„Основни учения на Библията“

Библейският пост

Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.

Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.

Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.

В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.

Какво очаква Бог от нас при постенето? Нека да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.

Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.

Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.

Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.

Дар за Господа

Как да изразим нашата признателност към Бога?

Нашата привързаност към нашия Небесен Баща можем да изразим като Му предоставим телата си в жертва "свята" и чрез отделянето на "святото" време, съботата и "святите" средства - десятъка.

От кога датира десятъчната наредба? Първият човек, за когото говори Библията, че е отделил десятък, е патриархът Авраам (Бит. 14:18-20). Връщайки се от война, Авраам дал на Мелхиседек десятък от плячката. Вторият е Яков. Бягайки от разгневения си брат, той спи на полето. Сънува сън, в който Бог му говори, и на сутринта дава обет, че ако Бог го опази и му даде възможност да се върне у дома, ще Му даде десятък от всичко (Бит. 28:20-22).

Каква е била десятъчната система в Стария Завет. След като Исус Навин раздели превзетия вече Ханаан на 12-те Израилеви племена, на Левиевото племе - тринадесетото, земя за наследство не бе дадена. Левийците бяха свещеници на Бога и трябваше да се занимават само с това. Вместо да притежават земя, Бог нареди те да живеят от десятъка, който ще им дават останалите 12 племена. От този десятък свещениците и левитите трябваше също да дават десятък на първосвещеника.

Във Втор. 14:22-29 четем, че Бог е изисквал и един втори десятък от евреите всяка трета и шеста година. С парите от този втори десятък се правело тържество, на което са канели икономически слабите - бедните, сирачетата, вдовиците и чужденците, за да се нахранят и веселят. Всяка седма година десятък не се давал - тогава земята не се обработвала и си почивала.

Израилтяните давали десятък и от първите плодове на земята и от първородните животни. И ако сумираме всичко изброено до тук, излиза, че около 1/4 от приходите са били давани за Бога и за бедните. Това е бил един добър урок против себелюбието и егоизма.

В Новия Завет Исус потвърждава даването на десятък, като казва, че това е нещо, което вярващите трябва да правят (Мат. 23:23), а в Лука 10:7, като изпраща учениците Си да проповядват, Той им казва, че "работникът заслужава своята заплата". Ап. Павел не споменава думата "десятък", но казва, че проповедниците трябва да живеят от благовестието (1Кор. 9:13,14), т.е. да бъдат издържани от църквата. Изобщо в Новия Завет десятъчната институция никъде не е отменена.

Недаването на десятък се определя от Бога като кражба (Малахия 3:8-12). Бог приканва народа Си към вярност, като му обещава изобилни духовни и материални благословения. За съвременните християни даването на десятък е личен въпрос на съвест и признаване на Твореца като източник на всички блага.