Основният икономически избор Пазарни дефекти


Приложение А Непазарно търсене, Предлагане и равновесие



страница13/17
Дата25.07.2016
Размер2.62 Mb.
#6791
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Приложение А



Непазарно търсене,

Предлагане и равновесие




Функция на непазарното търсене

В светлината на описаните в трета глава характеристики на непазарното търсене, по метода на пробите и грешките, можем да изведем функция, показваща съвкупното търсене на непазарни дейности и съставящото го множество от търсенето на отделните непазарни дейности:


Di ( ,,,,R,P,Y) (1)

и
D = (2)

Където:

Di = търсенето на i-тото пазарно производство, като i = 1,2,…,n(за държавните дейности, броят n производства попадат сред четирите основни вида, описани в текста)


D = съвкупното търсене на n на брой непазарни дейности (изразено в долари поради трудностите при измерването на многото непазарни производства във физически единици и поради счетоводния принцип за изразяване на непазарните производства чрез изразходваните за тях средства)
= осъзнатите външни ефекти, произтичащи от пазарни дейности (изразени в долари – вж. уравнение (3) в обстоятелствена бележка 1.)1
= осъзнатата степен на монополизъм (измерена може би чрез концентрацията в промишлеността или чрез разликата между съществуващите цени на пазарните стоки и техните конкурентни цени)
= осъзнатите пазарни несъвършенства (включващи бариерите пред достъпа, дискриминационния достъп до кредита, обхвата на патентните и други технологични ограничения и т.н., измерени може би като качествена променлива)
= осъзнатата потребност и търсенето на чисти обществени блага като например отбраната (измерени в долари чрез (вертикално) сумиране на величините на индивидуалното търсене на обществени блага)
= осъзнатите случаи на несправедливост, отразяващи някои точно определени критерии за справедливост (напр.: справедливостта, според равенството в резултатите или като еднаквост в предоставените възможности, или справедливостта от позициите на Маркс, Стария или Новия завет) и измерени по съответен начин (например чрез подходящ коефициент на Джини или чрез качествена променлива)2

R = данъчната ставка




P = разходите за “ единица” непазарна дейност (поради гореспоменатата трудностите да се измери непазарната продукция във физически единици тези разходи могат да се определят като средните разходи за производството на непазарна дейност за една работна година, примерно средната работна заплата в държавния сектор)

Y = националният доход (изразен в долари)


Както е изяснено по – нататък в текста и в трета глава, диакритичният знак над променливата обозначава осъзнатото, а не действителното равнище на променливата.

В съответствие с предходните разсъждения относно характеристиките на търсенето частните производни на съвкупното непазарно търсене D от променливите , , , и абсолютната стойност на се очаква да са положителни, въпреки че частните производители на някои отделни величини Di от всяка от тези променливи може да са равни на нула. Например търсенето на свързани с отбраната непазарни продукти вероятно няма да бъде засегнато от обществените предпоставки за степента на монопол, външните ефекти или социалната несправедливост. От друга страна, търсенето на регулативни програми ще бъде повлияно от осъзнатата степен на монопол и външни ефекти, а търсенето на трансферни плащания – от осъзнатата несправедливост.


Частните производни на непазарното търсене D по отношение на данъчната ставка R и разходите за заплата P се приемат за отрицателни.3 Казано най – общо, R,е “ данъчната цена” за непазарната дейност, така че индивидуалното търсене Di и съвкупното търсене D ще спадат с нарастването на R. Нормата на работна заплата в държавния сектор P е специфичен разход за фактор на непазарното производство, към който данъкоплатците (гласоподавателите) могат да са особено чувствителни. Ако тази норма нараства (относително спрямо работната заплата в недържавния сектор), реакцията на обществото може да е несправедлива и неблагоприятна, а търсенето му на непазарни дейности може да се очаква, че ще намалее.
Националният доход Y е включен във функцията на търсенето с уговорката, че вероятно неговата еластичност от търсенето на непазарни продукти е положителна, така както е за повечето продукти от пазарния сектор. Това условие, обаче, е може би по – спорно при непазарното, отколкото при пазарното търсене. За някои от n-те на брой непазарни дейности (например свързаните с администрирането на мероприятията за подобряване на общественото благосъстояние или някои други преразпределителни програми) търсенето може да се мени обратно пропорционално на Y: търсенето на определени непазарни дейности може да е по – високо при най – ниските точки на бизнесцикъла, отколкото при неговите пикове.
Но дори да се вземе предвид, че съвкупното непазарно търсене обикновено е с положителна еластичност към дохода, остават все още някои трудности. Ако данъчната структура е прогресивна, ефектът от изменението в реалния доход Y върху непазарното търсене може да се неутрализира от взаимодействието между промяната на дохода и произтичащите от това изменения в средната данъчна ставка и съвкупните данъчни постъпления. Докато по – големият доход ще предразполага гласоподавателите към по – високо непазарно търсене, то ефектът от по – високият процент данъчни задължения ще бъде обратен.4

Функцията на непазарното предлагане

В светлината на описаните в трета глава характеристики на непазарното предлагане по метода на пробите и грешките можем да изведем и функцията на търсенето, показваща както съвкупното предлагане на непазарни дейности, така и съставните функции на предлагането за отделните непазарни дейности:


Si = Si (Vi , mi , (Ti), P, R, Y) (4)

S = (5)

Където:

Si = предлагането на i-та непазарна дейност (i = 1,2,…,n)


S = съвкупното предлагане на n на брой непазарни дейности (изразено чрез бюджетите или разходите за производството на непазарните дейности в долари)
Vi = точността при измерването на i-та непазарната дейност (Vi може да се разглежда като качествена променлива, отразяваща точността или прецизността, с която непазарният продукт може да бъде измерен)
mi = степента на изключителност (монопол), характеризираща i-тата непазарна дейност5
(Ti) = колебанието в отношението разходи/производство, свързани с технологията при производството на непазарни дейности


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница