Олга харитиди влизане в кръга

• 
  Това място Беловодия ли се нарича?
  
• 
  То има различни имена, както и свои йерархии.
  

- От време на време в миналото цивилизациите от различните клонове реалност се пресичат и срещат с ва-шиme. Всеки път, когато това се случвало, се превръща-ло в подтик за no-нататъшна еволюция. Ако погледнеш назад и проследиш историята на твоя свят от тази пер­спектива, ще видиш съвсем ясно точките на взаимовръз- ката. Сега наближава времето за най-голямата промяна. Скоро ще узнаеш и изпиташ много различни страни на човешката природа, които ще се развият в други струк­тури на човешката реалност. Тези хора ще знаят толко­ва малко за твоите познания и начин на живот, колкото и гпи за техните. Разликите постепенно ще се откриват. В миналото твоите хора обикновено са се пазели от та­кива контакти, като им давали мистични имена и ги смятали за митове. Но мистицизмът е нещо различно и далеч no-реално, отколкото предполагате.

спиралата на вашето време започнала да се свързва с та-зи на други светове на различни нива на развитие, ваши- те така наречени мистици, а no-късно даже и учените ви, започнали да разбират механизлште, чрез които ре- алността и дори бъдещите събития в живота на всеки човек могат да бъдат повлияни от това пресичане. Вие сте създали множество нови теории и средства в опити­те си да изучите този феномен и да го обедините с дру­гите си вярвания. Следващата стъпка ще бъде тази, ко­ято ти вече си възприела - да осъзнаеш, че съществува друго Аз, което създава твоята лична реалност. Твоето Върховно Аз, твоето Истинско Аз е единствено отго­ворно за сътворяването на твоята реалност. Всеки чо­век трябва да го изпита, за да го разбере.

• 
  Твоето „его" не е толкова лошо, както много от
  вас са научени да мислят. Всъщност - усмихва се той -
  може да има no-добро и no-лошо „его". Хората са различ-­
  ни. Но феноменът „его" е бил сам по себе си главната
  причина, за да се изпълни вашата задача. Цивилизация-­
  та ви не би могла да има този вид без „егото". Причина­-
  та — толкова много хора сега разбират, че „егото" е
  имало отрицателно влияние и трябвало да изчезне -е в
  това, че те несъзнателно предугаждат следващата
  стъпка на еволюцията. Вашето общество ще бъде в със­-
  тояние да осъзнае това и ще се присъедини към другите
  клонове на еволюцията само когато намери и влезе в
  своето Върховно Аз. Егото вече няма да има значение.
  
• 
  Как мога да ускоря този процес за сливането с Вър­-
  ховното Аз? - беше моят следващ въпрос.
  
• 
  Като работиш върху това и го практикуваш. Мно-­
  го езотерични школи в твоя свят са създали различни
  начини за подготвяне на хората да извършат този про-­
  цес. Техните практикуващи учители са минали през те-
  

ва да следваш правилната пътека. Някои от пътепока­зателите в тази пътека са били обединени в посоката на хорала и са установили религиите в твоето общество, но след това винаги са били свързани с обикновените об­ществени нужди, за да се контролира човешкото поведе­ние. Сега трябва да ги отделите в чистата им форма. Трябва да научите тези правила така, че да можете да учите на тях и другите, които също търсят промяна­та.

• 
  Какво можеш да ми кажеш за У май? Тя говори с
  мен за избора между смъртта и безсмъртието. Искам
  пак да я видя, за да я разпитам повече за това.
  
• 
  Животът на У май е от шаманската линия на линия на реалността, но тя също е част от Беловодия. Шаманитевинаги са били пратеници между човешките измерения.Те са хора на действието. Не всеки от тях разбира какво
  

• 
  Не, мисля, че не съм подготвена за това.
  
• 
  Добре е, че можеш така ясно да видиш къде си. Се-­
  га е време да тръгваш.
  

Когато се събудих напълно, видях Дмитриев и двама негови сътрудници да стоят около мене. Изглеждаха сери­озни и уморени. Дмитриев посегна и взе един бележник от ръцете ми и аз забелязах, че е изпълнен с моя почерк.

• 
  Мога ли да погледна, Олга?
  
• 
  Какво е това?
  
• 
  Това са твоите бележки. Дадохме ти писалка и лис­ти, след като започна пътешествието. Ти пишеше през
  цялото време, въпреки че може би изобщо не си спом­няш.
  

ридора. Когато се погледнах в огледалото, лицето ми ме уплаши. Тъмночервен триъгълник го покриваше от сре­дата на челото надолу до носа. Когато инстинктивно го докоснах с пръсти, почувствах топлина. Това беше беле­гът, с който съм се родила. Лекарите казали на майка ми, че било форма на васкуларен тумор. За щастие изчез­нал, когато съм станала на една година, но се появяваше като краткотрайно слабо зачервяване, когато се намирах под много голям стрес или емоционална травма. Беле­гът беше толкова слаб, че никой не го беше забелязвал. Сега беше наситено тъмно, както ми го беше описала майка ми, че бил при раждането ми.

Чувствайки се все още объркана, се обърнах към кра­на и измих лицето си с ледено студената вода. Винаги съм мразила миризмата на хлор, но сега слабата му сле­да във водата ми помогна да завърша прехода на тялото си. Концентрирах се върху мисълта, че стоя в малка ба­ня в Института за ядрена физика. Скоро щях да взема ав­тобуса за моя апартамент и се надявах, че през нощта ще спя спокойно и без сънища.

Докато се върна обратно в лабораторията, триъгъл­никът на лицето ми беше почти изчезнал. Никой не го забеляза, а всъщност изглежда, че те не забелязаха дори моето завръщане. Всички бяха застанали около бюро, на което беше отворена картата на Алтай. Бяха отбелязали една точка в южната част на Алтай и аз я разпознах ка­то мястото на гроба, в който беше открита мумията на жрицата. Те си говореха точно за това.

• 
  Погледни, това е близо до Белуха. Публикували ли
  са вече нещо за мумията, която са намерили там?
  
• 
  Всъщност не. Не мисля, че е публикувано нещо съ­-
  ществено освен няколкото малки вестникарски статии.
  Мисля, че екип от американското списание „Нешънъл
  джеографик" посетил мястото и са интервюирали хора­
  та, които са я изровили. Може би ще публикуват скоро
  нещо по този въпрос.
  

- Това е смайващо, Олга! Очаквах да се случи нещо

а по нов начин. От моята работа с физиката на ре-алността вече чувствах, че времето и материята са на ръба на нещо значимо. Време за промени. Познанието ми за това дойде от математиката и от изследването на енер­гийните колебания - вибрациите. Но въобще никога не бих подходил към това от перспективата на човешката психология и съзнание. Ти отвори нов прозорец за мен. Твоите бележки за гроба в Алтай бяха също много инте­ресни. Знаеш, че е имало голяма тайнственост около от­криването му. Някои от местните хора са били против, като предричали, че ще настъпи голяма суматоха, ако бъ­де отворен. Същото беше и преди няколко години, кога­то отвориха друг гроб, който разкри мумията на мъж от същата епоха, със същия вид татуировки, фактът, че два­мата - мъжът и жената - са били монголски жреци на ня­каква неизвестна религия, направи тяхното присъствие на това място твърде озадачаващо, тъй като всички дру­ги останки, намерени в Алтай, принадлежаха на местна култура. Така че, както е записано в бележника, тяхното откриване може би е началото на нещо много важно. Ос­тава да видим какво ще се случи. Но ти изглеждаш измо­рена, Олга. Трябва да се връщаш у дома и да си починеш. Искаш ли да те закарам до вас?

Колкото и да оценявах неговото предложение, отка­зах. Наистина бях уморена, но най-много желаех да оста­на сама, за да мога да мисля. Събитията от деня ми изг­леждаха все още твърде поразителни. Единственото не­съмнено нещо в ума ми беше, че съм постъпила правил­но, като съм дошла тук. Чувствах, че може би това няма Да бъде за последен път, защото не можеше да става въп­рос за връщане назад; да откажа новата насока, която та­ка внезапно завладя живота ми и разшири познанията ми по начин, който би могъл да отнеме години, ако не и Десетилетия, беше вече невъзможно.

Дългото пътуване до Новосибирск мина бързо, дока­то продължавах да мисля за странните образи в огледала­та на Дмитриев. Все още не бях разбрала напълно всич­ко, но едно вече осъзнах - че докато шаманите държат ключ към вратата на познанието, водещо до Беловодия, самото познание беше всеобща идея, която би могла да се достигне по различни начини. Това ме развълнува, усе­тих, че съм направила още една стъпка към моята мечта.

Беше късно, когато автобусът най-сетне стигна до града; тръгнах към апартамента си през тъмните, пусти улици. Въпреки късния час все още изпитвах това стран­но вълнение. Невъзможно беше да заспя, затова си при­готвих бърза вечеря: хляб, сирене, чай. След това седнах на бюрото си, обърнах лампата със смарагдовозелен аба­жур на малката си масичка и взех бележките, които бях записала в лабораторията.

Прочетох отново няколко листа измачкана хартия, покрита с бързо надраскани думи. Страниците, които ле­жаха на бюрото ми, ме смаяха. Почеркът беше моят соб­ствен, но аз изобщо нямах никакъв спомен, че съм ги пи­сала. Тези страници бяха осезаемо доказателство за съ­ществуването на една велика тайна. Това ме смая. Спо­менът за Алтай и Умай кръжаха в ума ми. Всичко, кое­то бях преживяла, като се почне от първото позвъняване на Ана във връзка с Николай, се върна така ясно в па­метта ми, сякаш се беше случило вчера. Взех писалката и започнах да пиша.

Думите течаха, без да усещам минаващите часове, ся-

каш бях изпаднала в транс. Спрях едва когато небето за-почна да просветлява. Бях забравила, че не бъм спуснала транспарантите и прозорецът до бюрото ми беше покрит с дантелено перде. Спуснах ги и легнах да спя.

През многото следващи дни записването на преживя-_ванията ми в Алтай стана най-важната и приятна част от ежедневието ми. Сега вече гледах на моето пътуване в длтай по съвсем друг начин. Отначало желанието ми бе-ще да опиша външните подробности на странните си преживявания. Но постепенно започнах да разбирам, че неудовлетвореността, смущението, напрежението, които усещах при пътуването, а и след това, са били предизви­кани от упоритото ми желание да гледам на преживени­те събития no-скоро от външната им страна.

Разбрах, че първата ми среща с Умай, когато ми вну­ши да открия Духовното езеро, е била началната точка на моето пътуване. Осъзнах, че още не съм изучила доб­ре строгото и свещено изкуство да налагам равновесие между външните и вътрешните си нужди. Колкото пове­че се стараех да обясня преживяванията си, скритото им значение за моето вътрешно Аз, толкова повече скрити­те страни на пътуването ми ставаха по-разбираеми. Всъщност Умай ми предаде още един урок, за да ми по­могне да изследвам друго измерение на вътрешното си пространство.

Умай ме учеше, както ми беше обещала, ясно и пос­ледователно. В страниците, които пишех в новия си днев­ник, тя сама сякаш ми доказваше това. Много от елемен­тите в първите й уроци обуславяха логично всяко следващо преживяване, щом ги отделях от моя външен поглед и се обръщах вътре към себе си. Зад някои плашещи, друг път - приятни образи и символи, които видях по време на пътуването си, сега усещах една могъща мъд­рост и дълбоко познание.

Започнах да разбирам смисъла на идеята за Духовно­то езеро. Съзнавах, че това духовно пространство остава чуждо и неизползвано за повечето хора, защото са преко­мерно заети с външния, материален свят. Разбрах колко важно е да осъзнаем, че имаме способността и отговор-

ността не само да създадем нашата собствена реалност,


но и собствената си личност, която да живее в тази реал­ност. Разбрах как трябва да водя вътрешния диалог, бла­годарение на който се оформяме духовно. Ставаше ми ясно, че Първото правило, което ми беше казано, е мощ­но средство за създаване на алтернативна позиция при всяко положение, която да е независима от влиянията на околната среда и да отразява само чистата същина на вътрешния ни наблюдател. Всички нови понятия предс­тавляваха смайващо допълнение към знанията ми по Психология. Виждах колко лесно тези концепции са обе­динени и даже развили някои от най-модерните теории относно структурата на човешката психика. Най-интри­гуващата за мен идея беше съществуването на другото „аз", която също прибавих в моя дневник като онтология или сърцевина на личното „аз", и би могло да се свърже с голямото изкуство за правото на избор. Чувствах, че та­зи концепция съдържа в себе си огромна възможност за ново разбиране на любопитните въпроси относно човеш­ката природа, еволюция и цели.

Записките продължаваха стъпка по стъпка през вся­ко от моите преживявания и най-сетне достигнаха до ра­ботата ми с Дмитриев. Чувствах, че държа последния ключ, но все още нямах пълното съзнание за това. Все още се учудвах дали тази тайнствена страна Беловодия беше действително съществуващо място или то се нами­ра само в някои скрити измерения на нашия разум. Не успях и да разреша разумно видимата връзка между гро­ба, открит от археолозите в Алтай, спиралите на време­то и разнообразието на човешките еволюционни клоно­ве. И какво точно означава, че привидно мъртвите оби­татели на тези гробове всъщност са евентуално живи.

Въпросите оставаха без отговори, тъй като нямах до­пълнителни познания, така че с тях свършваше дневни­кът ми. С чувство на благодарност към Умай поставих дневника в библиотеката си. Но все още чувствах някак­ва сила, която ме свързваше с него и ми подсказваше яс­но, че бях твърде далеч от завършването му, а може би е даже само началото. Няколко дни по-късно сънувах странен сън.

Виждам се, че влизам в малка стая. Маса от тъмно полирано дърво е поставена в средата на стаята, покрай стените са поставени симетрично редица библиотечни рафтове. Оглеждам се, опитвайки се да разбера къде се намирам.

Висока стройна жена влиза в стаята и ми се усмих­ва. Има черна кожа със странен жълт фон, неприличащ на никоя човешка кожа, която съм виждала преди. Лице-то й е продълговато с привлекателни черти. Гъстата й, права черна коса е оформена в сложна висока прическа, която подчертава грациозността на тялото й. Тя се движи към мен с тайнствена усмивка.

Зная, че езикът й е абсолютно непознат за мен, но притежаваме способността да си говорим чрез енергия­та на нашите мисли, без да използваме думи. Умът ми оформя, въпросите: „Защо съм тук? И коя си ти?"

Отговорът й веднага прозвучава в ума ми: „ Ти си тук, за да минеш през една важна операция. Аз съм тук, за да помогна за това. "

Думата операция ме кара да се чувствам неудобно. Проблясъци от далечен спомен от детството се появя­ват на моя вътрешен екран. Спомням си огромна бяла стая с голям прозорец на тавана. Приглушените гласове на сестрите зад операционните маски, които ги превръ­щат от мои приятели в страховити непознати същес­тва. Отвратителната миризма на етер, която проник­ва в дрехите ми и остава с дни като неприятен спомен. Накрая фигурата на майка ми, която оперира лицето на пациента или по-точно - извършва някакъв вид прецизна инструментална магия върху мястото на това, което се предполага, че е лицето, но според мен - едно бледо, безформено петно, покрито с алена кръв, която пулсира някъде отвътре.

Когато бях около деветгодишна, майка ми ме взе със себе си в болницата, където работеше като лекар. Този ден трябваше да извърши лицева операция и сестрите, които ми бяха приятелки, ми позволиха да облека хирур­гически халат и тайно да вляза в операционната. Скри-па зад гърбовете на сестрите, наблюдавах цялата опе-рация.