Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

Но ако почувстваш, че любовта те възвисява, това означава, че си намерил своя Учител, с когото те свър­зват същите чувства, макар и в по-различен план.

Той няма нищо общо с биологичния аспект, това възвисяване няма нищо общо с тялото, с физиологията и физиката. Но докато нещо в жената те тегли надолу, присъствието на Учителя те извисява нагоре.

Често са ме питали защо няма жени Учители. Никога не съм казвал истината, а тя е следната - много трудно е за един мъж да насочи енергията си нагоре в присъствието на жена. Биологията му насочва енергия­та в обратна посока... Много е трудно наистина. Въп­реки всичко, и това се е случвало, макар и много рядко.

Имало е и жени Учители. Проблемът е, че в при­съствието на жена енергията на мъжа автоматично по­ема надолу. Възможно е да се влюбиш в жена и да си представяш, че изживяваш същите чувства като тези между Учител и ученик, но това се случва много рядко, вероятността е толкова незначителна, че е статисти­чески нищожна.

Случва се и жена да се влюби в своя Учител -мъж, и да не може да определи дали енергията й е на­сочена нагоре или надолу. Жената трябва да вникне в чувствата и мислите си, да бъде наясно със себе си, в противен случай енергията й може да се обърне в по­сока надолу. Може да е влюбена в своя Учител така, както се обича мъж, но тогава Учителят вече преста­ва да й бъде от полза. А ако той не може да й помог­не, тя ще започне да храни в душата си желание за мъст. Любовта й мигом се превръща в омраза. Затова трябва да разберем правилно, че и в двата случая става дума за една и съща енергия - енергията Х. Ако в при­съствието на любимия тя поеме в посока нагоре, тогава се ражда чувството, което определя отношенията между Учител и ученик. Старите религии не допускат по­добни отношения. По всевъзможни начини възпрепят­стват придвижването на тази енергия нагоре, така, как­то се опитват да предотвратят движението й надолу в любовта. Затова са измислили и браковете между деца, и посвещаването им в дадена вяра. По същество едното не се различава от другото. Какво всъщност прави чо­век, като покръства детето си в християнската вяра например? Детето е съвършено безпомощно, нищо не разбира, а ти го кръщаваш. Опитваш се да го направиш християнин, за да му намериш господар.

Чрез ритуала на обрязването евреинът посвеща­ват детето си в юдейската вяра и така му намира равин. Същото и при индуистите, мохамеданите, джайнистите и будистите. Всяка религия се опитва да обърне детето във вярата на неговия род, на неговите родители, баба и дядо, при това още преди да е започнало да мисли и да задава въпроси. Започне ли да пита: "Какво е исти­ната? Какво е Бог? Кой съм аз?", едва ли ще е лесно да го обърнеш в своята вяра. Детето ще поиска първо да му отговориш на въпросите, едва тогава може би ще реши да приеме твоята вяра.

С медитацията са направили същото, което са сторили и с любовта. Направили са всичко възможно да ги осакатят.

Най-напред осакатяват теб като личност, защото се страхуват да не изпаднеш в беда и ти предлагат сво­ята защита. После се страхуват да не те загубят за вя­рата - та нали единствено собствената им религия мо­же да те спаси, само тяхната вяра ще те изведе на пра­вия път, иначе с теб е свършено. Мога да разбера защо толкова се тревожат и за едното, и за другото, и защо правят всичко само за твое добро. Но едва ли точно то­ва е доброто. По отношение на любовта... Дори и да му причини неприятности, болка и страдания, струва си човек да познае какво е любов, защото си струва да приемеш всяко предизвикателство, пред което те пос­тави животът. Ще останеш сакат, само ако разчиташ на нечия защита отвън.

Една майка се страхува, че ако детето й проходи, може да падне и да се нарани. А детето неизбежно трябва да пада и да се изправя много пъти, за да се на­учи да върви. Но ако тя непрекъснато трепери над него и не му дава да проходи от страх да не падне - а то не само че може да падне, то със сигурност ще пада мно­го пъти - такова дете ще остане сакато за цял живот. Майката е права да се тревожи, но прекалената пред­пазливост е пагубна. На детето трябва да му се даде възможност да проходи, но това трябва да става много внимателно. Майката трябва да бъде нащрек и веднага да се притече на помощ, ако е необходимо, но за да се научи детето тя трябва да му позволява да върви, да пада, да става и да се опитва отново и отново.

Същото е и с любовта. Бракът е една от най-грозните институции, които човекът е могъл да измис­ли. При това - от загриженост и с най-добри намере­ния. Нямам нищо против добрите намерения, но силно се съмнявам доколко умно са измислени те. Ако доб­рите намерения вървяха ръка за ръка със здравия ра­зум, детето щеше да научи какво е любов - най-напред какво е любовта на родителите към него, щеше да вникне в техните тревоги и проблеми, за разбере защо понякога родителите му стигат до отчаяние и усилията им завършват с провал. Щеше да му се даде възмож­ност да разбере, че тези неща са част от живота и то рано или късно ще се сблъска с тях и един ден ще по­падне във вихъра на любовта. Това е съвсем естестве­но. Човек не бива да се страхува от тези неща. Но не забравяйте, че това, което казва поетът, не е истина.

Любовта не е вечна и непреходна. Не приемай за свои поетичните критерии за вечността на истинската любов и за преходността на привидната... Не, точно обратното е вярно. Истинската любов е само миг, но -обърнете внимание! - миг, заради когото си струва да изгубиш вечността, да рискуваш цяла вечност. Нима някой би искал такъв миг да продължи завинаги? А и струва ли си вечността да се цени чак толкова ви­соко? Защото животът е промяна, неизменно движе­ние. Постоянна и вечна е само смъртта.

Само за смъртта часовникът спира и стрелките му застиват. Стрелките престават да се движат. В живота времето върви, не спира, и всеки ден поема по нови пътеки.

А и защо да се обвързваме само с една любов? Защо да се насилваме с подобна обвързаност, след като това противоречи на самата природа?

Природата ти дава възможност да познаеш лю­бовта в различните й измерения, защото това, което ще научиш от една жена, не можеш да научиш от друга. Един мъж може да ти предложи такива знания и пре­живявания, какъвто друг не би могъл да ти даде.

Всяка любов е единствена по рода си. Няма кон­куренция между една любов и друга. Едно влюбване не е в конфликт с друго. И колкото повече е любовта, толкова по-богат е човекът.

Затова се обявявам в полза на всичките мъки, страдания, отчаяние и болка, но при едно условие -човек трябва да бъде умен. Неприятностите идват от това, че постъпваме глупаво. И ако човек трябва да се раздели с нещо, нека това бъде собствената му глупост. Но той предпочита да се раздели с любовта и да се вкопчи в глупостта на собственото си мислене.

Бъди умен и любовта ще ти разкрие всички цве­тове на дъгата, много хора ще ти дадат по нещо и вие взаимно ще се допълвате. Една жена може да докосне само една страна от твоето същество, а всичко друго в теб ще продължава да жадува и да остава неудовлетво­рено. Един мъж може да докосне само една част от сърцето ти, другите неща в него ще останат недоразви­ти и непълноценни. Ако продължаваш така, част от теб ще се превърне в чудовище, а всичко останало ще се свива и ще повяхва.

Нека всеки попадне във вихъра, в циклона на чувствата, и нека в този циклон успее сам да стъпи здраво на нозете си.

Не се опитвайте да скриете човека между четири­те стени на дома, не затваряйте вратите и прозорците. Вкъщи ще е в безопасност, разбира се, но човекът ще бъде мъртъв. И тогава най-спокойно ще му е в гроба -без тревоги, без проблеми, никой няма да му навреди, дори смъртта ще е безсилна. Нима може да има по-голяма сигурност, по-дълбок покой и по-надеждни удобства от тези в гроба? Мраморна надгробна плоча и име, издялано със златни букви върху нея. А човекът е мъртъв.

Не, това не е начин да се живее, да изживееш жи­вота си докрай и да изпиташ в себе си това, което аз наричам божествено.

Всичко това се отнася и за медитацията, дори в още по-пълна сила. Защото ако любовта ти е унищо­жена, духът ти все още е жив. Тялото ти е съсипано в биологичния смисъл на думата, но то е само по-нисшата част от твоето същество. Затова от векове се опитват да унищожат по-висшето в теб. Като те водят още като дете при равина, пандита или имама, унищо­жават твоите по-висши възможности, и причината за това е все същата. Причината си остава същата, но по отношение на духа тя става още по-опасна.

В случая с любовта, човек може да се сблъска с проблеми, но те не са чак толкова сериозни. Хората често имат доста неприятности, но все някак успяват да се измъкнат от тях, това не е страшно. А човешкият дух е нещо огромно, необятно, той е безкраен. Ако се изгубиш в него, може би никога няма да намериш своя път към дома. Вървиш ли, вървиш, и колкото по-нататьк стигаш, толкова повече се отдалечаваш от до­ма.

А какво е домът? За евреите това е Тора, за хрис­тияните - Библията, за индуистите - Гита. И мостовете към Тора, Библията и Гита се изграждат от хора, които наричаме Учители. А те всъщност не са такива, те си остават обикновени наставници, които ви учат само на това, на което те са били научени, самите те не са из­питали и не са преживели нищо.

С това се обяснява и разликата в отношенията между мен и моите ученици.

Аз не съм наставник.

Не ви давам никакви наставления. Аз не съм мост между вас и Библията, Гита или Корана.

Дори не съм мост между вас и Бог.

Не. Не ви давам никакво учение, догма, верую, философия или теософска система.

Затова трябва да вникнете в разликата между наставник и Учител.

Старите религии наричат наставниците Учители. А те са обикновени наставници, които просто познават добре учението на съответната религия. Други учители са им предали това учение и те, на свой ред, го преда­ват на вас. Не са преживели лично нищо от това, на което ви учат, и вие също нищо няма да изпитате дълбо­ко в себе си. Говорят ви само красиви думи, с които ви залъгват, че сте достигнали до знанието.

Преди всичко, Учителят не е наставник. Истин­ският Учител споделя с теб всичко, което носи в себе си, самото си същество, а не своята философия. Учи­телят се разкрива изцяло пред теб, предлага ти такава близост, че можеш да видиш себе си в огледалото на неговия поглед. Учителят е огледало, което отразява образите съвсем точно. Той не дава нищо на ученика си, искам да подчертая това. Учителят не е създател. Ако аз започна да правя нещо от теб, нищо чудно да разваля същността ти. Мога да ти дам някаква маска или дисциплина и да те направя нещо, което не си. Един Учител не може да постъпи така.

А наставникът прави точно това. Предлага ти учение, някаква дисциплина, като при това ти ги дава насилствено, по всевъзможни начини - убеждава те, кара те да се страхуваш, стимулира лакомията в теб. Опитва се да те сложи в калъп - какъв трябва да бъде един християнин или будист... Един будистки монах трябва да се подчинява на трийсет и три хиляди прави­ла. Не мисля, че мога да запомня толкова правила, да не говорим, ако трябва да ги спазвам - та аз дори не мога да ги запомня! И всеки, който се опита да направи това, изпада в същото положение, в което изпаднал един герой от басня на Езоп.

Излязла една стоножка на сутрешна разходка. И така, тя се разхождала на стоте си крака, срещнал я един жабок и не повярвал на очите си - мигал, мигал... Пак погледнал - сто крака са това! Как го прави стоножката, откъде знае кой крак да вдигне първо, кой -веднага след това, после трети, четвърти... Сто крака! Ако сбъркаш бройката, ще се спънеш в собствените си крака и ще паднеш.

Скок-подскок, жабокът догонил стоножката и казал: "Не искам да прекъсвам сутрешната ви разходка, гос­пожо, но съм изправен пред сложен философски въп­рос, който не мога да разреша. Както виждате, аз съм един обикновен жабок. Само вие можете да ми помог­нете."

Стоножката попитала: "Какъв е въпросът?" Жабокът обяснил: "Ами ето какъв е проблемът. Ви­дях, че имате сто крака, дори ги преброих, затова ви питам - как успявате да вървите на толкова крака?"

Стоножката отговорила: "Никога не съм се замис­ляла върху това. Ще се опитам да разбера как го пра­вя. Не съм мислила досега, дори никога не съм пог­леждала в краката си и не съм ги броила. Ти си велик - голям математик и философ."

Опитала се стоножката да разбере как точно върви на стоте си крака, и сами можете да си представите какво излязло от всичките й опити. Паднала веднага, краката й се преплели един в друг. Много се ядосала и викнала на жабока: "Никога повече не задавай такива въпроси! Задръж си философията за себе си! Глупак такъв, цял живот си вървя преспокойно, и не само аз -милиони стоножки се справят великолепно. Никой не е падал досега, освен мен. А сега започнах да се стра­хувам. Обърка ми мисленето с този въпрос и може би никога повече няма да мога да вървя. Кажи ми сега как да се отърва от въпроса ти."

Жабокът казал: "Не зная. Самият аз съм озадачен. Попитах те като стоножка с опит, ти си на преклонна възраст, а всяка сутрин излизаш на разходка - ако ти не можеш да дадеш отговор на този въпрос, как ще го реша аз? Та аз съм само един беден жабок." Не знам какво е станало по-нататък със стоножката, мога само да предположа, че целият й живот се е объркал. Ве­роятно в мислите й непрекъснато е възниквал все съ­щият въпрос: "Сто крака! Дали стъпвам с всеки от тях точно когато трябва?"

Животът си има свои собствени закони. И ти раз­валяш всичко в мига, в който се опиташ да го контро­лираш.

Остави на живота правото на свобода.

Остави на любовта правото на свобода, не се подвеждай по налудничави идеи.

Трябва да натрупаш опит от лични преживява­ния, не чакай някой да ти каже дали любовта е вечна или преходна. Преживей всичко лично, тогава ще зна­еш кое какво е.

Не приемай критериите на другите за истина и неистина. Това са критерии на наставниците, които съ­сипват мисленето на целия човешки род. Казват ти например как да вървиш - с кой крак да стъпваш по-напред, и ако пристъпиш с другия, значи си грешник, който ще пропадне в ада. Но адът е толкова далеч, за­това ще пропаднеш още тук, на земята! Може дори и да не стигнеш до ада - за това се искат крака. Дълъг път те чака до ада. Само вещи люде могат да те отведат дотам - учители, професори, философи... Не е по сили­те на обикновения човек сам да стигне до ада. Пътят е много дълъг и труден.

Задачата на Учителя е не да те сложи в калъпа на определени идеи, а да ти вземе всичките патерици и опори, които ти е дало обществото.

В началото много ще те страх и това е съвсем ес­тествено - нямаш на какво да се опреш, няма ги патериците, не усещаш дори земята под краката си. Единс­твеното, което изпитваш, е невероятен страх, но трябва да се изправиш лице в лице с него. Само тогава ще можеш да го преодолееш и да преминеш това изпита­ние.

Любовта ще ти донесе неприятности, тревоги и болка, но проблемът ти ще се определя единствено от липсата на интелект.

Вслушай се в интелекта си и ще видиш, че лю­бовта всъщност нищо не ти е направила. Тя просто ти е дала няколко мигновения на невероятна красота и екс­татична наслада. И в замяна не ти е поискала нищо. Любовта не е сделка, тя е истински дар. И какъв човек си всъщност, щом като дори не можеш да й бъдеш признателен? На всичко отгоре из­питваш желание да й отмъстиш, така ли?

Трябва да благодариш от сърце на човека, който ти е дал възможност да преживееш тези мигновения -на съответния мъж или жена.

Тези мигове са изчезнали - да, така е. И нищо не може да се направи в това отношение. Не можеш да ги върнеш, няма да е същото. Всичко ще се повтори. Ня­ма да изпиташ онази радост, нито пък същите мигове на екстаз. И по-добре, че не можеш да ги върнеш, ина­че ще развалиш спомена за онези безценни мигове. Трябва да храниш дълбоко уважение и признателност към човека, който без никаква причина, без да се паза­ри и да сключва сделки с теб... По тайнствени пътища се е намесила самата вселена и между вас двамата е припламнала искра. А тази искра храни и двама ви. Благодарение на нея сте станали много по-зрели.

Може би още утре ще почувстваш отново полъха на пролетен ветрец. А ти не обръщай поглед към ми­налото. То не може да се върне, а и така е по-добре за теб. Отвори широко вратите пред бъдещето, направи го достъпно.

Не подхранвай в душата си неприязън и стари обиди, защото те затварят вратите пред бъдещето. Ако изпитваш гняв към някой мъж или жена, ти всъщност се гневиш на всички останали мъже и жени, защото приемаш всяка жена като представителка на женския пол, и всеки мъж - като представител на себеподобни­те си. Ако подхранваш в себе си гняв и омраза, ти зат­варяш всички врати и прозорци. И пролетният вятър никога няма да стигне отново при теб.

Не съм учител и по отношение на по-висшия план в човека. Не искам да направя от теб нещо, което ще наподобява някои мои идеи. Та аз дори нямам представа какъв си ти. И не разполагам с готов калъп, който да ти става по мярка.

Погледът на наставника е изпълнен със състрадание, наставникът е готов да ти даде всякакви напътствия, той да поеме отговорността за всичко. Ще ти покаже по кой път да поемеш, сам ще те поведе по него, от теб ще се иска само да го следваш.

Учителят не се интересува от това дали ще го следваш. Тъкмо обратното, не бива да тръгваш по не­говите стъпки, иначе никога няма да стигнеш до самия себе си. Какво прави всъщност той? На практика, въз­действието му е негативно. Той чупи патериците, срива опорните точки. Прави те уязвим за всякакви страхове, тревоги и предизвикателства. Въздействието му е на­пълно негативно. Учителят не прави нищо по посока на позитивното. Той е просто твоето огледало. Дава ти възможността да се приближиш и да се огледаш в него като в огледало. Не иска от теб да подражаваш на соб­ствения му образ. Учителят иска просто да се вгледаш в него. Той не ти натрапва идеи. По огледалото му ня­ма дори прашинка. Неговото огледало е съвършено чисто. Можеш да пристъпиш към него и да се взреш в собствения си образ. Огледалото просто отразява, ни­що повече - то е не действие, а състояние.

Затова и връзката ми с вас е наистина уникална. В случая дори не може да се говори за връзка - нима може да има някаква връзка между огледалото и образа? Ти виждаш образа си и можеш да бъдеш благода­рен за това, но благодарността не означава връзка. Каква връзка може да има огледалото с теб? Това е просто невъзможно. Огледалото стои някъде. То не влиза в никакви отношения с каквото и да е. То просто съществува.

Казвам, че тази връзка е уникална, защото в дру­гите религии Учителят (който първо не е Учител, само така го наричат) - наставникът, така нареченият учи­тел, иска да изпълниш хиляда неща, докато той напра­ви за теб нещо "велико". Аз не правя нищо за вас, за­това и нищо не мога да искам. Така нареченият "учи­тел" ти поставя хиляди условия и ако не ги изпълниш, те осъжда. Ако ги изпълниш, ще се радваш на неговата похвала и награда. Не мога да ви съдя за нищо, нито мога да ви възнаградя просто защото не поставям към вас никакви условия. Всеки сам решава дали да стане мой ученик. Аз нямам нищо общо с това решение.

Ти решаваш дали да ме приемеш за свой Учител, аз не се бъркам в твоите решения. Не търся последова­тели, които да обърна в своята вяра, аз не съм христи­янски мисионер. Не се стремя да убеждавам хората в правотата на моя начин на мислене или начин на жи­вот. Не, ни най-малко. Ако беше така, за трийсет и пет години щях да имам милиони последователи, и това никак нямаше да е трудно. Хората са готови за покръс­тване, но аз не съм готов да ги покръстя.

Това можеш да решиш само ти. Не забравяй, че каквото и да стане, то е в резултат на собствените ти решения.

Ако си санясин, ти си взел решението да станеш такъв.

Сам решаваш и дали да се откажеш от саняса. Ако отново приемеш саняс, ти решаваш това. Оставям всичко на теб.

Затова и връзката ни е уникална - тя е съвършено едностранна, аз не проявявам никакво отношение към вас.

Всеки трябва да ме разбере правилно - аз нямам отношение към вас.

Сега разбирате защо от моя страна няма никаква връзка с вас.

Аз изпитвам наслада от собствената си самота, а вие едва сега започвате да се радвате на самотата си.

Затова и връзката между нас не е статична като тази между баща и син, брат и сестра - тази връзка непрекъснато се променя. Тя не е като връзката в бра­ка. Няма закон, който да ви забрани саняс, няма сила, която да ви попречи да станете санясини. Малко по малко сами започвате да разбирате, че връзката между нас изчезва. Връзката на ученика с наставника или с Учителя е много силна. Санясинът усеща как връзката му с Учителя постепенно отслабва, като връзката меж­ду двама влюбени. Когато човек се отдаде изцяло на целта си, той стига... Той вече е пристигнал.