Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

МЕДИТАЦИЯТА -НАУКАТА ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО

17 ноември 1984 г.

Бхагван,

Науката открива, изкуството твори, а религи­ята се занимава и с открития, и с творчество. Истин­ската религия прави открития, а псевдорелигията тво­ри. Човешкият ум е подвластен на псевдорелигията от векове. Всичко в нея е измислица. Тя е по-близо до из­куството и категорично се противопоставя на науката. Затова между религията и изкуството никога не е има­ло противоречия. Обектът на религията и изкуство по същество е един и същ. Изкуството твори обективни произведения, докато религията създава произведения­та си в субективен план. Двата вида произведения лес­но се съчетават помежду си, тъй като участват в една и съща игра. Религията и изкуството по цял свят вървят Ръка за ръка. Изкуството служи на религията от векове.

Красиви църкви, синагоги и храмове са били създавани от изкуството в служба на религията.

Ако видите храмовете в Каджурахо, Индия... На времето на това място имало хиляда храма, повечето от които сега са в развалини, но все пак двайсет-трийсет храма са оцелели почти недокоснати от време­то. Един цял ден не стига, за да се разгледа един храм. Те изобилстват с произведения на изкуството, всеки ъгъл, всяко кътче са изпълнени с шедьоври. При създа­ването на един храм са работили хиляди скулптори в продължение на стотици години.

В такъв храм не може да се намери дори санти­метър без следа от ръката на художника. Ако пребро­иш, ще видиш, че има хиляда статуи само от външната страна на един храм, не по-малко са статуите и върху фасадите на всички трийсет храма и, по всяка вероят­ност, така е било при останалите хиляда, които сега са в развалини. Дори в руините можеш да намериш сък­ровища под формата на шедьоври. Мисля, че едва ли другаде по света е създавана някога такава красота от камък.

Храмовете имат сходна структура. Фасадите са украсена със статуи, наречени майтхуна - фигури на голи мъже и жени във всевъзможни любовни пози, толкова много и толкова различни, че човек не би мо­гъл нито да си ги представи във въображението, нито да ги сънува. Липсва една-единствена поза, известна в Индия като "позата на мисионера" - мъж, легнал върху жена. Само такава поза няма, смята се, че е била въве­дена в Индия от християнските мисионери. И без това индийските представи и начин на мислене намират тази поза за грозна - мъжът върху жената... Това е несп­раведливо. Жената е много по-крехка, а някакъв звяр притиска под себе си самата красота. Не, индийците никога не са възприемали тази поза като достойна за човека. Наричат я "мисионерска", защото за първи път са видели мисионери в тази поза, едва ли някога би им хрумнало, че това е възможно и прилично.

С изключение на нея обаче, са представени какви ли не пози, сексологията в Индия е развита от пет хи­ляди години. Оттогава датират и най-старите текстове на сексуална тематика - Кама Сутра на Ватсяяна В онези времена писането на сутри за секса - максими или насоки в правенето на секс - не се е смятало за неприлично, а Ватсяяна е почитан като един от най-големите пророци на Индия. И само пророк от негова­та величина би могъл да напише сутри с такава красо­та. Те разкриват изяществото, тънкостите и тайнствата на сексуалната енергия, както и пътищата, по които та­зи енергия може да бъде трансформирана.

И така, фасадите на храмовете в Каджурахо са Украсени със статуи на красиви мъже и жени в любов­ни пози. Вътре няма фигури в такива пози. Храмът е почти празен, няма дори статуя на Бог. Посланието е следното - човек не може да влезе в храма, докато не Ремине с пълно съзнание през всички аспекти на собвената си сексуалност, през всичките й етапи и измерения, докато не стигне до момента, в който сексуалността вече няма да има значение. В противен случай, трябва да остане извън храма, там ще му бъде много по-интересно. Това е символиката на голите фигури – ако сексът все още те интересува, няма смисъл да влизаш в храма. Но посланието не е против самия секс -то е издялано от камък върху стените отвън, а нали тъкмо тези стени държат храма и го изграждат. Трябва да минеш през вратата и да продължиш по-нататък. А по-нататък е само върховната пустота. Колко худож­ници, скулптори, занаятчии били призовани да участ­ват в създаването на хилядите храмове - цял град от храмове, и колко време е било нужно за това! Такива произведения на изкуството има не само в Каджурахо, прочути са и пещерите в Аджанта, създадени от будис­ти. Цяла планина... Будистите прокопали много кило­метри в недрата на планината. А вътре и до ден-днешен могат да се видят шедьоври с невероятна кра­сота. Животът на Буда, представен в картини от камък... Първата пещера е посветена на раждането на Бу­да. А пещерите никак не са малки, всяка от тях е поне четири пъти по-голяма от тази зала. И всички статуи са издялани от монолитен здрав камък.

Една след друга пещерите разкриват целия живот на Буда, докато се стигне до последната, в която е из­ложена статуята на спящия Буда. Фигурата е може би по-дълга от тази зала. В последните мигове на живота си той казал на своите ученици: "Ако имате някакви въпроси, задайте ги сега - заспивам завинаги, потъвам в съня на вечността". Нямал дори възглавница, свил ръка под главата си и заспал. Статуята е величествена и невероятно красива!

Такива са и пещерите в Елора, прокопани дълбо­ко в планината. Прочути с красотата си са и индуистките храмове в Джаганат Пури, Конарак. Човек не мо­же дори да си представи каква красота е създавало изкуството в продължение на много векове. Прекрасните катедрали в Западна Европа, великите майстори... Ми­келанджело... Какво всъщност правели тези хора? Ра­ботели в служба на религията.

Няма случай на конфликт между изкуството и ре­лигията. Това означава, че става дума за псевдорелигия - и тя, и изкуството се основават на измислицата. Между изкуството и религията няма дори вътрешен конфликт. И двете се движат в една и съща посока на творческа дейност. Разбира се, изкуството е много по-автентично, много по-искрено от клерикалите, тъй ка­то в техните дела няма нищо автентично, те са чиста измислица. Такава измислица е лишена от всякакви основи. Измислени са и Бог, и раят, и адът. Тази из­мислица съществува в различни варианти, в зависи­мост от народа, който изповядва съответната религия.

Небето над Тибет очевидно е съвсем същото като това над Индия. В Индия е горещо, толкова горещо, че небето комай се нуждае от климатична инсталация. В древни времена не е съществувала такава дума, затова пък оттогава са останали описания, които удивително напомнят за същото понятие. В тях се казва: "Двайсет и четири часа в денонощието въздухът е прохладен, свеж и благоуханен както през пролетта. Няма лято, няма и дъждовен сезон. Никога не настъпва и студена зима; през цялата година е прохладно - не студено, а приятно прохладно. Вечна пролет." Ала тибетският свещеник не можел да повярва на това описание. Жес­ток студ вечно измъчва тибетците, докато виж, над Индия небето било топло, дори горещо, защото в Индия няма студ. В Тибет дори не използват думата "прохлада", защото и прохладата не им върши работа. Трябва просто да бъде горещо.

В тибетските писания се казва: "Човек трябва да се къпе поне веднъж в годината". Когато Далай Лама заедно със свитата си избяга от Тибет в Индия, много от приближените му дойдоха да разговарят с мен. Един навик се изкоренява много трудно. Те носеха същите дрехи, с които се обличали в Тибет. Бях принуден да им кажа: "Алергичен съм към миризми, затова ви моля да седите в ъгъла на стаята поне докато се научите да поддържате тялото си чисто и да си сменяте дрехите всеки ден." Те възкликнаха: "Всеки ден! Но в свеще­ните писания пише, че и веднъж годишно е напълно достатъчно!"

В различните страни битуват различни измисли­ци. В страните, където е приет ислямът, хомосексуализмът бил широко разпространен и може би все още е така. Може да ви се вижда много странно, но пък е по­казателно за една характерна черта на човешкото мис­лене - най-суровото наказание било отредено за мъже, уличени да извършват хомосексуален акт. Отрязвали им главите, по-леко наказание нямало. Въпреки това, хомосексуализмът все още доминира над хетеросексу­алните отношения, дори в Корана пише, че когато ве­ликите религиозни мъдреци отидат на небето, там ги очакват красиви жени и красиви момчета. Измислици­те приемат различни форми, в зависимост от начина на мислене, климата, страната - без никакви реални осно­вания.

Действителността не се измисля, тя се открива. Тя просто си съществува. Откритията са обект на науката, както и на истинската религия. А старите религии по цял свят - християнство, юдеизъм, мохамеданство, индуизъм - никога не са влизали в конфликт с изкуст­вото, но между тях и науката винаги е съществувал непреодолим антагонизъм. Никой не отбелязва този факт. Защо не се противопоставят на изкуството, а на науката? Защото с изкуството ги свързват сродни чер­ти. Могат да използват изкуството за свои цели, но не и науката, защото между тях и науката няма нищо об­що. Всъщност, науката действа в противоположна по­сока. Религиите творят художествени измислици, съз­дават въображаеми светове, докато науката има за цел да открие истинското, реалното - това, което същест­вува в действителност. И ако науката постига успехи, псевдорелигията започва да изпитва определени опа­сения, че измислицата няма да може да противостои на истината. Измислицата няма никакви шансове за ус­пех, немислимо е дори да се изправи лице в лице с ис­тината.

Ще ви разкажа една история, която много ми ха­ресва.

Един ден Мракът отишъл при Бог и му казал: "Нищо лошо не съм направил на Слънцето, а то непрекъсна­то ме тормози. Където и да отида, все върви след мен, и аз пак трябва да си търся друго място. Нямам миг покой. Не искам да се оплаквам, но стига толкова! До­кога ще продължава това? Нямам никаква вина, нищо не съм му направил, дори лоша дума против него не съм казал. За първи път отварям уста по този въпрос."

Бог веднага наредил да повикат Слънцето. Явило се то и Бог му казал: "Защо тормозиш мрака, защо непрекъснато му досаждаш?" Слънцето отговорило:

"Какво говориш? Не познавам никакъв Мрак." Огледал се Бог, мракът наистина го нямало. Къде бил отишъл? Слънцето казало: "Ако успееш да доведеш Мрака тук, пред мен, готов съм да се извиня и да направя каквото кажеш. Но сега не знам какво да правя, затова без да искам мога да го обидя. Искам поне да го видя - да . видя този, който има оплакване срещу мен."

В историята се казва още, че делото за оплакване­то срещу Слънцето все още стои открито. Бог така и не могъл да изправи двете страни пред себе си по ед­но и също време. Понякога успявал да доведе Мрака, друг път - Слънцето, но така и не могъл да събере и двамата заедно. А в случай на отсъствието на едната или другата страна делото не може да бъде решено.

Ако се открие истината, всичко, което е неисти­на, мигом умира - дори не е нужно да бъде убито. То просто изчезва.

И така, аз ви казвам, че е дошло времето, когато старите религии ще изчезнат.

От триста години псевдорелигиите се борят ожесточено срещу науката. И вече са уморени, втръснало им е от битки, а и много добре разбират, че нау­ката рано или късно ще победи. Всъщност, тя вече по­беди. Старите религии загубиха позициите си. Трябва добре да разберете това. Всичко, което виждате в сина­гогите, джамиите и храмовете, е само мъртвото тяло на някоя религия, която някога е била жива. Това са само трупове, които претендират, че в тях все още има жи­вот и хранят сетни надежди, че ще се случи чудо. Но чудеса не съществуват. И на чудо не може ад се разчи­та.

Науката е забила здраво корени в земята.

Е, ако човек иска да приеме нещо за религия, трябва да започне от А, Б, В - от самото начало - да започне от религия, която не е измислица, а наука.

Както науката разкрива материалния външен свят, така истинската религия прониква във вътрешния свят на човека.

За света на обективното науката е това, което е религията за света на субективното.

И двете боравят с една и съща методика. В наука­та тя се нарича "наблюдение", а в религията - "лично преживян опит". Човекът на науката започва да експе­риментира без всякакви предубеждения, без предраз­съдъци. Умът на учения е отворен за новото и е винаги на разположение. Нищо не може да скрие реалната действителност. Човек просто трябва да бъде готов да открие докрай реалните неща, независимо от техния характер, дори понякога да противоречат на собстве­ните му идеи. Идеите могат да се отхвърлят, но не и Действителността.

Науката поставя на изпитание усета на човека за реалното, проверява доколко човешкият ум е в състоя­ние да се отърси от всичко излишно и да приеме дейс­твителността. От значение са единствено фактите, а не това, което ти си мислиш за тях. Една мисъл може да бъде правилна или погрешна, това решават единствено реалните факти. Умът не може да определя кое е пра­вилно и кое не. Така е в истинската религия - религия­та на науката.

Ако ми позволите, бих искал да опиша науката в две измерения - външно и вътрешно. Можем да оста­вим настрана думата "религия". Да допуснем, че има две науки - едната е обективна, другата - субективна. Какво се получава тогава - няма значение дали ще на­речем нещо с думата "наука" или "религия", имената не са от значение. Но методиката си остава една и съ­ща и човек не може да пристъпи към нея с предубеж­денията на вярващия.

Един вярващ никога няма да познае истината.

Да вярваш, означава да не улучиш целта.

Човек трябва да се отърси от идеологията. Колко­то и красиво да звучи една идеология, колкото и добре систематизирана да е тя, и каквато и философия да вложиш в нейните основи, както и да я издокараш - в един момент просто трябва да се отърсиш от нея и да проникнеш дълбоко в себе си.

Това е същността на медитацията - осъзнаване, наблюдателност. С други думи, медитация означава да оставиш настрана рационалното мислене. Хората, които казват, че медитацията е дисциплина за ума, правят огромна грешка. Медитацията не е никаква дисциплина за ума, защото ако успееш да го дисцип­линираш, той ще стане още по-силен. По-добре е да го направиш по-слаб, по-незаякнал. Един дисциплини­ран ум може да окаже сериозна съпротива.

Медитацията се удава по-трудно на човек, който е практикувал концентрация, тъй като концентрацията е мисловен феномен. Да, умът става по-силен, по-дисциплиниран, по-проницателен. Много по-трудно е да оставиш настрана такъв ум. Преди всичко, ти си му влял сила. Довел си го до кристална яснота на мисълта. Това е постигнал Гурджиев, такава е и целта на негова­та школа. При тях основната цел се определя от дис­циплината на ума. Гурджиев я нарича кристализация и това е най-точната дума.

В обикновеното си състояние умът представлява бъркотия, истински хаос. Дисциплината на Гурджиев постига кристална яснота, цялостност и съсредоточа­ване на мисълта. Според него, колкото по—висока е кристализацията на ума, толкова повече се приближава човек до дома си. Тук Гурджиев много греши. Крис­тално ясният ум придобива определена власт. Може да разчита чужди мисли например - нещо недостъпно за обикновения ум, който не може да разчете собствените си мисли, какво остава за мислите на другия!

Не е лесно да се постигне кристализация на ума. Процесът е продължителен и много сложен, необхо­дими са години труд, упорит труд, който ти изглежда съвършено ненужен, но трябва да работиш, защото Учителят казва това.

Например, Гурджиев нареждал на учениците си Да изкопаят ров, дълъг една миля, и те копаели по цял ден. Привечер, Гурджиев отивал при, тях и казвал: "А сега го закопайте отново. Чак тогава ще получите ве­черя. Когато изляза утре сутринта на разходка, ровът да го няма."

И това ако не е абсурд... Този човек май не е бил с всичкия си, ще си помислите вие. Но той не е бил луд. Действал изключително прецизно, с математичес­ка точност. Учениците му започват да пълнят рова. През целия ден, докато копаели, се питали: "Защо трябва да копаем този ров?" После си казвали: "А защо трябва сега да го заравяме?" И никой не предполагал, че на другата сутрин учителят можел да им нареди да го изкопаят отново. А Гурджиев непрестанно правел такива неща.

Той се опитвал да покаже на учениците си какво представлява обикновения недоразвит човешки ум, който се нуждае от убеждаване и всевъзможни аргу­менти, за да предприеме нещо... И, в крайна сметка, нищо не предприема. Опитвал се да ги научи, че не е необходимо човек да пита "Защо?".

Работата на учителя е да мисли, а на учениците -да действат. И ако човек върви по този път година след година, след време с изненада установява, че в него стават странни неща, които никога преди не са му се случвали - минава някой покрай него и човекът извед­нъж разбира, че чете мислите на непознатия.

Имаше веднъж един такъв случай... Докато пре­подавах в университета, при мен дойде един от моите студенти, който много се интересуваше от Гурджиев. Той ми каза: "Не ви моля да ми отговорите дали Гур­джиев е бил прав или не. Моля ви да ми разясните неговата методика и да ми кажете как бих могъл да я приложа за себе си."

Аз му отговорих: "Ако искаш, мога да ти обясня какво представлява методиката на Гурджиев. В ника­къв случай, обаче, не мога да ти кажа какво ще се по­лучи при теб по-нататък..."

Той каза: "Вие не поемате никаква отговорност, разбира се."

Отвърнах: "Защото ти не ми даваш възможност да ти кажа дали тази методика е правилна или не е, ти просто искаш да научиш каква е тя. Като професор ще ти изложа методиката на Гурджиев. Практикувай я. Тя не е сложна. Започни да правиш нещо определено, например - сутрин бягай за здраве... В един миг ще усетиш, че не можеш повече да тичаш - точно тогава непременно трябва да продължиш. И след време ще установиш с изненада, че тичането ти дава прилив на енергия... А доскоро си смятал, че то те изтощава и си искал да спреш."

Енергията може да се разгледа на три нива. На първото ниво става дума за обикновената енергия, коя­то ни е необходима в ежедневието - хранене, ходене, работа, писане - едно или друго, няма значение; става дума за енергията на повърхността. Под нея е второто, по-значително ниво на енергия. Ако човек изтощи енергията си на първо ниво, съвсем не означава, че е останал без сили - изтощила се е само енергията на повърхността. Тогава се обажда вторият слой: "Спри!" Но ти не спирай, продължавай нататък. Не след дълго се открива и второто ниво, ти вече имаш достъп до не­го. Смятал си, че не можеш повече да направиш дори крачка, а изведнъж се оказва, че можеш да тичаш още часове наред! Тогава отново настъпва момент, когато си казваш: "Ако продължа да тичам, ще падна и ще умра на място." Това не е обикновено изтощение -чувстваш смъртна умора. Първия път се усещаш прос­то уморен, докато сега се чувстваш близо до смъртта. Това е третото енергийно ниво в теб, а то е наистина огромно. Ако продължиш и си кажеш: "Добре де, може и да умра. Но няма да спра" - тогава се открива трето­то ниво на енергия и ти усещаш, че никога преди не си чувствал такъв невероятен прилив на сили.

Понякога такива неща стават случайно. Чувстваш се уморен, цял ден си работил, какво ли не си правил... и изведнъж домът ти започва да гори! Миг преди това си искал да се довлечеш до леглото и да забравиш це­лия свят. И точно тогава - пожар! Напълно забравяш за умората и започваш да се чувстваш невероятно бодър и млад, толкова свеж, както никога преди не си се чувст­вал. Хукваш из къщата, правиш безброй неща, цяла нощ крак не подвиваш, докато пожарът най-после е изгасен. Ти сам си постигнал това и дори не чувстваш умора.

Какво всъщност става в такива случаи? Точно то­ва цели да постигне Гурджиев чрез своята методика. След като умът стигне сам до извода за трите енергий­ни нива, на всяко следващо ниво човек добива все по-силен приток на енергия. Човек не може да постигне кой знае колко, ако ползва само първото ниво. Учените смятат, че и най-надарените хора използват едва пет­найсет процента от енергията в себе си - най-надарените, не всеки човек... Може би само хора като Алберт Айнщайн са могли да използват петнайсет процента от възможностите си.

Един обикновен човек изразходва средно седем процента. Със своите петнайсет процента Айнщайн е успял да проникне в много неща, които обикновеният човек не може да осъзнае. Хора като Айнщайн живеят сякаш в някаква друга вселена, толкова необятна, че представата за нея остава недостъпна за въображение­то. Казват, че докато бил жив, само дванайсет души в целия свят разбирали какво представлява неговата Те­ория на относителността. Само дванайсет човека в све­та! Но ако човек овладее трийсет, или петдесет про­цента от енергията в себе си... Какви ли неща може да открие!

И така, говорех ви за онзи студент... Беше мю­сюлманин, а мюсюлманите са фанатици, невероятно упорити хора; надеждни и честни, но много глупави. Глупаците винаги са надеждни, защото не хранят в душата си съмнения и не подозират нищо. Когато му казах какво да прави, той веднага се залови за работа. Баща му беше дървар, затова му предложих: "Иди с баща си да сечеш дърва и гледай да свършиш колкото се може повече работа. Когато усетиш, че падаш от умора, че просто не можеш да вдигнеш брадвата, точно тогава трябва да я вдигнеш и да продължиш - точно в този миг започва истинската работа. Дотогава работата ти е била работа само на повърхността. Оттук нататък се намесва Гурджиев." И момчето направи точно така.

Един ден дойде при мен запъхтян и уплашен. “Какво става - каза той, - тъкмо се качвах в автобуса, и изведнъж... Много странно, такива мисли никога не ми бяха минавали през ума. На мястото пред мен седеше човек, беше с гръб към мен и изведнъж си казах - дали ще падне от седалката на пода, ако си го помисля? И човекът падна!"

Студентът просто си помислил: "Възможно ли е това да се случи?" и то се случило. Много се уплашил, но в крайна сметка решил, че случилото се е въпрос на съвпадение. Опитал с друг човек. И другият паднал. Шофьорът извикал: "Какво става там?" Нямало завои, пътят бил равен, а един от пътниците паднал без ни­каква причина. После паднал още един, който дори не спял, очите му били отворени.

Шофьорът попитал двамата какво става и те от­говорили, че нямат представа. Студентът си казал, че би било добре да опита и с шофьора, преди да се обър­не към него със същия въпрос. Опитал - и отново успял, а това станало причина за катастрофа, в която за­гинали двама души, а много хора били ранени.

Студентът дотича запъхтян при мен и попита: "Какво става?"

Младежът стигнал несъзнателно до онова енер­гийно ниво, благодарение на което човек може да про­ектира мислите си в нечий друг ум и да предизвика действие. След постигането на определено ниво на кристализация младежът стигал все по-близо до съот­ветното енергийно ниво. Това е второто ниво. Казах му: "Искаш ли да стигнеш до третото ниво на енергия? Питам те, защото на третото енергийно ниво можеш да пожелаеш нечия смърт. Ако имаш пълна вяра в себе си, ще ти дам методиката за постигане на третото ниво. Но такава енергия... Сигурен ли си, че няма да злоупотребиш с нея?" Той отговори: "Не съм. Мога и да злоупотребя. Простете ми, сбърках още в самото нача­ло, когато ви казах, че не искам да разбера дали Гурджиев е прав или не. Тогава четях негова книга и бях силно впечатлен. Не искам да продължавам нататък, опасно е."

Концентрация, дисциплина, практикуване на йо­га, Други методи - припяване на мантри - всичко това подсилва ума, дава му възможност да използва силите на подсъзнанието, на неосъзнатото и на колективното неосъзнато. И ако човек не е наясно със собственото си осъзнаване - а обикновено е точно така - подобни ме­тоди могат да бъдат като сабя, като остра сабя в ръцете на дете, което си играе с нея. Може да нарани себе си или друг човек, но все ще се случи нещо лошо. Невъз­можно е да излезе нещо добро от такава игра.