ІV.5. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА”

ІV.5. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА”

Осъществяването на тези цели не е равностойно при всички сценични институти. С най-добри резултати са повечето институти в големите градове. Преобладаващата част от сценичните институти в по-малките градове срещат проблеми в работата с аудиторията поради отлива на населението от малките населени места и икономическите условия. Колебливи резултати се наблюдават и при някои институти в големите градове.

В мрежата на театралните институти продължават усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на театралната продукция. Увеличава се броя на зрителите в драматичните и куклени театри. Положителна тенденция се наблюдава по отношение на реализация на съвременни български текстове. Общата стойност на приходите за 2014 г. от билети е 8 981 195 лв., което очертава тенденция за нарастване.

Дейността на 14-те държавни културни институти в областта на музикалното и танцово изкуство има позитивен характер и се осъществява в условията на обективно действащи фактори за развитие - културно многообразие, специфика и жанрово многообразие на музикалното и танцово изкуство. Увеличен е броят на зрителите. Общата стойност на приходите за 2014 г. от билети е 5 290 139 лв., което очертава нарастваща тенденция.

С цел подобряване на резултатите сценичните институти предприемат различни стратегии като – инвестиране в разпространение на спектакли и обмен на продукция със сродните институти. Активизира се и диалога с младата и детската публика.

Прилагането на методиката за финансиране на сценични институти обаче доведе както до увеличаване на зрителите и приходите от билети, така и до някои негативи, свързани с недостига на финансов ресурс, заложен в бюджета. Продължава и тенденцията за комерсиализиране на репертоара за сметка на високи художествени търсения.

• 
  За трета година беше направена комплексна оценка на дейността на театралните културни институти по Оценъчна карта, приложение към Правила за мониторинг и оценка на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Добрите резултати след анализа потвърдиха успешната адаптация на повечето от сценичните институти към новите условия на работа. За 2013 г. двадесет и един института в областта на сценичните изкуства получиха отлична оценка, двадесет и два – добра и седем – средна.
  
• 
  Изготвени са договори за смесено финансиране на сценичните институти в областта на театралното изкуство и музикалното и танцово изкуства с общините. Повечето от общините изпълняват коректно задълженията си и работят в добро партньорство с Министерството за развитие на театралните институти на своята територия, както и за разпространението на техните спектакли.
  
• 
  По посока на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и развиване на нови аудитории и тази година бяха проведени сесии за подкрепа на сценичното изкуство и за развитието на независимия сектор и фестивалите в областта на театралното, музикално и танцово изкуство. Бяха финансирани приоритетно (без конкурс) големите фестивални форуми в областта на театъра, музиката и танца.
  

• 
  40 фестивали и конкурси на стойност 239 974 лв.
  
• 
  42 проекта в сесии за продуциране на спектакли в областта на театралното и музикално и танцовото изкуства на стойност 200 000 лв.
  
• 
  25 целеви проекта;
  

развитието на публиките и създаване на нови аудитории в областта на сценичните изкуства. Финансовия принос за независимата сцена и за фестивалите в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство е подкрепа за многообразието на сценичните форми и за разширяване достъпа на публиката до все по-високо художествен сценичен продукт.

• 
  Проведени бяха конкурси за директори на следните държавни сценични институти: Драматичен театър - Бургас, Драматичен театър - Ямбол, Драматичен театър - Габрово, Драматичен театър - Търговище, Музикално - драматичен театър – Велико Търново, Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров”, Драматично-куклен театър – Плевен, Драматично-куклен театър – Хасково, Драматично-куклен театър – Шумен, Театър 199 „Валентин Стойчев” – София, Драматичен театър – Сливен, Драматичен театър – Ловеч, Драматичен театър Добрич.
  

• 
  Успешното функциониране на мрежата на държавните сценични институти с оглед на осигуряване на все по-широк достъп на зрителската аудитория до високо художествен сценичен продукт изисква постоянно внимание към развитието на цялостния процес. В тази връзка през изтеклия период бяха извършени промени в структурата на сценичната мрежа:
  

• 
  Стартира проект по Оперативна програма „Регионално развитие” за подпомагане инфраструктурата и техническото състояние на материалната база на ДКТ „Васил Друмев”- Шумен. Подготвена е документация за избор на изпълнител за обществена поръчка на два нови проекти за изготвяне на технически проект за ремонт в два сценични института: Театър „Българска армия” и Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен.
  
• 
  В отчетния период дирекция Съвременно изкуство и художествено образование” се включи в подготовката и провеждането на следните национални и международни събития:
  

• 
  Участие на дирекцията в инициативния комитет и оперативното бюро за честване на 100-годишнината от рождението на Борис Христов във връзка със създаването на Национална програма „100 години от рождението на Борис Христов”. Създадената е програма за тържественото честване включва различни събития и множество концерти, както в страната така и в чужбина през цялата 2014 г. Сред акцентите в проявата бяха Юбилеен концерт в Софийска опера и балет и постановката на операта „Борис Годунов” на площада пред храм – паметник „Св. Александър Невски”.
  
• 
  Участие в Международна среща за съвременни изкуства на световната мрежа IETM (Международна мрежа за изпълнителски изкуства”) – София, на която се обсъди състоянието и финансовата подкрепа за развитието на независимата мрежа за изпълнителски изкуства.
  
• 
  Участие на представител на дирекцията във Финансовата комисия на ИА НФЦ, в работни срещи в областта на киното и в комисия за избор на директор на Българска национална филмотека.
  
• 
  Участие в подготовка за официално честване на „100 години българско кино”.
  
• 
  Участие на представител на дирекцията в Управителния съвет на Национален фонд „Култура”;
  
• 
  Участие на експерти от дирекцията в Комисия по патронажите;
  
• 
  Участие в подготовката и организацията за подписаните браншови споразумение в областта на театралното изкуство и в областта музикално-сценичните изкуства за 2015 г. между представители на КНСБ – Съюзните организации на артистите и на музикални и танцови дейци, КТ „Подкрепа” и БАРОК.
  
• 
  Участие на представител на дирекцията в работна група по „Отворения метод за координация” към Работния план за култура 2011-2014 на ЕК: „Резиденции за артисти”. Създаден е Наръчник на резиденции за артисти в страните от Европейския съюз.
  

• 
  Текущо се осъществяваха следните дейности:
  

• 
  координационни дейности, улесняващи провеждането на държавната културна политика в областта на филмопроизводството и филморазпространението;
  
• 
  Текущо актуализиране на културния календар за 2014 г. и подготовка на културния календар за 2015г.;
  
• 
  Поддържане на регистър на културните организации по чл. 14 от ЗЗРК;
  
• 
  Поддържане на регистри по Закона за меценатството, изготвяне на справки по вписванията в регистрите по Закона за меценатството за МФ и на Годишен доклад за МС.
  

• 
  Подпомагане на процедурата по оценка на проекти по програма БГ08 – Малка грантова схема по механизма на ЕИП.
  

В резултат на усъвършенстване на методиката за финансиране на държавните драматични и куклени театри и регулирането на финансовите механизми за отчетност на зрителските места в сценичните институти се извършва по-оптимално и коректно разпределение на средствата в бюджета.

Провежда се мониторинг и контрол на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и осъществяване на контрол по СФУК.

Основна опасност в сферата на сценичните изкуства е недостигът на финансов ресурс в бюджета поради увеличаване на броя на зрителите. Съществува опасност и от комерсиализиране на репертоара за сметка на високи художествени търсения, което може да снижи художествените критерии в театралните институти, поради липса на условия за извършване на външна експертиза на продукцията на институтите.

Ресорният заместник министър, директорът на специализираната дирекция в Министерство на културата, директорите на културните институти.

Стимулиране, закрила и подкрепа на фестивалите с доказана и безспорна културна и художествена стойност чрез подобряване на планирането, координирането им с други подобни дейности, утвърждаване на техния престиж като важна част от националната идентичност, осъществяване на активен международен диалог и популяризирането на националните достижения у нас и по света.

Съхраняване на традициите и многообразието на българската култура и изкуства, както и поощряване на новаторските търсения и авангардните творчески идеи.

Създаване на условия за подпомагане на културните инициативи по региони, отбелязване на значими годишнини, методически срещи и конференции, насочени към извършване на цялостен анализ за развитието на регионалната културна политика по места.

В изпълнение на програмата, през 2014 г. е оказана финансова подкрепа за провеждане на 29 събития от международно и национално значение. По- значителните културни събития, съфинансирани чрез бюджета на Министерството на културата са: Международен театрален фестивал „Варненско лято”, Международен куклено-театрален фестивал „Златният делфин”, Международен музикален фестивал „Мартенски музикални дни” – Русе, Европейски музикален фестивал, Международен балетен конкурс, Международен филмов фестивал „София Филм Фест”, Световен фестивал на анимационния филм и др., както и множество събития, свързани с честването на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

Фестивалите и събитията за съфинансиране са определени от комисия при спазването на утвърдени правила, по следните критерии:

- степен на представителност;

- оригиналност и ясна визия;

- обем и качество на международните участници;

- устойчивост;

- реални възможности за надрастване на регионалното или националното му значение;

- съфинансиране и логистика на фестивала от страна на общинските власти и местните бизнес структури;

- синтетичност на фестивала като културно събитие;

- потенциал и конкретни идеи за повишаване на теоретичните и практически умения на творците;

- статистически показатели – брой зрители по линия на «културния туризъм»;

- членство на фестивала в авторитетни европейски и световни асоциации на фестивалите;

- качество на медийно отразяване;

- оценка за качеството на фестивала от страна на съответната професионална гилдия и от цялата културна общност.

На база на наблюдаваните данни по показатели за изпълнение от специализираните дирекции.

• 
  Позитивни:
  

• 
  Многогодишна традиция, капацитет и утвърдени практики в организирането и посещаването на фестивали.
  
• 
  Относително добра мрежа от културни институти, организации, образователни институти за обучение в различни художествени и културно - творчески дейности.
  
• 
  Високо качество на творци в различни изкуства и сфери на културата.
  
• 
  Относителна децентрализация в организирането на фестивали.
  

• 
  Негативни:
  

• 
  Слаба активност на традиционните художествени форуми в адаптирането им към съвременни маркетингови подходи.
  
• 
  Липса на установено партньорство с туристическата индустрия.
  
• 
  Липса на материално-техническата база, необходима за провеждането на фестивали: зали, оборудване и експозиционни площи.