Олга харитиди влизане в кръга
Изтегляне 3.53 Mb.
|
вителна история. Ти можеш да решиш как да я възприе- меш. Но това, което ще ти разкажа, е истина. Докато говореше, мъжът се наведе и добави един-два малки символа до рисунката, която беше скицирал на земята. - Много отдавна, толкова отдавна, че няма смисъл да
те умения и знания, отколкото би могъл да си представиш. Един от непосредствените резултати от катастрофата била страхотна промяна на климата. Тяхното топло, приятно време било сменено със студ. Скоро цялата земя била покрита с лед и станало невъзможно тяхната цивилизация да оцелее. Но даже и след нейния колапс водещият елит направил всички възможни усилия да запази своите знания. Тяхната култура не била технологична като вашата. Главното постижение било в развитието на вътрешните измерения на ума. Преди катастрофата цялото им общество притежавало една красива духовна интензивност, която във вашата материалистична култура е изпитана само от неколцина. Те притежавали необикновена психологическа мъдрост. Били в състояние да контролират своето лично усещане за време и се научили да се свързват телепатично на големи разстояния. Притежавали голямо умение при планирането на бъдещето и тяхната социална структура била най-ефективната от всички. След катастрофата хората, които били физически годни, се организирали за миграция към далечния юг. Духовният елит избрал да остане и тези мъже и жени изпитали редица интензивни трансформации. Ти би казал, че са срещнали смъртта. Но те продължават да образуват едно колективно ядро, свързано с останалите техни хора, които мигрирали на юг. Тези, които продължили, не разбирали напълно това, но знаели, че техните старейшини и учители продължават да живеят някъде на север и че ръководят живота им чрез връзката с техните жреци и ритуали. След години новият живот на преселниците бил погълнат единствено от изискването за оцеляване. Спомените им от миналото постепенно избледнявали. С колективното им усилие, насочено към притискащите ги нужди за ежедневното материално съществуване, посоката на културата им започнала да се променя. Но нишката, която ги свързвала с познанието и силата на духовния им елит, не се прекъснала. Тази връзка е все още жива. Но постепенно, след толкова хилядолетия, тя ставала все по-скрита. Даже за мнозина от техните жреци споменът се проявявал най-вече във формата на легенди и митове. Различни имена се дават сега на това древно място, където се пази свещеното познание. Беловодия е едно от тях. Опазването на духовното познание било целта на духовния елит от самото начало на миграцията. Затова са останали там. Но, разбира се, за да остане наистина живо духовното познание, то трябва непрекъснато да се интегрира в обществения живот на новопоявилите се култури. Ето как се случвало това за дълго време. Миграцията на първоначалната цивилизация, за която ти разказах, била само първата. Оттогава много групи хора се скитали в Сибир и били повлияни от мистичната сила на изчезнала цивилизация. Областта Алтай станала врящ казан за създаване на нови култури. Потоци от човешкия род се разделяли тук и пътували далеч в различни посоки. Едни от тях достигнали територията на днешния Иран, където духовното познание, което носели със себе си, се проявило с раждането на зороастризма. По-късно същият поток прехвърля много от своето познание в християнството. Друг поток се преселва в сегашна Индия и Пакистан и създаденото там общество събужда богатите традиции на ведите. Късносанскритските религиозни писания на будизма, които дават името Шамбала на мястото на първоначалното познание, са пряко свързани с този поток от векове. Тези, които отиват на запад, стават известни като келти и се свързват с общи източници чрез церемониите на друидите. По този начин мистичното наследство на древната цивилизация, създадена в Алтай, става основният извор на толкова много от най-великите религии по света. Във всяка от тези различни традиции винаги е имало хора, които са в пряка връзка с Беловодия. От време на време първичното познание е разкривано пред вашата цивилизация. Това се е случвало в момент на реална опасност за човечеството, като например световните войни. Сега то отново е отворено за вас, защото силата и енергията, които натрупвате, са в състояние да причинят различни катастрофи. Беловодия стана достъпна за вашето съзнание, за да ви запази, като ви открие други начини на живот.
От израза на лицето му мога да видя, че той разбира чудесно борбата в мен. И започва отново, като този път говори много бавно. „Ти можеше сам да решиш дали това, което ти разказах, е легенда или реалност. Но всъщност няма алтернатива, освен да го приемеш като истина. Тази истина е цвете, което е отворило листенцата си едно по едно, като по този начин улеснява и подпомага разпространението на чудесното съкровище на човешката духовност по цялата планета. Това цвете сега е готово да се отвори напълно и да бъде видяно и разбрано като разцъфтяване на цялото познание. Това ще стане много скоро. Вие можете да му отвърнете по какъвто начин пожелаете. Можете да решите да се борите срещу него или да предпочетете да приемете тази божествена същност и жива красота." Тук записките на Дмитриев завършваха, освен няколкото геометрични рисунки, несигурно скицирани накрая на страницата. Записките не казваха нищо за завръщането му от това преживяване или за реакцията му към тях. Те просто спираха, като ме оставиха с чувството на смайване и изумление. Сега разбрах защо Дмитриев беше пожелал да седна вътре при огледалата, докато чета записките. Това правеше неговите преживявания толкова живи и силни, че ми се струваше, че съм направила това пътуване заедно с него; Тръгнах бавно към стаята, където чакаше Дмитриев, седнал зад бюрото си, като четеше дебел том по физика. Той стана и веднага ме отведе обратно в усамотението на стаята с огледалата.
Той въздъхна дълбоко и каза: - Борих се наистина упорито срещу истинността на това преживяване. Даже не записах и реакцията си, за щото просто бях твърде объркан и претоварен, за да мога да се справя. В началото се опитах да го приема ка- то нещо обикновено. Казах си, че не нищо повече от чис- то психическо творение, създадено от подсъзнанието ми. Но това не можа да ме убеди. Тогава се опитах да създам някакъв интелектуален аргумент срещу цялата концеп ция, като използвах всичката информация, предоставена от съвременните изследвания. Разбира се, аз не съм ис- торик, нито антрополог, но имам много приятели в тези области. Мисля, че научих достатъчно от тях, за да отх- върля възможността, че Сибир някога е бил дом на от- давна забравена, развита езотерична цивилизация. Даже и самият аз от своя страна направих някои нови изслед- вания, като изчетох много книги и статии. И знаете ли резултата? Не намерих никакво действително доказател- ство, че това всъщност се е случило, но и никакво сигур- но доказателство, че не е. В крайна сметка единственото срещу това е един кръгообразен аргумент: тъй като това не е вярно, не би могло да бъде вярно. Е, това е. В също то време имаше много загатвания, които поддържаха действителното съществуване на Беловодия и това, кое то чух в моите видения. Съществува доказаният факт за пещерата на Денисова, едно от най-известните археоло- гически места в Алтай, където за следите от човешки живот е доказано, че се отнасят до периода от триста хи- ляди години преди Христа. След това си спомних порази телната работа, за да се докаже връзката между ведичес- ката традиция и езическата религия на древните славя- ни. Например - съответни богове носят същите имена и
ре чрез много и различни форми на възприемане, например - практикуващият, който се докосне до този закон чрез медитация на мандала, отваря очите на сърцето с помощта на визуалното усещане. Този, който слуша музиката на кръговете, особено по начина, по който учи Гурджиев, достига до същата мистична опитност, подпомаган от слухови възприятия. Същото състояние може да се достигне чрез танца, в който цялото тяло на стремящия се да открие закона, става инструмент, водещ до свещените врати. Групата последователи на Гурджиев, която останала в Русия, доразвила по-нататък тази концепция. Те доказали, че ако механизмът, който се използва, се прилага правилно, колелото на времето ще започне да се върти. И това неизбежно ни води до крайната точка на нашата мистична страна Беловодия. Доста интересно, нали? И ако там е имало древна, напреднала цивилизация някъде в Северен Сибир, защо все още не сме разкрили нейните веществени останки? Без значение колко отдавна може да е съществувала, защо все още лежи така мистериозно скрита от нашия поглед? Добре, може би отговорът ще бъде намерен в теориите на видния историк и етнолог Лев Гумильов, чиято майка е Ана Ахматова, която аз смятам за най-голямата поетеса на Русия. Държан като политически затворник в Гулаг, Гумильов изучавал влиянието на космическите закони за трансформиране на енергията върху развитието на културата. Една от многото концепции, които представил, била, че всяка цивилизация се характеризира с различните материали, използвани като основа на нейното съществуване - дърво, кожа, плат, метал, кост, камък и т. н. Поради широкото разнообразие на материалите, които използвали, както и поради климата, при който живели различните цивилизации, твърди той, останките от тях очевидно били запазени различно. Цивилизациите, крито разчитали най-много на камъка и металите, съществували в места с горещ, сух климат и биха оставили изо-биляе от руини и предмети, които бъдещите археолози ще намерят. Би било даже съвсем просто да се открият добре запазени, естествено, мумифицирани човешки останки, както се случвало в някои части на Африка, Юж- на Америка и в Югозападните съединени щати. Обаче културите, които използвали кожа, тъкани, необходими за студен, влажен климат като в Сибир, след хилядолетия биха оставили много малко следи. Ако това цивилизация от особено дълбока древност, съществувала може би не преди десет, даже не преди стотици хиляди години, едва ли може да се очаква да открием много материални доказателства за нейното съществуване. Така че все още не мога да стигна до някакво абсолютно заключение, тъй като има много сигурни следи, че прароди-ната на индоевропейската култура не се ограничавала само в районите около Черно море, както вярвали много учени, а може би се разширила и включвала района на Алтай. Знаете ли, Олга, всички тези аргументи работят, за да изчезне постепенно голяма част от скептицизма ми на учен срещу новите теории, които опровергават приетите твърдения - и това може на пръв поглед да изглежда необичайно. Вече не мисля, че е исторически невъзможно Беловодия да е съществувала някога и че по някакъв неизвестен начин тя продължава да съществува и да влияе на човешката култура. Може би някой ден ще се появят неопровержими доказателства за това. Достатъчна ми е моята интуиция. Сърцето ми се чувства така щастливо и доволно, че съм готов да приема това като истина. Дотук съм достигнал. Когато попитахте дали можете да дойдете тук, аз се съгласих отчасти с надеждата, че моето преживяване би могло да помогне на вашите собствени търсения. За щастие никога не съм имала склонност да вярвам само в емпиричните научни факти, както Дмитриев изглежда е вярвал, а много от мненията и навиците за така наречения реален живот бяха вече разрушени от личните ми преживявания в Алтай. Така че ми изглеждаше напълно възможно и правдоподобно да видя Беловодия от перспективата, внушена от преживяванията на Дмитриев. фактически идеята ме омая. Сякаш най-сетне бях получила дългоочаквано обещание за покровителство и подкрепа. Благодарих сърдечно на Дмитриев и си тръгнах, чувствайки се развълнувана и доволна. Получих от това по- сещение всичко, на което вероятно съм се надявала. Освен това по време на пътуването за дома не посветих много рационалните си разсъждения на информацията, която получих. Тя наистина не би могла да улесни „рационалните" анализи. Това беше no-скоро една интуитивна концепция, която веднага разреши много от моите предишни вътрешни конфликти и ме накара да се чувствам душевно спокойна. Прибрах се у дома късно, но реших да запиша това, което бях научила в Института за ядрена физика, докато още беше свежо в паметта ми. След като свърших с писането, ми стана ясно, че всеки факт от моите преживявания беше създал нова идентичност. Тази идентичност беше расла неотклонно вътре в мен, като оставаше все по-ясна в съзнанието ми. Знаех, че тя беше свързана с моя Духовен двойник и че е в процес да стане моето Истинско Аз. Имах чувството, че най-сетне бях съединила краищата на един много важен кръг в моя живот. По-късно щях да науча, че търсенето на прозрение всъщност следва серия от кръгове, съединени така, че образуват възходяща спирала. Колкото no-скоро завършим всеки кръг и той влезе изцяло в нас, оформяйки цялостна част от нашата опитност, вече сме подготвени да стигнем до външните граници на следващия кръг. Тогава сме готови да поемем спираловидната пътека, която води до следващото ниво. Неочаквано телефонът иззвъня и мислите ми бяха прекъснати от дълбок, дрезгав глас, който каза с доста рязък тон:
Той продължи със същия рязък, покровителствен тон, сякаш изобщо не ме беше чул. - Казано ми беше, че сте много интересно момиче, което върши интересни неща. Така ли е? Тогава ми каза името си - Михаил Смирнов - така уверено, сякаш незабавно ще разбера кой е. Името не оз- Неговото обаждане показа, че ще бъде началото на моя нов кръг. Той ще ме доведе отново до Алтай и след това към Узбекистан и Казахстан, оформяйки един дълъг завой в моята спирала, който ще ми донесе много нови изпитания, изкушения и дарове. Това щеше да лиши някои хора от здравия разум и даже ще коства живота на неколцина. Но това щеше да донесе за други любов и мир. За мен то щеше да хвърли повече светлина върху тревожните мистерии на спиралите на времето и следите на човешката еволюция, значението на древните гробове с „привидно" мъртвите обитатели, пълни с жизненост, и централното място, което заема Алтай в древната мрежа, създала толкова много от световните религии. Това щеше да бъде цялото познание, което ще завърши друг кръг в моето търсене на Беловодия. 
Нощното небе се върна към нормалното, но вятърът и влажният въздух все още бяха толкова свежи, че останах на балкона дълго време, като си припомнях кръга от танцуващите мъже и очите на Умай в края на видението ми. Гледайки към звездите, разсъждавах върху събитията в Алтай, които окончателно бяха променили моя живот по толкова различни начини. Повече от година беше минала, откакто срещнах Умай за пръв път в селото Кубия и бях прекарала голяма част от времето си в пътуване през Централна Азия, за да търся познание, като се срещах с други, нови учители. Въпреки всичко споменът за Умай беше още жив и все така вдъхващ радост и вълнение. Може би защото беше нещо повече от далечни неясни картини, които обикновено пазим през живота си като спомени от преживяванията. Но споменът за Умай беше оформил основата на промяната, която се случи с мен. Въпреки че още преосмислях и вмъквах в живота си всичко, което се беше случило в Алтай и през последвалите експерименти в лабораторията на Дмитриев, предприех и други пътувания в Централна Азия в търсене на допълнително познание. Когато започнах да пиша тази книга, реших да посетя Алтай, за да поискам разрешение от Умай. В края на нашата среща тя ме прегърна за пръв път. Тогава ми подари тютюн и многозначително забеляза, че алтайското име на Великия дух било Улген, производно от Улкар, алтайската дума за съзвездието, известно като Плеядите. Когато я попитах защо казва това, тя отговори, че няма
Следващата необходима стъпка, преди да публикувам тази книга, беше да посетя моите нови учители в Узбекистан и Казахстан. Единият от тях, който беше известен като Господарят на светлите сънища, ме очакваше в мачката къщичка, в която се бяхме срещали по-рано. Подът на стаята беше покрит с меки вълнени килими в червено-белия узбекистански стил. Почувствах се удобно в тази стая и когато ми каза да се приготвя за едно пътуване, седнах спокойно до стената в специалната поза, на която ме беше научил, и затворих очи. Пътуването е кратко, започва с неговия дълбок хипнотичен глас, който казва: - Ще те науча на нещо важно за книгата ти. Веднага чувствам, че е поставил някакво неприятни хладно, гладко, тънко, гърчещо се нещо в дясната лш ръка. Започвам да отварям ръката, за да го изхвърля, не той лге спира. -Задръжго -казва. -Не си отваряй очите. Това, което държиш в ръката си, е змия. Каквото и да е в ръката ми, то се гърчи яростно. Почти съм парализирана от страх и едва се сдържам де, не изпищя. Все още искам да я пусна, но се страхувам, е отровна и може да ме ухапе. - Почувствай змията в ръката си - казва той. - То ва е една сила, почувствай я и запомни усещането, че я държиш. Трябва да намериш равновесието между себе си и силата, която държиш. Ако я стиснеш твърде силно, ще нараниш змията и тя може да те ухапе. Ако не я дър жиш достатъчно здраво, може да избяга и ти ще я изгу биш. Трябва да намериш правилното равновесие и да го запазиш. Опитах се да запомня и да използвам този урок при писането на книгата. Много хора търсят сила, търсят нови качества, които да развият у себе си в стремежа си да отключат своята собствена вътрешна магия. Някои ще учат как да се свързват с тази вътрешна сила, понякога даже много упорито. Но ако им липсва основното - да я ръководят и контролират, те ще я държат твърде здраво и тя ще ги ухапе. Нейната сила ще ги победи и вместо да я използват, ще й станат слуги. Хората, които са неуравновесени по противоположния начин, биха били способни да използват тази сила за известно време, но няма да могат да я задържат и тя ще си отиде. Ако съм успяла да предам една идея за правилното равновесие на читателите на тези редове, една от моите задачи ще е изпълнена. Скоро ще тръгна на следващото пътуване. То ще ме заведе от Алтай в Централна Азия и след това - в Северна Америка. Това ще бъде същата пътека, извървяна много отдавна от човешки същества, които са носили огъня на истината и светлината. Това е същата истина и светлина, която се връща сега в съзнанието и спомените на хората от нашето време. 
85 Каталог: Knigi -> New%20books Knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче Knigi -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi -> Божиите генерали Knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш New%20books -> Добре съм Припичам се на слънцето! New%20books -> Както и да е, Павел има образование New%20books -> Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му New%20books -> Едно лято, скоро по Петровден, в село пристигна Павел Изтегляне 3.53 Mb. Сподели с приятели:
|