„Основни учения на Библията“

Светопричастна служба

Но преди това Христос учреди ритуал, предхождащ Причастието. В старо време в Ориента е имало обичай един от слугите да умие нозете на госта. Тогава хората носели сандали или ходели боси. Исус и учениците били сами. Нямало слуга и един от тях трябвало да умие нозете на останалите, но преди това те се препирали кой е най-голям между тях. Тяхната гордост им попречила да умият нозете на другите (Лука 22:24-27). Тогава Исус става, налива вода и започва да мие нозете им. Всички са засрамени, но само Петър изразява този срам с отказа си Исус да умие нозете му. Тогава Исус му пояснява, че това не е обикновено миене на нозе, и че ако не му ги умие - няма да бъде спасен. Тога Петър се съгласява (Йоан 13:1-17).

Подтикнат от любов и мъка, Исус даде на учениците Си този велик урок на смирение. В 10-ти стих Исус им казва: "... и вие сте чисти", т.е. те бяха повярвали в истината и греховете им бяха простени, но дяволът ги беше изкусил отново и те пак се нуждаеха от Христовата благодат и милост за очистване. Накрая Исус заявява, че им е дал пример, който те трябва да практикуват, и ще са блажени ако правят така. Няма съмнение, че Христос въвежда един нов ритуал, който трябва да предхожда Господната вечеря.

Какъв е духовният смисъл на умиването на нозете? Умиването олицетворява духа на християнското братство. Второ, то символизира подновеното посвещение в служба на Бога и трето, символизира очистване от грях. Кръщението символизира първоначалното очистване от греха, а умиването на нозете - очистване от оскверненията след кръщението.

С тази подготовка, съгласно евангелистите Матей, Марко и Лука, Христос учредява Причастието (Мат. 26:26-28; Лука 22:15-20; Марко 14:22-24).

По време на вечерята Исус раздава хляба, казвайки, че това е Неговото тяло. След това, давайки им чашата, пояснява, че това е Неговата кръв. Хлябът и чашата при Господната вечеря са само символи, а не действителната плът на Христос. Всички старозаветни вярващи бяха спасени чрез тяхната вяра в идващия Спасител, засвидетелствана с пасхалното агне. Новозаветните вярващи се спасяват гледайки назад към смъртта на Христа на кръста.

Духовното съдържание и смисъл на Причастието намираме в 1Кор. 11:26. Причастието е един свят спомен за страданията и смъртта на Христос за нас и поддържа в умовете на християните жива надеждата за Неговото Второ идване.

Какви да са хлябът и виното при причастието? При Пасхата, по време на която Исус установи Причастието, цяла седмица в домовете на евреите не трябваше да се намира никакъв квас и нищо, което има квас в себе си, т.е. да е ферментирало. Квасът беше символ на развала, нечистота и грях. Понеже Исусовото тяло и кръв бяха чисти и безгрешни, те могат да бъдат символизирани само с безквасен хляб и безалкохолно вино (1Кор. 5:7,8).

Как трябва да пристъпваме към светопричастната служба? Апостол Павел обширно пояснява това в 1Кор. 11:27-29. Той подчертава, че преди да вземе причастие, човек трябва да изпита своя живот, да уреди отношенията си с ближните и с Бога и тогава да го вземе. Иначе взема осъждение за себе си. За мислите, думите и постъпките също трябва да се търси прошка. Причастието не трябва да се взема формално и небрежно. Който постъпва така, бива осъден от Бога. Невземане на причастието без уважителни причини не е одобрено от Бога.

Днес някои християни вземат причастие само един път годишно, както Пасхата при евреите. Първите християни са вземали причастие често. Затова по техен пример Църквата на Адвентистите от седмия ден провежда този обряд четири пъти годишно, т.е. веднъж на всяко тримесечие.

Молитвата

Молитвата е средството, чрез което човек влиза във връзка с Бога. В Библията Бог говори на човека, а в молитвата човек говори на Бога.

Трудно може да се изтъкне изключителната важност и необходимост от молитвен живот за християнина. Е. Вайт казва за молитвата, че тя е "дишането на душата". Молитвата е така необходима за душата, както въздухът за тялото. Давид казва в Пс. 62:8: "Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище". Това означава да кажеш на своя небесен Баща всичко, което чувстваш в душата си - болките и радостите, нуждите и страховете, и да поискаш помощ, мъдрост и сила за всекидневната борба. Онова, което не смеем да кажем на никого, можем да кажем на Него, за да получим съвет и мъдрост за всичко.

Без молитва няма истински духовен живот. Всички велики мъже на вярата са се борили и побеждавали чрез нея. Сам нашият Спасител беше човек на молитвата и Той насърчаваше учениците Си към това (Марко 1:35; Лука 6:12). Христос ни приканва да се молим с думите: "Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите..." (Мат. 7:7,8).

Как да се молим? Не с предварително научени фрази. Стилът няма никакво значение. Непринудено, с най-обикновени думи, както дете иска от своя баща. В Мат. 6:9-13 Исус даде един пример за молитва, известна ни като "Отче наш". Тази молитва не е като обезателна формула, която да се повтаря постоянно, понеже, когато едни и същи думи се повтарят многократно, те се произнасят вече механически и умът не взема участие. Ап. Павел казва да се молим "с всякаква молитва и молба" (Ефес. 6:18). Съдържанието на молитвата се диктува от момента, нуждите и обстоятелствата.

Има някои библейски условия, които трябва да спазваме, за да бъде чута нашата молитва.

Първото условие е да се вярва, че ще получим исканото (Марко 11:22-24). Дали Бог ще ни даде това, което искаме, или нещо друго, което Той намира, че е за нас най-доброто, трябва да предоставим на Него да реши, понеже Той е по-мъдър от нас. Второто условие е послушанието (Пр. 28:9 и 1Йоан. 3:22). Ако съзнателно отхвърляме вършенето на Божията воля, изразена в Десетте заповеди, и въпреки това се молим - това е лицемерие. Ако в сърцето си виждаме грях, одобряваме го и се молим - нашата молитва ще е напразна (Пс. 66:18). Трето, разположението на нашия дух (Марко 11:25). Бог иска да прощаваме, ако имаме нещо против някого, да не храним злоба и отмъстителен дух към никого. В Яков 4:3 Бог казва, че ще ни слуша за реалните ни нужди, но не и за нашите прищевки и егоистични желания. Накрая, никога не трябва да забравяме да благодарим за получените неща.

Колко пъти да се молим на ден? Ап. Павел съветва в 1Сол. 5:17: "Постоянно се молете". Това не означава цял ден да сме на колене, но в душата си да поддържаме един молитвен дух. Някои са се молили по три пъти на ден (Дан. 6:10; Пс. 55:17).

Каква трябва да е позата ни, когато се молим? Когато е възможно, добре е да коленичим - това е подходяща поза на смирение пред Бога. Библията ни показва и други различни примери според случая: прави (1Царе 1:26), седнали (2Царе 7:18), коленичили (2Лет. 6:13).

Смисълът на молитвата не е тя да промени Бога, да го склони или убеди в нещо, а да променя нас и да ни довежда в хармония с Неговата воля, за да бъде животът ни плодоносен. Тя е ключ, който отваря духовни богатства. Прави ни Божии сътрудници.

Драги читателю, използвай по-често този небесен ключ на Божията благодат!

Каталог: books -> Osnovni-Uchenia
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: