Отчет за изпълнението на програмния бюджет на министерството на земеделието и храните за 2015 Г

Неприложимо.

Информацията е налична и се съхранява от отговорните за изпълнение на програмата структури.

Неприложимо.

Изпълнението на програмата се ръководи от ресорен заместник-министър. Дирекция „Развитие на селските райони” - Управляващ орган на ПРСР 2007-2013 г. и Държавен фонд „Земеделие” /Разплащателна агенция/.

Биологичното земеделие е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието на България. Гаранциите на национално ниво са свързани със създаване на работеща и надеждна система за надзор и контрол. Насърчаването на селскостопанските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие допринася едновременно за:

опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа;

производство на здравословни храни - тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващ брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство;

социален ефект - създава заетост в селските райони и повече работни места в сравнение от конвенционалното земеделие.

Цели на програмата

Изграждане на ефективно конкурентно растениевъдно производство, чрез правилно управление и използване на националните ресурси.

Целта ще се постигне чрез стабилизиране и устойчиво развитие на растениевъдното производство, създаване на условия за разширяване на инвестициите в земеделието и производство на висококачествени, екологично чисти и разнообразни земеделски продукти. Приоритетно развитие на зеленчукопроизводството и плодопроизводството, производството на етерично маслени култури. Нарастване на дела на биологичното производство, чрез насърчаване на земеделските производители за преминаване към и поддържане на биологичните методи на производство.

МЗХ ще продължи да полага необходимите усилия за:

• 
  повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски продукти в условията на членството ни в ЕС;
  
• 
  създаване на алтернативен поминък на стопанствата, засегнати от преструктуриране на отрасли – тютюнопроизводство;
  
• 
  запазване на производството на ориенталски тютюн и увеличаване на площите с памук;
  
• 
  запазване на старите, местни и интродуцирани сортове, подходящи за почвено климатичните условия на страната;
  
• 
  актуализиране на сортовата структура на земеделските култури;
  
• 
  осъществяване на държавната политика, свързана с надзорa и контролa в областта на биологичното производство;
  
• 
  гарантиране спазването на националните процедури в областта на надзора и контрола на производители, преработватели и търговци на биологична продукция;
  
• 
  информиране на обществото за ползите от производството на биологични продукти;
  
• 
  създаване на условия за увеличаване на насажденията от пазарно ориентирани земеделски култури и задоволяване потребностите на пазара, износа и преработвателната промишленост;
  
• 
  информиране на земеделските производители за прилагане на националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
  
• 
  прилагане на държавни помощи за компенсиране на щети върху земеделски продукти, причинени от природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести и неприятели по растенията, както и специфично подпомагане на производители на пресни плодове и зеленчуци
  
• 
  подобряване на партньорството между МЗХ и неправителствените организации в земеделието.
  

През 2015 г. в МЗХ са извършени редица дейности в изпълнение на програмата, с което в значителна степен е допринесено за постигане на заложените в програмния бюджет цели. Проведени са разяснителни кампании, семинари, срещи и консултации със земеделски производители и браншови организации за разясняване на предимствата на биологичното производство и интегрирано земеделско производство. Извършени са и редица дейности в изпълнение на програмата, което в значителна степен е допринесло за увеличаване на броя на операторите, площите и броя на животните, включени в система на контрол за биологично производство.

В периода от 03.05.2015 г. до 07.09.2015 г. през Активен сезон 2015 г. са проведени 142 противоградови въздействия. Обработени са общо 552 градоопасни облаци през 43 дни, като общото време на градоопасност е 110 часа. При обработваема площ от 10,641 млн. дка, поражения от градушки на селскостопанската продукция има на 1 373 дка със среден процент на поражение 24,45%.

Икономическият ефект от дейността на ИАБГ представлява разликата между стойността на спасената продукцията и текущите разходи за дейността на ИАБГ през годината и през 2015 г. е 67,73 милиона лв.

През 2015 г. Министерството на земеделието и храните в изпълнение на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. предостави финансова подкрепа от държавата на регистрираните земеделски стопани, при производството на семена и посадъчен материал по схема за качество за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук и посадъчен материал от лози и овощни култури, както и за семена от зеленчукови култури, чрез субсидиране на услугите за проверка на качеството по Приоритет 14.1. подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства наред с гарантираната хранителна сигурност на населението, Цел 4: Високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните чрез прилагането на интегриран подход на контрол по цялата хранителна верига, Мярка: Прилагане на схеми за финансова подкрепа на Сектор „Растениевъдство”

Държавната помощ бе предоставена по условията на Регламент (ЕС) 702/2014 от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горско стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и отмяна на Регламент (ЕС) 1857/2006 на Комисията.

Допустими за подпомагане са всички регистрирани земеделски стопани, съгласно Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, които отговарят на определението за малки и средни предприятия, съгласно чл.2 в Приложение I от Регламент /ЕО/ 702/2014 и които са получили разрешение за производство на посевен материал, по реда на чл. 28 на Закона за посевния и посадъчния материал.

За да бъде спазено изискването на Регламент (ЕС) 702/2014 за стимулиращ ефект на държавната помощ през 2015 г. помощта бе предоставяна само на земеделски стопани, които отговарят на посочените по-горе изисквания и доброволно участват в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал. Схемата за качество поставя по-високи изисквания за качеството на произвеждания материал в сравнение с изискванията за качество в директивите на ЕС за сертификация на съответния материал.

Помощта бе предоставена по Договор № 22231001 от 27.04.2015 г. между ДФ „Земеделие” и Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). ДФ „Земеделие” предоставя парични средства на ИАСАС, за заплащане на извършваните от нея услуги на земеделски стопани по проверка спазване на изискванията на Схемата за качество.

В съответствие с изискванията на чл.20, точка1, буква „б“ на Регламент (ЕС) 702/2014 и промяна на указанията за прилагане на схемата за държавната помощ, утвърдени от министъра на земеделието и храните Десислава Танева в качеството й на председател на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ бе дадена възможност субсидирани услуги по схемата за качество да се предоставят и от лицата по чл.6 и чл. 7 от Закона за посевния и посадъчен материал, които действат от името и под контрола на ИАСАС.

Държавната помощ бе предоставяна за услуги на земеделските производители свързани с:

- Полска инспекция на семепроизводни посеви и маточни насаждания;

- Издаване на етикети;

- Вземане на проби от партиди семена, предназначени за сертифициране;

- Лабораторен анализ на проби семена по групи култури;

- Извършване на последващ контрол на партиди семена;

- Окачествяване на сертифициран и САС овощен и сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал.

За 2015 г. бе предвиден бюджет на помощта в размер на 1 500 000 лв., като реалното изпълнение бе за 1 257 369 лв. Неизпълнението на бюджета се дължи на факта, че стартът на помощта бе през месец май и услугите за първите пет месеца не можеха да бъдат обект на помощта, тъй като Регламент (ЕС) 702/2014 предвижда да не се предоставя помощ с обратно действие за дейности или проекти.

Интензитетът на плащанията по предоставените услуги по схемата за качество бе 100%.

През 2015 година 504 земеделски производители бяха подали заявления за държавна помощ. Ефективно, помощта е използвана от 488 стопани, което представлява почти 97% от общия брой подали заявления и около 92% от общия брой на клиенти на ИАСАС

Ефекти от държавната помощ:

Помощта се предоставя на малки и средни предприятия по регламент, но голяма част от участниците в схемата за качество в България са микро предприятия, които се конкурират на един общ пазар с големи европейски фирми и мултинационални компании. Тази помощ, макар и относително малка по отношение на себестойността на продукцията, е от съществено значение за оцеляването на тези бизнеси.

Помощта позволява на българските фирми производители да предлагат произведения материал при запазена или намалена цена и с по-високо качество, което е предпоставка за добра пазарна реализация, както на пазара на ЕС, така и извън него.

Участниците в схемата за качество, в голямата си част, произвеждат посевен и посадъчен материал от български сортове, като се запазва биоразнообразието и на пазара се предлагат сортове, които са наистина подходящи за агроклиматичните условия на РБългария.

Възможността за поддържане и намаляване на цените на посевния и посадъчен материал предполага, че повече земеделски стопани ще използват качествени семена в началния етап на стоковото производство, което води до по-добра рентабилност на продукцията и по-екологично производство. В схемата за качество болестите, пренасяни със семената и възможните вредители са на най-ниско възможно ниво и впоследствие се налагат по-малко третирания с препарати отколкото, ако се използват фермерски семена.

По-доброто качество на стоковата продукция, най-вече при пшеницата, която е основна култура по схемата, има индиректен положителен ефект за човешкото здраве поради по-ниското съдържание на токсини и алергени.

Не на последно място помощта има и социалноикономически ефект, защото в производството заготовката и съхранението на семена и посадъчен материал се ангажират повече хора отколкото в конвенционалното производство и поради изискванията за пространствена изолация много посеви са в землищата на малки села или отдалечени от центъра райони.

Положителните фекти от помощта гарантират устойчиво развитие на сектор „Семена и посадъчен материал“ в условия на сериозна конкуренция, излизат от обхвата на конкретната икономическа дейност – растениевъдство и са предпоставка за положителни косвени ефекти за цялото общество, което отговаря на целите на Програмата на правителството.

През 2015 г. са инспектирани 435 364 дка. семепроизводствени посеви от инспектори на ИАСАС и 5 191 дка от инспектори по чл.6 от ЗППМ. От инспектираните общо 440 555 дка семепроизводствени посеви от полски култури, най-голям дял заема групата на зърнените култури – 388 601 дка. (88,2%), фуражни – 23 044 дка (5,2%), маслодайни и влакнодайни – 25 616 дка (5,8%). Инспектирани са и семепроизводствени посеви от картофи – 2 539 дка (0,6%), тютюн - 27 дка и цвекло 29 дка. От видовете зеленчукови култури са инспектирани 699 дка (0,2%), .

Инспектирани са общо лозови маточни насаждения 1 010 дка, от които 371 дка лозови маточници, 442 дка маточни лозя и 197 дка лозово вкоренилище, като са издадени 737 акта за полска инспекция. Окачествени са 4 185 024 броя лозов посадъчен материал – 1 275 283 броя облагородени лози, 2 551 050 броя резници за подложки и 358 691 броя резници за калеми. Издадени са 500 броя документа за качество и 500 броя документи за одобрение на стандартен лозов посадъчен материал и сертификати.

През 2015 г. Агенцията осъществи контрол при заготовката и търговията със семена и посадъчен материал. Извършени са 1 000 броя проверки.

През 2015 г. агенцията извършваше контрол при заготовката и търговията със семена и посадъчен материал. При извършените проверки инспекторите взеха 648 броя проби за контролен анализ за кълняемост. Неотговарящите на минималните изисквания за кълняемост семена бяха спирани от търговия. За резултатите от проверките са издадени контролни листове и констативни протоколи.

Предвид големия обем на извършените дейности през отчетния период, част от резултатите обобщено могат да се представят, както следва:

Издадените лицензии на вносители на семена от коноп, непредназначени за посев се вписват в регистър.

Заинтересованите лица подават в Министерството на земеделието и храните заявление, придружено с изискуемите документи, съгласно чл. 3 от Наредба № 12 от 24 април 2001 г. за условията и реда за семепроизводство, отглеждане, внос и износ на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол и за внос и износ на семена от опиев мак.

Назначена комисия разглежда документите и прави предложение за одобряване или отказ до министъра на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните издава разрешително /заповед/ за семепроизводство, отглеждане, внос и износ на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол и за внос и износ на семена от опиев мак или прави мотивиран отказ.

Комисията води регистър на издадените разрешителни /заповеди/, на количествата засети семена, размера на засетите площи и добитата крайна продукция.

За отчетния период са издадени 13 броя разрешения за отглеждане на коноп, направени са и четири броя откази.

Издаване и отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, промишлена обработка на тютюн могат да извършват лица, получили разрешение от Министерския съвет. На основание чл. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, лицата желаещи да извършват промишлена обработка на тютюн, подават заявления до Министерския съвет чрез министъра на земеделието и храните, придружени със съответните документи. Заявленията и документите се разглеждат на заседания на Експертния съвет за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка, който прави предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение за промишлена обработка до министъра на земеделието и храните. Издадените или отнети за определен период разрешения за промишлена обработка на тютюн се вписват в регистър.

За 2015 г. са изпратени към Министерски съвет документи на един заявител за издаване на разрешение за промишлена обработка на тютюн.

Осъществяване на държавната политика свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство: