Опазване на природата Октомври, 2010 Болкан Минерал енд Майнинг еад доклад за Oценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на Защитенa зонa „Източни Родопи”



страница8/15
Дата25.03.2017
Размер1.61 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

5.4. Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху видовете риби


По време на полевите проучвания в района и по литературни данни на територията на Инвестиционното предложение бяха установени два вида риби, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. По-долу следва оценка на потенциалното въздействие от изпълнението на инвестиционното предложение върху техния БПС в Защитената зона BG0001032 “Източни Родопи”.

1137 Barbus cyclolepis (Barbus plebejus) (Маришка мряна)

По време на полевите проучвания в района този вид беше установен във всички изследвани станции, а именно: Река Крумовица, след с. Долна Кула; Река Крумовица, при с. Поточница; Река Крумовица, след село Джанка; Река Крумовица, при село Малко Каменяне; Река Крумовица, при моста преди с. Девисилово; Река Крумовица, при Крумовград , както и в Бяла река. Във всички находища маришката мряна е сравнително равномерно разпределена със стабилни популации. Общата дължина на речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната е изчислена на 207,268 км (Фигура 1). Находищата извън границите на зоната не са включени, но са дадени на фигурата.





Фигура 1. Разпространение на маришката мряна в района на ЗЗ “Източни Родопи”

Потенциално застрашените речни участъци, в които видът ще бъде засегнат, вследствие на реализирането на ИП са изчислени на около 5 км (алтернатива 1; поречието на река Крумовица под територията на ИП) и 52 км (алтернатива 2; Крумовица и Арда до яз. Ивайловград)

Най-лошият възможен сценарий при Алтернатива 1 (аварии и изпускане на реагенти и други замърсители в река Крумовица) може да засегне около 2,5 % от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че алтернатива 1 не включва използването на токсични вещества, не се очаква смъртност на индивиди. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица 19.

Разглеждайки най-лошия възможен сценарии при Алтернатива 2 (аварии и изпускане на цианиди в река Крумовица, респективно река Арда) според принципа на превантивността, в тези участъци ще бъде засегната цялата популация на вида. Това представлява 25,2% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че маришката мряна е равномерно разпределена в участъците, които обитава, тази цифра представлява и процента на потенциалната загуба на популацията на вида в ЗЗ.



При алтернатива 1 не се очаква да настъпят значителни отрицателни въздействия върху вида.

Таблица 19. Маришка мряна

Въздействия

Нулева алтернатива

ИП Алтернатива 1

ИП Алтернатива 2

Пряко унищожение на местообитанията

Не оказва въздействие.

Пряко няма да бъдат засегнати местообитания на вида

Пряко няма да бъдат засегнати местообитания на вида

Влошаване качествата на местообитанията

Не оказва въздействие

Има слабо въздействие. По-малко от 1 % от популацията на вида ще бъде засегната.

Има слабо въздействие. По-малко от 1 % от популацията на вида ще бъде засегната.

Смъртност на индивиди

Не оказва въздействие.

Има въздействие само при аварии, но не се очаква смъртност на индивиди.

Има вероятно въздействие само при аварии. Общо 25,2 % от популацията на вида в зоната ще бъде засегната.

Опасност от инцидентни замърсявания при аварии в изградената инфраструктура (най-лош възможен сценарии)

Не оказва въздействие.

Има вероятно въздействие. Общо 2,5 % от местообитанията на вида в зоната ще бъде засегнато.

Има вероятно въздействие. 25,2 % от популацията на вида в зоната ще бъде засегната.

Нахлуване на чужди видове в природните местообитания

Не оказва въздействие.

Има вероятно незначително въздействие.

Има вероятно незначително въздействие

Въздействието върху маришката мряна (Barbus cyclolepis) на национално ниво ще е нищожно (много под 0,1 %) предвид факта, че видът е разпространен масово във всички притоци от Егейския басейн. За разлика от повечето други видове мряни, този вид е доста по-пластичен и обитава реките от почти най-горните им течения (т. нар. пъстървова зона) до няколко километра от устията им, като в голяма част от тези участъци е доминантен вид.

1146 Sabanejewia balcanica (Sabanejewia aurata) (Балкански щипок).

По време на полевите проучвания в района този вид беше установен в три станции: река Крумовица, след с. Долна Кула, река Крумовица, при с. Поточница, както и в Бяла река. Общата дължина на речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната е изчислена на 80,878 км (Фигура 2).





Фигура 2. Разпространение на балканския щипок в района на ЗЗ “Източни Родопи”

Потенциално застрашените речни участъци, в които видът ще бъде засегнат, вследствие на реализирането на ИП са изчислени на около 5 км (алтернатива 1; поречието на река Крумовица под територията на ИП) и 21 км (алтернатива 2; Крумовица до вливането в Арда)

Най-лошият възможен сценарий при Алтернатива 1 (аварии и изпускане на реагенти и други замърсители в река Крумовица) може да засегне около 6,2% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че алтернатива 1 не включва използването на токсични вещества, не се очаква смъртност на индивиди. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица 20.

Разглеждайки най-лошия възможен сценарии при Алтернатива 2 (аварии и изпускане на цианиди в река Крумовица, респективно река Арда) според принципа на превантивността, в тези участъци ще бъде засегната цялата популация на вида. Това представлява 25,8% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. За разлика от предходния вид, балканския щипок притежава по-плътна и добре запазена популация в реките Бяла и Луда. Полевите проучвания показаха около 2 до 3 пъти по-висока относителна плътност на популациите в тези реки в сравнение с река Крумовица. Това означава, че процента на потенциалната загуба на популацията на вида в защитената зона би бил около 12%. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица 20.



При алтернатива 1 не се очаква да настъпят значителни отрицателни въздействия върху вида.

Таблица 20. Балкански щипок

Въздействия

Нулева алтернатива

ИП Алтернатива 1

ИП Алтернатива 2

Пряко унищожение на местообитанията

Не оказва въздействие.

Пряко няма да бъдат засегнати местообитания на вида

Пряко няма да бъдат засегнати местообитания на вида

Влошаване качествата на местообитанията

Не оказва въздействие

Има слабо въздействие. По-малко от 1 % от популацията на вида ще бъде засегната.

Има слабо въздействие. По-малко от 1 % от популацията на вида ще бъде засегната.

Смъртност на индивиди

Не оказва въздействие.

Има вероятно въздействие при аварии, но не се очаква смъртност на индивиди.

Има силно вероятно въздействие при аварии. Около 12 % от популацията на вида в зоната ще бъде засегната.

Опасност от инцидентни замърсявания при аварии в изградената инфраструктура (най-лош възможен сценарии)

Не оказва въздействие.

Около 6,2% от местообитанията на вида в зоната ще бъдат засегнати.

Около 12% от популацията на вида в зоната ще бъде засегната.

Нахлуване на чужди видове в природните местообитания

Не оказва въздействие.

Има вероятно незначително въздействие.

Има вероятно незначително въздействие

Въздействието върху балканския щипок (Sabanejewia balcanica) на национално ниво е по-трудно да се изчисли. Видът обитава горната част на средните течения на повечето дунавски притоци и някои от притоците на река Марица.

Други установени видове риби

Освен гореспоменатите 2 вида по време на полевите проучвания в района бяха установени още 13 вида риби, които не са включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC. Европейската горчивка (Rhodeus amarus), която също попада в Приложение II не беше установена в района на инвестиционното намерение, а само в Бяла река при селата Меден Бук и Гугутка и затова не е предмет на настоящата оценка.



Данните за всички установени видове по находища могат са обобщени в Таблица 21(видовете, изписани в bold, попадат в приложенията на Директива 92/43, а видовете със звездичка са ендемични за Балканския полуостров).

Таблица 21.

Станция

Код

Видов състав

Река Крумовица, след с. Долна Кула

KR 01/08

Alburnus alburnus - уклей

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Pseudorasbora parva - псеудоразбора

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Vimba melanops* - маришки морунаш

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Sabanejewia balcanica* - балкански щипок

Река Крумовица, при с. Поточница

KR 02/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Carassius gibelio – сребриста каракуда

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Pseudorasbora parva - псеудоразбора

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Vimba melanops* - маришки морунаш

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Sabanejewia balcanica* - балкански щипок

Lepomis gibbosus – слънчева рибка

Река Крумовица, след село Джанка

KR 03/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Carassius gibelio – сребриста каракуда

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Река Крумовица, при село Малко Каменяне

KR 04/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Река Крумовица, при моста преди с. Девисилово

KR 05/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Река Крумовица, при Крумовград

KR 00/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Бяла река, при с. Гугутка

BR 01/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Rhodeus amarus - горчивка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Vimba melanops* - маришки морунаш

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Бяла река, при с. Меден Бук

BR 02/08

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Gobio bulgaricus* - българска кротушка

Rhodeus amarus - горчивка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Cobitis strumicae* - струмски щипок

Sabanejewia balcanica* - балкански щипок

Proterorhinus semilunaris­ – мраморно попче

Река Арда, при Маджарово

AR 01/08

Alburnus alburnus - уклей

Barbus cyclolepis* - маришка мряна

Rutilus rutilus - бабушка

Squalius orpheus* - егейски речен кефал

Vimba melanops* - маришки морунаш

Sander lucioperca - обикновена бяла риба


5.4.1. Изводи относно очакваните въздействие върху рибите при осъществяване на инвестиционното намерение „Добив и преработка на златосъдържащи руди от проучвателна площ „Крумовград”


  1. При алтернатива 1 и нормална, безаварийна експлоатацията на мина за златосъдържащи руди от проучвателна площ „Крумовград” няма да настъпят значителни отрицателни въздействия върху предмета и целите на защитена зона “Родопи – Източни”.

  2. Съществува вероятност от възникване на авария. От страна на инвеститора липсва оценка на риска за отделните елементи на проекта. Като следствие от това оценката трябва да се основава на презумцията за наличието на вероятност за възникване на аварии свързани с попадане на реагенти в околната среда и водосбора на реките, с източник площадката на ИП. По този начин се отразява принципа на предпазливостта, както е посочен в Договора за създаване на Европейските общности и както е заложен в смисъла на чл. 6 (3) на Директива 92/43. Съгласно принципа за предпазливостта в случай на авария (при Алтернатива 2) има вероятност да се достигне до увреждане на целостта, предмета и целите на защитената зона: съществува опасност от авария в системата, което може да доведе до потенциална заплаха за около 25,2 % от популацията на маришката мряна и около 12 % от популацията на балканския щипок в зоната.

  3. Опасността от навлизане на инвазивни видове риби и промяна на видовия състав в района на инвестиционното намерение е незначителна.

4. Възможен е кумулативен ефект при увеличаване на разработваните находища и при поява на други инвеститори в района, което ще причини значително отрицателно въздействие на ниво зона.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница