-.Параметри за оценка на превозите. 1Елементи на транспортния процес
Транспортинят процес се разглежда като цикличен процес, като елементите формиращи един пълен транспортен цикъл са:
-
товарене на товарите
-
превозване на товарите
-
разтоварване на товарите
-
подаване на подвижния състав за ново натоварване
Горното изброяване е определение за основната единица на транспортната дейност – курс.
Оборот – транспортен процес състоящ се от един или няколко курса, след извършването на които подвижният състав е в началния пункт.
Рейс – транспортен прецес състоящ се от няколко пълни или незавършени транспортни цикъла извършвани при движението на подвижния състав от един начален към един краен пункт.
-.Показатели за използване на подвижния състав -.Използване на автомобилите по време
Парк на подвижен състав се нарича подвижния състав (автомобили, автомобили влекачи, ремаркета и полуремаркета) на автотранспортната фирма или предприятие.
Списъчен (инвентарен парк) се нарича целият подвижен състав зачислен в инвентарните книги. По техническо състояние той се подразделя на автомобили готови за експлоатация Аге и автомобили, нуждаещи се от ремонт или намиращи се в ремонт и ТО Ар .
Аи = Аге + Ар
Паркът готов за експлоатация на свой ред се подразделя на парк използван за превози (намиращ се в експлоатация Ае и парк намиращ се по различни причини в престой, но който е в готово състояние за експлоатация Ап и следователно:
Аге = Ае +Ап
Аи = Ае +Ап+ Ар
По аналогия с предишните формули
АДи = АДге + АДр
АДи = АДе +АДп +АДр
Където:
АДи – инвентарни автомобилодни
АДге – автомобилодни на парка готов за ескплоатация
АДе – автомобилодни в експлоатация
АДп – автомобилодни за престой на подвижния състав, готов за експлоатация
АДр – автомобилодни на подвижния състав в ремонт и ТО
Готовността на парка на подвижния състав за превози и използването му се определя от коефициента за техническа готовност и коефициента на използване на автомобилите.
-.Коефициента на техническа готовност αт
Коефициента на техническа готовност αт на подвижния състав характеризира степента на готовност на подвижния състав за превози. Той се определя от отношението:
з
а един автомобил за Ди календарни дни
з
а целия подвижния състав за един работен ден
з
а парка на подвижния състав за Ди календарни дни
к
ъдето:
Аи – инвентарен брой на подвижния състав
Ди – календарни дни;
АДи – инвентари автомобилодни
Аге – количество автомобили от подвижния състав в парка готов за експлоатация
Дге и АДге – дни и автомобилодни на парка в готово за експлоатация състояние
-
. Коефициент на пускане на подвижния състав α
Коефициент на пускане на подвижния състав α – характеризира степента на пускане на подвижния състав на линия. Той се определя от отношенията:
з
а един автомобил за Ди календарни дни
з
а парка на подвижния състав за Ди календарни дни
Коефициента на техническа готовност и коефициента на използване зависят от: техническото състояние на подвижния състав (степента на амортизираност), условията в които се експлоатира подвижния състав, качеството на работната дейност, метода на изпълнение на ремонта, продължителността на престоя на подвижния състав за техническо обслужване и ремонт.
Коефициента на използване на автомобилите зависи освен това и от: пътните климатични условия, сезонноста на превозите, организацията на работата на транспортното предприятие или фирма.
Повишението на коефициента на техническа готовност на парка на подвижния състав се достига чрез: своевременно и качествено проведено техническо обслужване и ремонт на подвижния състав, използване на агрегатния метод за ремонт, организация за провеждането на техническо обслужване – 2 (ТО2) в междусменно време, спазване на установените правила за експлоатация на подвижния състав, повишаване на отговорността на водачите към зачисленият им подвижен състав.
Организацията на работата на подвижния състав в неделни и празнични дни се повишава с коефициента на използване на подвижния състав. Затова повишение на коефициента на използване е необходимо да не се допуска престой на подвижния състав готов за експлоатация, по различни организационни принципи (отсъствие от работа, несвоевременно снабдяване с гориво, гуми и други).
. Използване товароносимостта на подвижния състав
Използването на подвижния състав по товароносимост се характеризира с коефициента на използване на товароносимостта.
Различават се два вида коефициенти за използване на товароносимостта:
- статичен γс
- динамичен γс
Статичният коефициент за използване на товароносимостта определя отношението на количеството фактически превозен товар към количеството товар, което може да бъде превозено при пълното използване на товароносимостта на автомобла.
За един курс коефициента е:
където qф – количество фактически превозен товар за един курс, в t.
qн – номинална товароносимост на подвижния състав в t.
Коефициента за динамично използване на товароносимостта се определя, като отношение на фактическата транспортна работа Рф към максималната транспортна работа, която може да се изпълни при пълно използване товароносимостта на автомобила qн в tкм чрез формулата:
Коефициента за използване на товароносимостта зависи от обемната маса и габаритните размери на превозвания товар, размера на отделните партиди товари, отправени към едно и също място, съответствие между типовете подвижен състав, използувани за превози, условията на превозите.
Подобряване на използването на товароносимостта се постига чрез: максимално добре подбран подвижен състав, съответсващ на условията за превоз, използване на автомобили с увеличен обем на товарната платформа при превоз на товари с големи размери, щателно подреждане на товара в товарната платформа и неговото извозване, предварителна сортировка и групировка на товара и укрепване на наличните партиди
. Пробег на подвижния състав и неговото използване.
Пробег се нарича разстоянието, което се изминава от автомобила за определен период от време. Общият пробег, който се изминава от подвижния състав се подразделя на производителен и непроизвовителен. Производителният пробег на товарните автомобили се нарича пробегът с товар.
Непроизводителният пробег е пробегът без товар и нулевият. Нулевият пробег се нарича пробегът на подвижния състав от АТП до първия пункт на натоварване и от последния пункт на разтоварване до автомобилното предприятие.
Пробег без товар се нарича, пробегът на подвижния състав от пункта за разтоварване до следващия пункт на натоварване. Непроизводителният пробег се явява съставен елемент от общия пробег и елемент на транспортния процес.
Общият пробег на подвижния състав за един курс ще бъде:
lк=lт+lбт
където:
lк – общия пробег на един курс, км
lт – пробег с товар, км
lбт –пребег без товар, км
Нулевият пробег за деня ще бъде:
Lн=lн1+lн2
lн1 – нулевият пробег на подвижния състав от автотранспортното предприятие до първия пункт на натоварване, км
lн2 – нулевият пребег на подвижния състав от последното място на разтоварване до транспортното предприятие, км
Общият пребег на подвижния състав за деня (смяната) ще бъде:
L=lт+lбт+Lн, км
Използването пробега на подвижния състав се характеризира с коефициента на използване на пробега. Този коефициент определя отношението на пробега с товар към общия пробег и показва каква част от общият пробег е пробега с товар.
За един курс коефициента к е:
За деня (смяната) коефициента на използване на пробега е:
Коефициента на използване на пробега зависи от: взаиморазположението на АТП, товарообразуващите и товаропоглъщащите пунктове, направление на товаропотоците (наличие на товаропотоци позволяващи използването на празния пробег на подвижния състав), структурата на товаропотоците, не трябва например да се превозват в един и същи подвижен състав нефтопродукти в една страна и хранителни продукти в другата, състава на автомобилния парк (например пробега на подвижния състав, който е специализиран като правило може да се използва само в едно направление).
Щтателна и прецизна разработка на маршрутите на движение способства за повишаването на коефицента на използване на пробега на подвижния състав.
. Средна дължина на курса
Средната дължина на курса показва средния пробег извършен от автомобила за един курс от пункта на натоварване до пункта на разтоварване. Тя се определя от отношението на общия пробег с товар Lт към броя на изпълнените курсове Zк.
. Време за престой на подвижния състав за товаро-разтоварни работи
Товаро – разтовари работи се наричат комплекси от операции, свързани с товаренето и разтоварването на подвижния състав в пунктовете за отправяне на товарите и разтоварване на товарите в пунктовете за пристигане.
Общото време на престоя на подвижния състав при натоварване и разтоварване за един курс включва следните елементи: време за очакване за товарене и разтоварване на товара, време за маневриране на подвижния състав в пунктовете за товарене и разтоварване, време за изпълнения на товаро – разтоварните работи, време за оформяне на документите.
Времето за очакване на товаренето и разтоварването съставлява значителна част от общото време на престоя за товарене и разтоварване. Въпреки това, това време не се явява задължителен елемент. При точна организация на работата това време може да бъде сведено до минимум и даже да се премахне.
Времето за маневриране на подвижния състав зависи от типа на подвижния състав, приетата схема за товаро – разтоварните механизми и разположението на подвижния състав, размерите на площадките за маневриране на товаро – разтоварните пунктове и благоустройството на пътищата, по които маневрира в пунктовете подвижния състав.
Времето за изпълнение на товаро – разтоварните работи се явява основен елемент от общото време за престой. В него е включено времето необходимо за откриването и закриването на товарните бордове и вратите на фургоните, преместването на самия товар, укрепването на бризента, измерване на товара, слагането на пломби и др.
Продължителността на времето за товарене и разтоварване зависи от способа на неговото изпълнение, товароносимостта и типа на подвижния състав, тип товар, броя и квалификацията на товаро – разтоварните работници при ръчния способ за товарене и разтоварване или от типа на механизма и неговата производителност при механизирания способ.
Времето за оформяне на документите зависи от сложността на използваната документация за съкръщаване общото време и за престоя е необходимо да се съвмести процеса на оформяне на документите с процеса на изпълнение на товаро – разтоварните работи.
Съкръщаване времето на престой на подвижния състав за товаро – разтоварни работи се дотига чрез: повишение нивото на механизация на товаро – разтоварните работи, използване на високо производителни машини и механизми за товарене и разтоварване, иползване на автомобили – самосвали и самотоварачи, равномерно постъпване на подвижния състав в пунктовете на товарене и разтоварване, организация на работата на автомобилите – влекачи със сменящи се оборотни) рамаркета и полуремаркета.
. Време за работа на подвижния състав
По време на работния ден всеки автомобил за определен период се намира в наряд, т.е. работейки на линия изпълнява превоза на товарите.
Времето в наряд се измерва посредством часовете от момента на излизане на подвижния състав от автотранспортното предприятие до момента на неговото връщане в автотранспортното педприятие в съответствие с трудовото законодателство и изискванията на съответната фирма.
Времето в наряд може да бъде представено и като сума от времето за работа на подвижния състав по маршрута и време за нулев пробег.
Времето в наряд Тн се подразделя на време в движение Тдв и време за престой за товаро – разтоварни работи Тт-р :
Тл – времето през което ПС се намира на линия
Тн = Тдв + Тт-р, ч
Тн = Тл + tн + Тпт, ч
Ако в течение на работния ден е имало престой на линия по технически причини, то времето в наряд ще бъде:
Тн = Тдв + Тт-р + Тпт, ч
Тл = Тдв + Тт-р, ч
При zк брой курсове за ден или смяна:
Тл = zк . tк
където:
tк – време за извършване на един курс
Тпт – време за престой по технически причини
Във времето в наряд влиза и времето за почивка на водачите.
Величината време в наряд зависи от: продължителността на работния ден (смяната) на водача, режима на работа на автотранспортното предприятие (броят на смените), режима на работа на обсужваните товародатели и товарополучатели.
Съотношението между времето за движение и времето за престой за товаро-разтоварни работи зависи от: разстоянието на превоза на товара, способа на изпълнение на товаро-разтоварните работи, обема товар за всеки курс, товароносимостта на подвижния състав, скоростта на движението, пътните условия.
Увеличение на продължителността на времето за пребиваване на подвижния състав на линия се постига с прикрепването към един автомобил на няколко водача.
Техническа скорост на движението
Скоростта на движение на подвижния състав се характеризира с две величини: техническа и експлоатационна :
– Техническата скорост Vт показва средната величина на скоростта на движение на подвижния състав за определен период от времето за движение, Тя се определя от отношението на изминатото разстояние L към времето за движение Тдв.
При определянето на техническата скорост във времето за движение се включва кратковременно спиране на подвижния състав свързано с регулиране на движението (спиране на сфетофар и др.).
Величината техническа скорост зависи от: динамичните качества на подвижния състав и от неговото техническо състояние, степента на използване на подвижния състав, пътните условия, интензивността на движение на транспортния поток, честотата на спиранията свързани с регулирането на движението, квалификацията на водача.
– Експлоатационната скорост показва основно средната скорост на подвижния състав за времето, когато той се намире на линия.
Тя се определя от отношението на изминатото разстояние L към общото време през което се намира на линия подвижния състав.
Експлоатационната скорост е винаги по-малка от техническата, тъй като тя отчита времето за престой на подвижния състав за товарене и разтоварване, времето за престой поради технически причини и др.
Величината експлоатационна скорост зависи от: величината техническа скорост, способа и организацията на изпълнение на товаро разтоварните работи, разстоянието на което се превозват товарите.
Съотношението на експлоатационната скорост към техническата скорост на автомобилите определя коефициента на използване на времето за движение на автомобилите:
.
Производителност на подвижния състав
Производителността на подвижния състав се измерва с количеството превозени товари в тонове или извършената транспортна работа в тон/км за единица време.
производителност на подвижния състав за курс.
За всеки курс един автомобил превозва количество товар равно на:
Извършената транспортна работа за всеки курс е:
брой курсове.
За изпълнението на всеки курс се взима времето равно на:
Времето за движение на един курс е:
Следователно времето за курс ще бъде равно на:
Времето за работа на подвижния състав по маршрута т.е., времето за непосредствено изпълнение на курса (като се отчита и приноса на времето за нулев пробег) е :
Броя курсове е:
Сподели с приятели: | 
