„Основни учения на Библията“

Библейско кръщение

Преди да се възнесе, Исус подчерта необходимостта от кръщението (Марко 16:15,16). Първо, човек трябва да повярва, а после да се кръсти. Когато няма физическа възможност да се кръсти, например е тежко болен, кръщението може да не се извършва. Чрез искрена вяра и приемане на истината Бог ще го спаси. Като пример за това служи покаяният разбойник на кръста, който, въпреки, че не беше кръстен, получи Божието уверение, че ще бъде спасен (Лука 23:39-43).

Богочовекът Исус Христос е идеален образец за нас във всичко, също и в кръщението. Въпреки, че беше безгрешен, Той се кръсти, за да ни даде пример и в това, и ние трябва да следваме този пример (Мат. 3:13-15). Това е част от правдата, която Бог изисква от нас.

За значението на кръщението говори и факта, че при кръщението на Христос взеха участие и трите лица на Бога: Бог Син, Бог Отец със Своя глас от небето, а Св. Дух се спусна под формата на гълъб върху Исус (Мат. 3:16,17).

Кръщението е външен акт, чрез който един човек става член на Христовата църква (Деян. 2:41). То има своите предобрази в церемониалните умивания, описани в Моисеевото петокнижие. По-късно езичниците, които възприемали еврейската вяра, т.е. така наречените "прозелити", също са били кръщавани. Йоан Кръстител кръщавал с вода за покаяние (Мат. 3:11), което било преходен етап към Христовото кръщение със Св. Дух.

За да бъде един човек готов за кръщение са нужни три условия. Първо, да бъде основно запознат с истините на Св. Писание (Мат. 28:19,20). Второ, да се покае от греховете си и да започне нов живот (Деян. 2:38). И третото условие е искрена вяра в Спасителя (Марко 16:16 и Деян. 8:35-38).

Някои грешат, като смятат, че за да са достойни за кръщение, трябва да бъдат съвършени и с това винаги отлагат своето кръщение. Кръщението, обаче, не е край на духовното развитие, а само негово начало. То е един свещен договор между Бога и човека - човек обещава послушание на Бога, а Бог обещава че ще го спаси.

Тук е мястото да кажем, че практикуваното в някои християнски църкви детско кръщение няма библейско основание, защото горепосочените три условия са несъвместими с него. Едно пеленаче не може да бъде запознато с Христовото учение, не може да се покае и да повярва в Исус като личен Спасител. Първите исторически данни за детско кръщение произхождат едва от втората половина на II в.сл.Хр.

Какъв е смисълът на кръщението? Освен че е символ на духовно и нравствено очистване, ритуалът на кръщението има и по-дълбоко евангелско значение, представено от ап. Павел в Римл. 6:3-6.Тук апостолът казва, че кръщението е символично повторение на Христовата смърт, погребение и възкресение. Също така и вярващият трябва да "умре" за своите минали грехове, да бъде "погребан" във водния гроб и излизайки от водата да "възкръсне" за нов живот, съобразен с Божията воля.

Съгласно Божието Слово единственият правилен начин за възпоменаване смъртта и възкресението на Исус е кръщението, и това възпоменание би трябвало да става един път в живота на човека. Православните християни празнуват всяка година възкресението, но това няма подкрепата на Библията.

Какъв е правилният начин за извършване на кръщението? В християнския свят се практикуват три вида кръщение: с поръсване, чрез поливане и чрез потапяне. Само последният начин е библейският - Йоан 3:23. Многото вода, за която се говори в този стих, недвусмислено посочва, че трябва да се извърши цялостно потапяне или, както казва символично апостолът, "погребване" на старото ни естество.

Може ли да се извърши повторно кръщение? Ако някой не е кръстен според библейското предписание или е нарушил библейските принципи на живот и така е отпаднал от вярата, тогава се налага повторно кръщение.

Денят на кръщението е светъл ден, в който поемаме добрият път към вечно спасение и безсмъртие.