Обяснителна записка

Инж. Любомир Михтарев

Основните водоизточници, които могат да дадат необходимия воден ресурс са студен извор “Беден” на кота 780 m надморска височина и открито водохвощане на р. Мугленска на кота около 1500 m (след събиране водите на р. Голяма и р. Малка). Ресурсите на извор “Беден” са Q_min=500 l/s и Q_max=3,5-4 m³/s, а оттока на р.Мугленска е Q_min=300 l/s и Q_max=10-12 m³/s. На практика минималните водни количества, които са надеждни и могат да се ползват в критични периоди на маловодие са: за извор “Беден”- Q_min=450 l/s и за р. Мугленска- Q_min=250 l/s, или общо Q_min=700 l/s.(Необходимо е в бъдеще да се извършат прецизни хидрогеоложки проучвания за извор “Беден” и хидроложки обследвания и наблюдения за р. Мугленска).

• 
  легла= 1200 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  обслужване= 500 бр. → q=50 л/бр.д.
  
• 
  смесени функции=150 бр. → q=50 л/бр.д.
  

1200x50 + 500x50+150x50+440х1000

Q_ср,d.=------------------------------------------------ =772,94м³/d=8,95 л/с.

1000

• 
  басейн=4 бр. х 100 м³→ 10% опресняване
  

Q_маx.d=772,94x1,3=1004,82 м³/d=11,63 л/с.

1004,82х1,55

Q_max.h=----------------=64,8 м³/h=18,03 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=1004,82х0,35=352 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x352=246 м³

V_B=352+324+246=922 м³≈ 950м³
2.“Превала”

• 
  легла= 7000 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  места за хранене= 4700 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужване=2500 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  

• 
  басейн=10 бр. х 100 м³→ 10% опресняване
  

7000x250 + 4700x50+2500x50+1100х1000

Q_ср,d.=------------------------------------------------ --------- =3210м³/d=37,15 л/с.

1000

4173х1,55

Q_max.h=----------------=269,51м³/h=74,86 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х4173=1461 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x1461=1022 м³

V_B=1461+324+1022=2807 м³≈ 2810м³
3.“Козуятак”(Чаталово)

• 
  обитатели= 4000 бр. → q_в=250 л/ж.д
  
• 
  места за хранене= 1000 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужващ персонал=180 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  

4000x250 + 1000x50+180x50

Q_ср,d.=---------------------------------------=1059м³/d=12,26 л/с.

1000

1376,7х1,55

Q_max.h=----------------=88,91 м³/h=24,7 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х1376,7=482 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x482=337 м³

V_B=482+324+337=1143 м³≈ 1150м³
4.“Мусаята”

• 
  обсл. СПА и СМФ= 150 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  легла= 2500 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  хранене= 1800 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужване=900 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  чайна=100 м. → q_в=50 л/м.д.
  

• 
  басейн=8 бр. х 50 м³→ 10% опресняване
  

150x50+2500x250+900x50+100х50+440х1000

Q_ср,d.=--------------------------------------- ------------------- =1212,5м³/d=14,03 л/с.

1000

1576,25х1,55

Q_max.h=----------------=101,8 м³/h=28,28 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х1576,25=552 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x552=386 м³

V_B=552+324+386=1262 м³≈ 1270м³
5.“Данаджица”(“Касъка”)

• 
  легла= 1600 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  места за хранене= 1200 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужващ персонал=600 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  

1600x250+1200x50+600х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =490м³/d=5,67 л/с.

1000

637х1,55

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х637=223 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x223=156 м³

V_B=223+324+156=703 м³≈ 705м³
6.“Преслопа”

• 
  посетители= 1675 бр. → q_в=15 л/ж.д.
  
• 
  места за хранене= 800 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужващ персонал=120 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  

1675x15+800x50+120х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =71,13м³/d=0,82 л/с.

1000

92,46х1,55

Q_max.h=--------------=5,97 м³/h=1,66 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х92,46=32 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x32=23 м³

V_B=32+324+23=379 м³≈ 380м³
7.“Студената вода”+разширение Стикъл

• 
  легла= 2800 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  места за хранене= 1500 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обслужващ персонал=1040 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  
• 
  обитатели= 200 бр. → q_в=250 л/ж.д
  

Q_ср,d.=--------------------------------------------------- =1327м³/d=15,36 л/с.

1000

Q_маx.d=1327х1,3=1725,1 м³/d=19,97 л/с.

Q_max.h=-----------------=111,41м³/h=30,95 l/s

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х1725,1=604 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x604=423 м³

V_B=604+324+423=1351 м³≈ 1360м³
8.Семеен парк “Малката река”

- посетители= 2000 бр. → q_в=10 л/ж.д.

- места за хранене= 1000 бр. → q_в=50 л/бр.д.

- обслужващ персонал=200 бр. → q_в=50 л/бр.д.

К_ч=1,55; К_д=1,3

2000x10+1000x50+200х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =80 м³/d=0,93 л/с.

1000

104х1,55

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х104=36,4 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при два едновременни пожара с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=2 х 3х15х3,6=324 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x36,4=25,5 м³

V_B=36,4+324+25,5=385,9 м³≈ 390м³
9.Разширение Гела

• 
  обитатели= 400 бр. → q_в=250 л/ж.д.
  
• 
  обслужващ персонал=200 бр. → q_в=50 л/бр.д.
  

400x250+200х50

Q_ср,d.=----------------------- =110 м³/d=1,27 л/с.

1000

143х1,55

24

Водоем:

V_р=0,35х Q_маx.d=0,35х143=50,05 м³

V_ПП=q_пп х Т_пп

q_пп=15 л/с при един едновременен пожар с пожарогасене Т_пп=3 ч.

V_ПП=1х 3х15х3,6=162 м³

V_АВ=0,7 х V_p=0,7x50,05=35,04 м³

V_B=50,05+162+35,04=247,09 м³≈ 250м³

Необходимо водно количество за питейно-битови нужди и противопожарни нужди: 8,95+37,15+12,26+14,03+5,67+0,82+15,36+0,93+1,27=96,44 l/s

За подготовка на пистите за ски сезона е предвидено в края на м.ноември да се извърши заснежаване с изкуствен сняг чрез снежни оръдия. За целта на различни места са указани изкуствени 13 бр. езера с общ обем 2 000 000 m³ и полезен обем 1 500 000 m³. Пълненето на езерата ще се бъде от пролетта до есента и декември и януари (през активния зимен сезон). Напълването на езерата ще е продължителен процес, който изцяло зависи от наличните водни ресурси. При предполагаем разполагаем воден ресурс от 700л/сек времето за напълване на езерата ще е:

Vх1000 2000000х1000

Т=--------------, дни→ Т=-----------------------=33 дена

Q 700

Помпеното водоснабдяване от извор “Беден”, по информация от инвеститора, ще се проектира от австрийски специалисти с високо напорни помпи от около 600 m подеми. За целта тръбите от тези напорни тръбопроводи задължително трябва да се изработят индивидуално по предписаното в проектите. Разпределителните мрежи от водоемите към обектите се предвижда да бъдат от полиетилен висока плътност или стъклопластови при приемлива за инвеститора цена.

Пак поради голямата надморска височина е невъзможно да се изградят и работят ефективно пречиствателни станции за отпадни води с биологично стъпало за няколко десетки хиляди еквивалентни жители. Поради този факт се налага изграждане на канализационни колектори, които да транспортират отпадните води от височини 2200м до приемливите 1000-1200м за изграждане на пречиствателни съоръжения. Налице е още един факт, който също е от съществено значение-множеството върхове от 2000-2200м, които насичат терена и оформят естествен отток във всички географски посоки, така че е невъзможно да се отведат отпадните води една посока. Решението на отвеждане на отпадните води е в четири направления: от ядра “Касъка”, “Малката река”, “Мусаята” и “Мугла” към с.Мугла и изграждане на ПСОВ; от ядра “Преслопа”, “Студената вода”, Гела, Стикъл и Солища към Широка лъка и изграждане на ПСОВ; ядра северна част на “Превала”, “Еркюприя”, “Белия камък” и Стойките към с.Стойките и изграждане на ПСОВ; ядра “Чаталово” и “Превала”-южна част към канализационната мрежа на гр.Смолян и ПСОВ-Смолян.

Q_ср,d.=------------------------------------------------ =772,94м³/d=8,95 л/с.→

1000

Q_{ср,d,отп.води}= Q_{ср,d, вод}=772,94х0,9=695,65 м³/d=8,05 l/s

Q_max.h=----------------=64,8 м³/h=18,03 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=64,8х0,9=58,32м³/h=16,2 l/s

7000x250 + 4700x50+2500x50+1100х1000

Q_ср,d.=--------------------------------------------------------- =3210м³/d=37,15 л/с.→

1000

4173х1,55

Q_max.h=----------------=269,51м³/h=74,86 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=269,51х0,9=242,56 м³/h=67,37 l/s

4000x250 + 1000x50+180x50

Q_ср,d.=---------------------------------------=1059м³/d=12,26 л/с.→

1000

1376,7х1,55

Q_max.h=----------------=88,91 м³/h=24,7 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=88,91х0,9=80,02 м³/h=22,23 l/s

Q_ср,d.=--------------------------------------- ------------------- =1212,5м³/d=14,03 л/с.→

1000

Q_{ср,d,отп.води}= Q_{ср,d, вод}=1212,5х0,9=1091,25 м³/d=12,63 l/s

Q_max.h=----------------=101,8 м³/h=28,28 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=101,8х0,9=91,62 м³/h=25,24 l/s

1600x250+1200x50+600х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =490м³/d=5,67 л/с.→

1000

637х1,55

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=41,14х0,9=37,03 м³/h=10,29 l/s

1675x15+800x50+120х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =71,13м³/d=0,82 л/с.→

1000

92,46х1,55

Q_max.h=--------------=5,97 м³/h=1,66 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=5,97х0,9=5,37 м³/h=1,49 l/s

2800x250+1500x50+1040х50+200х250

Q_ср,d.=--------------------------------------------------- =1327м³/d=15,36 л/с.→

1000

1725,1х1,55

Q_max.h=-----------------=111,41м³/h=30,95 l/s→

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=111,41х0,9=100,27 м³/h=27,85 l/s

2000x10+1000x50+200х50

Q_ср,d.=------------------------------------- =80 м³/d=0,93 л/с.→

1000

104х1,55

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=6,72х0,9=6,05 м³/h=1,68 l/s

400x250+200х50

Q_ср,d.=----------------------- =110 м³/d=0,93 l/s →

1000

143х1,55

24

Q_{max.h,отп.води}=0,9хQ_{max.h, вод}=9,24х0,9=8,36 м³/h=2,31 l/s

1.Направление Мугла

Q_{ср,d,отп.води}=18,56 l/s

Q_{max.h,отп.води}=37,21 l/s

2. Направление Широка лъка

Q_{ср,d,отп.води}=15,49 l/s

Q_{max.h,отп.води}=31,91 l/s

3. Направление Стойките

Q_{ср,d,отп.води}=8,05 l/s

Q_{max.h,отп.води}=16,2 l/s

4. Направление Смолян

Q_{ср,d,отп.води}=44,37 l/s

Q_{max.h,отп.води}=89,6 l/s
За град Смолян през юни-юли стартира изграждането на ГПСОВ, а за останалите три направления следва да се проектират и изградят ГПСОВ.
3.4.6. Снежни оръдия

За нормално функциониране на стационарни и подвижни снежни оръдия за поддържане на снежна покривка в места изложени на слънчева активност са необходими не по-малко от 2500 m³ свободни водни маси за денонощие за едно оръдие.

Такова количество вода от водоизточниците за питейно водоснабдяване не могат да се осигурят по простата причина, че не се разполага с такъв ресурс.

Необходимото водно количество ще се осигури от предвидените за изграждане 9 водоема, разположени на територията на спортно-туристически център „Перелик” в близост до пистите и плацовете, които трябва да се заснежават два пъти в тодината – преди началото на сезона и през м. декември. Именно поради тази причини необходимите водни количества са изчислени на базата на коефициент 2.5. В предложената френска концепция на косултантската фирма „Дианеж” те са разположени включително и под писти, но предвид на по-малката надморска височина, на която ще се изгражда курорта, както и на факта, че тази територия ще бъде един от най-южните зимни курорти в Европа в проекта за изменение на териториялноустройствения план се предвижда тяхното изместване в по-подходящи релефвни форми в съседство, а не под пистите. По този начин ще се избегне риска за използване на такива писти в по-топли дни от ски сезона.

Предвижда се водата да се изпомпва от водоемите, за да може да се използва от оръдията за сняг. В проекта са предвидени необходимите количества електроенергия за захранването на съоръженията.
3.4.7. Противоерозионни мерки

Практиката по експлоатацията и поддръжката на ски писти показва, че са необхидими сериозни отводнителни и противоерозионни мерки: изграждане на система от дренажи и отводнителни канавки по пистите за отвеждане на повърхностните води, особено в периода на топене на снеговете; укрепване на терени с плетчета, залесяване и ако е необходимо изграждане на малки подпорни стенички от естествени материали. Особено внимание трябва да се обърне на деретата и поречията на реките, в близост до които са предложени ски писти. Тъй-като канализационната мрежа е само за битови отпадни води, е необходимо повърхностните атмосферни води от дъжд и снеготопене да се насочат чрез подходящо вертикално планиране към естествените форми за оттичане - дерета, понори и други.

Управлението на отпадъците на курорт от такава величина е сериозен проблем поради няколко причини – високите изисквания към качеството на рекреационната среда, затруднените условия за сметосъбиране и извозване на отпадъците през най-натоварения зимен сезон и променените стандарти по отношение на този компонент в европейски и национален аспект.

Генерираните отпадъци за всяко едно от ядрата са близки по състав. Количествата им ще се различават в зависимост от предвидените обекти, спортно–рекреативни курортни дейности, съоръжения, паркинги, гаражи, терени за движение и транспорт.

Количеството генерирани отпадъци ще се съхранява на мястото на тяхното образуване, а след това ще се извозват организирано до депото на гр. Смолян, в местността „Теклен дол”. В „Актуализираната програма за управление на отпадъците на община Смолян” Спортно–туристическия център „Перелик” не е включен и анализиран, тъй като това е едно ново инвестиционно намерение, което тепърва ще се реализира. В бъдеще ще е необходимо да се договори включването му в централизираното събиране и извозване на отпадъците от община Смолян. Още по време на строителството, както и при експлоатацията на обектите от СТЦ „Перелик”, е необходимо да се въведе система за разделно събиране на отпадъците.

* Прогнозираният обслужващ персонал е изчислен на база 1човек на 5 легла, а в обектите където не е предвидена леглова база обслужващия персонал е

Освен генерираните битови отпадъци, дадени в таблици64 и 65, отпадъците, които ще се генерират на територията на Спортно–туристическия център „Перелик” могат да се разделят на отпадъци генерирани по време на строителството и по време на експлоатацията

Количеството почва и скални материали не могат да се определят преди проектирането на сгради и съоръжения в работна фаза. Приблизително те ще имат обема на почвата и скалните материали, които е необходимо да се отстранят за да се изпълни фундирането на сградите и съоръженията, но обемът им ще се увеличи поради разбухването на почвата. В община Смолян съществува процедура за издаване на разрешителни за депониране на изкопните маси на основание „Наредба за съхранение на ландшафта при управление на земните маси на територията на община Смолян”. След изчисляване и деклариране на количествата ще бъдат издавани и необходимите разрешителни за депонирането им.

Генерираните отпадъци по време на строителството е необходимо да се събират и временно да се съхраняват, до извозването им, в подходящи контейнери за строителни отпадъци в зависимост от вида им. Необходимо е част от тези контейнери да се използват за разделно събиране и съхранение на тези отпадъци, които могат да се рециклират или употребяват повторно. За опасните отпадъци е необходимо да се предвидят надеждни съдове за съхранение до предаването им на лицензирани фирми за обезвреждането им.

Опаковките, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества по смисъла на Наредба №3 на МОСВ и МЗ от 2004 г. ще се събират в пластмасови съдове, а третирането им ще е съгласно Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с ПМС №41 от 2004 г. (обн. ДВ, бр. 19 от 2004 г.).

Транспортирането на всички видове отпадъци, генерирани по време на строителството, е за сметка на собственика, генерирал тези отпадъци. Строителните отпадъци ще се извозват на депото на гр. Смолян или на друго депо за строителни отпадъци от посочено от общината.

Събирането и транспортирането на битовите отпадъци и тези близки по състав до тях, могат да бъдат включени в съществуващата централизирана система за извозване на отпадъците на община Смолян, срещу съответното заплащане. Могат и да се извозват от собственика им до депото в местността „Теклен дол”, което е на 15 km от гр. Смолян. По данни на община Смолян общият обем на новото регионално депо за ТБО е с общ обем на запълване 526511 m³ и срок на експлоатация 30 години.

За създаване на подходящ визуален ефект и предпазване от лошите атмосферни условия е необходимо изграждането на подходящи навеси (заслони), които да хармонират с околната архитектурна среда. Тъй като през зимата извозването на отпадъците не може да се осъществява регулярно е необходимо да се предвидят по – голям брой съдове за тяхното съхранение, както и да се увеличи обема на предвидените за целта навеси (заслони). Съгласно стратегията на МОСВ във всички туристически ядра е необходимо да се осигури разделно събиране и рециклиране не генерираните отпадъци в подходящи за целта съдове, каквато практика е въведена вече в курорта „Пампорово”, разположен в близост.

С осъществяване на инвестиционното намерение за Спортно–туристическия център „Перелик”, ако не се вземат мерки за надеждно управление на отпадъците от предвидените спортно–туристически ядра, има реална опасност, те да окажат влияние върху отделните компоненти на околната среда (почви, повърхностни и подземни води, растителен и животински свят) и върху човешкото здраве. За да се намалят и ограничат неблагоприятните последствия от отпадъците е необходимо да се приложат следните мерки и дейности:

• 
  Да се изготви Програма за управление на отпадъците, генерирани на територията на Спортно–туристическия център „Перелик”, която да обхване двата периода: на строителството и на експлоатацията;
  
• 
  Да се предвидят места за временни пунктове за събиране на отпадъците в отделните туристически ядра, преди да бъдат извозени на депото.
  
• 
  Да се предвиди сметосъбираща и сметоизвозваща техника с подходящ обем, маневреност и проходимост, осигуряващи достъпа й до всички части на СТЦ „Перелик”.
  
• 
  По време на строителството да се предвиди подходящ режим за извозване на отпадъците до специално отредени за строителни отпадъци депа с оглед предотвратяване на замърсяването на околопътните пространства.
  
• 
  Да се реализира система за управление на отпадъците от цялата територия на СТЦ „Перелик”, съгласно предварително изготвена програма, предвиждаща всички мерки за контрол по изпълнението.
  

4. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

При реализирането на изменението на териториалноустройствения план на Спортно–туристически център „Перелик” при поставената амбициозна задача той да се превърне в най-привлекателния планински курорт, работещ ефективно през всички сезони и да бъде образец за екологична култура, се очаква да бъдат набелязани всички необходими мерки за ограничаване и отстраняване на значителните въздействия върху околната среда – природна и социална. В настоящата обяснителна записка са набелязани само най-важните от тях, поради факта, че в подобни случаи се препоръчва въвеждане на единна система за управление на околната среда, в която да се включат всички участници в процеса на развитие, строителство е експлоатация на спортно-туристическия център.
4.1. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА

Реализирането на инвестиционната програма за изграждане на Спортно-туристически център „Перелик” трябва да осигури висококачествена среда и необходимия комфорт и безопасност на пребиваващите. От друга страна този широкомащабен проект ще доведе до ресурсно напрежение в общината, тъй като ще се изисква значителен финансов ресурс, ще се натоварят техническата и транспортната инфраструктури от прекомерната консумация на вода, електроенергия, от увеличения брой автомобили и разчетите на специалистите по частите Електроснабдяване, Телекомуникации, водоснабдяване и канализация убедително доказват това. За да може правилно да се овладяват и устройват териториите, би следвало изпреварващо да се изградят основните елементи на техническата и транспортната инфраструктура.

Успешното изграждане и функциониране на курорта ще изисква огромни материални ресурси, вкл. строителни материали, техника, работна ръка. Огромно за мащабите на общината по количество персонал ще бъде необходимо за обслужването на центъра, при това добре подготвен и с определена бизнес култура. Това означава че трябва незабавно да се разшири профилираното обучение на кадри или създаване на специализиран център за подготовка на персонала, особено като се има предвид развитието и на съседните територии.

Възможни са и социални напрежения между участниците в процеса и тези, които ще останат встрани от строителната еуфория, между представителите на бизнеса и тези на природозащитата. В това отношение е особено важна ролята на общината за решаване на конфликтите, за редуцирането на напрежението и за постигането на консенсус. Желателно е да се потърсят механизми за предотвратяване спекулата със земи и раздробяването на собствеността с цел извличане на по-голяма печалба.

Освен вероятните социално-икономически въздействия от реализацията на изменението на плана ще възникнат и екологични промени, които ще засегнат отделни компоненти на околната природна среда. Поради тази причина в настоящия раздел на обяснителната записка са систематизирани най-важните мерки, които би следвало да бъдат проведени, за да не се застраши екологичното равновесие, биологичното разнообразие и да не се проявят значителни отрицателни въздействия.
4.2. МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ КОМПОНЕНТИ

4.2.1. Атмосферен въздух

Разположението на проучваната територия в планината Родопи, раздвиженият релеф, благоприятният климат, богатата лесистост на района, както и липсата на замърсяващи предприятия оказват положително въздействие върху чистотата на атмосферния въздух. Очакваните замърсявания ще бъдат резултат най-вече от увеличения трафик. Неговото ограничаване би следвало да се реализира не само с планировъчни мерки, които предвиждат затваряне на част от обслужващите пътища и улици през зимния сезон и използването им от скиорите, а също така и чрез административни мерки. При изчисляването на вредните емисии в подобни случаи се взема под внимание периода на реализация, когато се предполага, че ще се използват автомобили с усъвършенствани двигатели и по-качествени горива. Същото се отнася и за качеството на течните горива, използвани за отопление и за приготовление на храната, независимо от факта, че значителна част от новопредвиденото строителство е разчетено да използва електрическа енергия.

Не е за пренебрегване замърсяването на атмосферния въздух по време на строителството - поради натоварения трафик и работа на строителни машини се увеличава запрашаването, замърсяването с отработени газове, увеличава се нивото на шума. Поради тази причина следва да се препоръчат мерки към строителните фирми, работещи на територията на курорта, за поддържане чистотата на земите в съседство, за да не се пренасят замърсявания в сухо време.

С оглед на опазването на чистотата на атмосферния въздух и запазването на качествата на курорта и като климатичен планински курорт следва да се предвидят периодични мониторингови изследвания, които да контролират наличието на вредни газове и спазването на пределно допустимите норми. Освен това, както бе посочено по-горе, в най-натоварените дни и в активния зимен туристически сезон следва да се изпълнява предвидения в плана ограничителен режим за използване на част от обслужващите пътища и улици в ядрата, което ще позволи не само да се намали присъствието на автомобили, но и да се изпълва пълноценно системата от писти и съоръжения от скиори и посетители.

При съществуващите геоложки, тектонски и физико-геоложки условия в разглежданата територия, геоложката среда може да се окаже силно уязвима към масирано строителство и антропогенно натоварване. Основните екологични проблеми, които могат да се появят при изграждането на новите сгради и съоръжения произтичат от посочените в анализ на геоложката основа процеси, като особено внимание трябва да се отдели на възможността за възникване на свлачищни процеси. Като рискови могат да се определят зоните, определени за пряка строителна дейност, включително просеките за ски писти и други спортни съоръжения. Като цяло разглежданата територия е с екологична значимост и всяка интервенция в нея (включително строителна), трябва да бъде добре обмислена и във всички случаи ограничена по обхват.

По време въздействието върху околната среда се разпределя в два етапа – етап на строителство и етап на експлоатация. В този раздел предмет на разглеждане е главно етапа на строителство, който е неразделно свързан с геоложките, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия.

В етапа на строителство въздействието се изразява в изсичане на горски насаждения, подравняване на терени, изпълнение на изкопи и организиране на насипища. С това се нарушава естествения ландшафт и се създават предпоставки за възникване на ерозия, а при неправилна работа и предизвикване на свлачищни и срутищни процеси.

В етапа на строителство се използват най-разнообразни строителни и други помощни материали, които при неправилно съхранение могат да доведат до физическо и химическо замърсяване на терените за застройка и да проникнат и увредят подземните води. Работата с неизправна техника и неправилното боравене с гориво-смазочни и други резервни материали за тази техника може допълнително да доведе до такива замърсявания и увреждания.

За ограничаване и недопускане на посочените вредни въздействия с трайни последици са необходими проекти, съобразени с всички законови екологични изисквания. При изпълнението на проектите следва да се осигурява строг контрол за спазване на технологичната последователност и изискванията за качество на изпълняваните работи.

Проектите и работите, свързани с въздействие върху земните недра, следва да се изпълняват с прякото участие и контрол на инженер-геолози и хидрогеолози.

Въз основа на информацията за съществуващите съоръжения за зимен спорт, изградени на Витоша, в Боровец, Пампорово и на други места, може да се направи предварителна прогноза, че зоните около хотелската база, лифтовете, пистите и другите съоръжения, ще претърпят значителна антропогенна трансформация. Това важи особено за терените, които предстои да бъдат подравнени или оформени с подходящи наклони, съобразно изискванията за съответните съоръжения. Строителството ще засегне повърхностния почвен слой и ще наруши в определена степен установеното природно равновесие. В резултат може да се очаква например усилване на интензивността на ерозионните процеси и физическото изветряне. Нови въздействия биха могли да се появят при интензивна експлоатация, неподдържане на съоръженията и подстъпите към тях, както и масирано ново строителство. Това налага да се изготвят качествени, екологосъобразени, технически проекти, които в максимална степен да използват естествените природни (в случая: теренни) дадености като всички съоръжения бъдат съобразени с геоморфоложките особености, специфичните геоложки, тектонски и климатични условия.

Предвид специфичните геоморфоложки, геоложки и тектонски условия, при експлоатацията е необходимо да се съблюдават специални мерки за съхраняване в максимална степен естествения характер на геоложката среда. Това включва годишни профилактични прегледи на пистовата система и на състоянието на съоръженията за поява на повърхностни изменения и при установяване на такива да се извършва рекултивация на засегнатите участъци. Необходимо е също да се предвиди мониторинг по отношение развитието на инженерногеоложките процеси в разглежданата територия.

4.2.3. Почви

Основният проблем при опазването на почвите е водната ерозия. Тъй като с плана се предлага просичането на нови писти с цел да се увеличи капацитета на ски зоната, следва да се посочат и мерки за ограничаване на вредни въздействия.

Прочистването на просеките следва да става чрез отрязването на дърветата по трасето ниско, до повърхността на почвата, без да се отстраняват корените, които имат почвозадържащо и противоерозионно действие. Техническата подготовка на пистите и моделирането на определени участъци обхваща отстраняването на големите микропонижения и микровъзвишения след отстраняване на хумусния хоризонт и депониране в близост до работната площадка, на подходящо равно място. Успоредно с това е задължително да се почистят мястото и отнетия хумусен хоризонт от камъни и от по-едри скални късове - ръчно или със специални гребла. Събраните камъни да се складират в напречни на наклона улеи за да може да се използват впоследствие при премоделирането на терена около трасето на пистите или при изграждането на дренажи.

С цел защита на пистите от ерозия е необходимо преди започване на изкопните работи да се проучат зоните за оттичане на повърхностните води по тях, за да се изградят дренажи. Така ще се защитят всички места, в които има опасност от съсредоточаване на водни потоци при топенето на снеговете и при интензивни дъждове. Върху не много стръмните участъци напречно на наклона на пистите се правят канавки с дълбочина 20 cm и на разстояние 20 m една от друга за отвеждане на повърхностните води, които се заустват в дренажната система. След моделирането на релефа на пистите следва да се възстанови почвения хумусен слой. На местата с по-голям наклон (30˚) трябва да се предвидят мерки за заздравяване на насипаната почва, (противоерозионно) укрепване, което е задължително за етапа до стабилизиране на кореновата система на тревната растителност. За целта могат да се използват геосинтетични мрежи, специално предназначени за противоерозионна защита. Върху моделирания склон се насипва част от депонираната хумусна почва с дебелина повече от 3-5 cm, върху нея се разстила мрежата, фиксира се със скоби до здравата основа и след това се полага останалата част от хумусната почва. Почвата навлиза в отворите на пространствено изплетената мрежа, консолидира се във времето и по този начин склоновете с по-голям наклон получават достатъчна стабилност. За овладяването на линейна ерозия по скатовете на пистата може да се изградят брегови прагчета, а за повърхностната – тераски, с ширина на хоризонталната площ 0,80 m² и с обратен наклон 2^о, с цел влагозапасяване.

В плана се предвижда изграждането на големи паркинга. Хумусният хоризонт от тези площадки също трябва да бъде съхранен и оползотворен, особено ако е мощен 20-30 cm, ако няма много едри камъни в него и ако е покрит с тревна растителност. Тъй като тези площадки, разположени на значителна площ, ще бъдат покрити с друга настилка, хумусната почва се предлага да бъде използвана за рекултивация на други, близки терени, където е завършило строителството.

Рекултивацията на просеките за въжените линии е аналогична на тази при пистите.
4.2.4. Растителност

Важна част в съхраняването на екологичното равновесие е опазването на тревната растителност върху ски писти и плацове и създаването на плътен, надежден тревен чим, специално пригоден за неблагоприятните условия и натоварване. Върху насипаната хумусна почва, добре разтрошена и подравнена се разхвърлят семената на тревните смески (най-често с ръчна сеялка), след което почвата се наторява, семената се закопават ръчно с помощта на гребло, почвата се трамбова и се полива. Засяването на семената трябва да се извършва най-късно 1 час след почвоподготовката, за да може да се запази достатъчно почвена влага, която да осигури едновременно покълване на всички семена. Въпреки високото съдържание на хумус, минералното торене с азот и фосфор е наложително, тъй като микробиологичните процеси са забавени поради киселата реакция на почвите и по-суровите климатични условия. Това е особено важно при кафявите горски почви. Торовите норми трябва да бъдат оптимизирани съобразно данните за почвата на всеки конкретен обект. Видовият състав на тревните смески трябва да е много внимателно определен на базата на прецизни почвени анализи на състава и свойствата на почвата, на надморската височина и климатичните особености, експозицията на склона и др. В състава на тревните смески се препоръчва да доминират местни видове, с по-голяма устойчивост на отъпкване и с изразена студоустойчивост, а засяването на тревите да става през есента. Съществува достатъчно световен опит в поддържането на тревната покривка на писти и фирми за осъществяването му.

След приключване на сезона е необходимо да се прави проверка за наличие на оголени места по пистите и на трасетата под ски влековете и лифтовете, и да се проведат съответните мероприятия за възстановяване и заздравяване на тревния чим. Тогава се прави и допълнително почистване от камъни. Почистват се канавките, прави се допълнително отводняване, ако е необходимо. Почвата се подхранва с подходящи торове, в подходящи дози.

В определени участъци би могло да се засадят подходящи храсти (местни видове) встрани от пистата, за да ограничи енергията на странично стичащите се води. Засаждането да стане рано напролет, за да се използват запасите от влага след стопяване на снега и устойчивото задържане на температурите над 5⁰С.

Покрай пътищата и паркингите е добре да бъдат изградени буфери от подходяща храстова или дървесна растителност, за да се ограничи разпространението на аерозолните емисии от автомобилите.

Трасетата на пистите е необходимо да бъдат съгласувани с Лесоустройствените планове и с необходимостта от изграждане на просеки с ширина 10-12 m като бариерни противопожарни прегради. При трасирането на новите писти и маркирането на дърветата за сеч селективно трябва да се прецени как да бъдат оформени (сухо или зелено кастрене) екземплярите, които ще останат в периферията на масивите. При изсичането им следва да се положат максимални грижи за запазване на страничните масиви, а извозването на изсечения материал да се извършва с животинска тяга или при техническа възможност – с въжена линия. С оглед бъдещото уплътняване на периферията на масивите в периферните части на пистите и просеките за лифтовете и влековете не следва да се изсича подрастът. За укрепване на горските насаждения, тангиращи с просеките на пистите и въжените линии, се препоръчва да се използват ветроустойчиви храстови видове срещу поривни ветрове.

За опазването на участъците, покрити с картъл, може да се препоръча при изкопни и строителни работи на такива места чимът да бъде изсечен и запазен, а след приключване на строителството да се върне обратно на терена.
4.2.5. Ландшафт

За опазването на ландшафта в района на проекта е необходимо да се прилагат основните постановки от Програмата за опазване на околната среда на общината и Наредбата за съхранение на ландшафта при управление на земните маси на територията на община Смолян, приета от ОС – Смолян през януари 2007 г. и особено Чл. 14, 15, 25, 26, 27, 35 (1), (2).

Необходимо е да се направи добра техническа подготовка на пистите и просеките с цел предотвратяване на ерозията: моделиране на трасетата с плавен преход между различните наклони, изграждане на напречни дренажни канавки, затревяване с подходящи тревни смески.

След започване на просичането на пистите е необходимо да се осъществят детайлни микроклиматични изследвания, за да се предпазят горските масиви от ветровали и ветроломи с подходящи мерки и детайлно моделиране на просеките.

Новият ОУП на СТЦ “Перелик” трябва да бъде съобразен максимално с изискването за естетизация, устойчиво развитие на ландшафтите и подчертаване на височинната диференциация на ландшафтната макроструктура чрез подходящи обемно-пространствени, архитектурни и ландшафтноустройствени решения в следващите фази на проектиране.
4.2.6. Биоразнобразие

Опазването на биологичното разнообразие в района на спортно-туристически център «Перелик» е от изключително важно значение, поради наличието на важни защитени обекти, зони и територии. Това може да бъде постигнато чрез прилагане на най-добрите практики в съхраняването и поддържането на средата и управлението на процесите и интегрираното планиране на разнообразните човешки дейности.

Проектът предлага поредица от мерки и устройствени режими и мероприятия, с които се цели да се отдалечи антропогенното натоварване от зоните за защита и от тези, включени в проекта за Натура 2000. При бъдещото развитие на територията следва да се доразвиват ограничителните мерки, предвидени в зоните за озеленяване, в прилежащите горски паркове, в горите и земите от горския фонд.

Развитието на алтернативно екологично земеделие ще подпомогне процесите на съхраняване на средата и опазването й от замърсяване. За да се постигнат целите на устойчивото развитие на територията ще бъде необходимо да се извършват постоянни наблядения на растителните и животинските видове и на техните местообитания. Една цялостна система за управление на околната среда би следвало да бъде приоритет на общината и на участниците в реализацията на спортно-туристическия център.

Рисковете, свързани с практикуването на някои спортове и рекреационни активности са систематизирани по проект на Европейския съюз от колектив към Consumer Safety Institute, в Амстердам, Холандия, под ръководството на C. van der Sman. Независимо от факта, че травмите от някои видове спортове са намалели наполовина в сравнение с 1970те години поради усъвършенстване на екипировките, в този раздел са посочени онези мерки, които би следвало да се предвидят при прилагането на плана и по време на експлоатацията на курорта.

Травмите от ски спортове – спускане, бягане, диви ски и сноуборд са резултат на поредица от фактори, между които високата скорост, рисковото поведение при недостатъчен опит или надценяване на възможностите, карането на ски и сноуборд извън пистите, претрупаните с хора писти, както и неправилното оразмеряване на последните. Допълнителни фактори за тези травми са неблагоприятните климатични условия; лошото обезопасяване на стръмните и хлъзгави участъци; недостатъчно добрата маркировка; липсата на предупредителни знаци/надписи, парапети, заграждения.

Честотата на травмите при практикуването на зимните спортове зависи от традициите на страната, броят на туристите и относителният брой на чужденците сред тях. Например, за Гърция, където зимни спортове се практикуват сравнително отскоро, честотата на травмите от ски е по-висока - около 6.4 на 1000 практикувани ски дни. Това би следвало да се има предвид, след като се разчита на увеличаване на посетителите в курорта от Гърция. В сравнение с местните туристи, посетителите на курортните комплекси по-често имат злополуки. Това се обяснява с факта, че природните дадености и спецификата на пистите не може да бъдат еднакви. Целта е съоръженията, екипировките и предлаганите услуги в зимните курорти да бъдат на съвременно ниво, за да се предотвратят инцидентите.

Задачата на ОУП е да предвиди такова оразмеряване на пистите като площ, ширина и наклон, че да сведе до минимум рисковете от инциденти, злополуки и травми. Поради тази причина с изменението на териториалноустройствения план е търсено оптимално обвързване със съседните ски зони, както и допълнителни малки писти за начинаещи, за да може да се намали здравния риск при претоварване на определени участъци в ски зоната. Пистите са оразмерени съгласно новата Наредба за категоризация на ски писти (обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г.), а именно:

• 
  “Зелените” писти за начинаещи се изграждат на лек, разнообразен релеф с наклон от 5 до 15% и ширина от 15 до 40 m;
  
• 
  “Сините” писти се изграждат с наклони до 25% и ширина от 20 до 40 m;
  
• 
  “Червените” (средни) писти са проектирани с наклони до 40% и ширина от 30 до 40 m с обезопасени трудни участъци и завои;
  
• 
  “Червените” (трудни) писти са с наклони над 40% и ширина 40 m с обезопасени трудни участъци и завои.
  

Злополуките по време на конна езда са свързани с недостатъчно обучение или неподходящи трасета. В конкретния случай предвиденото използване на горски пътеки и пътища не предполага фатални рискове за туристите. По-сериозни са рисковете от планински велосипедизъм, за който част от маршрутите ще преминават в периферията на някои от пистите. Най-чести са злополуките при спускане по стръмни и необезопасени, в много случаи неизвестни трасета, с неочаквани завои, с висока скорост, хлъзгави камъни, мокри пътища. Намаляването на риска може да се постигне чрез експертни консултации при подробното устройствено планиране на трасетата за планински велосипедизъм.

Природните условия и разработените в проекта маршрути, места за преспиване, за отдих и рекреация създават възможност за пълноценно практикуване на планински туризъм. Използвани са традиционни маршрути, допълнени с преходи през проучваната част, което значително намалява опасността, тъй като тези маршрути са обезопасени, добре обозначени, разчетени се времето за преход и престой. Рисковете свързани с падания, подхлъзвания, загуба на посоките, простудяване или замръзване при внезапно влошаване на климатичните условия зависят от определената тежест на преходите за различните групи туристи, маркировката и правилно подбраните места. При всички случаи туристите трябва да бъдат информирани за възможните опасности и да бъде осигурена телефонна връзка с Планинската спасителна служба. С оглед на осигуряване на добро и навременно здравно обслужване се предлагат 2 места за хеликоптерни площадки и центрове за оказване на помощ.

Значителна част от травмите могат да бъдат предотвратени ако бъдат спазени всички изисквания при проектиране на трасета на писти, ски пътеки, туристически пътеки, улеи за сноуборд и други спортни съоръжения, които гарантират с габаритите си безопасна експлоатация. Това може да стане при подробното устройствено планиране и във фазата на инвестиционното проектиране. Останалите условия по безопасността на спортните съоръжения са ангажимент на различни институции – община, собственици, управители на фирми, поддържащ персонал, учители, ПСС, които да гарантират оптималните условия за опазване здравето на посетители и спортисти. Това обхваща оборудване, поддържане, маркировка, защита на зрители/туристи извън активните зони и други дейности.

Лавиноопасни зони в границите на разработката са посочени в изготвения геоложки доклад от инж. Г. Господинов. Те са маркирани на картния материал и са пренесени в слоя на писти и съоръжения в ГИС, за да се избегне навлизането в тази зона. Обикновено нарастването на опасността от лавини се свързва с изсичането на гората, поради което след прокарването на новите писти е необходимо да се направят допълнителни проучвания и да се вземат мерки за обезопасяване на територията.
5. ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СПОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР „ПЕРЕЛИК”, ОБЩИНА СМОЛЯН

Настоящите правила и нормативи са разработени съгласно изискванията на действащото в Р България законодателство за устройство на територията и се отнасят за територията в обхвата на проекта за изменение на териториалноустройствения план на Спортно-туристически център „Перелик”, община Смолян.

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН

НА СПОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР „ПЕРЕЛИК”, ОБЩИНА СМОЛЯН
ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ