Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

Като всеки мъж и Бог държи на това думата му да не бъде скършена на две. Нима не би могъл още от­начало да заяви, че и мъжът, и жената са равни, и не е необходимо да се борят помежду си за превъзходство? Не бива да забравяме обаче, че става дума за еврейския бог. Като истински евреин той не е могъл да направи разхищение за малко по-голямо легло, където да се съберат и двамата. Не бива да забравяме и че в случая не става дума само за големината на леглото. Искам да ви кажа, че става дума за нещо много по-важно - Бог просто не можел да допусне мисълта за равенство между мъжа и жената. Не можел да приеме съвместно­то им съществуване като равнопоставеност, без никой от двамата да има решаващата дума. Не можел, естест­вено, да остане безпристрастен. Затова оставил не же­ната, а мъжа. Жената трябвало да бъде премахната ка­то нещо опасно и ненужно. А втората създадена от не­го жена е фалшификат на първата, тя е просто псевдожена. От самото начало Бог положил в началото на женския пол една псевдожена. Това е историята, която служи като доказателство, че Ева никога не може да бъде равна на мъжа. Възможно ли е една частица да бъде равна на цялото?

Когато обаче някой бъде поставен по-ниско от другия (което е съвършено несправедливо и нечестно), рано или късно бунтът става неизбежен. Онези, които измислили на времето тази история, може би дори не са съзнавали какво правят. Така или иначе никой не я е интерпретирал в светлината, в която я разглеждам аз. По всяка вероятност жената носи от векове у себе си силата на неотприщен бунт. Може би жената очаква рано или късно да получи възможността да каже на Бог: "Щом поначало си постъпил несправедливо, ни­що не би ме спряло да съсипя това, което искаш да постигнеш". В душата й назрява бунт. Според Библия­та, и християните и евреите придават огромно значе­ние на ролята на змията. Това обаче им служи само ка­то извинение. Важното в случая е, че когато се опит­ваш да наложиш някому робство и състояние на под­чинение, неизбежно е да пожънеш горчивите плодове на негодуванието. Рано или късно ще последва бунт.

Защо змията не се опитала първо да изкуши Адам? Това би й се удало много по-лесно, тъй като по принцип мъжът се смята за по-интелигентен, по-рационален, по-егоистичен и много по-склонен към рискове и приключения. Тези качества са много по-удобни за змията - сиреч дявола - за да настрои мъжа срещу Божия ред, да го провокира към бунт и непод­чинение. Точно тези качества би трябвало да се окажат напълно адекватни от гледна точка на логиката и пси­хиката на човека.

За разлика от мъжа, през цялата история на чо­вешката раса, жената никога не е въставала. На прак­тика се оказва, че бунтове са вдигали само мъжете, при това - многократно. Жените никога не са въставали. Но след като първата жена е възнегодувала по един или друг повод, за дявола било много по-лесно да убеди точно нея - а това е съвършено несправедливо и неубедително, тъй като и до ден днешен най-дълбоко вярващите във всяка религия са не мъжете, а жените. Жените са опорният стълб на всяка религия по света. Ако жената реши да предложи на някого своята подк­репа, това неизменно ще бъде не дяволът, а светият отец, който за нея е олицетворение на Бог. За религия­та мъжът има твърде несъществена роля, той е почти без значение. Нищо в истинската му същност не е свързано с религията по принцип. Навсякъде по света, във всяка религия, жената е основният поддръжник на вярата. Ако не беше така, всички религии отдавна щя­ха да бъдат изтрити от лицето на земята.

Затова единствено приемливи са следните две възможности - или религиите са внушени от дявола, като логично заключение от разказаната по-горе исто­рия (което означава, че религията е просто стратегия и тактика на дявола, който все още се придържа към стария номер да манипулира жената, а следователно -и мъжа), или пък цялата тази история има за цел да заклейми завинаги жената като такава. Онези, които са измислили тази история, са го направили с цел да зак­леймят жената като потенциална опасност за човека, като съучастница, влязла в заговор с дявола. И мъжът трябва да е наясно с това.

Папите и християнството са направили много в тази насока по време на средновековието. Благодаре­ние на тях хиляди жени били принудени да признаят, че са магьосници. Думата "магьосница" не означава непременно нещо лошо, сама по себе си тя не съдържа негативен нюанс. Според първоначалното си значение, "вещица" означава "мъдра жена". Но отдавна никой не помни това значение - през вековете то е било мно­гократно променено, клерикалите са вложили в тази дума желаното от тях допълнително значение - "ве­щица" придобива смисъла на понятие, което означава жена, свързана в интимна връзка с дявола. Безброй обикновени жени били принудени да направят приз­нание и били изгаряни живи... След като една жена признаела себе си за вещица и любовница на дявола, тя била осъдена да умре, след подобно признание не могла да остане жива дори за миг. Тя носела отговор­ност за дяволското семе в човешката кръв. Тя отравяла и замърсявала кръвта на целия човешки род, за това и трябвало да бъде изгорена жива. При това не става ду­ма само за най-обикновени жени - насила изтръгвали признание в магьосничество от монахини, дори от игуменки на манастири.

Всеки можел да повдигне обвинение в магьосни­чество към която и да е жена. Всеки мъж или жена можели да събудят подозрението на светите отци, на владиката или папата към някоя определена жена, към някоя монахиня, че биха могли да се окажат вещици. Подозрението било напълно достатъчно за започването на следствие. За целта имало специална съдебна ин­ституция, учредена от папата - Великата инквизиция -която разполагала с огромен персонал от свещенослу­жители и стотици следователи, които да съдействат дяволът да бъде прокуден отвсякъде и семето му да бъде изтребено до крак. Най-красноречиви в призна­нията си били монахините, разбира се, тъй като те най-добре познавали тайната на вероизповеданието и умеели да разпознават дявола по-добре от всеки друг. Те най-добре знаели какво представляват интимните отношения с дявола. Точно те били съвсем наясно по тези въпроси, затова и правели всичко възможно, за да потискат своето сексуално начало. Никак не е трудно да се допусне, че насън се сношавали с дявола. А били смятани и за мъченици: "Защото помагаш на хората Божии да изтръгнат от себе си попълзновенията дя­волски. Ти жертваш себе си заради другите." Монахи­ните описвали как дяволът отива при тях, как изглеж­да - с рога и с копита на краката. Казвали дори че по­ловият орган на дявола бил разклонен. Е, за това се иска въображение. И след като подобно описание вече започвало да звучи познато, следващата монахиня проявявала още по-блестящо красноречие и развихре­но въображение. И защо органът дяволов бил раздво­ен? Ами за да може дяволът да прониква в две отвърстия в тялото на жената едновременно. Описанията би­ли едно от друго по-достоверни и монахинята съот­ветно бивала осъждана на изгаряне на кладата. Тя пос­рещала смъртта ликувайки, тъй като така съдействала за осъществяването на месианската кауза - каузата на Бога.

Къде е мястото на мъжа тук? Той остава в сянка, няма нищо общо с греха. Цялата отговорност ляга върху жената. Така, както аз възприемам цялата ситу­ация, змията успява да прелъсти мисленето на жена­та... На Изток обаче възприемането на змията е в пъл­на противоположност на това, което се възприема на Запад. Тя не е символ на злото, както е представена в религията на юдеите и християните. На Изток змията се смята за най-мъдрото създание на света.

Индийците се прекланят пред змията като пред Бог. Веднъж годишно имат празник на змията и на милиони змии се оставят панички с мляко и се извър­шват ритуали в тяхна чест. На Изток змията е символ на мъдростта. Каква е причината за това? Движенията на змията са еднакви с начина, по който се придвижва жизнената енергия кундалини в човешкото тяло. На английски език "кундалини" се превежда като "силата на змията".

Ако сте виждали изправена върху опашката си змия, неизбежно сте си задавали въпроса как е въз­можно това, след като змията няма кости. Това е ис­тинско чудо - на какво се опира, след като няма кос­ти? Змията обикновено лежи или е в поза на полусе-деж, а тялото й е свито на кълбо. Същото е и с кунда­лини. "Кундалини" означава "кръгообразни, концент­рични движения". Това е нормалното състояние на вътрешната енергия при сън и отдих. При змията има още нещо, което изглежда доста странно. Тя няма слу­хов орган и въпреки това танцува под звуците на оп­ределен вид музика. Учените до днес не са могли да повярват на собствените си изводи, когато установили със сигурност, че змиите нямат слух. Как е възможно да се танцува в ритъм, ако нямаш слух? Наскоро бе ус­тановено, че змиите нямат слух. Това е доказано със сигурност, но в крайна сметка се оказва, че тялото на змията е чувствително към вибрациите. И така, змията реагира не на самата музика, а на усещането от нейни­те вибрации, на звуковите вълни, които действат върху змията. Тялото й е особено чувствително към вибра­циите и реагира в унисон с тях. Напълно уместна е и аналогията с вътрешната сила - кундалини. Тя също може да се издигне в синхрон с определен вид музика. Кундалини също няма слух, дори тялото няма слух. Кундалини е чиста енергия. Определени вибрации обаче могат да окажат огромно въздействие върху вътрешната енергия.

Ние на Изток отдавна сме открили какъв вид му­зика или напевна рецитация могат да въздействат вър­ху кундалини. Монотонното, продължително повторе­ние на Ом въздейства върху латентната енергия. Ом има за цел единствено да събуди и да издигне нагоре вътрешната енергия. Същият ефект се постига и със звука Хуу, както и с някои други звуци. За тези два звука обаче се знае със сигурност, че въздействат вър­ху вътрешната енергия. Източната музика се различава съществено от музиката на Запад. Западната музика е насочена преди всичко към развлечението - поне, в най-добрия случай, е така. В другата крайност остава вариантът, при който музиката също е в състояние да възбуди змийската сила, но не нагоре, а обратното -надолу, в противоположна посока. Затова западната музика обикновено действа върху сексуалността.

Обърната в посока надолу същата тази енергия се превръща в сексуална. Насочена нагоре, тя е усъвър­шенстване на духовното в човека. Когато силата на змията стигне най-висшата степен в човека - седмата чакра - енергията въздейства върху чакрата и тя се от­варя като цвят на лотос. Аналогията е толкова удачна, че на Изток лотосът има изключително символично значение.

Историята как дяволът, маскиран като змия се явил пред Ева и прелъстил мислите й, е измислена от идиоти. Бог им забранил да ядат от плодовете на две дървета - дървото на знанието и дървото на живота. Ако отхвърлим всякакви предубеждения и погледнем на тази история безпристрастно, кой е причинил по-голямо зло на човека - Бог или дяволът? Бог не дава възможност да достигнем до знанието, а след като чо­век не знае нищо, с какво е по-различен от някой зе­ленчук - зелка или бамя например? Знанието си остава абсолютно недостъпно и за човека и за зелката. Такава е и целта на Бог - човекът да остане зеленчук завина­ги. Зеленчукът не може да се разбунтува. Зеленчукът остава неизменно в подчинено положение.

Знанието е опасно. Интелектът - също.

Ако отхвърлим натрупаните предразсъдъци, ще видим, че змията всъщност е не враг, а приятел на чо­века. Дори в библейския мит този образ е в съзвучие с източната мъдрост, въпреки че онези, които са го създали, дори и не са допускали възможността за подобна интерпретация. За такива като мен обаче всичко е въз­можно. Змията няма нищо общо с дявола. А и трябва да си дадем сметка какво точно означава думата "дявол". На санскрит "дявол" означава "божествено", те произлизат от един и същи корен; следователно, двете понятия не се различават особено по своята същност. И двете думи имат един и същ произход - от санскритския корен deva, който на английски език се разви­ва съответно в divine (божествено) и devil (дявол).

А сега искам да продължа още малко с тази ис­тория - нещо, за което не се говори в църква, разбира се. Никой не казва, че дяволът е творение Божие, също както ангелите, които припяват "алилуя" във възхвала на Бога. Дяволът обаче престанал да пее дитирамби в Божия чест (той се оказал най-интелигентният ангел) и започнал да задава разни въпроси - все такива, за които отговор няма, защото ако Бог можел да отговори на всички въпроси, не би изгонил дявола от райските градини. Какъв ще да е този Бог, автор на цялото ми­роздание, който няма отговор на толкова въпроси? След като е създал всичко съществуващо, би трябвало и всичко да знае. А и напълно разбираемо би било да приветства всеки въпрос, зададен не от друг, а от не­гов ангел. Бог обаче застава в позицията на диктатор, на деспот... Всякакви въпроси са недопустими, той може да раздава единствено заповеди: "Прави това!", "Не прави онова!", "Не задавай въпроси, които започ­ват с думата защо. Не си дорасъл до въпроса "защо". Можеш само да изпълниш заповедта или да умреш, но не и да питаш защо трябва да правиш това или онова.

И така, един от ангелите започнал да пита "за­що". Затова и бил изгонен от царството Божие. Точно този ангел бил заклеймен като дявол, сатана и какъв ли не още. Та той, виждате ли, внушил на Ева следната

идея: "Бог се страхува, че ако вкусите от плодовете на знанието и живота, ще станете равни нему, а той нико­га не би го допуснал. Той иска да остане над всички, да бъде по—висш от най-висшите - единственият всез­наещ, единственият, който разбира от всичко и може да раздава заповеди. Бог е ревнив и не търпи съперни­ци. Но човекът така и няма да разбере какво е живо­тът, ако не вкуси от забранените плодове на онези две дървета. Никога няма да проникне в загадките на тайнството и красотата..."

Защо, все пак, Бог е избрал не Адам, а Ева, след като пътят към Адам изглежда доста по-прав... И за това има причина. Адам е мъж, Бог - също. Онзи ангел бил прокуден, защото започнал да задава въпроси и да изпитва съмнения. На всичкото отгоре се досетил, че Ева страда, защото Бог не иска да я разбере и се отнася с нея нечовешки... Бог й определил положението на робиня, още преди да я създаде. Няма как да стане не­зависима, затова дълбоко в себе си тя неизбежно таи потенциалната възможност за бунт.

Но Адам няма нищо против Бог. Точно обратно­то, Бог махнал първата жена, която се опитала да про­тиворечи на Адам. Той е предпочетеният, единствени­ят, заченат от Бога. Не е кой да е, заради него Бог унищожил първата жена. Заради него Бог създал дру­га, която трябвало да му се подчинява винаги и във всичко. Такава жена няма как да му внуши идеята за бунт или негодувание. Самият Бог има интерес от ин­вестирането в подобна система. Бог е системата, сле­дователно няма как да не се облагодетелства от нея. А и за какво му е на Адам да негодува? За негодуванието се иска желание за мъст, за отплата за нанесена рана. И единствено змията отново се оказва тази, която про­явява разбиране.

Сами виждате какво правя аз - винаги съм бил на страната на жената, а не на мъжа. Почти седемдесет процента от моите саняси са жени, по простата причи­на, че жената е експлоатирана и потискана в целия свят от векове, никой не се е отнасял към нея като към човешко същество - заклеймяват я дори Буда, Рама, Кришна и Махавира, да не говорим за простосмъртни­те. Жената е толкова изстрадала през вековете, че от­давна е забравила за друго съществуване, освен за мъ­ката.

Убеден съм, че змията наистина е била мъдра.

А в корените на злото е самият Бог, който забра­нява на хората да вкусят от плодовете на знанието и живота. От него идва цялото зло на света. На всичко отгоре твърди: "Ако не ми се подчинявате, ще бъдете прокудени от райските градини на Едем. Ще бъдете лишени от закрилата на ръката божия и всичко ще се струпа на ваш гръб. А в райските градини нямате гри­жа дори за прехраната си, всичко ви е осигурено..." Всъщност раят е концентрационен лагер. Едем веро­ятно е бил обграден с телена мрежа, през която тече електричество. На змията обаче, никак не й било трудно да проникне през мрежата. Бог е коренът на злото, дори само поради факта, че обявява неподчине­нието за най-страшния грях. Аз пък ви казвам нещо съвсем друго - най-страшният грях е смирението пред Бога.

Вслушвай се в собствения си здрав разум и пос­тъпвай така, както смяташ за правилно - това означава не подчинение пред нечия воля, а поведение, продик­тувано единствено от разума. Ако благодарение на здравия си разум установиш, че нещо не е наред, неза­висимо от всякакъв риск и възможни последствия, трябва да се изправиш срещу системата. Никоя систе­ма не може да стои по-високо от собствения ти инте­лект.

А Бог изрично обявява неподчинението за най-страшния грях, всички други прегрешения били негов вторичен продукт. Това кражби, обирджийство, изна­силвания и убийства - не са никакъв проблем. Ако Адам изнасили жената, това не се смята за престъпле­ние. Е, не би могъл да изнасили друга жена, освен Ева, просто защото по негово време нямало други жени, за­това пък имало какви ли не животни. А знайно е, че има хора, които се съвкупяват и с животни. И такива са не хора, а животни. Човек може да коли и убива животни, за да се храни с месото им. Може да се храни с плътта на себеподобните си и ако няма такива под ръка, убива животни. Такъв човек, сам по себе си, не е нещо повече от животно.

Но това не било грях, видите ли, не било прес­тъпление. Бог не казва нищо по въпроса. Няма нищо против всякакви насилници, мазохисти, садисти и престъпници като Адолф Хитлер, Чингиз хан, Тамерлан или Йосиф Сталин. Не, от значение е единствено неподчинението пред самия него.

Чудна работа, Бог да нарежда подобни неща... Би трябвало да каже на чедата си: Ум и разум ви трябват.

Усъвършенствайте интелекта си, следвайте вътрешния си усет и собственото си съзнание." Но няма нищо по­добно, Бог иска човекът да остане зависим от него във всяко отношение. Само един диктатор може да иска това. Затова не мога да заклеймя дявола, напротив -мога да му засвидетелствам своето уважение, уваже­ние огромно и от все сърце, защото благодарение на дявола човешкият род съществува и се развива, създа­ва личности като Чарлз Дарвин, Микеланджело, Гали-лей, Коперник, Алберт Айнщайн, Фройд и Маркс. От дявола са разните Буди и Исуси, хора като Питагор, Хераклит и Сократ. Всички те идват от дявола. Те са единствено негова заслуга. Без дявола... Без него щеше да има само зелки и бамя, нищо друго.

Е, на Ева никак не й е било трудно да убеди Адам. Онзи, който е измислил този мит, вероятно е разбирал малко от психология - ако обичаш една же­на, трябва да й угаждаш на прищевките. Дори ако си принуден да избираш между Бог и любимата жена, ще предпочетеш нея. За мъжа любовта е от такова значе­ние, че заради нея би забравил и рая с всичките му наслади. Не е случайно, че споровете около първород­ния грях продължават и до днес, защото жената прос­то предала на Адам дословно думите на змията: "Чуд­на работа, никой да не ни каже, че в такава прекрасна градина има дървета с отровни плодове и не бива да ядем от тях; никой не ни каза, че можем да се отровим, че от тези плодове няма полза или, че те натоварват излишно стомаха и храносмилането. Знаехме само, че трябва да стоим настрана от онези две дървета, които и без това нямаше да намерим сами без чужда помощ.

Как бихме могли да ги открием в толкова необятно пространство?" Раят не ти е ботаническа градина, къ­дето на всяко растение е закачена табелка с името му. Адам и Ева биха могли да попаднат на онези две дър­вета по чиста случайност, но Бог все пак сметнал за нужно да им забрани да вкусват от плодовете. На всичко отгоре забраната е представена като много ло­гична и продиктувана по чисто практични, дори праг­матични съображения.

Жената винаги е била много по-практична, по-прагматична и по—земна от мъжа. Тя не предлага кой знае какви аргументи в един спор, не я бива много в такива неща, затова пък в определени отношения има много по-силно развита интуиция. Не са й били нуж­ни доводи, за да вникне в простичката истина: "Не ни се дава достъп до знанието... А знанието разкрива нео­бятни хоризонти към приключения и нови открития. Какво всъщност правим тук, след като не можем да научим нищо? Има ли изобщо смисъл да стоим тук до края на живота си?" И това дърво на живота... Ще си живеем тук и тук ще си умрем, без да сме разбрали какво е животът. А ако не сме познали живота, как ще разберем какво е смъртта? Бог ни затваря плътно вра­тите пред реалното съществуване."

Змията им показала кое е дървото на знанието. Приказката обаче така и си останала недовършена, тъй като Бог следи зорко развоя на събитията. Всеки дик­татор си има своето ФБР, КГБ, Скотланд Ярд или не­що от този род. Страхливо нещо са това диктаторите, все треперят да не би някой да върви против установе­ните от тях порядки. И така, Адам и Ева били заловени на местопрестъплението още при първото дърво, затова така и не успели да вкусят от плодовете на зна­нието. И на мига били прогонени от рая, в противен случай сигурно щяха да открият и другото дърво.

Ако човек вкуси от плодовете на знанието, нима би могъл да намери покой, докато не научи нещо по­вече за живота, за смъртта, за това, което е било преди него и което ще дойде след това, кое откъде идва и ка­къв е смисълът на всичко...

Затова никак не е трудно да стигнем да мисълта, че на следващия етап човекът е трябвало да вкуси от плодовете на живота. Но Бог побързал да го прогони от рая и да тръшне завинаги вратата зад него, за да не вкуси от тях и да не постигне безсмъртие. А двамата били чисто голи и сам-сами в един съвършено непоз­нат свят. А този, който ги изпъдил съвсем голи, дори без един кат дрехи, без храна поне за ден или два, без подслон... Това ли е Бог?

Мисля, че е най-добре да разменим ролите... Дя­волът да рече - не яжте от плодовете на онези дървета, а Бог да се яви в образа на змията и да събуди у човека мисълта за бунт.

И оттогава насам, след като вратите на рая се затворили завинаги за човешкия род, трябва да разбе­рем най-после, че това не е никаква загуба, напротив -от това само печелим. Човекът непрекъснато се разви­ва и неизменно върви към прогрес. Разбира се, слугите Божии също не престават с опитите си да пречат. Ма­кар че си изгонен от рая, слугите Божии следват всяка твоя стъпка - от Ватикана не те изпускат от погледа си, следят те разни имами и шанкарачарии... А Бог все гледа да изпрати някой свой син - пангамбара, тиртанкара, аватар... Защо? Само защото не иска човекът сам да стигне до истината.

Всички религии се противопоставят на науката.

Всички религии се противопоставят на стремежа към истината.

Всички те проповядват единствено вяра, а вярата няма нищо общо със знанието.

Категорично се противопоставят на възможност­та човек да разбере, че е вечен, тъй като в противен случай той просто ще махне с ръка и ще каже на Бог: "Гледай си работата". На кой му пука за някакъв си бог? Какво би те засягало това, ако знаеш, че си безс­мъртен? И защо аз не давам и пукната пара за Бога? Въпреки че родителите ми неизменно повтаряха: "Не говори против Бог, не се знае - може и да има Бог. Никой не ти пречи да не вярваш в него, но все пак не­дей да богохулстваш." И учителите все това повтаря­ха: "Не те ли е страх?"

А аз отговарях: "Защо да ме е страх от нещо, ко­ето не съществува? Аз съществувам, но Бог го няма. Него трябва да го е страх. Защо аз да се боя от него?"

Аз съществувам, имало ме е и преди и ще про­дължавам да съществувам!

Думата Бог изгуби значението си за мен в мига, в който си дадох сметка, че притежавам собствено съз­нание и това съзнание е вечно.

Дяволът е оказал огромна услуга на човешкия род.

Когато човечеството най-сетне осъзнае какво представлява реалната действителност, божиите храмове ще бъдат сринати до основи, защото Бог от само­то начало е бил против нас. А пък ако толкова не мо­жем без храмове, би трябвало да ги издигаме в чест на дявола, на змията. Защото това, което е човекът, и кое­то е постигнал... Човекът стъпи на Луната... Благода­рение на откритията в областта на биологията човек може да доживее триста години, като се чувства млад и в добро здраве.

Може би не всички знаят, че и днес в Съветска Русия, в Кавказ има народ, известен със своите сто­летници - хора на по сто и петдесет, сто и шейсет го­дини. Човек може да види тези хора не в някоя болни­ца, на легло с окачени на екстензия крака, а живи и здрави те продължават да работят. В Кавказ се случва сто и двайсет годишен човек дори да се ожени! Създал е човекът шест поколения и смята да се ожени за по­реден път.

В Индия има една неголяма област, която на времето била част от Кашмир, по-късно била завзета от Пакистан. Там също има хора на по сто и петдесет години, като това е средната им възраст. За тях няма нищо необичайно в това да надхвърлят стоте. Учените се опитват да открият тайната на тяхното дълголетие. Дали причината не е в климата? Или в храната? Дали дълголетието на този народ е закодирано в организма им по рождение? Каква може да е причината? Досега не са открили нищо, по което тези хора да се различа­ват от всички останали.

И така, живеят си те уединено нейде в планината и седемдесет годишна възраст им се вижда нещо съв­сем обичайно. Дори не им хрумва, че за останалите хора тази възраст е пределна. В самата мисъл за такава пределна възраст като че ли има нещо хипнотично. От векове се знае, че човек живее горе-долу толкова -около седемдесет години. Ако води природосъобразен живот и се храни добре, ако климатът е подходящ и се грижи за тялото си, човек може да доживее до осемде­сет или деветдесет години - и толкова, това е всичко.

Това ми напомня за Джордж Бърнард Шоу. На осемдесет и пет годишна възраст напуснал Лондон и отишъл да живее другаде. Изглежда странно - живял в този град почти през целия си живот, там били всич­ките му близки и познати, приятелите, които го цене­ли и обичали, интелигенцията, с която общувал. По онова време-Лондон бил смятан за столица на света. И изведнъж, на осемдесет и пет години, Шоу решил да напусне този град.

Обиколил гробищата в околните села. Приятели­те му казвали: "Ти да не си полудял? Какво правиш? Какво търсиш?"

Той отговарял: "Искам да намеря място, където хората живеят повече от сто години и да се преместя там." И така, отишъл да живее в едно село, където върху надгробните камъни било отбелязано, че някой си живял сто, сто и десет и дори сто и двайсет години. Шоу казвал: "Тези хора имат правилен начин на мис­лене". И той наистина живял дълго. Може би причи­ната е наистина в начина на мислене. Психиката съз­дава микроклимат около човека.

Човек всъщност може да живее толкова дълго, колкото поиска, защото, по природа, в тялото му е за­ложена способността да се самовъзстановява. Само то единствено притежава тази способност, способността да се самовъзстановява. Науката все още не е открила друг такъв механизъм. Тялото непрекъснато се само­възстановява, изхвърля мъртвите клетки и създава но­ви. Това е един наистина чудодеен процес. Организ­мът се бори с вредните микроорганизми и изгражда антитела, с които да им противодейства. И когато в тялото нещо не е наред, антителата мигом се втурват към болното място. Какво става всъщност с биохи­мичните процеси в тялото, когато човек си пореже ръ­ката и започне да му тече кръв? От цялото тяло към раната потеглят различни клетки. Организмът има своя система за обмен на информация. Когато човек се нарани не бива да се допуска изтичането на голямо количество кръв, затова към раната се стичат множес­тво кръвни клетки, които я покриват и образуват вър­ху нея защитен слой, за да спре кървенето. Тези клет­ки са като интелигентни хора - всъщност, нищо чудно да са по-интелигентни дори от човека. Те си вършат работата бързо и точно, реагират съвършено адекватно и никога не допускат грешки.

В тялото непрекъснато протичат хиляди процеси паралелно. Това е животът, който се самовъзстановя­ва. Затова няма пределна възраст, науката може да от­крие как човек може да доживее триста, петстотин или хиляда години. А с времето човек трупа опит и знания и на хиляда години ще бъде много по-мъдър, отколко­то на сто, разбира се. Помъдряването е акумулативен процес. Затова ако човек живее по-дълго, пред него неизбежно ще се отварят нови врати към знанието, а то, на свой ред, ще му покаже пътя към дълголетието.

Чудесна е тази история за Адам и Ева, винаги съм я харесвал. Но хората я използват неправилно и спекулират с нея. Цитират я като доказателство, че чо­век е вторичен продукт, създаден от първородния грях на Адам и Ева. Човек бива заченат в грях, затова по рождение е грешен. Той е самият плод на греха. И единственият път към спасението е безпрекословното подчинение пред Бога. Такова е посланието на тази история. Ако искаш отново да се върнеш в рая, трябва да се подчиняваш на Бога. Да вярваш в него, да хра­ниш непоколебима вяра и никога да не допускаш и капка съмнението в душата си. Тогава Бог с отворени обятия ще те приеме отново в райските градини. Но дали ти ще поискаш да се върнеш там и пак да се пре­върнеш в Адам или Ева? Самият аз категорично отх­върлям подобна идея и непоколебимо отказвам да из­пълня онова тъпо условие за подчинението. Милиони хора обаче се опитват да се придържат към него. Християни, мохамедани и индуисти - всички се опит­ват да се върнат в рая и да променят стореното от Адам, Ева и змията.

На моите хора казвам - не, ние няма да проме­няме нищо. Адам, Ева и змията са извършили истинс­ка революция, но ние трябва да стигнем още по-надалеч, да проникнем още по-надълбоко и да научим много повече. Нито едно кътче от съществуването не бива да остане неизследвано за мрака на невежеството. Навсякъде трябва да внесем светлина. Докато не нап­рави това, човек неизменно ще бъде подложен на бол­ка и страдания. Вярата няма да го спаси, няма да го спаси дори абсолютната, безпрекословна вяра.

А градините на Едем са пълна измислица. Те съ­ществуват само в главите на психично болните, редом с безброй други несвързани мисли.

Цялата тази история е съчинена с една-едничка цел - изборът между подчинението и бунта.

Аз ви уча да се бунтувате. За подчинението нищо не се иска - нито ум, нито смелост. Нищо не ви трябва за да се придържате към подчинението.

Но за бунта са необходими сериозни качества, защото човек трябва да направи всичко сам.

А докато не разбере, че е сам, никога няма да познае сам себе си.

ИЗМАМАТА ЗА НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

15 ноември 1984 г.

Бхагван,

Свещени книги няма.

Книгите са от човека, ала всяка религия лъже хо­рата, че само нейната книга е свещена. "Това е единс­твената свещена книга", твърдят клерикалите, и това трябва да означава, че е написана от Бог. Предлагат какви ли не странни аргументи, лишени от всякаква логика и без доказателства. Хиндуистите например твърдят, че само Ведите са свещени (те са четири), и ако някой смята, че има и други свещени книги, такива претенции биват квалифицирани като грях към Бога. Преди всичко трябва да потърсим доказателства за по­добно твърдение в самите Веди, и ако се вгледаме внимателно в тях, може би ще останем доста изнена­дани, тъй като там са написани разни неща, които само човек би могъл да каже. Аз определям тези доказателства като "вътрешни". Външни доказателства дори не са необходими. Във Ведите има отделни пасажи, където браминът отправя към Бога молитви като тази напри­мер: "Нека кравите ми дават повече мляко и реколтата наесен бъде по-богата от тази на съседа." Нима това може да бъде написано от Бог? И ако все пак е писано от Бога, към кого всъщност е отправена молитвата? Другаде браминът се моли: "Унищожи враговете ми. Изтреби ги до крак. Изтрий ги от лицето на земята." Само човек може да мисли по този начин. Никого не ще убедиш, че тези думи са писани от Бог. Във ведите е пълно с такива глупости, поне деветдесет процента от написаното е боклук. Дори и да се докаже някак, че са написани от Божията ръка, въпросният Бог трябва да бъде настанен в заведение за психично болни. Какво му е свещеното на подобен текст? Нима може да има нещо свято в молбата за избиване, за цялостното изт­ребване на други хора? Или пък в нечие желание ре­колтата да е по-добра от тази на съседа - това са си чисто човешки помисли, нищо свято няма в тях. Въп­реки това хиндуистите почитат тези книги като свеще­ни и едва ли някой някога се е замислял върху това кое точно им е свещеното. Затова и преди всичко трябва да запомним нещо много важно - свещени книги няма, има само книги, които са по-добре или по-зле написа­ни. Сред книгите има и много шедьоври, разбира се, ала никоя от така наречените "свещени книги" не може да се нарече шедьовър. И още нещо твърдя със сигур­ност - такива книги не само че не са свещени, те дори не се побират в чисто човешките представи за добра литература.

Шедьоври са например такива като Книгата на от Михаил Наими, Пророкът от Халил Джубран, Гитанджали от Рабиндранат Тагор или Братя Карамазови от Фьодор Достоевски. Никоя от свещени­те книги не може да се сравнява с подобни творби -нито Ведите, нито Бхагават Гита, нито Корана, Библи­ята или Тора. Не могат дори да бъдат определени като шедьоври, да не говорим пък за това колко са свещени.

И всяка религия твърди, че тъкмо нейната книга е единствено свещена (самото съществуване на религия­та зависи от непоколебимостта на твърденията й), кой иначе би си дал труд да се вслушва в нейните внуше­ния? Там е написано какво трябва да правиш и какво е забранено. Това те освобождава от всякаква отговор­ност, облекчава те от задължението да мислиш като самостоятелна личност. Книгата упражнява върху теб истински диктат и ти не можеш да спориш и да се съмняваш в нея, тъй като това означава да спориш с Бог. След като веднъж си приел една книга за свещена, не може да става дори и дума за някакъв спор. Ти при­емаш безрезервно всичко написано в нея.

Християните вярват, че Библията е свещена, све­щени са и Новия, и Стария завет. За евреите свещен е само Стария завет, Новия бил създаден от луд човек -някой си Исус, нищо свещено няма в него. Ако обаче човек се вгледа внимателно в Стария завет, на всяка крачка ще попадне на такива глупости, каквито няма Дори в най-булевардния вестник. И ако толкова иска да си губи времето, жълтата преса ще му свърши по-Добра работа. Новия завет е най-обикновен сборник с бележки на четирима от учениците на Исус за това какво бил казал или направил. На всичко отгоре по­между им има сериозни несъответствия, затова и никак не е за вярване, че учениците му са присъствали лично на това, за което пишат. Някои събития изобщо не се споменават в бележките на един, друг пък пише за не­ща, които силно се различават от бележките на другите апостоли. Исус бил обикновен човек, и тъкмо в това е проблемът - човек, който твърди, че бил син Божи. Ев­реите никак не били склонни да му повярват - и с пра­во. Исус нямало как да докаже, че е Божи син. А дори и да е така, защо ще е тъкмо той единственият му син?

Смятам, че съвсем просто, логично и разбираемо е да приемем, че Божии чеда са или всички, или никой. Ала ако всеки е син или дъщеря на Бога, Исус по нищо не се различава от останалите, и той е като всеки друг. Какво би му дало тогава основания да твърди, че един­ствено той е авторитет по всички въпроси? За да се на­ложи над другите, той трябва да е по-високо от тях. Ти си обикновен човек, а той бил божествен. Ти не си ни­що повече от вторичен продукт на първородния грях на Адам и Ева; при Исус обаче това съвсем не е така. Той е роден от уникалното сливане между Светия дух и Дева Мария. Чудна работа... Ти си плод на греха, а той - на духа. Е, в стореното от Светия дух няма нищо свято - дори не поискал съгласието на майката на Исус. На всичко отгоре била омъжена за друг и пре­лъстяването й си е истинско престъпление. Поне да бе проявила някакво желание, а тя дори не е подозирала — какво става. Забременяла може би след упойване с хлороформ или друго упойващо средство, може би е била в безсъзнание или дълбоко заспала, по всяка вероятност изобщо не била наясно какво става. А и това, което Исус проповядва... Нищо свещено няма в думите му, те са продиктувани от стари премъдрости, смятани за свещени през вековете. Ала християните имат нужда да вярват в светостта на Библията, трябва да вярват, че тяхната книга е написана от самия Бог. Странно, след като вярват също и че е писана от четирима апостоли. Дори в Библията пише черно на бяло, че е създадена от апостолите. Не е написана от ръката на Бога, нито пък от Исус - написаното в нея идва от второразрядни из­точници. Въпреки това християните твърдят, че била свещена. И това твърдение съвсем не е безпристрастно - ако не е свещена, кой ще й повярва? Такава вяра е плод на чиста наивност. Това означава, че си готов да повярваш на всичко, независимо от неговата абсурд­ност и несъстоятелност. Дори няма да се замислиш за тези неща, нима можеш да се усъмниш в нещо, което е написано от Бог? Трябва да приемеш всичко на дове­рие - изцяло и докрай.

Затова и всяка религия твърди, че единствено нейната книга е свещена. Логично е да отхвърля пре­тенциите на другите религии, няма как да съществуват толкова книги, и все свещени, поради простата причи­на, че те непрекъснато си противоречат и човек се обърква напълно. Другите свещени книги трябва да бъдат отречени.

Хиндуистите отхвърлят изцяло светостта на Биб­лията, Тора и Корана. На свой ред християни, мохаме­дани и юдеи не смятат, че Ведите са свещени. За хрис­тияните, мохамеданите и юдеите това е напълно раз­бираемо - те дори не живеят в Индия, но какво да кажем за другите индийски религии, които също отхвър­лят светостта на Ведите - джайнизъм, будизъм и сикхизъм? И те твърдят, че Ведите не са свещени.

Буда заклеймява Ведите, отправя убийствена критика към написаното в тях, тъй като... Може и да не знаете, но те проповядват какви ли не форми на наси­лие. Според ведическите ритуали трябва да се правят жертвоприношения с животни. Може би ще се изнена­дате, ако ви кажа колко индийци се обръщат с молба към правителството да се преустановят жертвоприно­шенията с крави, това е причина за масово недоволст­во, безредици и бунтове. А Ведите - тези свещени кни­га, изобилстват с примери за ритуали за избиване на крави - гомед яджна например - ритуал при клането. След ритуала брамините не изхвърляли месото, изяж­дали го. Ако сте ходили в Индия или сте разговаряли с индийци другаде по света, може би сте чували фамил­ното име Шарма, то е широко разпространено. Име на брамини. Запознават ви например с доктор Шарма или с професор Шарма, но дори и те може би не знаят как­во означава собственото им име. Във Ведите шарман означава клане на крава, а браминът, който колел кра­вата, бил наричан шарма. Такива са прадедите на хо­рата с тази фамилия. Затова и Буда се противопоставял остро на Ведите, а там се говори не само за клане на крави, но и за убийства на хора. Говори се не само за гомед яджна, но и за нармед яджна - ритуал за убива­не на хора. След убийството човешката плът също би­ла изяждана, тъй като един брамин никога, не прави нещо току-така, без нужда. Е, никой хиндуист няма да каже, че Ведите изобилстват с примери за канибализъм и насилие и че отричат вегетарианството. И тези книги били написани от Бог! Ведите били категорично зак­леймени и от Буда, и от Махавира. И разбира се, никой дори не си и помисля да противоречи на един Буда или Махавира. Бедата е там, че Буда успял да увлече след себе си милиони хора. Веднага след смъртта му всич­ко, казано от него, било обявено за свещено. Вечната стара игра... Играчите се сменят, но правилата си оста­ват същите, защото будистите били изправени пред следния въпрос: "Хиндуистите си имат своите Веди, свещена книга си има и джайнизмът. Губим състезани­ето, конкуренцията ще ни смачка, ако останем без свещена книга."

И така, в случая става дума за конкуренция. Кой го е грижа за това, което някой си Буда бил казал или направил през целия си живот? Всичките му изказва­ния били събрани и обявени за свещени. На всичко от­горе будистите твърдят, че няма Бог, ала въпреки това и тяхната книга била свещена също като Ведите. Ана­логично е положението и с Махавира. Той казвал: "Няма Бог", но какво от това - дори това светотатство е обявено за свещено. Никой не може да оспори твър­денията му. Разговарял съм с будистки монаси и с монаси-джайнисти, и когато им изложа мнението си по тези въпроси, те неизменно отговарят така: "Ти разби­раш за какво става въпрос, но моля те, не говори таки­ва неща открито. Няма да допуснем думите ти да изля­зат на бял свят."

Един джайнист например не може да ползва обикновена тоалетна и причината за това е много проста - Махавира казва: "Дефекирането във водата е забранено". И имал право, защото индийците правят какво ли не във водата и после пият от нея. Биволите им се къпят в реката при тях, в една и съща вода се къ­пят хора, коне и крави. На едно място се къпят, там си перат дрехите, после пият от водата. Затова и Махавира имал сериозни основания да каже: "Поне не дефекирайте и не уринирайте във водата". С времето тези думи станали свещени. А джайнистките монаси и мо­нахини не могат да ползват дори най-обикновена съв­ременна тоалетна. Когато разговаряме на четири очи, те признават абсурдността на подобна забрана, но вед­нага бързат да добавят: "Само не го казвай пред други­те, не можем да се обявим против написаното в свеще­ната книга."

Разговорихме се веднъж с няколко джайнистки монахини, те проявяваха сериозен интерес към моите думи и се застояха, стана късно... Можеха да останат в дома на моите домакини. Бях отседнал у приятели, а къщата беше голяма, цял етаж стоеше свободен. Чове­кът, който трябваше да живее там, още не се беше на­несъл и моят приятел му казал: "Изчакай пет дни, мо­нахините искат да ни погостуват, а това е невъзможно, ако ти се преместиш. Остави ги да постоят още пет дни." След като и аз, и те живеехме под един покрив, за тях не беше проблем да останат; джайнистката общ­ност обаче категорично би се противопоставила на пе­риодичните им гостувания в къщата. Такива посеще­ния биха могли да съсипят непорочните мисли на мо­нахините, и може би джайнистите имат право. Ако по­луча възможността да разколебая нечии предубежде­ния, аз незабавно ще се възползвам от нея - това е единственият начин да накарам човека да мисли са­мостоятелно. Иначе човек си стои цял живот на челна стойка. За да стъпиш здраво на нозете си, трябва да ти помогна да се разделиш с много от собствените ти предразсъдъци. Нямаше как да излизат от манастира всеки ден, за да разговарят с мен - какво обяснение биха могли да дадат? На всичко отгоре можеше да се разчуе къде съм отседнал и защо всеки ден монахините ходят в онази къща - е, това сериозно би разклатило авторитета на джайнистката общност. А и всяка от мо­нахините беше високоуважавана личност. Затова и приятелят ми каза: "Най-добре е да останат на горния етаж. Мястото е свободно, никой няма да ви пречи." След мръкване никой не можеше да дойде при тях, ед­на джайнистка монахиня не приема посетители след залез слънце. Това се прави в защита на нейното цело­мъдрие, да не би дълбоко потисканата й сексуалност да изплува на бял свят. При тези обстоятелства никой не би могъл да ги упрекне, че след мръкване слизат да разговарят с мен, бездруго никой нямаше да научи това - къщата беше извън града, далеч от хорски очи и от манастира на джайнистите. На сутринта обаче, докато се разхождах из градината, пазачът на къщата дотича запъхтян при мен и каза: "Какви са онези жени там го­ре? Цяла нощ се чудя какво правят - мъкнат нещо в някакви кофи и после ги изхвърлят на улицата." Най-после взел едно фенерче и излязъл да види какво става и доста се смаял защо жените не ходят в тоалетната -използвали някаква малка кофа и когато се напълнела, те я изливали на улицата. Говорих с тях и те ми казаха:

"Да, така е, но не можем да нарушим разпоредби­те на светото писание."

Будистките монаси ходят боси. И Буда, и Маха-вира казват: "Не носи нищо направено от кожа, защото обувките, куфарите и много други неща се произвеж­дат от кожа, а това означава да се убиват животни. Ня­ма значение, че не ти си убил животното, нито пък че дори не знаеш кой го е убил - макар и индиректно ти си причината за убийството. Затова трябва да понесеш своята отговорност, не бива да носиш нищо, направено от кожа."

Махавира се придържал стриктно към тези раз­пореждания, затова и неговите монаси ходят боси. Го­ворил съм с джайнистки монаси и монахини по този въпрос... По времето на Махавира било доста по-различно, хората стъпвали по голата земя, докато сега ходят по асфалт и павета, а в горещите летни дни... Краката им се разраняват, но им е забранено да носят обувки. Казах им: "Погледнете обувките ми - те не са направени от кожа, навсякъде се продават обувки от синтетика, произведена от човешка ръка, никой нищо не е убивал заради тях." Не, дори споменаването на думата "обувка" е забранено, това противоречи на све­тото писание.

С много монаси и монахини съм разговарял, и казвах на горките хора: "Какво всъщност правите, аз ви говоря, а вие дори не ме слушате." Стъпалата им бяха разранени, завиваха раните с парцали, а аз про­дължавах: "Същото е и с материята, от която се правят обувките, само дето те са направени по-добре и са по-удобни. И това, което правите, е просто глупаво. Ходилата ви трябва да издържат на такъв товар..." Прев­ръзката трябваше да бъде перфектно направена, за да не се разхлабва и •изхлузва при ходене. На всичко отго­ре бинтоваха раните си само когато са далеч от собст­вената си общност. Ако другите джайнисти научат за парцалите, веднага ще те обвинят в опит за измама. За тях ти ставаш неблагонадежден.

Буда бил по-либерален по отношение на кожени­те изделия. Този въпрос може би дори не бил поставен, тъй като употребата на кожа вече била общоприет факт. Джайнизмът бил вече престарял, по времето на Буда бил на поне пет хиляди години. А Буда твърдял, че е двайсет и четвъртият джайнистки тиртанкара, сле­дователно бил длъжен да се придържа стриктно към предписанията. Трябвало да ходи бос, би трябвало да го следват и всичките му санясини, бхикху, монаси... Проблемът с обувките обаче така и не възникнал. По други въпроси обаче се стигнало до твърде необичайни ситуации. Буда казвал: "Когато просиш, не отказвай това, което ти дават. Така можеш да обидиш някого". Буда много внимавал какво приказва - ако хората му не искали да приемат нещо, това означава, че предпо­читат само стойностните, само добрите неща, биха от­хвърлили всичко останало. "И така, ти трябва да прие­меш всичко, което ти дават - с благодарност, с призна­телност, ако е храна, после трябва да я изядеш. Не изх­върляй нищо, което ти е дадено при просия." Трябвало да внимава какво говори, защото знаел, че хората му изхвърлят нещата, които не харесват и се хранят само с предпочитани от тях ястия. Веднъж един монах се връщал от просия в манастира си, когато в паницата с храна паднало парче месо от човката на птица. Е, ни­кой не би могъл да допусне такова нещо. На просяците никой не предлага месо, всички знаят, че Буда е веге­тарианец и че будистките монаси не ядат месо. Да, но онази птица явно не била наясно с вегетарианството в ' будизма. Замислил се монахът какво да прави... Ако изхвърли мръвката, ще наруши заповед на Буда, ако я изяде, ще наруши друга заповед. Влязъл в манастира, показал на Буда просешката паница и се обърнал към Буда: "Бханте, какво да правя? Една птица пусна в па­ницата ми парче месо. Не мога да го изхвърля, защото ще наруша твоята заповед. Не мога и да го изям, защо­то будистите са вегетарианци. Кажи ми, Бханте, какво да правя? Чувствам се раздвоен." Отначало дори сами­ят Буда се замислил какво да прави. Ако каже: "Изх­върли месото", това би означало да направи изключе­ние от правилото, а едно изключение може да се пре­върне в правило. И тогава хората ще цитират този слу­чай като прецедент: "В някои случаи можеш да изх­върлиш нещо, зависи от случая". Ако ли пък кажел: "Изяж мръвката", щял да наруши собствената си заб­рана върху месото и нищо чудно някой отново да при­еме случая като прецедент за отклоняване от вегетари­анството. Претеглил внимателно двете възможности и решил: "Е, все пак птиците не хвърлят мръвки на мо­насите всеки ден", после казал: "Ние месо не ядем и ще се придържаме плътно към това правило, но този път аз ти разрешавам да изядеш месото, за да не може ни­кой после да си помисли, че е разрешено да се изхвър­ля нещо от просешката паница."

Е, сега всички будисти ядат месо, това сама по себе си е достатъчно показателно. Ако някой реши да наруши разпоредбите, отправя към небето простичка молитва с посланието: "Дай ми месо. Няма проблеми, ако някой ми сложи месо в паницата - не мога да го изхвърля, длъжен съм да го изям." И така, сега всички в Китай са будисти и ядат месо, така е и в Япония, и в Корея... Всъщност, в цяла Азия само индийците не ядат месо.

Тази незначителна случка... Хитро същество е човекът, и будисткият монах се обосновава с аргумен­та: " Така пише в книгата, в свещеното писание. Сами­ят Буда казва, че можеш да ядеш месо, ако е сложено в паницата ти." Е, може би Буда дори не е допускал, че ще се стигне до това положение. Много лесно е да ка­жеш на някой, че искаш да ти даде месо. Монахът-джайнист може просто да си поръча това, което му се яде, някой я приготвя и я слага в паницата. Забранено му е да си иска направо, затова отправя молбата си ин­директно, по друг човек. Малко по малко човек свиква с мисълта: "Щом на мен нещо ми харесва, значи и на монаха ще му се услади."

Между Буда и Махавира има сериозни разногла­сия по множество въпроси. Махавира казвал: "Вегета­рианството означава, че не можеш да ядеш месо - за­това и не можеш да убиваш - нито животно, нито чо­век, не бива и да допускаш някой друг да убива." Мне­нието на Буда е малко по-различно: "Ако животното умре самичко, от естествена смърт, няма нищо лошо в това да ядеш от месото му." В това отношение позици­ята му доста се различава от тази на Махавира: При това си остава последователен - убийството е грях, не месоядството. Ако животното умре от естествена смърт, можеш да ядеш месото - не си упражнил наси­лие, не си извършил убийство. Буда обаче едва ли ня­кога се е замислял, че такава позиция противоречи с проповядваното от Махавира...

И всичко идва от борбата за власт - кой е истинс­кият тиртанкара, Махавира или Буда? На всичко отго­ре имало още шестима други кандидати. И осмината непрекъснато спорели върху какви ли не дреболии. Е, това е незначителна подробност, но все пак Буда успял да се наложи над другите, защото насилието наистина е грях. Въпросът е не в консумирането на месо, а в убиването. Но ако не убиваш, няма нищо лошо в това да ядеш месо. Нима може да има някакъв проблем при това положение? Къде е тук насилието? Аргументаци­ята му си я бива, ала не можел да допусне, че тя ще оп­редели начина на живот на милиони хора и не е насо­чена само към последователите на Махавира. Сега Ки­тай (където живее една четвърт от хората по цял свят), както и други азиатски страни - Цейлон, Бирма, Тай­ланд, Индонезия, Виетнам, Япония, Корея, Тибет - то­ва са все страни на будисти и всички ядат месо.

На всяка месарница има надпис: "Тук се продава месо само от животни, умрели от естествена смърт". Това е напълно достатъчно. Какво повече можеш да искаш? Откъде ли все пак идва толкова месо от живот­ни, умрели от естествена смърт? Чудо на чудесата, ми­лиони хора по света всеки ден ядат месо, недостиг на месо няма. Животните са съвсем наясно с математика­та! Измират си всеки ден от естествена смърт само за да задоволят нуждите на милиони хора. Такова нещо няма никъде другаде по света, това е възможно само в страните, където будизмът е възприет като официална религия. Клането и избиването на животни е факт. Надписът върху месарницата обаче е напълно достатъ­чен за будисткия монах, както и за светските хора. Та­ка де, нали в светото писание се казва, че да се яде ме­со от умрели животни не е грях.

През целия си живот Буда твърдял, че свещени книги няма. Е, и в крайна сметка се оказва, че свещена е и неговата книга, и книгата на Махавира.

Корана - свещената книга на мюсюлманите, е толкова детински написана, толкова примитивна, просто защото Мохамед бил неграмотен. Не можел да пише човекът. По всяка вероятност говорел пред други хора и те записвали думите му. Много се стряскал, ко­гато чуел нечий глас. Живеел си в планината и си па­сял овцете и козите. Веднъж чул глас: "Пиши!" Огле­дал се Мохамед, ала никой не видял. Отново чул същия глас: "Пиши!" Мохамед рекъл: "Не съм ходил на учи­лище и не знам буквите. Кой си ти?" Наоколо нямало жива душа. Сигурно много се стреснал, загубил ума и дума. Нещо съвсем нормално за неуравновесен човек, който бърка вътрешния си глас с гласове отвън. Всич­ко това било сигнал от собственото му подсъзнание. За съзнанието обаче подсъзнателните процеси си остават твърде абстрактни. Нещо дълбоко вътре, там някъде... Ала един неуравновесен ум... Има достатъчно надежд­ни доказателства, че Мохамед бил доста неуравнове­сен, през целия си живот бил фанатик - избивал хора­та, за да ги обърне в правата вяра: "Приеми правата вяра, иначе ще умреш". С огън и меч мохамеданството успяло да обърне в правата вяра една трета от човечес­твото. Човекът дори не можел да спори. Не можел да пише и да чете, нито пък да мисли. И така, когато чул гласа на подсъзнанието, той се втурнал към къщи уп­лашен и разтреперан. Свил се в леглото и казал на же­на си: "Никой няма да повярва, че съм чул гласа Божи. На мен самия не ми се вярва. Сигурно съм полудял, може би от жегата сред голите хълмове, и от толкова ходене и жега май наистина съм откачил. Въпреки всичко съм сигурен, че чух нечий глас и искам да ти разкажа всичко, за да ми олекне." Жена му се опитала да му вдъхне увереност - нали все това ти приказвам, колко пъти съм ти казвала, че всеки водач има нужда от последователи, само тогава може да се почувства като водач на другите. Успяла да му внуши, че наисти­на бил чул Божия глас, че тъкмо Бог му бил прогово­рил. Сигурно много го е обичала, все пак тя била на четирийсет години, а той - едва на двайсет и шест. Момчето било бедно, без образование, дори нямало представа що е култура, а тя била богата и образована и въпреки всичко се омъжила за него. Сигурно наисти­на била влюбена. И така, все пак успяла да го убеди: "Не се тревожи, и по-нататък ще чуваш гласове. Сам Бог ти е казал, трябва да пишеш, и не бива да се при­тесняваш от това, че не знаеш буквите, все ще намерим кой да записва това, което казваш." Така бил създаден Корана. Писали го не за ден, за един месец или година - Мохамед дори не умеел да говори добре. От дъжд на вятър му идвало нещо наум и той казвал: "Записвайте".

Корана е писан в продължение на много години, и крайният резултат няма почти никаква стойност. Та­кова нещо не би могло да бъде написано от един сред­но интелигентен човек, за Бог и дума не може да става - ако Бог изобщо го има... И ако такива книги могат да бъдат доказателство за съществуването на някакъв Бог, този Бог май не е бил особено интелигентен. Корана е пълен с какви ли не странни работи, ала мохамеданите продължават да се придържат стриктно към тях - само защото тази книга е свещена. Мохамед имал девет же­ни. А бил беден, дори една жена не би могъл да си поз­воли. Ала в него се влюбила богата жена - четирийсет годишна, докато той бил само на двайсет и шест. Не след дълго тя починала и той наследил цялото й богат­ство. После започнал да си взема съпруги една след друга, и все красавици. А тъкмо в Корана Мохамед казва: "Бог е дал право на всеки мохамеданин да си вземе четири жени" - и такава привилегия е отредена само за мохамеданите. Никоя друга религия не пропо­вядва да си вземеш най-малко четири жени. А и откъ­де ще се вземат по четири жени за всеки мъж? Обик­новено жените и мъжете се раждат в съотношение едно към едно, затова и бракът между един мъж и една жена е напълно естествен, така или иначе пропорцията е ед­но към едно. Ако някой обаче си вземе четири жени, това означава, че трима други мъже остават без съпру­ги. И какво да правят тези мъже? В исляма многоженс­твото е традиция. Останалите трима трябва да вземат жени, предопределени за други - дори и да не са мохамеданки, те приемат исляма още в мига, когато прие­мат за съпруг мохамеданин. Щом се омъжи за мохамеданин, жената тутакси приема исляма, дори не е нужно да премине през някакъв ритуал за преминаване от ед­на вяра в друга. И тъкмо от Индия мюсюлманите си взимат хиляди жени. Приемането на друга религия в Индия не е прието, така, както това не е прието и при евреите. Хиндуизмът и юдейството не допускат прие­мането на друга вяра, а това са двете най-стари рели­гии на света. Евреинът по рождение е юдей, а индие­цът - хиндуист. Ако една хиндуиска приеме исляма, никой вече не я смята за човек. Никой не общува с нея, бездруго тя е изгубена за собствената си среда. И така, мохамеданите си вземат жени отвсякъде, откъдето мо­гат, а това съдейства за неимоверното нарастване на мохамеданския свят. Ясно ли е какво става всъщност? Ако има достатъчно жени, човекът може да си роди деца колкото си иска, всяка жена може да му роди оба­че не повече от едно дете годишно. Мохамеданската общност нараства неимоверно бързо, тъй като всеки може да си вземе най-малко четири съпруги.

А според правото на меча... Най-странното е, че .хората продължават да вярват в това право. Корана казва: "Ако не можеш да обърнеш някого в правата вя­ра, по-добре го убий, защото той би се мъчил, ако жи­вее неправедно." И ти трябва да го убиеш, за да му по­могнеш, просто за да го отървеш от греховния му жи­вот! Така мохамеданите помогнали на милиони хора да се освободят от греха - милиони хора, и продължават да им помагат. Както и да погледнеш на нещата, все някой се мъчи да ти помогне. Много ще ти олекне, ако приемеш исляма, защото Бог е състрадателен.

За мохамеданина е достатъчно да вярва в три не­ща: един е Бог, Мохамед е един и една е свещената книга - Корана. Това е всичко - вярваш в тези три не­ща и спасението ти е осигурено. Ако все пак вярата в тези три неща не помогне, тогава ти остава силата на меча - а той действа незабавно. Така или иначе не ти е разрешено да живееш в грях. А мохамеданите знаят какво означава да живееш праведно, всеки друг начин на живот освен техния е греховен. Тъкмо това е смисъ­лът от свещените книги и всяка от тях е невероятна тежест върху душевността на човека.

Питате ме:

Защо всички свещени книги развиват идеята за дявола?

Става дума за елементарна аритметика. Не мо­жеш да си измислиш Бог, ако не измислиш дявола. Дя­волът е съвършено необходим за съществуването на Бога, защото как иначе ще обясниш всичко грозно на този свят? Ако има Бог, той носи отговорността за всичко - включително Бухенвалд и останалите концен­трационни лагери на Хитлер, където са загинали ми­лиони евреи от задушаване с отровен газ; изчезвали са за секунди в буквалния смисъл на думата. Когато това се разбрало след края на Втората световна война, хората просто не могли да повярват на очите си. Дори на самите германци това им се струвало невероятно, те също не знаели какво е ставало всъщност през това време. Милиони скелети... И преди да ги убият, от тях взимали всичко, което може да се вземе, изтръгвали им дори зъбите със златни коронки. Една златна коронка имала много по-голяма стойност от човешкия живот. Преди да стигнат до газовата камера, те били напълно съсипани като личности и самостоятелно мислещи съ­щества. Карали ги да се събличат съвсем голи, после обръсвали косата, брадите и мустаците им. Малцината оцелели като по чудо после разказвали, че просто не вярвали на очите си, когато по-късно се погледнели в огледалото, трябвало да си казват: "Да, това съм аз". Всичко им вземали. Голи и обръснати, стояли пред га­зовата камера и чакали, казвали им, че ги водят на баня - трябвало да се поддържа някаква хигиена и чистота. Хората влизали в газовата камера и си мислели, че това трябва да е банята, така им казвали. Никой не се връ­щал оттам, за да каже на другите, че това не е никаква баня. Умирали за секунди веднага щом влезели в по­мещението. Камерите представлявали всъщност пещи, където хората били изгаряни живи - бързо и ефектив­но. И това е напълно разбираемо, германците са прочу­ти със своята ефективност и с бюрократичната си ма­шина. Сигурно наистина не е било лесно - да избиеш милиони хора и никой да не разбере за това, дори слу­хове не стигали до обикновените германци.

А онези, които вършели това, вярвали в светостта на делото си, защото Хитлер твърдял, че бил превъп­лъщение на пророк Илия. И така, пророкът казвал:

"Всичко, което правите, е праведно. По Божията воля еврейският народ трябва да бъде изтрит от лицето на земята." Затова и не изпитвали никакви угризения на съвестта. Дори през ум не им минавала мисълта, че вършат престъпление, те просто изпълнявали запове­дите на пророка. Книгата на Адолф Хитлер Моята борба била смятана за не по-малко свещена от Библи­ята за всеки християнин, или Ведите - за хиндуиста. Всяка казана от Хитлер дума се приемала като слово Божие.

Защо им е трябвало да измислят дявола, питате вие. Обяснението е много просто. Върху кого може да се прехвърли отговорността за всички злини под небе­то, които непрестанно стават все повече и повече -страданията, мизерията, душевната болка... Ако имаше само Бог, той щеше да бъде виновен за всичко, разбира се. Горкият дявол, на него се паднало да поеме цялата отговорност... И така, първо бил измислен Бог, а след това - дявола, за да си остане Бог чистичък и добър. Той е добрият, и за да се разбере това, трябва да има и някой лош, просто като база за сравнение. Отговор­ността за всички злини се стоварва върху лошия, сиреч върху дявола. Германците гледали на Хитлер като на пророк Божи. В Англия го смятали за дявол, майките плашели с него децата си. Ако детето играе навън и не иска да се прибере, достатъчно било само да му се ка­же: "Ето, Хитлер идва", и то се втурвало бързешком вкъщи. В Англия, както и във всяка друга страна, в ко­ято нахлувал или се опитвал да превземе, Хитлер бил смятан за въплъщение на дявола. Дяволът е необходим на всяка религия. Благодарение на него Бог е в безопасност. Дяволът е виновен, че Адам и Ева извършили първородния грях и изпаднали в немилост. Бог си ос­тава добричък, той ни дава всичко. Така е, все хубави неща ни съветва - какво да ядем, какво да не ядем... За всички се грижи, само дето дяволът много му пречи. И за всяко зло само дяволът е виновен. Без дявол не мо­же, защото съществуването като цяло се състои от добро и зло. Хора като мен не вярват нито в Бога, нито в дявола, защото дяволът просто никому не е притряб­вал, ако Бог няма. Бог е причината да се измисли дяво­ла. Ако нямаше такава причина, нямаше да го има и дявола. Аз самият приемам съществуването като цяло - и с доброто, и със злото в него, такова, каквото е - и не се опитвам да стоваря вината за злото върху нечия чужда глава, защото в това просто няма никакъв сми­съл.

А човекът от хиляди години приписва на Бога всичко добро, то е все от Божията благодат, а всичко лошо - на дявола, всяко зло е негово дело. Това обаче с нищо не променя нещата. Доброто не става повече, тъкмо обратното. Всъщност, тъкмо злото става все по­вече и повече, Бог губи позиции, човещината се топи и дава път на грозното, а животинското в природата ни се шири и разраства. Злото не намалява. Човек си из­мисля способ - да разграничава доброто от злото, и то­зи способ се оказва неефективен, той е изцяло погре­шен просто защото е против собствената ни природа. Доброто и злото са двете страни на една и съща моне­та, те са като деня и нощта, живота и смъртта, любовта и омразата. Ако човек най-после успее да вникне в идеята за единството на доброто и злото, би могъл да промени изцяло живота си към по-добро. И тогава доброто ще остане в центъра на твоето съществуване, а злото ще остане само средство по пътя към доброто. Отровата може да се използва като лекарство. Всичко, което религиите определят като зло, може да бъде из­ползвано по изключително благотворен начин.

Сексът например е заклеймен като зло, той бил от дявола. Докато Зигмунд Фройд... Първият евреин измислил онази история за прелъстяването на горката Ева от змията, а много по-късно друг евреин - същият този Фройд заявил, че змията не била нищо друго ос­вен фалически символ. За него всичко е свързано с фалоса. За каквото и да се сети, все фалоси му се привиж­дали. Която и дума да каже човек, все ще излезе фали­чески символ - пилон на знаме например, каквото и да е, няма значение, и змията, разбира се - и тя била сим­вол на фалоса. За религията змията била дявол, за Фройд - секс, но неизменно си остава заклеймена като символ на злото. Ако човек заклейми секса като зло, той се лишава от възможността за преобразуване на то­зи вид енергия. А както и да я нарече човек, тя си оста­ва енергия. Тя може да бъде насочена в различни посо­ки - нагоре, надолу, навсякъде. Ако човек я приеме по този начин, още със самия акт на приемането тя поема в посока нагоре, става негов съюзник и приятел. Ако човек я отхвърли, ако я отрече, превръща този вид енергия в свой враг и създава в себе си раздвоение.

Това противопоставяне между Бога и дявола не е само в свещените книги - то прониква в човека, раздвоява го, превръща го в шизофреник. Човекът си мис­ли: "Ето, това тук в мен е добрата ми част, а другото - лошата, тя е от дявола". Чувства се раздвоен. Нима би могъл да промени нещо в самия себе си, ако го отхвър­ля като чуждо? А то си е там, то си е в него и си остава изключително силно. Става дори още по-силно от са­мия акт на отхвърляне, тъй като човек се мъчи да не го използва, и колкото повече го потиска, толкова повече се натрупва то. Деветдесет процента от психическите заболявания се дължат на потисната сексуалност, това е причината и за половината от болестите на човешкия организъм. Ако приемем сексуалността като нещо съв­сем нормално и естествено, деветдесет процента от психическите заболявания и половината от болестите на тялото просто ще изчезнат, ще се стопят безследно. И тогава за първи път човекът ще проникне в истинс­ката си същност, ще премине към съвършено нова епо­ха - на здраве, добруване и цялост на личността. Тъкмо тази цялост за мен е свещена, когато човек се освободи от раздвоението в себе си и се превърне в цялостна личност, когато ще може без страх да приеме всичко в себе си и да си каже: "Това съм аз - какъвто и да съм, аз съм си аз и ще направя всичко възможно да се въз­ползвам максимално от този факт." За това е даден на човек интелектът. Проблемите престават да съществу­ват, те са измислени от хора, които имат интерес от създаването на проблеми и се възползват от това за лични цели.

Исус казва: "Обичай врага си така, както обичаш себе си". И съвсем забравя, че ако човек не обича сам себе си, няма как да обича и своите врагове. Още по-невъзможно е да кажеш... Той казва: "Обичай съседа си, както обичаш себе си". Това е още по-трудно. Вра­га си можеш и да обикнеш - той е някъде далеч, докато със съседа живеете врата до врата - как да го обича чо­век? На всичко отгоре така, както обича самия себе си...

Затова ви казвам - не допускайте тази грешка. Ако човек сам не се обича, нима трябва да причини и на съседа това, което е сторил със себе си? Та това оз­начава просто да го убиеш, след като вече си убил себе си.

Ти водиш посмъртно съществуване.

Моля ви, не причинявайте това на съседа си, нито на врага си. Какво толкова са ви направили те? Защо да им показваш собствената се грозота? Разбира се, твое рождено право е да сториш със себе си каквото си ис­каш, но нямаш правото да постъпваш по същия начин с твоя съсед или враг. Не, много бих искал да ме раз­береш правилно - ти никога не си обичал сам себе си. Остави врага и съседа, първо се научи да обичаш себе си. Слей в едно доброто и злото в душата си, не допус­кай раздвоението в себе си - бъди едно цяло. А когато постигнеш собствената си цялост, ще проникнеш в ис­тината за невероятното единство на светлината с мра­ка, и на живота със смъртта. И тогава ще видиш и света около себе си в неговото единство и цялост, ще видиш как всичко върви ръка за ръка и действа в една посока. Едно нещо не влиза в противоречие с друго. Всички неща се допълват взаимно.

Няма конфликт между нещата, които човек раз­деля на "добро" и "зло". Поотделно те не съществуват, могат да съществуват само в единство. Да слееш в единство всичко в себе си означава да видиш и вселе­ната в нейната цялост и съвършенство.

БРАКЪТ -КОВЧЕГ НА ЛЮБОВТА

16 ноември 1984 г.

Бхагван,

Сама по себе си тази връзка е уникална, просто защото в случая изобщо не става дума за свързване. Преди всичко трябва да вникнем в самото понятие за връзка, едва тогава ще разберем какво означава да се преодолее пространството между вас и мен.

Всички древни религии отъждествяват връзката между Учител и ученик с тази между баща и син, брат и сестра или съпруг и съпруга.

И така, връзката между Учител и ученик по съ­щество не се различава от тези, които току-що споме­нах - между баща и син, брат и сестра; подобни отно­шения си остават неизменно все едни и същи. Такава връзка никога няма да умре, тя си остава неизменна.

Сами можете да се уверите в това, ако я сравните с отношенията между влюбени - които обичат и които се чувстват обичани. Такава връзка е изключително крехка, стабилността й се колебае всеки миг и не се знае кога ще се скъса - може би още днес, а може би утре. Неизвестността ражда страх, несигурността за бъдещето още повече допринася за крехкостта на лю­бовната връзка и човек отново се връща към познатото - отношенията между майката и бащата или между братът и сестрата, и гледа на брака като на единствена­та възможност за постигане на сигурност.

Бракът отхвърля страха от неизвестността, той има за цел да стабилизира и узакони връзката между двама души.

Но любовта, по своята същност, умира в мига, в който е обгърната от усещане за сигурност. Статичността я убива. Любовта е като полъх на пролетен вет­рец - идва незнайно откъде, разнася приказно ухание и усещане за красота, после изчезва. Когато любовта дойде, струва ти се, че ще остане завинаги. Усещането за сигурност е толкова силно, че не можеш да изпит­ваш никакви съмнения, всяко съмнение е абсолютно изключено.

Даваш обещания, преизпълнен с невероятно чув­ство за сигурност, любимият човек също ти се кълне във вечна любов и дори не допуска мисълта, че всичко е само полъх на пролетен ветрец.

Този полъх идва, когато поиска, и си отива също по собствена прищявка. Не можеш да го задържиш в дланите си, не можеш да го стиснеш здраво в юмрука си.

Можеш да почувстваш ветреца в отворената си длан, да усетиш прохладната му милувка и в мига, в който стиснеш юмрук, за да го задържиш, прохладата се стапя и благоуханието изчезва безследно.

От страх да не го изгуби, човек се опитва да вмъкне любовта в същата категория, както при любов­та към бащата и майката, към брата и сестрата.

И съвсем забравя, че не може да избира нито майка си, нито баща си, не може да избира братята и сестрите си. Те са даденост.

Не е даденост обаче, и не ти е дадена по рожде­ние жената, която обичаш - любовта е плод на съзна­телен избор. Възможността за избор поражда страх.

Само ако си помисли човек... Ще се убеди сам колко много би го натоварила възможността за избор на родители, братя и сестри, цял живот ще трепери какво иска и кого да избере. Добре че това ни е дадено по природа, тя поема тази грижа вместо нас, всичко е въпрос на биология.

Любовта е въпрос на психика. Тя зависи изцяло от теб самия. И тази зависимост поражда чувство на страх - боиш се, че можеш да сбъркаш.

С нищо не си виновен, че си роден тъкмо от тези родители, по този въпрос нямаш право на избор. Мама винаги е най-красивата, а нейното дете - най-хубавото в целия свят. Никой не е искал твоето мнение, нито ти си се замислял по въпроса за избор на родители. Прос­то така се е случило. Ти си жертва на обстоятелствата, а родителите, братята и сестрите ти са просто даде­ност. Нищо не зависи от теб и не е в твоите възмож­ности да го промениш.

Но когато се влюбиш, изведнъж те обземат какви ли не страхове, съмнения и тревоги - дали пък не си сбъркал, дали жената, която обичаш, е тъкмо тази, коя­то търсиш, или може би ти не си този, който й трябва? Дали не става дума само за временно увлечение? Или може би е любов? Ами ако е само сексуално привлича­не? Задаваш си хиляда и един въпроса. Най-трудният от тях е дали любовта ви ще продължи дълго. Затова, преди тя да си отиде, преди мига, в който не ще можеш вече да я върнеш, ти прибягваш до помощта на закона, на обществото и държавата - като един вид гаранция.

Един мъж не може да разчита само на една жена, нито пък жената може да остане завинаги само с един мъж. Това е прекалено рисковано. Не познаваш другия, не знаеш какъв е той или каква е тя, не знаеш и какво назрява в утробата на бъдещето. За да се чувстваш си­гурен, трябва да вземеш определени мерки. Въпросът всъщност се свежда до следното - дали всеки мъж се ражда за определена жена, и обратното.

Може би не всеки знае, че подобна идея има и в джайнизма - още по рождение на всеки човек е отре­ден определен партньор. Ражда се не само момченце или момиченце, раждат се всъщност двойка момче и момиче - също като близнаци. Затова и на санскрит има една и съща дума за съпруга и за сестра - багни. На пръв поглед това може да изглежда странно. Дума­та е много стара. Малко по малко, с времето тя е запа­зила значението само на "сестра", но отначало е озна­чавала и "съпруга", и "сестра". Всъщност, става дума за едно и също лице, което ти е и сестра, и съпруга.

Няма истина в тази идея, исторически тя не е обоснована. Тя е проекция на дълбоко залегналото в теб желание да не бъдеш изправен един ден пред огне­ното изпитание на възможността за избор, може би друг ще вземе решение вместо теб - Бог, природата, самият живот, някой си Хикс, Игрек или Зед... Няма значение кой, важното е да не си ти. И човек прави какви ли не опити да прехвърли отговорността за взе­мане на решението върху някой друг. Затова древните цивилизации не приемат благосклонно любовните ис­тории - от хилядолетия се знае какво се случва накрая с един любовен роман. Така че, най-добре би било, ако отговорността за избор на партньор носиш не ти, а ба­ща ти например, или баща ти и майка ти...

В Индия това все още е реалност. В деветдесет и осем процента от случаите решението за избор на бра­чен партньор се взема от родителите. До преди някол­ко години все още се смяташе за недопустимо преди сватбата момчето да види бъдещата си съпруга или пък момичето - бъдещия си съпруг. Приемаше се за липса на уважение към по-възрастните, за истински позор. Те имат много по-голям опит, познават живота. Какво разбираш ти от тези неща? А и дали можеш да вземеш най-правилното решение? Какви са твоите критерии за избор? Дали не се подвеждаш по външната красота? Или по цвета на кожата... Съвършенството на формата на носа... Може би стройната фигура? Нима можеш сам да определиш какво те привлича в любимия? И ко­га, все пак, трябва да вземеш окончателно решение? След сватбата всички тези въпроси отпадат.

След сключването на брака вече няма никакво значение какъв е носът на жената или какви са очите на съпруга. Не се вглеждаш много-много в човека до себе си. По-възрастните знаят, разбират от тези неща и имат точни критерии за верен избор. Нещо повече, те­зи критерии се определят от родителите и на двете страни, само младите никой не ги пита. Е, може би е нужен и съветът на още някой - на хиромант или аст­ролог например...

Разбирате ли какво имам предвид? Въпросът се свежда до това - някой друг да свали от плещите ти тежестта на подобна отговорност, да я прехвърли вър­ху звездното небе, линиите върху дланта ти, рождения хороскоп, астролозите, астрономите... Все ще се наме­ри кой да поеме отговорността - родители, баби, дя­довци, чичовци, целият род, какви ли не роднини... Ще обсъдят въпроса, ще го разгледат от всички страни. Какво знаеш ти?

И до ден днешен това се практикува в огромна част от света. Причината е в самата природа на любов­та - тя е преходна, на нея не може да се разчита. И ако изборът не ти е даден по природа, вместо природата решава обществото. Само на теб не ти е дадена въз­можността за избор - нищо чудно още утре да ти хрумне нещо друго. И точно това се получава .на прак­тика.

Любовта поражда взаимоотношения с преходен характер, те не могат да бъдат стабилни. Тъкмо поради това е създадена брачната институция.

Бракът е смърт за любовта.

Е, самадхи е пищно и прекрасно, празненството е великолепно, незабравим спомен за най-важното съ­битие в живота, но, както и да го наречеш, то си остава надгробен паметник на любовта.

Защо всички религии по света се обявяват в полза на брака? Това съвсем не е случайно. Те искат да осво­бодят индивида от личната отговорност, от житейските бури, от напрежението, тревогите и болката, искат да защитят семейството, децата и тяхното бъдеще. Мили­они хора приемат това. От хиляди години никой не си е поставял въпроса дали е редно. Никой не си дава труд да вникне в същността на въпроса дали бракът изобщо е необходим.

Необходим е, защото любовта съвсем не е доста­тъчна сама по себе си. Сега е при теб, но само като гос­тенка. Да, тя е в теб, навсякъде около теб, толкова е силна, целият преливаш от любов. И, в крайна сметка, тя все пак си отива, а когато си отиде, то е завинаги и сякаш никога не я е имало. Тя идва като ураган, изпъл­ва цялото ти същество и създава усещането, че си пос­тигнал всичко, за което си мечтал. А когато си тръгне, си отива тихо, без звук, не чуваш дори стъпките й на сбогуване. Разбираш само, че вече я няма. По същия начин се чувстваш и докато си тръгва - изпитваш усе­щането за невероятна загуба.

Ако имаш малко повече ум в главата си (а с пове­чето хора съвсем не е така), трябва да се радваш, че ня­когашните прекрасни мигове ги е имало, както и че най-после са си отишли.

Преди всичко, трябва да се радваш за това, че та­кива моменти е имало, та ти дори не си предполагал, че могат да дойдат. Те са възникнали от само себе си, дори не са те питали дали смяташ, че си достоен за тях.

Благодарение на тях си преживял нещо прекрас­но, опитал си вкуса на живота и си усетил, че цялото ти същество разцъфтява.

Един умен човек ще запази тези моменти дълбо­ко в себе си - винаги млади, свежи и благоуханни, и ще ги вложи в силата да обича още по-дълбоко и по-истински.

Ала умните не се срещат често. В такива случаи деветдесет и девет процента от хората изпитват гняв и изпадат в отчаяние, мигом забравят за красотата на преживяното и се чувстват така, сякаш любовта им е изневерила. Е, човек е свободен да мисли каквото иска.

Любовта никога не казва: "Ще остане завинаги с теб." Само ти си мислиш така.

Така си мислиш, но любовта няма никаква вина за това. След като не си се разпоредил за нейното ид­ване, как можеш да властваш над силата, която ще ти върне любовта? Деветдесет и девет процента от хората обаче не са много умни, просто еволюцията е стигнала дотук. Тези деветдесет и девет процента превръщат някогашните прекрасни мигове в омраза. Изпитват не­навист към човека, когото са обичали доскоро, и хвър­лят върху него цялата отговорност за станалото. Опит­ват се по всевъзможни начини да му внушат чувство за вина: "Ти ме измами, излъга ме..." Другият му отговаря със същото, защото и той е от онези деветдесет и девет процента. И така, бившите влюбени стават врагове. На мястото на някогашната любов има само омраза и жажда за мъст.

За да избегне това, всяко общество се опитва да принуди двамата да сключат брак още във вихъра на любовните чувства. Това обяснява защо навсякъде по света хората се женят едва ли не в детска възраст. Ли­шен си от възможността да станеш зряла личност, за­щото тогава дори и да се влюбиш, може никога да не се ожениш; най-сигурно е да сключиш брак още на млади години. Всяко общество се опитва да отстрани любовта колкото се може по-далеч от човека. И най-удачният способ се оказва женитбата в ранна детска възраст.

Може би не всички знаят, че в Индия бракове са се сключвали още докато децата са в утробата на май­ките си. Възрастните постигали споразумение - ако ти се роди момче, а на мен - момиче или обратното, два­мата ще се оженят. Децата още не са родени, никой не знае дали няма да се родят две момчета или две моми­чета - тогава уговорката отпада, разбира се...

Но така или иначе, хората сключвали подобни договори и се придържали към тях. Да спазиш обеща­нието си е въпрос на престиж, дадена дума - хвърлен камък. Никой не знае от какъв пол са двете същества в утробата, нито какви хора ще излязат от тях - но това не е важно. Според обществените порядки точно така трябва да бъде - колкото по-рано ги свържеш в брак, толкова по-добре; ако не може още в утробата, тогава да се оженят веднага, щом се родят.

Майка ми била омъжена на седемгодишна въз­раст. Нима едно седемгодишно дете може да мисли са­мостоятелно? Баща ми бил единайсетгодишен. Какво може да знае едно единайсетгодишно дете за любовта и за проблемите на влюбения? Майка ми разказваше как цялото село било обзето от радостна възбуда, всички се събрали пред къщата, специално за случая от столицата извикали голям оркестър. Само на нея не й било позволено да излезе и да погледа празненството. Всички деца били навън, а тя така и не могла да разбе­ре какво толкова е направила, че не й разрешават да отиде при другите. Навън явно ставало нещо интерес­но и детето непрекъснато се опитвало да изтича да го види, затова се наложило да я вържат за един стълб вътре в къщата. Всички излезли, вътре нямало никой -само на нея не й позволявали да излезе навън.

Какво може да разбира едно седем годишно дете от такива неща? Дори не знае какво означава думата "брак". Но такава било прието: "Хората трябва да се женят колкото може по-рано. Ще се обикнат, когато заживеят заедно, ще се обичат като брат и сестра, ще се обикнат така, както човек обича родната си майка." В случая става дума не за онази любов, която те завладя­ва изцяло и докрай и те променя толкова, че си готов да рискуваш живота си за нея. В случая изобщо не ста­ва дума за лудостта на всепоглъщатата любов.

Не, това е просто приятелство. Двама души живе­ят заедно, спят в едно легло и се хранят на една маса -те просто са един до друг, в болка и радост, в добро здраве или тежка болест, за да се грижат един за друг. Такъв вид отношения води до приятелски чувства. И милиони хора по земята си мислят, че тъкмо те раждат любовта. Междувременно, всяко общество прави всич­ко възможно да затръшне вратите пред любовта, след като бракът вече е сключен.

На жените не е позволено да напускат дома на съпруга си. В мохамеданските страни жената не може дори да покаже лицето си открито. Когато мохамеданката трябва да посрещне приятели или близки на мъжа си, първото, което иска да знае, е: "Мога ли да сваля фереджето си пред тези хора?", защото се смята за тежко престъпление да открие лицето си пред външни хора без разрешението на съпруга си. Затова и съпру­гът й казва: "Можеш да си покажеш лицето само пред този и този, никой друг не може да те види незабулена." В същото положение е и индуистката жена - на нея й е забранено да си показва лицето дори пред собс­твения й съпруг, ако в стаята има по-възрастен човек. Това се смята за липса на уважение. В Индия жената не може да се движи навън сама, забранено й е да посе­щава събирания и женски клубове, не може дори да отиде на пазар. Тя си остава затворена между четирите стени на дома. Целият й живот преминава между тези четири стени. Всяка вероятност да се запознае с друг мъж и да се влюби е напълно изключена.

За силните на деня е имало дори още по-стриктни правила. Един цар, например, можел да има много съпруги, които, естествено, били царици в него­вия двор. Царят - съвсем нормално е - се страхувал -опасно е да имаш хиляда съпруги. Но той остарявал, навлизал в преклонна възраст и въпреки това продъл­жавал да си взима все нови и нови жени - красиви млади момичета, които срещал из обширните владения на своето царство. Никой не можел да му откаже, ако той предложи ръката си на някоя жена - това му при­надлежало по право.

И така, той продължавал с женитбите си, докато не създадял огромен харем. Жените имали нужда от прислуга, естествено, но влизането на други мъже в харема също представлявало опасност. За да се избег­нат всякакви рискове, преди някой да стане слуга в ха­рема, трябвало да стане евнух. Така стотици мъже били превръщани в евнуси по волята на царя, в противен случай нямали право да влизат в двореца. Жените мо­жели да влизат като слугини, но някои видове труд не могат да се вършат от жена. Затова мъжете насила би­ли принуждавани да стават евнуси - за да разполага царят с подходяща работна ръка.

По принцип, всяко общество се опитва да пред­пази човека от любовта. Може да се каже дори, че за това има определени основания. В началото на столе­тието дори за преселници от Изтока в западните стра­ни, женитбата между деца била смятана за престъпле­ние. Обществото предпочело да обяви това за престъп­ление, за разрез със закона, очевидна е грозотата на подобен акт - да бъдат сключвани бракове между деца, които дори не знаят какво означава бракът и не се поз­нават помежду си. На всичко отгоре били принуждава­ни да останат с партньора си цял живот по волята на други хора. Децата просто нямали избор и не намирали изход от положението си.

Но въпреки, че дори конституцията, включително и за индийците, обявява женитбата между деца за престъпление, което се наказвано строго... Трябва да отбележим, че конституцията в западните страни е съставена от високообразовани хора, мнозина от които са учили в Лондон и Париж, познават добре живота в западното общество, запознати са със съвременните идеи и тенденции, и въпреки това не познават собст­вения си народ. А този народ не дава пет пари за конс­титуцията и браковете между деца продължавали да се сключват. А и в една индийска общност в западна страна кой ще държи сметка за подобен вид престъп­ление? Полицаят е индиец, техният техсилдар вярва в правотата на брака между деца, както и бирникът, и цялото село - всички вярват в това. Кой ще вземе да ги следи и да ги наказва, върху кого ще се прилага силата на закона? Затова и конституцията е добре съставена -придържайте се към вашите си закони само в Делхи, там спазвайте закона. Но народът не може да забрави току-така традициите, дошли от древността.

Затова бих искал да ме разберете правилно - бра­ковете между деца не са само проява на глупост, те са плод на древни традиции, пренесени в страни, където любовта отдавна не е табу. Самите традиции не дават подходяща практика. Те често се оказват в основата на дълбока депресия, вътрешна болка, отчаяние и дори самоубийства. Човек си дава сметка, че му се отказва нещо, възпявано и обещавано от поетите.

Добре е човек да чете поезия и да се радва на кра­сотата й, но не и да се ръководи от нейните повели, тъй като поетите не описват лични преживявания. Поетите, които пишат за любовта, никога не са я познали дъл­боко в себе си. Цялата любовна поезия е просто замес­тител на лични преживявания, които авторът никога не е изпитал. Затова в мислите на поета любовта придо­бива невероятни измерения и необятна величина, и ако поетът е добър, с красотата на своите думи успява да те убеди и да развихри въображението ти. Но човек не бива да се подвежда по такава любов, не бива да се опитва да я изживее, защото ще се озове в задънена улица, тъй като тези поети изобщо не разбират колко крехка е любовта.

Поетът казва, че любовта е вечна и непреходна, че истинската любов никога не умира... Това е напълно погрешно. Истинската любов си отива много по-бързо от мнимата. Престорената любов може да живее дълго, тя не е истинска, как да умре, щом я няма? Тя е като изкуствено цвете. Ако се преструваш, можеш да про­дължиш с преструвките колкото искаш.

Но ако нещо ти се случи и ако един ден то си отиде, просто се стопява - какво можеш да направиш? Дори и да се разплачеш, нима ще промениш нещо? Нищо не може да се направи. Ти не си създал нещо, то само е дошло при теб и не можеш да го задържиш за­винаги. Не можеш да предотвратиш края на любовта, това е извън твоите възможности. Тя прелита като вятър, дори не се интересува от теб, ти просто си се слу­чил на пътя й така, както попадаш в повея на вятъра -той минава покрай теб, докосва те, играе си с косите ти, милва тялото ти - и продължава нататък.

Само един глупак ще допусне любовта да пре­расне в омраза, само защото всеки път чувствата му за­вършват с провал. И продължава да се надява, че този път любовта ще остане при него завинаги. Омразата прераства в желание за мъст, в мнителност - всеки гледа да те измами, да те излъже и да те използва, всички нещо обещават и все не си изпълняват обеща­нията - и ти, разбира се, започваш да кипиш отвътре.

Цялата енергия на любовта преминава в омраза. Това са принудени да преживеят хората, които се подвеждат по красотата в думите на поетите.

Става дума за два различни вида любов - единият се определя от чувствата ти към твоя баща, майка или сестра.

Другият вид е онази любов, която е крехка и пре­ходна. Такава е и любовта между Учител и ученик. И тук става дума за почти същото явление.

Както неведнъж съм казвал, обърнатата надолу сексуална енергия обслужва биологичното в човека, но ако се обърне в посока нагоре, тя съдейства за извися­ването на духа. А енергията си е все същата, независи­мо с какво име ще я наречеш. Понятието "сексуална енергия" предизвиква асоциации със заклеймяване, с движение по посока надолу, затова нека я наречем "енергия Х", например.

И така, под енергия Х ще разбираме все същата сексуална енергия, но без да влагаме в нея представата за клеймо, за да можем да си я представим като чиста енергия.

Ако енергията Х се движи надолу, тя води до лю­бовен роман със сексуално развитие. Когато се влюби, човек сякаш наистина пропада, устремена надолу е и влюбената жена