Отчет за изпълнение на програмния бюджет на министерство на културата за 2014 година



страница11/14
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”


През 2014 г. за изпълнение на програмата са осъществени следните дейности:
1. Книжен сектор, библиотеки

1.1. Програма „Помощ за книгата” за подкрепа на творчески проекти в областта на книгоиздаването.

През 2014 г. в резултат на конкурсна сесия финансово са подкрепени 74 проекта, в направленията българска и преводна художествена литература; българска и преводна хуманитаристика; литература за деца и юноши; културно-историческо наследство и съвременна култура.Предоставените средства са в размер на 98 593 лв.


1.2. Програма за подкрепа на проекти и инициативи в сферата на книгата и литературата, включени в националния културен календар, свързани с юбилейни годишнини и традиционни прояви за представяне на българската книжовна култура и библиотечно дело. Средствата са предоставени на базата на утвърдени вътрешни критерии и след утвърдена докладна записка. Сред подкрепените инициативи са, както такива, които са традиционни и значими, така и такива изискващи мобилност и рефлективност. Сред инициативите се открояват:

Национален фестивал на детската книга в Сливен (9-11 май 2014г.); честване на 125 годишнина на РБ „Л. Каравелов” – Русе,; издаване на избрани стихотворения на Атанас Далчев, библиофилски том на „Сказание за времето на Самуила” на Антон Дончев; изследването на акад. Георги Марков „Другата история на най-голямата война”.Традиционно са подкрепени Националната награда „Иван Вазов” 2014 г. в Сопот за цялостно литературно творчество, четвърто издание на Националния конкурс за поезия "Христо Фотев"- община Бургас, Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература - община Шумен.Финансирана е изложба „Майските православни празници в българския календар”, инициативата е свързана с 11 май – патронния празник на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.В чест на 24 май са закупени книги за попълване на библиотечните фондове на библиотеките към училищата по изкуствата, българските културни институти в чужбина, регионалните и читалищни библиотеки в страната.Подпомогнато е издаването на сп. Съвременник.



1.3. Национална награда „Хр. Г. Данов”. Най-значимата държавна награда в областта на книгоиздаването, която включва награди в 9 категории и награда за цялостен принос. Церемонията по награждаването се проведе на 20 юни 2014 г. в гр. Пловдив, като е предхождана от обявяване на конкурса, събиране на предложенията, работа на комисията за обявяване на номинациите и наградените.

1.4. Програма за подкрепа на проекти и дейности за представяне на българската книга и литература в чужбина.

Съвместно с Асоциация „Българска книга” е организирано представянето на България на международните панаири на книгата в Лайпциг през м. февруари и във Франкфурт през м.октомври2014 г. като беше осигурено съфинансиране от страна на Министерството на културата

През 2012 г. в Москва се подписа споразумение между Министерството на културата на Република България и ГБИЛ „М. И. Рудомино” за реализирането на проекта „Нов български роман”.Документът предвижда през периода 2012 – 2014 г. с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България да бъдат преведени на руски език и издадени 14 български романа на водещи съвременни наши автори. През 2014 г. от руската страна беше издадена трилогията на Анжел Вагенщайн „Двадесети век. Изгнаници”, която обединява три романа „Петокнижие Исааково”, „Далеч от Толедо” и „Сбогом, Шанхай” и романът „Елените” на Светлозар Игов.

Ежегодно страната ни се включва в престижния международен проект „Транспоезия” в Брюксел. Целта на проекта е, всяка държава-членка да се представи със свой поет. През изминалата година наш представител беше поетът Кристин Димитрова.


1.5. Програми в областта на библиотечното дело

В изпълнение на чл. 4, ал. 2 на ПМС № 153 от 28 юли 2000 г. за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки и музеи и съгласно чл. 1, ал 4.на всички регионални библиотеки бяха отпуснати допълнителни средства за изпълнение на отговорности свързани с координиране дейността на библиотечните ресурси, внедряване на съвременните технологии и координирано изграждане на регионалните библиотечни мрежи, оказване съдействие на Министерството на културата при осъществяване на държавната политика в областта на библиотечно-информационното обслужване.

С ПМС № 134 от 3 октомври 2014 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2014 г. за обновяване на фондовете на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, на регионалните и на общинските библиотеки беше отпусната финансова подкрепа на 40 библиотеки за обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по програма „Българските библиотеки-съвременни центрове за четене и информираност” 2014 г. С този проект се цели да се подкрепи обновяването на библиотечните фондове на обществените библиотеки с нова актуална литература, културна и литературна периодика и други съвременни информационни източници, чрез което българските библиотеки ще могат да отговорят на нарастващите потребности на читателите.
1.6. Програма „Глобални библиотеки – България” (Българските библиотеки: място за достъп до информация и комуникация за всеки”).

От страна на Министерството на културата беше подкрепена продължаващата дейността по съвместната програма на Министерството на културата и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, чиято стратегическа цел е предоставянето на лесен и равноправен достъп до информация, знание, комуникация и електронни услуги чрез безплатно ползване на интернет в обществените библиотеки.Учредена е фондация „Глобални библиотеки – България”, координират се действията свързани с устойчивостта на проекта. Министерството активно участва в дейността на фондацията. По инициатива на МК са предоставени целеви средства за развитие на програмата, в размер на 300 000 лв. Същите са предоставени на основание на специално ПМС.


2. Читалища
2.1. Любителско творчество

За развитие на любителското творчество през 2014 г. са подкрепени финансово 19 проекта на общини, читалища и неправителствени организации с насоченост към детски и младежки дейности, формиране на национално самосъзнание, защита на етническата идентичност, интеграция на ромите, възпитание в толерантност и интеркултурен диалог, активен живот на възрастните хора, интеграция на хора с увреждания и развитие на творческия потенциал. Финансовото подпомагане е на базата на утвърдени правила и е осъществявано след одобряване на докладни записки. Сред подкрепените изяви се открояват: националните конкурси за гайда, акордеон и класическа китара (включени в Програмата за закрила на деца с изявени дарби), ромският празник Василица, наградите „Шофар” , Международен семинар и фолклорен фестивал на армъните в България, фестивал на етносите „България за всички”, Театрален фестивална любителските театри в гр. Каварна, Националният конкурс „Медни гласчета”, карнавалът „Златното магаре” в община Дулово, 35 години детска вокала група „Пеещи камбанки”, Международен празник на хармонията и красотата „От Цветница до Гергьовден”, Международен детски фестивал в Босилеград, Международен детски фестивална изкуствата „Трикси”, Международен фолклорен конкурс „Северняшки славей”, Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод” и др.



2.2. Отличия за читалища

Продължава подкрепата на читалищната дейност, с оглед на това, че читалищата са естествена среда за съхраняване на традиции и за утвърждаване на националната идентичност, в защита на културното многообразие и многообразието от форми на културно изразяване. Институционална подкрепа са получили 30 читалища, които саотличени с грамота или плакет на Министерството на културата за принос в развитието на читалищното дело и националната култура, в т. ч. и читалищни дейци, ръководители на художествени състави, преподаватели, библиотекари, получили грамоти за творчески постижения.



2.3. Допълнителни финансови средства за читалищата с цел подпомагане развитието на дейността им

Беше осъществена сесия за целево финансово подпомагане дейността на народните читалища за 2014 г. Съгласно писмо на Министерството на финансите - № 04-01-40/02.04.2014 г., предвидените допълнителни целеви средства в държавния бюджет за 2014 г. бяха в размер общо на 4 млн. лв.

За организиране на процедурата за разпределение на тези средства са изработени, утвърдени и разпространени Правила за целево финансово подпомагане дейността на народните читалища за 2014 г., както и съпътстващите ги проектни фишове по три направления за кандидатстване.

За 2014 г. целеви финансови средства са предоставени за следните тематични области:

- Частични ремонтни дейности по сградите на читалищата и вътрешен интериор на сценичните и библиотечни пространства – искана финансова подкрепа в размер до 30 000 лв.;

- Художествено-творческа дейност и попълване на библиотечния фонд – искана финансова подкрепа в размер до 20 000 лв., в това число до 5000 лв. за попълване на библиотечния фонд;

- Техническо оборудване, библиотечен и друг специализиран софтуер – искана финансова подкрепа в размер до 5000 лв.

В резултат от проведената конкурсна сесия, чрез бюджетите на общините, са разпределени средства в размер общо на 3 910 954 лв., както следва:

- По направление „Частични ремонтни дейности по сградите на читалищата и вътрешен интериор на сценичните и библиотечни пространства“ са предоставени средства в размер на 3 249 300 лв.

- По направление „Художествено-творческа дейност и попълване на библиотечния фонд“ са предоставени средства в размер на 567 514 лв.

- По направление „Техническо оборудване, библиотечен и друг специализиран софтуер“ са предоставени средства в размер на 94 140 лв.

Анализът на отчетите по програмата показва, че по второто направление най-много средства са усвоени за попълване на библиотечния фонд – 144 868 лв., .за закупуване на сценични облекла – 210 121 лв., за организиране на културни събитие – 49 500 лв. и за закупуване на музикални инструменти и апаратура – 24 761 лв. Обработката на документите продължава до пълното отчитане на програмата.

Актуализиран е съставът на Националния съвет по читалищно дело, който проведе четири редовни заседания.

Продължава и ежедневно се актуализира публичният регистър на народните читалища. Същият е създаден съгласно изискванията на ЗНЧ. През 2014 г. са издадени 293 удостоверения за пререгистрация, което дава възможност на читалищата да кандидатстват по редица национални и международни програми за финансиране на творчески проекти и създаване на партньорства с други организации.


3. Регионални дейности

Организационно и институционално беше подкрепен проект „Документиране на прединдустриалните елементи в културата на българските малцинства през XX в.”, изпълняван от ИЕФЕМ – БАН.

През 2014 г. под патронажа на Министерството на културата са преминали 30 културни събития с международна, национална или регионална значимост за засилване на обществения интерес към културното наследство, изкуствата и културата. Предоставянето на патронаж е осъществено съгласно утвърдената за целта процедура.

Допълнително със средства от централния бюджет са финансирани 24 културни проекти на общини на стойност 216 000 лева, одобрени с ПМС №174/26.06.2014 г.


4. Нематериално културно наследство
4.1. Национална система „Живи човешки съкровища – България“ и национален регистър на нематериалното културно наследство.

Издадената, в съответствие с чл. 42, ал. 2 от Закона за културното наследство, Наредба №1 за реда на водене на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България, в сила от 18.05.2013 г., обн. в ДВ, бр. 45, от 18.05.2013 г., дава право на читалищата и музеите да правят предложения за вписване на нови елементи на нематериалното наследство, важни за съответните общности. Тази регистрация осигурява участието им в попълването на националната система „Живи човешки съкровища – България”. Във връзка с обявената през първото полугодие на 2014 г. процедура за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България”, постъпилите молби по реда на наредбата, са предадени в ИЕФЕМ – БАН за разглеждане и допускане за евентуално вписване в регистъра.

През м. юни 2014 г. приключи четвъртата процедура за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България” и нови пет кандидатури са вписани в националната листа на нематериалното културно наследство, за което е изпратено уведомително писмо до секретариата на ЮНЕСКО.

Във връзка с развитието на Националната система „Живи човешки съкровища – България” и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство, ИЕФЕМ – БАН изготви доклад за протичането на процедурата за попълване на системата, съдържащ анализ и предложения за нейното усъвършенстване.

Подготвени са проектни материали на Министерството на културата за наблюдение и контрол на състоянието на елементите на нематериалното културно наследство, вписани в Националната представителна листа, с цел предприемане на мерки за тяхната защита, поддържане жизнеността на елементите и при необходимост намеса от страна на министерството за оказване на спешна помощ за тяхното съхранение, които ще бъдат обсъждани на дискусионни форуми и семинари през 2015 г.

4.2. Вписване на елементи в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

До секретариата на ЮНЕСКО е изпратено писмо за приоритетното досие на Република България – „Празникът Сурова в Пернишко” - за разглеждане и евентуално вписване в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството през 2015 г.

По покана на Румъния, Министерството на културата участва, заедно с други държави от Югоизточна Европа, в подготовката на мултинационална кандидатура на мартеницата, която е официално предложена за вписване през 2015 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Българската кандидатура „Чипровски килими” беше вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Актуализиран е съставът на Националния съвет по нематериално културно наследство, който проведе в отчетния период две редовни заседания.


5. Работа по национални и международни планове и програми.
Чрез мрежата от 3596 читалища се реализират хоризонталните политики за осигуряване на по-широк достъп до култура, за участие в творчески дейности и в културния живот на населеното място на хора от всички възрасти и социални групи от населението, реализират се интеграционни процеси, създават се условия за неформално и самостоятелно учене през целия живот, за равен достъп до човешкото знание, комуникация и информираност, за насърчаване на културното многообразие, за преодоляване на дискриминацията, расизма и нетолерантността, за приемственост между поколенията. За изпълнението на тези държавни приоритети, които целят подобряване на качеството на живот на българските граждани, Министерството на културата участва в подготовката на национални стратегии, планове и програми в областта на демографската, социалната и образователна политика. Изпълняват се ангажименти по Националната стратегия за учене през целия живот, Национален план за равни възможности на хората с увреждания, Национален план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Национална стратегия и План за действие за интеграция на ромите в Република България, Национална младежка програма, Национален план за намаляване броя на децата, отпаднали от образователната система, Национален план за равни възможности на жените и мъжете и Национална стратегия и План за нейното изпълнение за демографско развитие, за преодоляване на бедността и социалното изключване, в изпълнение на Концепцията за активно стареене и Националната програма за развитие „България 2020”. По изброените документи са подготвени периодични информации за напредъка по тяхното изпълнение за 2014 г., които са част от годишните доклади на съответните министерства, МОН, МТСП, ММС, водещи институции по тях.
Проектът на Концепция за прилагане на чл. 30 – участие в културен живот, почивка, спорт и свободно време, от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, беше одобрен от Националния съвет за хората с увреждания и предстои реализация на мерките.
Координирана е дейността на Националния комитет „Паметта на света” като част от международната програма на ЮНЕСКО. Комитетът работи под прякото ръководство на дирекция „Нематериално културно наследство“. Подготвено и внесено в ЮНЕСКО е досието с номинацията на „Бориловия синодик” за вписване като документ в световното писмено културно наследство.
Координирана е и работата на Националния комитет за отбелязване на паметта на Цар Самуил Български. Изготвена е програма с публични прояви, част от която е вече преиздадената книга на акад. Антон Дончев „Сказания за времето на Самуил”.
Беше осъществена и координация за отбелязването на 100 годишнината от Първата световна война. Финансово подкрепена е изложбата „Първа световна война – 100 години” като част от програмата на юбилея.
5. Продукти/услуги, предоставяни по програмата – описание на постигнатите резултати и изпълнените дейности за тяхното предоставяне
Програмата за развитие на читалищата, за тяхната издръжка, подобряване на административния капацитет, модернизация и реконструкция, се финансира със средства от бюджета на Министерството на културата, от централния бюджет, чрез общинските бюджети и от собствени средства на общините, както и по Оперативна програма „Регионално развитие” и „Програма за развитие на селските райони”.

За изпълнение на програмата в Министерството на културата са разработени Правила за целева подкрепа на творчески проекти в областта на любителското изкуство, по които се разглеждат постъпили предложения за финансова помощ от читалища, други неправителствени организации и общини. Подкрепя се организирането на фестивали, събори, прегледи, чествания конкурси и др. форми за развитие на творческия потенциал, за изява на таланти, за популяризиране на постиженията, за съхраняване на традиционната култура, за обмяна на опит. До м. юни са подкрепени 19 проекта, сключени са договори със съответните организатори, които са се отчели в Министерството на културата в определените срокове.

Също така, през 2014 г. бяха разработени и утвърдени Правила за предоставяне на бюджетни средства за допълнителни субсидирани бройки за народните читалища, както и Указания за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по чл. 23 от Закона за народните читалища. Тези два документа са част от мерките за подобряване на нормативната база, свързана с читалищата и би следвало да подобрят реализацията на програмата. За последното е предвиден мониторинг през 2015 г.

Постигнато завишение на стандарта (6 940 лв.) и субсидираната численост на читалищата (7 429 бр.) за 2015 г.В 24 области на страната са предоставени допълнително 100 субсидирани бройки на 160 читалища за библиотечно-информационна, художествено-творческа и административно-организационна дейност.

Периодично се регистрират нови читалища (20 нови през 2014 г.), което показва, че тази форма на гражданско сдружаване е популярна и дава възможности на хората да развиват разнообразна дейност в полза на своите членове и местната общност.

За реализиране на програмата и за популяризиране на нейните цели и възможности, Министерството на културата участва, чрез своите експерти в редица форми за обмяна на опит и информация с външни организации. През отчетния период с участието на министерството са проведени: семинар „Локални политики за локално наследство”, национална научна конференция „Водачите на маскарада”, информационна среща „Европейски средства за безработни и социално слаби лица”, кръгла маса за мониторинг на сектора за учене през целия живот, работни срещи с читалищни дейци в областите Видин, Враца, Бургас, Варна и Ловеч, регионален форум „Живите човешки съкровища – фактор за устойчиво развитие” и др.

За подобряване на диалога с областните и местните власти, както и с гражданските организации през 2014 г. Министерството на културата организира информационно - разяснителна кампания за ролята на етносите в културното многообразие в нашата страна и в Европа за запознаване с европейските и национални политики за признаване и опазване на универсалните ценности и насърчаването на културното многообразие.

Проектът на Министерството на културата е реализиран в рамките на Работната програма за 2014 г. на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз и е част от дейностите по Приоритет 2 „Единни в различието – толерантност към различията и интегриране на етноси”.

Бяха проведени три пътуващи семинара и пет дискусионни форума, в чиито дневен ред бяха включени теми, целящи повишаването на административния капацитет, уменията за работа на гражданските организации, културните институти, обмяната на опит и знания и сътрудничество между отделните институции, основано на изпълнението на зададените приоритети в международни и национални стратегически документи, сред които е и Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.).

Дискусионните форуми се организираха в периода 8-12.12.2014 г. в градовете Търговище, Монтана, Хасково, Пазарджик и Кюстендил за обучение на представители на общински администрации, музеи, училища, читалища, библиотеки, медии и неправителствени организации.

В Търговище взеха участие експерти от областите Търговище, Добрич, Разград и Шумен.

Форумът в Монтана обхвана представители на три области – Монтана, Видин и Враца.

В Хасково бяха поканени представители на областите Хасково, Бургас, Ямбол и Кърджали.

В Пазарджик проявата беше предназначена за участници от областите Смолян, Пловдив, Пазарджик и Софийска област.

Във форума в Кюстендил се включиха областите Кюстендил, Перник, Благоевград и област София.

В същия период се проведоха и три семинара, предназначени за директори на регионални библиотеки, директори на регионални исторически музеи, експерти от регионалните центрове „Читалища”, представители на общински администрации, представители на Министерството на културата, представители на медии и неправителствени организации. Във всеки семинар бяха включени по 50 участници, групирани по области с центрове Велико Търново, Пловдив и Благоевград, което осигури обучението на ръководни кадри и експерти от цялата страна.

Програмата за всеки един от форумите се конструира в два модула – теоретичен и практически.

Участниците бяха информирани за актуални политики за интегриране на етносите, прилагане и управление на процеса на културна интеграция в обществото ни, аспекти на партньорството между публичния и частния сектор на национално, регионално и местно равнище за пълноправно включване на етническите общности в националния културен живот и не на последно място търсенето и намирането на източници за финансиране на проекти. Бяха представени програми, които продължават своето действие след 2014 г. и в които има модули за етническа интеграция и по-специално за интегриране на ромската общност.

Всеки един от участниците беше насърчен да сподели своя опит по отношение на случаи от практиката, свързани с интегриране на етнически общности, като се откроиха примерите по отношение на ромската общност.

В същата посока през 2014 г. Министерството на културата инициира провеждането на работни семинари на тема: „Място и роля на народните читалища в Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020 г.).

Семинарите бяха организирани във всички областни градове на страната от регионалните експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища” със съдействието и прякото участие на експерти от Министерството на културата. Обученията бяха насочени към работещите в народните читалища, като те бяха запознати с приоритетите и дейностите, заложени в Националната стратегия за учене през целия живот и конкретно за възможностите за развитие на потенциала на читалищата в областта на неформалното и самостоятелно учене.

В хода на семинарите се обърна специално внимание на един от водещите принципи на стратегията за равен достъп до формите за учене през целия живот и беше направен паралел с Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Националната стратегия за осигуряване на равни възможности за хора с увреждания и др., като се има предвид, че в цитираните документи читалищата са посочени като основна институция за интегриране на различни общности.

На семинарите бяха поканени и взеха участие представители на областни и общински администрации, областните информационни центрове, регионални библиотеки, музеи, неправителствени организации, училища, регионални инспекторати на Министерство на образованието и науката и други структури, които работят в областта на образованието и културата.

Бяха представени добри практики от дейността на читалищата, успешни форми за учене през целия живот, осъществени в сътрудничество с други институции, потърсиха се нови възможности за споделяне на ресурси и актуални програми за финансиране на проекти.



Възстановена е дейността на информационния сайт на читалищата, който се поддържа от Министерството на културата и дава актуална информация за читалищата в страната.
6.Отчет на показателите за изпълнение на програмата (количествени, качествени, времеви):


Програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища ”

Показатели за изпълнение

Мерна

единица

План

Отчет

  1. Читалища

Брой регистрирани

3 574

3596

  1. Брой издадени удостоверения за регистрация на нови читалища

Брой

20

20

  1. Брой издадени удостоверения за пререгистрация на читалища

Брой




273

4. Подкрепени творчески изяви /фестивали, конкурси, чествания, прегледи, събори, програми, проекти/

Брой проекти и изяви

30

43

5. Поддържане на национална система „Живи човешки съкровища”

Брой елементи

20

20



  • Кратко описание на показателите за изпълнение

Чрез своята програма за развитие на читалищата и чрез възможностите на централния бюджет, Министерството на културата създава реални предпоставки за укрепване на съществуващите и създаване на нови културни и образователни дейности в читалищата. Приоритетни за министерството са дейности с детска и младежка насоченост, в защита на нематериалното културното наследство, развитие на любителското изкуство, културна интеграция на етническите общности, на хора с увреждания, активен живот на възрастните хора, равнопоставено участие на жените и мъжете в културния живот и др. Всички регистрирани в Министерството на културата читалища имат право да участват в програмата.

Данните за читалищата са взети от публичния регистър на народните читалища и читалищните сдружения към министъра на културата;

Данните за изпълнението на т.1. са резултати от селектирани и предложени от дирекция „Нематериално културно наследство” становища за подкрепа на творчески проекти на НПО, читалища и общини, които са получили целева подкрепа за осъществяване на политиката на Министерството на културата в областта на нематериалното културно наследство и любителското изкуство.

7. Описание на факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заявените целеви стойности;

Поради ограничение на финансовия ресурс, до края на 2014 г. не беше проведена предвидената втора конкурсна сесия за целева подкрепа на народните читалища.

Също така, поради недостатъчен финансов ресурс, през второто полугодие на 2014 г.не бяха подкрепени допълнително прояви, свързани със съхранението и популяризирането на нематериалното културно наследство.

През 2014 г. по програмата са кандидатствали 1188 читалища с искания за 40 250 072 лв. Средства са разпределени за 773 читалища, сред които: за ремонтни дейности – 402 читалища, за художествено-творческа дейност и попълване на библиотечния фонд – 283 читалища и за техническо оборудване и софтуер – 85 читалища.

Програмата на Министерството на културата позволява на читалищата да кандидатстват едновременно по няколко направления и да закупуват музикални инструменти, сценично облекло, книги и периодични издания, да създават и съхраняват колекции с културни ценности, да поддържат дейности по националната система „Живи човешки съкровища – България”, да организират културни прояви и да реализират нови творчески проекти.

Данните показват, че интересът към нея е много голям и е необходимо да бъде продължено нейното финансиране чрез възможностите на централния бюджет.



Информацията, получена от регионите, показва, че читалищата все още ползват слабо оперативните и други програми в подкрепа на тяхната дейност, за което е необходимо да се продължи и оказването на методическа помощ за развитието на капацитета им, за подобряване на диалога с областните и общински администрации, за споделяне на ресурси с други институции.
8. Отговорност за изпълнението на програмата – отдел „Регионални дейности”, дирекция „Международни и регионални дейности”.

Отчет на ведомствените и администрирани разходи по програма "Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища"





Бюджетна програма “Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”

Закон

Уточнен план

Отчет

І.

Общо ведомствени разходи:

2 919,7

3 004,9

2 980,8

 

Персонал

2 379,9

2 385,9

2 394,0

 

Издръжка

539,8

610,7

578,5

 

Капиталови разходи

0,0

8,3

8,3

1

Ведомствени разходи по бюджета на ПРБ:

2 919,7

3 004,9

2 980,8

 

Персонал

2 379,9

2 385,9

2 394,0

 

Издръжка

539,8

610,7

578,5

 

Капиталови разходи

0,0

8,3

8,3

2

Ведомствени разходи по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0,0

0,0

0,0

 

Администрирани разходни показатели **

 

 

 

ІІ.

Администрирани разходни показатели по бюджета

739,7

580,5

576,6

 

1. Субсидии за нефинансови предприятия субсидия -за творчески проекти в областта на литературното наследство

0,0

115,4

115,4

 

2. Субсидии за нефинансови предприятия субсидия -за финансова подкрепа на дейности в областта на нематериалното културно наследство, за награди за постигнати високи резултати и принос в развитието на културата, за творчески проекти

0,0

1,0

1,0

 

6. Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности

14,7

14,7

10,8

 

7. Разходи за издръжка на основание ЗЗРК - субсидия за творчески проекти в областта на литературното наследство

 

34,7

34,7

 

3. Субсидия за творчески проекти в областта на литературното наследство

 

25,3

25,3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо администрирани разходи (ІІ.+ІІІ.):

739,7

715,3

711,4

 

 

 

 

 

 

Общо разходи по бюджета (І.1+ІІ.):

3 659,4

3 585,4

3 557,4

 

 

 

 

 

 

Общо разходи (І.+ІІ.+ІІІ.):

3 659,4

3 720,2

3 692,2

 

Численост на щатния персонал

249

249

249

Отговорност за изпълнението на програмата:

В частта за литературното наследство – дирекция „Културно наследство”, в частта за читалищата – дирекция „Културна политика”, отдел „Регионални дейности”, Директорът на Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и ресорните заместник-министри.


1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница