Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2012 г

Социалната значимост на хроничните болести се определя от високото ниво на смъртност, особено в активна възраст, висок относителен дял на общата заболеваемост и болестност, временна неработоспособност, първична инвалидност и хоспитализирана заболеваемост.

През 2011 година се наблюдава минимално намаляване на хоспитализираната заболеваемост спрямо 2010 година от почти всички групи заболявания, което не означава че хората са в по-добро здраве. Наблюдението показва, че масово хората отказват да се лекуват поради финансови проблеми, които се формират в социалната и икономическа среда на живот. Значение имат и други фактори като дейността на здравната система и обществото за контрол на тези болести, личните грижи за здраве и др.

Болестите на органите на кръвообращението са водещи в структурата на умиранията от десетилетия. Показателите нарастват при двата пола с възрастта, по-подчертано в групите след 35 години при мъжете и 45 години при жените. Повъзрастовите показатели на мъжете са по-високи, като индексът на свръхсмъртност в групите на активната възраст на двата пола се колебае от 1,3 до 2,4. Разликата е свързана с по-голямата честота на факторите на риска при мъжете още от млада възраст, по-рисковото им поведение, ролята им в обществото (работа с по-големи отговорности) и други.

Онкологични заболявания – болестността от злокачествени новообразувания, следвайки дългогодишната тенденция, продължава да се повишава и през 2011 година е 4997 души, като коефициентът достига 2644,3 на сто хиляди души от населението. Новооткритите случаи са 878, което представлява 464,6 на сто хиляди. В нозологичната структура на тези заболявания няма съществени изменения.

Висока е заболеваемостта от злокачествени новообразувания на: млечната жлеза и шийка и тяло на матката при жените, простатата при мъжете, бронхите и белия дроб, дебелото черво и др. При децата до 17 години с най висока честота са злокачествените заболявания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани.

Анализът на честотата на някои рискови фактори, асоциирани с хипертоничната болест (ХБ), исхемичната болест на сърцето (ИБС), мозъчно-съдовата болест (МСБ) и онкологичните заболявания, показва че профилактиката на тези заболявания е изключително тревожна:

• 
  Относителният дял на хипертониците остава трайно висок;
  
• 
  Тютюнопушенето продължава интензивното си разпространение, особено сред жените и младежите;
  
• 
  Кръгът на злоупотребяващите с алкохол се разширява;
  
• 
  Нараства относителният дял на хората с ниска физическа активност;
  
• 
  Нараства делът на населението, в чийто ежедневен режим на хранене са слабо застъпени протективните хранителни фактори;
  

Заразната заболяемост за областта се анализира като се сравняват предходни периоди и от произтичащите изводи се предприемат мерки, целящи ефективен надзор на заразните болести.

Анализът на данните от провежданите епидемиологични проучвания показва, че от всички регистрирани през 2012г. случаи – 1456 заразни заболявания, заболяемост 774,11%ооо (по категории: възможен - 616, вероятен - 436, потвърден - 404), 52,61% от тях са хоспитализирани (заболели от градовете 1066, от тях 47,56% хоспитализирани и 390 заболели в селата – от тях 66,41% хоспитализирани). Разпределение по пол – 751:705 в полза на мъжете със заболяемост за мъжете 811,12%ооо, заболяемост за жените 736,32 %ооо.

От служителите на отдел “ПЕК” са проучени 1280 огнища на заразно болни. Всеки организиран детски и ученически колектив с регистриран заболял от остро инфекциозно заболяване се наблюдава от медицинското лице от здравния кабинет, предприемат се необходимите профилактични и противоепидемични мерки спрямо контактните. Броят на откритите източници на зараза от епидемиологичните проучвания е 99. Наблюдавани са 8672 контактни на ОЗБ срещу 7601 контактни за 2011г. Лабораторно са изследвани 1396 лица, от които с положителен резултат са 13. От контактните са заболели 399 лица. 41 лица са профилактирани с Изонид като контактни на активна ТБК и 10 лица, профилактирани по антибиограма, като контактни на Скарлатина с изолиран бета хемолитичен стрептокок от група А.

През 2012 г. в областта са регистрирани 1393 ОЗБ (без ГРИП и ОРЗ, СПИ и паразитози) заболяемост 740,61%ооо.

От 1995г. с пик на общата заразна заболяемост през 1996г. – 1669,68%ооо (при средна за страната – 1349,73%ооо), последвалият период от 1998 - 2000г. заболяемостта за област Добрич е под средната за страната, следва период (2001-2004г.) на повишена заболяемост за областта над средната за страната. В последващия период до момента се очертава тенденция на заболяемост под средната за страната. (Приложение 2)

С най-висока заболяемост от ОЗБ за 2012г. е възрастова група 0г. – 8240,14%ооо (10% от заболелите), следвана от възрастова група 1-4г. – 7644,74%ооо (37% от заболелите). (Приложение 3, 3а)

В структурата на общата заразна заболяемост превес имат чревните инфекции (относителен дял 47,66%) над дихателните инфекции (относителен дял 40,52%) като подчертано заболяемостта се оформя от заболелите от Ентероколит. Заболяемостта от Невроинфекции (1,24% относителен дял от общата заболяемост) и Вирусни хепатити (1,72% относителен дял) са с тенденция за нарастване, а тази от трансмисивни инфекции (4,53 % относителен дял) е с тенденция за понижаване. (Приложение 4а).

Чревната заболяемост поддържа едно сравнително високо ниво за областта на фона на средната заболяемост за страната. (Приложение 5 и 5а) През 2012г. заболелите от чревни инфекции са 712, заболяемост 378,55%ooo, срещу 720 случая и заболяемост 365,05%ooo за 2011г. Превес в структурата на чревните инфекции имат ентероколитите, относителен дял 72,75% (Приложение 6 и 6а). Понижена е заболяемостта през годината от Колиентерит (заболяемост 19,14%ооо срещу 37,99%ооо за 2011г.); от Ентероколит (заболяемост 275,4%оооо срещу 292,77%ооо за 2011г.); от Дизентерия (заболяемост 7,44%ооо, срещу16,7%ооо за 2011г.) и от Салмонелоза (заболяемост 7,44%ооо, срещу 13,17%ооо за 2011г.). Заболяемостта от Ротавирусен гастроентерит и Остър вирусен хепатит тип А бележи тенденция за повишаване.

От 1995г. до 2012 г. чревната заболяемост в област Добрич (включително и Вирусен хепатит тип А), с изключение на 1997г. и 2005г. винаги е била чувствително над средната за страната с пик 2002 г. (заболяемост 612,87%ооо), като през 2012г. се доближава до средната за страната.

През 2012г. са регистрирани 66 заболели от трансмисивни инфекции, заболяемост 35,09%ооо – 58 заболели от Лаймска болест, заболяемост 30,84%ооо и 8 от Марсилска треска, заболяемост 4,25%ооо.

Относителен дял от всички ОЗБ (включително СПИ и паразитози) – 4,53%.

През 2011г. - 71 заболели от трансмисивни инфекции, заболяемост 35,96%ооо – 56 заболели от Лаймска болест, заболяемост 28,4% и 15 от Марсилска, заболяемост 7,6%ооо. През 2010г. - 54 заболели от трансмисивни инфекции, заболяемост 27,04%ооо – 37 заболели от Лаймска болест – заболяемост 18,53%ооо и 17 от Марсилска треска – заболяемост 8,51%ооо. През 2009г. - 53 заболели от трансмисивни инфекции – 22 заболели от Лаймска болест (заболяемост 10,8%ооо) и 31 от Марсилска треска (заболяемост 15,3%ооо). От 1995г. до 2000г. заболяемостта от трансмисивни инфекции за област Добрич е много под средната за страната. През 2001г. е регистрирана заболяемост, значително по-висока от тази за страната – 37,11%ооо за област Добрич, при средна за страната - 23,1%ооо. Последващите години заболяемостта за област Добрич (с изключение на 2003г.) е значително над средната за страната, с пик през 2005г. – заболяемост за областта 47,37%ооо, за страната – 23,14%ооо. През 2005г. общо от трансмисивни инфекции са заболели 98 лица – 28 от Марсилска треска с пет починали и 70 заболели от Лаймска болест. След пика през 2005г. се очертава тенденция към намаляване на заболяемостта от трансмисивни инфекции, като през 2007г. се достига средната за страната. Последва плавно покачване на заболяемостта от трансмисивни инфекции, като през 2011г. и 2012г. отново е регистрирана заболяемост, чувствително по-висока от тази за страната, съответно 13,31%ооо и 10.38%ооо. (Приложение 7)

През 2012г. са починали от ОЗБ общо 6 лица, обща инфекциозна смъртност 3,19%ооо и леталитет - 0,43%.

За 2012г. са регистрирани общо 608 въздушно-капкови инфекции, заболяемост 323,25%ооо, срещу 605 заболели, заболяемост 306,45%ооо за 2011г., 711 заболели и заболяемост 356,51%ооо за 2010г., 1235 заболели и заболяемост 607,96%ооо за 2009г. и 715 заболели и заболяемост 351,98%ооо за 2008г.

Въздушно-капковите инфекции представляват 41,76% от всички регистрирани ОЗБ (включително СПИ и паразитози), срещу 42,94% за 2011г.

В сравнение с предходната година леко е завишена заболяемостта от Варицела – 259,98%ооо (489 случая), срещу 234,52%ооо (463 случая) за 2011г. Както и през 2011г. е регистриран един случай на Коклюш, заболяемост 0,53%ооо, срещу 8 случая и заболяемост 4,01%ооо за 2010г. Регистриран е един случай на Епидемичен паротит, заболяемост 0,53%ооо за разлика от 2011г., когато в областта няма регистрирани случаи. След регистрирания спад през 2010г. на заболяемостта от Скарлатина – 26%ооо (52 случая), през 2011г. заболяемостта е 43,05%ооо (85 случая) и през 2012г. отново бележи спад - 61 случая, заболяемост 32,43%ооо. Случаите на Туберкулоза са 38, заболяемост 20,2%ооо, срещу 47 случая и заболяемост 23,81%ооо за 2011г. Регистрираните Невроинфекции са 18, заболяемост 9,57%ооо, срещу 9, заболяемост 4,56%ооо за 2011г.

След 2005 г., когато заболелите от Рубеола в областта са 11 със заболяемост 5,32%ооо, последваха 7 години без регистрирани заболявания. (Приложение 24)

През 2011г. и 2012г. няма регистрирани случаи на Морбили в областта.

С най-голям относителен дял сред дихателните инфекции са заболяванията от Варицела – 489 случая, отн. дял 80,43%. Следват: Скарлатина – 61 случая, отн. дял 10,03%; Туберкулоза – 38 случая, отн. дял 6,25%; Невроинфекции – 18 случая, отн. дял 2,96%; Коклюш – 1 случай, отн. дял 0,16%; Епидемичен паротит – 1 случай, отн. Дял 0,16%. (Приложение 9)

За 2012г. от дихателни инфекции са засегнати всички възрастови групи, като водещи по заболяемост, както и през предходни години са най-малките възрастови групи:

• 
  1-4 г. – 232 заболели, заболяемост 3260,26%ооо;
  
• 
  5-9 г. – 207 заболели, заболяемост 2368,96%ооо;
  
• 
  0 г. – 14 заболели, заболяемост 824,01%ооо;
  
• 
  10-14 г. – 58 заболели, заболяемост 676,15%ооо;
  
• 
  15-19 г. – 22 заболели, заболяемост 224,47%ооо.
  

След 12 годишен период без регистрирани случаи на Морбили, за 2009г. в област Добрич са регистрирани 614 случаи на заболели от морбили, заболяемост 302,26%ооо. За 2010г. са регистрирани 163 случая (12 вероятни и 151 потвърдени), заболяемост 81,62%ооо, като последният регистриран случай е през м. май. През 2011г. и 2012г. няма регистрирани случаи в областта.

След регистриран пик през 1997г. (заболяемост 658,49%ооо) и 1998г. (заболяемост 312,75%ооо) и постепенно понижаване на заболяемостта, през 2007г. отново има повишаване на заболяемостта от Епидемичен паротит - 144 заболели, заболяемост 70,06%ооо (30 потвърдени случаи и 114 вероятни), доближаваща се до средната за страната с тенденция за понижаване на заболяемостта в областта. За 2008г. са регистрирани 48 случая (33 вероятни и 15 потвърдени), заболяемост 23,63%ооо. През 2009г. и 2010г. се запазва заболяемостта на сравнително постоянно ниво - 2009г. заболяемост 2,95%ооо 6 случая (2 вероятни и 4 потвърдени), а за 2010г. – 5 случая (2 вероятни и 3 потвърдени), заболяемост 2,5%ооо (Приложение 10).

След като през 2011г. в областта няма регистрирани случаи, през 2012г. е регистриран един потвърден случай на Епидемичен паротит, заболяемост 0,53 %ооо.

Относителният дял спрямо всички ОЗБ е 0,07%, а спрямо всички дихателни инфекции е 0,16%.

За периода от 1995г. до 2012г. са регистрирани два пика в заболяемостта за областта - 1996г. 809,89%ооо и 2000г. - 187,05%ооо. След 2002г. и 2005г., когато в област Добрич са регистрирани съответно 12 и 11 случая (заболяемост 5,58%ооо и 5,32%ооо) за периода 2006 - 2012г. не са регистрирани заболявания.

През 2012г. е регистриран 1 потвърден случай на Коклюш – заболяемост 0,53%ооо, срещу 1 възможен случай - заболяемост 0,51%ооо за 2011г., 8 възможни случая – заболяемост 4,01%ооо за 2010г.; 26 случая (19 възможни, 4 вероятни и 3 потвърдени) – заболяемост 12,65%ооо за 2009г. при средна за страната 3,3%ооо. През 2009 и 2010г. заболяемостта за областта е над средната за България с пик през 2009г. През последните две години е под средната за страната. (Приложение 26)

Относителен дял спрямо всички ОЗБ е 0,07%, а спрямо всички ВКИ – 0,16%.

Туберкулоза

За 2012г. са регистрирани 38 заболели от активна Туберкулоза (22 вероятни и 16 потвърдени случая), заболяемост 20,2%ооо, срещу 47 заболели (25 вероятни и 22 потвърдени случаи) – заболяемост 23,81%ооо за 2011г, 41 заболели за 2010г. (19 вероятни и 22 потвърдени случаи) – заболяемост 20,53%ооо, 55 заболели за 2009г. (7 вероятни и 48 потвърдени случаи) – заболяемост 27,08%ооо и същия брой за 2008г. – 55 заболели (16 вероятни и 39 потвърдени случаи).

Относителен дял спрямо всички ОЗБ – 2,73%, а спрямо всички дихателни инфекции е 6,25%.

Заболелите от белодробна туберкулоза са 33 – 86,84%, от извънбелодробна форма 5 – 13,16% (4 - плеврални изливи и плеврити, 1 - мозъчен туберкулом). Съотношение белодробна/ извънбелодробна форма през годините: 2008г. – 51:4; 2009г. – 54:1; 2010г. – 39:2; 2011г. – 42:5.

Рецидивите са 6 (5 с белодробна форма на туберкулоза, 1 с извънбелодробна форма). Трима са починали. Заболелите с резистентна туберкулоза са трима - 3 MDR-TB (двама са с рецидиви, един е новооткрит). От 2009г. България е включена в групата с висок приоритет по отношение на MDR-TB.

Засегнати са 11 възрастови групи като водещи по заболяемост са:

• 
  50-54г. – 8 случая, заболяемост 59,55%ооо;
  

• 
  0г. – 1 случай, заболяемост 58,86%ооо;
  

• 
  55-59г. – 6 случая, заболяемост 42,27%ооо;
  

• 
  60-64г. – 6 случая, заболяемост 41,24%ооо;
  

• 
  25-29г. – 4 случая, заболяемост 34,63%ооо.
  

Боледуват и двата пола, превес имат мъжете – 30 (78,95%), спрямо жените – 8 (21,05%). Заболяемост за мъжете 32,49%ооо, заболяемост за жените 8,36%ооо. Запазва се тенденцията от последните години, както и за страната, да боледува предимно мъжкия пол.

Заболелите градски жители са 19, както и заболелите селски жители. От заболелите 32 са неорганизирани, безработни и пенсионери – 84,21%, 3 са служители – 7,89%, 2 са работници - 5,26% и 1 от социален дом - 2,63%. Хоспитализираните са 31 - 81,58% от случаите, от които 15 са градски жители, 16 са селски жители. Трима са починали, смъртност - 1,59%ооо, леталитет - 7,89%.
Дихателни инфекции без масова имунопрофилактика