Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2012 г

Детската смъртност в областта през последната година е по ниска в сравнение с 2010 година и е 8,7 на 1000 живородени деца, и се дължи предимно на преждевременни раждания недоносеност, вродени аномалии, асфиксия и пневмония. Тя е твърде висока сред малцинственото население, както и в отдалечените трудно достъпни села.

Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнася ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.

Неблагоприятното развитие на раждаемостта и смъртността води до неблагоприятни промени и в естествения прираст на населението. От 1990 година естественият прираст в страната е с отрицателен знак, т.е. намалява, тъй като броят на умиранията е значително по-голям от броя на ражданията. Тази тенденция е валидна и за Добричка област.

Положителните тенденции в изменението на основните показатели на демографското развитие на страната, които се формираха през последните години, продължават и през 2011 година. Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат на подобряване показателите за неговото естествено движение и постепенното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външномиграционно салдо. Независимо от положителните изменения в някои показатели за демографското развитие и в бъдеще броят на населението ще продължи да намалява. Според прогноза на НСИ очаква се през 2020 година насалението на България да е 7 137 хил. души.

Демографското застаряване на населението показва стабилна тенденция, макар и с по-бавни темпове в област Добрич. Високата честота на артрити, ревматизъм, хронични заболявания, заболявания на сърцето, мозъка и белите дробове, включително инсулт, деменция и рак, водещи до трайно инвалидизиране, правят възрастните хора значителни консуматори на здравни услуги. Това в голяма степен е и един от най-съществените фактори за развитието на здравни и социални услуги.

В Добричка област няма болница за долекуване и рехабилитация на състояния след временна или трайна инвалидизация. Докато не се постигне чувствително нарастване на продуктивността на трудоспособното население, ще се изостря и проблемът за осигуряване на възможности възрастните хора да водят сигурен и достоен живот.

Сегашните и бъдещите тенденции в здравния и социален статус на възрастното население поставят пред ръководството и планирането на здравната и социална помощ много важни въпроси за решаване, както на местно така и на общодържавно равнище.

Ниската раждаемост – 9,8 %, средният коефициент на плодовитост на българската жена 1,2 показват, че в българските семейства средно се ражда по едно дете.

Големият брой аборти поставя високи изисквания пред здравната мрежа в областта.

В този смисъл профилактиката на изкуственото прекъсване на бременността има изключително важно значение, особено в условията на ниска раждаемост. Не бива да се подценява работата, свързана с обучението на неграмотните подрастващи от малцинствените групи.

Смъртността, като един от най-важните индикатори за оценка на общественото здраве, характеризиращ го от негативната му страна, т.е. чрез отсъствие на здраве, показва една устойчива тенденция в област Добрич, движеща се в интервал между 13,8 през 2005 и нарастваща до 15,5 през 2011 година е характерна и за цялата страна.

Анализът на структурата на общата смъртност по причини показва най-висок относителен дял на заболяванията на органите на кръвообращението, следвани от умиранията от новообразувания, болести на храносмилателната система, както и външни причини за заболеваемост и смъртност.

Детската смъртност в региона бележи тенденция на устойчиво снижение, сравнена с предходните периоди, което е много добър показател за здравната мрежа. През 2011 година детската смъртност е 8.7 на 1000 живородени деца.

Анализът на детската смъртност по причини показва най-висок относителен дял на някои състояния, възникващи през перинаталния период – 37,5 %, следвани от вродени аномалии – 31,2 %, както и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 12,5 % .

Вниманието трябва да се насочи към профилактика на бременността и качеството на родилната помощ, тъй като перинаталната смърт е много важен критерий за работата на здравеопазването.

Заболеваемост и болестност

Общата заболеваемост (болестността), измерена чрез регистрираните случаи на заболяванията по обръщаемостта на населението за здравна помощ към звената за извънболнична помощ, дава представа за честотата и структурата на заболяванията по повод на които населението активно търси здравна помощ.

През 2011 година се наблюдават тенденциите от предходните години:

• 
  Заболеваемостта се води от болестите на дихателната система – 80,99 на хиляда, следват болести на пикочо- половата система – 71,13 на хиляда.
  
• 
  При болестността е обратно водещи са болестите на органите на кръвообращението – 539,56 на хиляда, следват болести на пикочо – половата система – 192,16 на хиляда, и болести на дихателната система – 178,19 .