„Основни учения на Библията“

Християнски образци

Кои са основните принципи на практичното християнство?

За да не се объркваме и да не страдаме, Бог ни е дал един съвършен Образец, Който ако подражаваме, ще бъдем щастливи - това е примерът на Исус Христос. 1Йоан. 2:6 - Трябва да живеем така, както Той е живял, когато е бил на земята. Ап. Павел ни помага да разберем това, като във Филип. 4:8 казва, че ако вършим онова, което е добро, честно, истинно и правдиво, тогава сме поели правия, Христовия път.

Нека разгледаме три основни въпроса: нашето отношение към света; езикът (говорът) на християнина и външният вид на християнина.

Нашето отношение към света. 1Йоан 2:15,16 - човек не може да обича едновременно и Бога, и света с неговите три големи примамки - "похотта на плътта", "пожеланието на очите" и гордостта (или - "тщеславието"). Под "похотта на плътта" се разбира извратеният апетит, покварата, нечистотата, суетата, развратът. Днешният човек е разюздан и необуздан, над разума му доминира страстта. "Пожеланието на очите" - днес човек вижда в киното, театъра, по телевизията, на спортни зрелища много неща, примамливи за окото, но той трябва да подбира храна, подходяща за един възвишен духовен живот, за да стигне до обещания небесен дом. Третата форма на греха ап. Йоан нарича "тщеславието на живота". Желанието за земна слава отклонява човека от истинския смисъл на живота - опознаване на истината и придобиване на християнски характер.

Говорът на християнина. Способността на човека да говори го издига високо, но онова, което той говори, може да го събори в калта. Ако не е повлиян от Христовото учение, тогава неприличните думи и епитети, нецензурните изрази, циничните анекдоти, ще говорят за неговата вътрешна нечистота. Съветът на Библията относно нашия говор намираме в Ефес. 4:29;5:4 и на още много други места. А в Мат. 12:36,37 Исус потвърждава, че за думите си носим отговорност пред Бога... "Безсолните" приказки (Кол. 4:6) не приличат на един християнин, който трябва да бъде учтив и почтителен към всички.

Външният вид. В 1Петр. 3:3,4 и 1Тим. 2:9,10 се говори за външния вид на човека - християнин. Екстравагантността в облеклото и прическите, гримираните лица говорят за духовна празнота и суетност. Тук трябва да се замислим и за пръстените, обиците, гривните, накитите и бижутата, а също и за съвременната разголеност. Под същия знаменател попада и носенето на мъжки дрехи от жени и обратното. Заличаването на границите води до груба неморалност (виж Втор. 22:5). Облеклото трябва да е здравословно, морално и естетично. Чистоплътната, подходяща за индивида, възрастта и професията дреха говори за високите идеали на християнина и християнката.

Въпреки, че някои гледат на християнския начин на живот като на списък от забрани, един християнин трябва да гледа на него като на серия от положителни принципи, които са отговор на спасението, което ни е осигурил Христос.

Християнски социални отношения

Възпитанието на децата е една от най-важните задачи на вярващите. Родителите трябва да оформят навиците и характера на детето още от първите години. Медицината е установила, че възпитанието започва още преди да се е родило детето, по време на бременността, чрез навиците, храненето, мислите и настроенията на майката.

Пр. 22:6 ни съветва да възпитаваме детето "отрано в подходящия за него път". Онова, което направите за децата си до третата, седмата и дванадесетата година, ще остане за цял живот. Всичко, което ще дойде по-късно, ще бъде като надстройка върху тази основа (виж Втор. 6:4-7). Възпитанието е велико изкуство. Много труд и грижи трябват, за да се подготви един човек за Божието царство. В Ефес. 6:4 ап. Павел посочва на бащите как да се отнасят към децата си и как да ги възпитават. А в Римл. 12:17,21 посочва какво държание трябва да имаме към децата и съседите си, като издига принципа злото да се побеждава чрез добро.

Какви би трябвало да са отношенията на Христовия последовател с всички хора? С близки, съседи, приятели вярващият трябва да урежда всички конфликти по мирен начин.

Между многото примери за благородство на характера е и случаят с Авраам и племенника му Лот. Овчарите им се скарали за водата за поене на животните. Авраам повиква Лот и съзнавайки, че има достатъчно място за големите им стада, казва: "Ние сме братя, няма да се караме. Избери накъде ще отидеш, а аз ще отида в обратната посока". Въпреки, че Бог е дал на Авраам цялата тази земя, Той дава на Лот предимство при избора (Бит. 13:1-9).

Един ценен съвет на ап. Павел във 2Кор. 6:14,15 гласи така: "Не се впрягайте заедно с невярващите..." Той важи не само за брака, но и за избора на приятели, който християните правят. Защо? Защото целите и вкусовете на двете страни са противоположни. Вярващият търси духовни ценности, връзка с Бога, невярващият - светски удоволствия и развлечения. Пак ап. Павел в 1Кор. 15:33 казва, че "лошите другари покварят добрите нрави".

Отношенията между работници и работодатели, висшестоящи и низшестоящи, слуги и господари. Бог е създал човека свободен и класовото деление е последица от греха. Бог не е одобрявал това, и по тази причина в гражданския закон на Моисей робите са били защитени от неправда. Християнството не е революционно движение, но чрез морално-етичните си принципи то бавно е сринало робството. Без йерархия не може, но Библията защитава правдата и истината в социалните отношения. Тя строго осъжда всяка експлоатация и неправда спрямо бедните и беззащитните (Яков 5:1,4-6). Характерни текстове, които се отнасят както за подчинени, така и за господари, четем в Ефес. 6:5-9 и Кол. 4:1.

Съпружеските отношения. Съботата и бракът водят началото си от Едем. Домът е една от най-големите ценности на земята. Бог е дал ясни и прости принципи на брака, но за съжаление, днес те не се спазват и затова семейството е разрушено и щастието е изчезнало. В Ефес. 5:23-25,28 четем следния съвет: "Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа... Мъже, любете жените си както Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея..." Всяка диктатура и деспотизъм са несъвместими с брака.

Отношенията на християните към земните власти. И ап. Павел, и ап. Петър пишат по този въпрос - Римл. 13:1-3 и 1Петр. 2:13,14. Ап. Павел казва: "Всеки човек да се покорява на властите,... защото няма власт, която да не е от Бога", а ап. Петър допълва: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт..." Християнинът не е смутител на реда, не е призван да прави революции и да сменя власти. Но ако една земна власт се намеси в съвестта му, тогава той трябва да остане верен на Божия закон с цената на всичко (Деян. 5:28,29).

В основата на всички социални отношения за християнина стои любовта към Бога и към ближния.