алтернативни занимания на местата на пистите. Алтернативните ски включват каране на ски по тревна и по изкуствена настилка. Необходимо е да се направи сравнителен анализ, икономическа и екологична обосновка за да се избере най-подходящото решение. Освен традиционните ски могат да се ползват и ски-ролери.¹⁸

Изброените по-горе дейности, заедно с богатите възможности на района за екотуризъм, културен туризъм, пещерен туризъм, селски и кулинарен туризъм, балнео и климатолечение, лов и риболов доказват потребността от съвременна разнообразна база за подслон – от планинската хижа до луксозния хотел, но в подходящо съотношение и в съответствие с нормативите за устройство на територията.

3.4. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

3.4.1. Транспорт

Пътната мрежа в общината е предимно ІV^-то-класна и гъстотата ù е 41.3 m/100 m² и обща дължина 470 km. Състоянието на мрежата е от задоволително до лошо. Общината се обслужва от път ІІ^-ри клас Пловдив – Смолян. Предстои да бъде открит нов КПП с Гърция, отстоящ се на 40 км източно от гр. Смолян. Единственият транспорт, развит добре в общината, е автомобилният. Поради тази причина транспортното обслужване и на Спортно-туристически център «Перелик» е основно с автомобилен транспорт, което определя водещата роля на автомобилните пътища, свързващи територията, обект на разработката, със селищата от област Смолян, с останалите населени места в страната и с Гърция.

Съгласно Общинския план за развитие 2007-2013 г., втори приоритет за община Смолян е транспортната достъпност и съответно важна цел е «изграждането, разширяването и модернизацията на транспортната инфраструктура». Посочените мерки за реализиране на целите показват, че в тази част на общината ще бъде доизградена и реконструирана пътната мрежа и ще бъде подобрен достъпа, тъй като засяга участъците:

• 
  ІІ-86 Пловдив-Смолян-Рудозем-Границата;
  
• 
  ІІІ-8641 Пампорово-Смолян;
  
• 
  ІІІ-864 Проглед – Стойките;
  
• 
  ІІІ-866 Смолян-Стойките-Широка лъка.
  

• 
  ІV-19784 /ІІІ-866- Смолян-Стойките-граница община Девин/-Смолян-Мугла-граница общ.Девин;
  
• 
  ІV-86601 /ІІІ-864 Проглед-к.к.Пампорово-Стойките/ - с. Левочево - /ІІ-86/;
  
• 
  МП - Стоиките /ІІІ-866/ - с. Гращица - ІІІ-866;
  
• 
  МП /ІІІ-8641 к.к.Пампорово - Смолян/ - вр.Снежанка;
  
• 
  МП с.Стойките - м.Глуховска;
  
• 
  МП /ІІІ-866 Смолян-Стойките-Широка лъка/- Перелик;
  
• 
  ІV-86821 /ІV-86823 Широка лъка-Гела/ - с.Солища;
  
• 
  МП /Широка лъка-Гела/ - м.Стикъл - Бърцето;
  
• 
  МП /ІІІ-866- Смолян-Стойките-граница община Девин/- Смолян-Каптажа-Белия камък-Левочево;
  
• 
  МП /ІІІ-8641 к.к.Пампорово - Смолян/Разклон Райковски ливади/;
  
• 
  ІV-86824 /ІІІ866 - Широка лъка/ - с.Върбово;
  
• 
  МП /ІІІ-866/ с. Широка лъка - с. Кукувица.
  

Пътищата от Републиканската пътна мрежа на територията на област Смолян, които непосредствено имат отношение към обслужването на курорта са :

• 
  път ІІ- 86 / Пазарджик - Пловдив / - Асеновград - Бачково - Хвойна - Чепеларе - Соколовци - Смолян - Търън - Средногорци - Рудозем- Граница Гърция с дължина 91.54 km
  
• 
  път ІІІ - 197 - Гоце Делчев - Сатовча -Доспат - Борино - Тешел - Настан - Девин с дължина 45.82 km
  
• 
  път ІІІ - 864 - / Чепеларе - Соколовци / - Пампорово – Стойките с дължина 11.26 km
  
• 
  път ІІІ - 866 - Смолян - Стойките - Широка лъка - Михалково - Кричим - Стамболииски / Пазарджик - Пловдив / с дължина 88.27 km
  
• 
  път ІІІ - 8641 - Пампорово / Смолян - Стойките / с дължина 11.41 km
  

Пътят ІІІ - 197 е връзката от запад, като след Девин продължава по пътя ІІІ - 864. Третокласният път 197 на територията на областта е с дължина 45,821 km, с габарит 6/8 m, с елементи за скорост от 40 km/h. Настилката е асфалтобетонна, като около половината е в добро състояние.

Пътят ІІІ - 864 с дължина 11,260 km е изцяло на територията на областта. Той е с габарит 6,5/9 m, с проектни елементи за скорост 40 - 50 km/h. Настилката е асфалтобетонна в лошо състояние по цялата дължина. Реконструкцията му обхваща подобрения на геометрични елементи, осигуряващи скоростта от 40 - 50 km/h, нова сигнализация и маркировка с оглед подобряване безопасността на движението.

Път ІІІ – 866 е с дължина 88.27 km с асфалтонобетонно покритие, като участъците в добро, средно и лошо състояние са приблизително еднакви по относителен дял. Габаритите на пътя са 6/8 m, а максималният надлъжен наклон е 9%, което осигурява проектна скорост 40 km/h.

Път ІІІ - 8641 е от Пампорово до Смолян с дължина 11,414 km/h. В курорта широчината на платното за движение е 7,5 m с два тротоара по 1,75 до 2,25 m. В участъка след населеното място широчината на платното за движение е 7,0 m с ригола от дясна страна 0,50 m и тротоари по 1,75 до 2,25 m. Максималният наклон на пътя е 8%. Елементите на пътя са за скорост от 40 km/h. Реконструкцията на пътя цели подобряване на някои геометрични елементи, поставяне на нова сигнализация и маркировка. Техническата документация на двете реконструкции на пътищата в и около курорта са дело на фирма “Виаплан “ ООД - София.

От местните общински пътища с най-голямо значение за развитието на СТЦ “Перелик“ са тези, които ще поемат основното натоварване за връзки с пътищата от РПМ и които по проекта следва да претърпят най-сериозна реконструкция, включваща промяна на габаритите, пътната настилка и маркировка, за да могат да осъществят най-важните връзки на територията с пътищата от по-висок клас. Тяхната обща дължина в обхвата на разработката е 83.8 km.

Път IV-19784/111-866/ Смолян-Мугла-м. Тешел е с обща дължина 43 km. Неговата категория е местен общински път-1 (бивш четвърти клас). Той е главната транспортна връзка за с. Мугла и обслужва махалата Касъка и Регионалното депо за твърди битови отпадъци "Теклен дол". По него се извършва редовен обществен и товарен транспорт. Пътното му платно е променливо от 3.5 m до 6.0 m. Положен е един пласт асфалт, който 60% е разрушен. Състоянието на настилката е незадоволително. Има нужда от основен ремонт. Участъкът до м. Тешел е в много лошо състояние. За реализирането на плана е необходимо да се променят неговите габарити и да се прекатегориза, за да може да поеме новопредвиденото натоварване на тази част от територията.

Път lV-19784 Мугла - махала Касъка е с дължина 1.6 km от категория 2 – вестен общински път и пътно платно 3.5 m, което за да отговаря на нормативните изисквания трябва да получи габарит 6 m. В момента той е слабо натоварен, на земно легло и в лошо състояние. Проектът предвижда промяна на габаритите и настилката, за да може да поеме новите обслужващи функции и натоварване.

От анализа на предоставените данни от Община Смолян за състоянието на местните общински пътища става ясно че преобладаващата част от тях са първа категория, с особена значимост за комуникационно-транспортното обслужване на района, но са с незадоволителни габарити за предстоящото натоварване и в много лошо състояние по отношение на пътното покритие. Поради тази причина с проекта на СТЦ «Перелик» се предлага да се заложи поетапно доизграждане на пътната мрежа, като се даде приоритет на участъците Смолян-Превала- Стойките, Стойките – Широка лъка – Стикъл и Солища и Смолян – Мугла, които са най-натоварени и осигуряват връзката към ски зоната от север, както и достъпа до проектираните курортно–туристически ядра и зони.

В допълнение на тези републикански и местни общински пътища в границите на проучваната територия влизат общо около 98.2 km горски пътища, като почти всички са проходими и могат да се използват за прокарване на трасета на обслужващи транспортни връзки или за туристически и ски преходи. Непроходимите горски пътища в обхвата на СТЦ “Перелик” са 0.5%. Натовареността им, изчислена на базата 5 оразмерителни автомобила на ден в настоящия момент е малка, но ще се увеличава с реализирането на проекта. Всички посочени в предоставените от РУГ, Смолян горски пътища са от ІV категория – горски автомобилен път от четвърта степен по Наредба № 39 за строителство в горите и земите от горския фонд (Обн. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006 г.). Участъците, в които тези пътища ще се използват за обслужване на ядра и зони от новия спортно-туристически център и пресичанията с републиканските и общинските пътища, когато са допустими, ще се проектират и изграждат при спазване на изискванията на Закона за пътищата (Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г.) и Наредба № 1 от 2000 г. за проектиране на пътища (ДВ, бр. 47 от 2000 г.).

Следва да се вземе под внимание факта, че на места ще бъде изключително трудно да се проведат трасетата с желаните габарити, поради което ще бъде необходимо в работните проекти да се търсят възможности за уширения за разминаване, площадки за спиране, изчакване и маневриране.

В допълнение на цитираните по-горе законови документи в изготвянето на комуникационно-транспортната схема са взети под внимание изискванията на нормите за проектиране на пътища и наредбите за организация на движението, като са изследвани и възможностите за развиване на достъпна среда в Подробните устройствени планове в детайлните проучвания, които ще направят отделните зони и ядра в курорта по-привлекателни.

По данни на Община Смолян масовият градски транспорт е организиран в 12 автобусни линии и се обслужва от две транспортни фирми - “Рожен експрес” ЕАД и “Орфей експрес“ ООД. Междуселищните превози на територията на общината са организирани в одобрена областна и републиканска транспортна схема. С тях се осъществява ритмично транспортно обслужване на населението до София, Пловдив, Кърджали, всички общински центрове на територията на областта – Девин, Доспат, Мадан, Баните, Златоград, Неделино, Рудозем, Чепеларе и Борино и до всички населени места в общината.

В транспортното обслужване участват и други лицензирани превозвачи, които извършват превоз на пътници до гр. Пловдив, без да имат договор с Общината (т.н. маршрутки – на всеки час от 7 до 17.00 ежедневно). Допълнително се използва и таксиметров транспорт. Издадени са 149 разрешителни за таксиметрова дейност. Паркът от таксиметрови автомобили е изцяло обновен и е повишено качеството на услугите.

Автомобилният парк на територията на община Смолян по данни на ОДП, сектор КАТ – Смолян обхваща общо 33496 автомобила. Дялът на леките автомобили е 74.26%, а на товарните и автобусите е 23.41%.

Интензивността на автомобилното движение се проследява от преброителни пунктове и обработва от ЦЛПМ (Централна лаборатория по пътища и мостове) - София с издаване на албуми през пет години за среднодневната годишна интензивност. Най-голямо значение за непосредствено определяне на интензивността и състава на движението в близост до СТЦ «Перелик» имат следните преброителни постове:

• 
  № 2404 - на път ІІІ - 864 между Стойките и Пампорово
  
• 
  № 2402 - на път ІІІ - 864 между Проглед (път ІІ - 86 ) и Пампорово
  
• 
  № 1742 – на път ІІІ – 866 при Широка лъка
  
• 
  № 1743 – на път ІІІ – 866 между Превала и Стойките
  
• 
  № 1204 – на път ІІІ – 866 в близост до разклонението от Смолян за с. Мугла
  
• 
  № 228 - на път ІІІ - 8641 в близост до курорт Пампорово.
  

От справката за наличие на участъци с концентрация на пътно-транспортни произшествия (ПТП) в област Смолян за 2006 г. се вижда, че през 2006 г. на територията на община Смолян са станали 596 ПТП, няма убити, пострадалите са 50, има данни за 45 леко и 15 тежко ранени. В община Чепеларе аварийните участъци са по пътя ІІ - 86 и пътя ІІІ - 8641. Най- обезпокоителни са участъците по пътя ІІ - 86 около Проглед с 6 броя ПТП и по пътя ІІІ - 8641 с 7 броя ПТП / от km. 0,600 до km. 1,500 /. Последният участък е непосредствено при изхода от курорт Пампорово към Смолян. През 2006 г. от общо 41 ПТП в община Чепеларе няма убити, а само 7 ранени лица. От предоставената схема на участъците с концентрация на ПТП се вижда, че най-голями произшествия са локализирани в «пръстена», който се затваря от пътищата ІІІ-864, ІІІ-866 и ІІІ-8641 северозападно от гр. Смолян до с. Стойките.

В регулацията на курорта Пампорово попада участък от пътя ІІ - 864 с дължина около 3,200 km в посока изток - запад и участък от пътя ІІІ - 8641 с дължина около 1,350 km в посока юг. Тeхните елементи са съобразени с изискванията за преминаване през урбанизирани територии при много тежки теренни и други специфични условия, но в натоварения зимен сезон след изграждането на СТЦ «Перелик» може да се очакват проблеми, поради което е необходимо да се подобрят техническите параметри на тези пътища, осигуряване на достатъчно места за паркиране извън тяхното платно, строг контрол по почистването и поддържането на пътното платно и режима на паркиране.

Предложената концепция и структура на локализиране на основните ядра и съоръжения в СТЦ «Перелик» налага подобряване на пътищата от РПМ и общинските пътища, които обслужват и захранват предвидените урбанизирани територии по периферията. Тяхната дължина в обхвата на разработката е около 62.8 km общински пътища и 19.8 km пътища от РПМ. Реконструкцията им е заложена в Общинския план за развитие 2007-2013 година, което е особено благоприятно от гледна точка етапността в реализирането на инвестиционните планове за тази територия.

Налага се също така проектиране и развитие на допълнителни връзки от пътища, както с Републиканската пътна мрежа, така и между отделните ядра, център, спортни съоръжения и др. В една част тези транспортно-комуникационни връзки от вътрешната пътна мрежа следват трасетата на съществуващи пътища, за да не се налагат сложни строителни операции в тежкия релеф, на места се изпълзват участъци от съществуващи горски пътища. Предвижда им се широчина на платното за движение 7.0 m и тротоари от 1,5 m.

Втората група пътища са с обща дължина около 13.8 km, с широчина на платното за движение 7,0 m и тротоари от 1,5 m, която ще захранва радиално курортно-туристическите ядра като използва съществуващите релефни дадености. Последните налагат и по-голяма разпокъсаност на отделните зони и структурни единици в ядрата, с което да се избегнат стръмните участъци.

Третата група пътища са тези в самите ядра, които при предвиден режим на застрояване ще добият статут на селищни образувания, а транспортните връзки в тях на улици. Разположението на устройствените зони в проекта са съобразени с достъпността на територията от съществуващата пътна мрежа и възможностите за прокарване на уличната мрежа в зависимост от релефа. Тези пътища в подробните устройствени планове се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за проектиране за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (Обн., ДВ, бр. 86 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г.)

В обхвата на спортно-туристическия център попадат и около 37.2 km горски пътища, които ще се използват като туристически пътеки за преходи през различните сезони и за връзка между отделните зони.

Транспортното обслужване на населението и туристите е с автобусен, таксиметров и личен транспорт. Масовият обществен транспорт е решен най-добре от Смолян и Пловдив с около 10 до 30 курса дневно в зависимост от сезона. От и до Пловдив се превозват пътници с маршрутки на всеки час от 7 до 17 часа ежедневно. От и до София има 4 курса дневно от редовни и частни автобусни линии.

Изграждането на спортно-туристическия център ще наложи удължаване на маршрутите и включването на неговите основни застроени ядра със спирки в тях. Това ще подобри достъпа и до съществуващите селища в периферията на разработваната територия – Стойките и Широка лъка в северната част и Мугла в южната, а с това и до селата Стикъл, Гела, Солища, Гращица и махалите край тях.

Допълнително усъвършенстване на връзките със съседните селища се предвижда да става посредством въжен и релсов транспорт – система от кабинкови въжени линни от Смолян до Превала и разположеното южно от него спортно ядро за подход към централната ски зона. Новопредвидена връзка на спортно-туристическия център е тази в южна посока при ядро Мусаята, което попада в най-южната част на зоната и е най-близко до границата с Гърция.
Фиг. 21. Разположение на предложените връзки

По-подробните карти на релефа и на съществуваща пътна инфраструктура на страната показват, че съществуват условия за реализиране на подобна връзка след подробна технико-икономическа обосновка, детайлно проучване и политическо решение от страна на двете правителства.

Предвиденият и даден като алтернатива за връзка на СТЦ «Перелик» с град Смолян тунел за подземна железница с дължина 1569 m поради сложния релеф и наличието на скали, предвижда превозването на по-голям брой пътници за кратко време, което е основно изискване за бързо качване до основните ски полета през зимния сезон и особено важно при провеждане на международни спортни състезания. Техническите параметри на този тунел са в процес на детайлно проучване, но това изисква и допълнителни геоложки и геодезически изследвания в обхвата на предвижданото трасе.

Допълнителна атракция в комуникационно-транспортната схема може да бъде възможността по трасетата на туристическите пътеки и горските пътища да преминава екологично чист, съвременен, безшумен и атрактивен транспорт, с който да се реализира идеята за «Бялата дъга» и връзки между съществуващите ски центрове.

Територията на спортно-туристическия център е достъпна и с хеликоптер, който в съответствие с Европейските норми за опазване чистотата на въздуха ще се използва преимуществено за здравно обслужване и спешни случаи. Предвиждат се два броя хеликоптерни площадки – при ядро «Превала» и в центъра на ски зоната над ядро «Чаталовото».

Проблемите с паркирането се решават посредством буферни паркинги, предвидени при подходите към всяко едно от ядрата, където се очаква най-голямото натоварване, в близост до обслужващите зони и до началните станции на съоръженията за превозване на туристи и скиори. Тези буферни паркинги имат за цел да облегчат транспортното натоварване в урбанизираните зони и центрове, в които да може да се реализира идеята за създаване на пешеходни зони и публични простарнства за разходки, за тържества и атракции, за хранене на открито и общуване и за излизане на пистите през зимния сезон. Те осигуряват общо около 7800 места за паркиране, разпределени както следва: ядро «Превала» общо 1800 места за паркиране, ядро «Чаталовото» – 1240 места, ядро «Мусаята» 755 места, ядро «Малката река» 780 места, при с. Мугла 850 места, в ядро «Касъка» 425 места, ядро «Преслопа» 400 места, яздро «Студената вода» 420 места и ядро «Белият камък» 700 места.

В общата бройка места за паркиране не са включени местата, които съгласно Правила и норми за приложение на плана предвиждат да се изградят в границите на всеки урегулиран поземлен имот, в съответствие с вида, капацитета и категорията на съответния обект, което трябва да се реши с Подробните устройствени планове на ядрата.

За да не се получат нежелани ефекти по отношение на околната среда, проектантите предлагат изграждането на големите буферни паркинги да се изпълни по възможно най-подходящ начин за средата – да се използват материали за покритие на тревна фуга, да се използват естествени материали за оформянето на околните пространства, за елементите на обзавеждането и осветлението (камък, дърво, растителни огради и др.)

В планирането на разположението на местата за паркиране и обслужващите ги алеи в подробните разработки следва да се оставят зелени ивици, в които да бъде съхранена съществуващата растителност, след оглед на място на всяка площадка. За да се съхрани чистотата на почвите и водите, да се предвидят мерки за улавяне на повърхностните води от площите с твърда настилка. Разделителните озеленени ивици да бъдат съответно с такава широчина, че да позволяват на растителността да се съхрани. По този начин да се изградят пейзажно оформени паркинги, в които да не се налага присъствието на асфалта и бетона.

За по-натоварените урбанизирани и стръмни участъци се препоръчва полагане на грапаво асфалтово покритие за по-безопасно преодоляване на големите надлъжни наклони и ограничената видимост и подобряване на безопасността на движение.

За по-доброто транспортно-комуникационно обслужване на територията е необходимо още да се изградят бензиностанции и автосервизи, което в общата комуникационно-транспортна схема е предвидено на пътя Смолян – Мугла в близост до ядро «Мусаята» и по пътя Стойките - Широка лъка в участъка между двете селища, в близост до подходите към вътрешността на спортно-туристическия център.

Решаването на транспортните проблеми в комплекса е много отраничено от сложния релеф, дисперсното разположение на съществуващите селища и новопредвидените селищни образувания и необходимостта от опазване на горския фонд. Независимо от сложността на проблемите, цялостното проучване на комуникационно-транспортните въпроси в курортно-туристическия район е важно и необходимо условие за успешното реализиране на проекта.

Важен въпрос за решение на административно равнище, с отношение към проекта за изменение на Териториалноустройствения план на СТЦ „Перелик” и неговата реализация, е както изграждането на пътната инфраструктура, така и нейното стопанисване и поддържане в бъдеще с оглед най-ефективно съвместяване на разнообразните функции на територията
3.4.2. Електроснабдяване

Инж. Стоян Букиков

Настоящият проект за електрозахранване на електропотребителите в Спортно-туристическия център “Перелик” е изготвен на базата на обобщените показатели за капацитет и техническа съоръженост на отделните ядра в Устройствения план на СТЦ за прогнозирания период, съобразено с изградената до момента енергийна структура и проектни разработки на електроразпределителното предприятие за електроснабдяване на изграждащите се нови обекти включващи к.к. „Пампорово”, „Райковски ливади”, „Смолянски езера”, „Ардашлъ” до „Роженските поляни”.

Целта на проекта е да се реши принципната схема на електропреносната мрежа-въздушни и кабелни ел.проводи, броя и мощността на трафопостовете с цел най-сигурно електроснабдяване на електропотребителите в спортно-туристическия център.

С проекта за изменение на териториалноустройствени план на СТЦ „Перелик” в частта електроенергоснабдяване се осигурява изграждането на разпределителни устройства, автоматизирано управление и възможност за захранване от различни източници.

Специфичната особеност на устройственото решение е, че отделните ядра се обособяват в самостоятелни райони, отделени с горски масиви, което налага изграждането на по-голям брой трафопостове с по-малка мощност. Това от една страна осигурява разделно захранване на консуматорите, но от друга страна задължава изграждането и поддръжката на по-голям брой електрически съоръжения.

Настоящият проект за изменение на спортно-туристическия център обхваща спортно-туристическите ядра “Бял камък”, “Касъка”, „Малка река”, „Мугла”, „Мусаята”, „Превала”, „Преслопа”, „Солища”, „Стикъл”, „Студената вода”, „Удабашийца” и “Чаталово”. Освен основните консуматори на електрическа енергия – въжените линии, местата за настаняване и заведенията за хранене, се обезпечава захранване и на всички съоръжения свързани със ски пистите - лифтове, влекове, помпени станции за припомпване на водата, външно осветление на паркове, публични пространства и пешеходни алеи и др.

Основният принцип на устройственото решение на Спортно-техническия център “Перелик” е , че в него се изграждат ски писти и обслужващите ги технически и битови съоръжения. Курортно туристическите ядра са разположени перифарно в близост до съществуващите селища. В центъра на зоната легловата база е съсредоточена в хижа “Перелик” и евентуалното й разширение. Допълнително при разработването на подробните устройствени планове ще се посочат и местата за разположение на легловата база на обслужващия персонал, за техническия персонал поддържащ инженерните съоръжения на въжените линии, лифтовете, влековете, енергийната система и комплексната охрана на СТЦ.

Основният брой туристи, спортисти и всички останали посетители на СТЦ “Перелик” ще бъдат настанявани в изградената вече и изграждаща се база на гр. Смолян, курортните комплекси, гравитиращи на Пампорово в села Стойките, Гела, Солища, Стикъл, Мугла до Широка лъка.

Големите консуматори на електрическа енергия са машинните станции на въжените линии, лифтовете, влековете и други технически съоръжения по пистите, като осветление, помпени станции, снегопроизвеждащи машини и др. Битовите заведения за хранене и нощуване на обслужващия ги персонал в повечето случаи ще се изгражда в комплекс с машинните станции и това дава възможност новите трансформаторни постове да се изграждат също комплексно с тези обекти.

Принципна схема за електрозахранване

Разпределението на мощностите по зони, в зависимост от консумацията от различните източници е дадена в таблиците към обяснителната записка на частта за елетрозахранване, като са посочени разходните норми на базата на които са направени изчисленията и източниците на данните от техническите характеристики на отделните обекти и съоръжения.

Посочени са и необходимите мощности за захранване на въжените линии в отделните зони съответно за зона А – Пампорово – 3870 kW, за зона В – Смолян – Стойките – 8010 kW, за зона С - Мугла Гела – 16137 kW и за зона D – направление Мугла – 34997 kW.

Необходимите мощности за захранване на оръдията за производство на изкуствен сняг са изчислени за отделните зони по аналогичен начин и са съответно за зона А – Пампорово – 1326 kW, за зона В – Смолян – Стойките – 2787 kW, за зона С - Мугла Гела – 4218 kW и за зона D – направление Мугла – 1350 kW.

От подадените данни за изграждане на системата от въжени линии, оръдия и стикове за производство на сняг, помпени станции за осигуряване вода за битови нужди и за машините за сняг, осветление на пистите и уличната мрежа и необходимата електрическа енергия за туристическото обитаване и обслужващия персонал се получават мощности, показани в следната таблица 64:

Тази мощност може да се осигури от 3 бр. трансформатори 110/20 kV по 400 мгвА.

От новостроящата се подстанция 110/20 кв. „Пампорово” в района на с. Стойките могат да се вземат 400 мгвА. За останалите 800 мгвА трябва да се изгради нова подстанция – показана на схемата.

Точните места на 80 броя трансформатори по 800 квА ще се определят след приемането на общата концепция за развитие на спортно-туристическия център при отразазяване на препоръките от експертни съвети и рецензии.

В края на 2001 г. общата телефонна плътност в област Смолян – брой телефонни постове на 100 жители е 34.19%. Само в гр. Смолян телефонните постове са 14000 броя. Независимо от планираното в програма “България 2001” 100% покритие на територията все още има много отдалечени от магистралната мрежа махали и квартали, в които това не е постигнато. За тях се търсят различни от традиционните решения на принципа на мобилното покритие.

В град Смолян е изградена цифрова централа, която осъществява междуселищните връзки със страната по радиорелейната линия Пловдив – Смолян. От предвидените 1048 поста 512 са за курорт “Пампорово”. Към момента релефната плътност в община Смолян е 323 телефонни поста на 1000 жители. Покритието с мобилни телефони е около 80%.

В границите на проучваната територия има добро мобилно покритие. Тя се покрива от станциите на трите мобилни оператора в страната. Въпреки това обаче е необходимо да се осигури съвременно обслужване на територията и надеждни телекомуникации като за един модерен туристически комплекс с висок стандарт.

За осигуряване на проводникови телефонни връзки съществуващият оптически кабел до разклона на Смолянски езера ще се продължи до изграждането на нови Outdoorcabinets показани на схемата.

В курортно-туристическо ядро “Снежанка” е разположена телевизионната и радио релейната станция в кулата на връх “Снежанка”. Изградена е през 1975 г. с височина от 156 m. Край гр. Смолян на надморска височина от 1270 m също има телевизионна и радио релейна станция. Покритието с телевизионен и радиосигнал е много добро.