11.2. Снемане на анамнеза и консултиране на потенциални дарители (интервю):
11.2.1. набирането, консултирането и назначаването на изследвания на потенциални донори на яйцеклетки се осъществява от лекар, отговарящ на изискванията на този стандарт;
11.2.2. консултиращият лекар следва да снеме максимално подробна анамнеза, особено по отношение наличието на специфични заболявания за семейството на дарителя, прекарани от него минали заболявания и хирургични намеси, наличието на родени от донора деца и тяхното нервно-психично развитие и заболявания при тях;
11.2.3. консултиращият лекар може да се информира от личния лекар (ОПЛ) на потенциалния донор за здравословното му състояние и за всички възможни фактори, които могат да бъдат причина за отхвърляне на конкретния донор;
11.2.4. потенциалните дарители следва да бъдат надлежно информирани за всички обстоятелства и факти, както и за възможните рискове и последствия, свързани с прилагането на контролирана овариална хиперстимулация и получаването на яйцеклетки чрез фоликулна пункция под ехографски или лапароскопски контрол, след което да се вземе тяхното информирано съгласие; задължително е при вземане на информираното съгласие да бъдат удостоверени с абсолютна сигурност данните за дарителя, които да позволят неговата еднозначна идентификация от компетентните лица и органи по съответен ред;
11.2.5. в случаите, когато получените от донор яйцеклетки ще се ползват за асистирана репродукция при анонимен реципиент, следва да се осигури анонимност и на дарителя и той да бъде уверен, че тази анонимност ще бъде запазена;
11.2.6. потенциалните анонимни дарители следва да бъдат уведомени, че им е забранено да правят каквито и да било постъпки за установяване самоличността на анонимния реципиент (реципиенти) на техните овоцити;
11.2.7. точки 11.2.5 и 11.2.6 не се отнасят до дарителите на овоцити за техни близки или роднини от женски пол по права линия.
11.3. Критерии за одобряване на дарители на овоцити:
11.3.1. възраст: съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от наредбата;
11.3.2. да не са поставени под запрещение;
11.3.3. поне еднократно реализирана репродуктивна функция (поне едно живо дете);
11.3.4. липса на лична или семейна история за наследствени заболявания;
11.3.5. липса на данни за тазововъзпалителна болест;
11.3.6. липса на лична анамнеза за трансмисивни заболявания;
11.3.7. негативни тестове (липса на инфекция) за HIV, HBV, HCV и сифилис;
11.3.8. липса на заболявания и състояния, които крият съществен риск за здравето и живота на дарителя или за увреждане на неговата бъдеща репродуктивна способност.
11.4. Необходими изследвания и прегледи:
11.4.1. за трансмисивни заболявания - серум:
11.4.1.1. Anti-HIV-1,2 или HIV Ag/Ab;
11.4.1.2. HBsAg и Anti-HBc;
11.4.1.3. Anti-HCV или Аnti-HCV Ag/Ab;
11.4.1.4. HTLV-1 при индикации;
11.4.1.5. (специфичен) за сифилис;
11.4.2. цервикална цитонамазка (PAP);
11.4.3. микробиологично изследване на влагалищен/цервикален секрет;
11.4.4. хормонални изследвания в началото на менструалния цикъл - FSH, LH и estradiol;
11.4.5. гинекологичен преглед и трансвагинална ехография на малък таз;
11.4.6. ПКК, СУЕ, биохимия и хемостаза (1 - 7 дни преди фоликулната пункция). Раздел VII
Методични указания за биологично-лабораторни методи при извършване на асистирана репродукция 1. Общи изисквания: всички биологично-лабораторни методи се извършват:
1.1 само от правоспособните лица по раздел III, т. 5 и 6;
1.3.4. изготвени съгласно приетите стандарти в ЕС и имат сертификат за това;
1.3.5. в срок на годност;
1.4. при спазване на изискванията за етикетиране на материала и осигуряване на условия за проследяемост пътя на материала, който се обработва, и консумативите, които се ползват;
1.5. в контролирани условия на околната среда (съгл. раздел VIII), когато това е необходимо и е от критично значение за качеството и безопасността на клетките;
1.6 според разписани, валидирани и одобрени СОП.
2. Експертиза на сперматозоиди за целите на асистираната репродукция:
2.1. извършва се съгласно критериите на СЗО и/или стриктните критерии на Крюгер за морфология на сперматозоидите (в случаите, когато изследваният материал е получен чрез еякулация);
2.2. се осъществява след получаване на семенна течност от мъжа - обект на изследване, чрез един от следните начини:
2.2.1. чрез мастурбация;
2.2.2. чрез електростимулация на еякулацията;
2.2.3. чрез перкутанна биопсия на епидидима (PESA);
2.2.4. чрез микрохиругична биопсия на епидидима (MESA) или тестиса (TeSE);
2.5. се осъществява посредством:
2.5.1. микроскопиране на сперматозоиди;
2.5.2. компютърно-асистиран спермален анализ (CASA);
2.6. води до генерирането на информация, която се записва в съответните регистри, върху фиш за "Резултати от спермален анализ" или в съответен раздел на ембриологичния протокол и/или компютърна база данни.
3. Обработка на семенна течност за целите на асистираната репродукция:
3.1. включва методи за изолиране на сперматозоиди и тяхната селекция чрез:
3.1.1. центрофугиране в хранителни среди и плътностни градиенти;
3.1.2. промиване в хранителни среди;
3.1.3. седиментация, ресуспендиране или изплуване (swim-up) на изолираните сперматозоиди;
3.2. води и до генерирането на информация, която се записва в съответните регистри, върху фиш за "Резултат от обработка на семенна течност" или в съответен раздел на ембриологичния протокол и/или компютърна база данни.
4. Съхранение на сперматозоиди:
4.1. за непосредствена употреба (до 24 часа) се извършва при стайна или телесна температура (в инкубатор/термостат), в хранителни среди в затворени, етикетирани контейнери (епруветки и др.);
4.2. за по-дълги периоди (като се препоръчва съхранението да не надхвърля 5 години) се осъществява чрез криоконсервация:
4.2.1. след прибавяне на подходящ криопротектор;
4.2.2. в подходящ етикетиран (кодиран) криоконтейнер (cryovial, пейета и др.);
4.2.3. след процедура на замразяване по съответен протокол със/без помощта на автоматизиран замразител;
4.2.4. и поставяне в подходящ за съхранението дюаров съд (за течен азот) или нискотемпературна хладилна камера (с гарантирана температура, по-ниска от -80 °C);
4.3. води и до генерирането на информация, която следва да се регистрира в съответните регистир, подходящ протокол и/или компютърна база данни.
5. Предоставяне на сперматозоиди в други лечебни заведения:
5.1. се извършва при една от следните възможности:
5.1.1. след обработка на сперматозоиди от мъж, на чиято жена в другото лечебно заведение ще се осъществи поставяне на сперматозоиди (инсеминация);
5.1.2. след размразяване на криоконсервирани сперматозоиди от анонимен дарител;
5.2. се извършва, като предаването и транспортирането на сперматозоидите се осъществява с транспортен лист (манифест) и придружително писмо (фиш), с атрибути съгласно този стандарт.
6. Експертиза на фоликуларни течности или овоцити:
6.1. включва дейности по:
6.1.1. експертиза на фоликуларни течности, получени от същото или друго лечебно заведение;
6.1.2. идентификация на овоцитно-кумулусни комплекси;
6.1.3. експертиза на овоцити преди оплождането им чрез класическо ин витро или интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI);
6.1.4. експертиза на овоцити за оценка на оплождането им чрез класическо ин витро оплождане или интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI);
6.1.5. експертиза на овоцити преди и след криоконсервация;
6.1.6. експертиза на фоликуларни течности и овоцити преди тяхното унищожаване;
6.2. извършва се:
6.2.1. чрез микроскопиране със стереомикроскоп, инвертен микроскоп и др.;
6.2.2. при нужда с фото- и/или видеодокументиране;
6.2.3. в контролирани условия със стремеж за минимална експозиция на факторите на външната среда;
6.3. води до генериране на информация, която следва да се записва в сътветните регистри и ембриологичен протокол и/или компютърна база данни.
7. Обработка на овоцити:
7.1. включва дейности по:
7.1.1. прехвърляне на овоцити от един контейнер (петри, епруветка) в друг;
7.1.2. промиване на овоцити с хранителни среди;
7.1.3. манипулации върху кумулусните клетки и короната (corona radiatа);
7.1.5. инсеминиране на овоцити със суспензия от обработени сперматозоиди в хранителна среда;
7.1.6. оплождане на овоцити чрез инжектиране на единични сперматозоиди (ICSI);
7.2. води до генериране на информация, която следва да се записва в сътветните регистри и ембриологичен протокол и/или компютърна база данни.
8. Експертиза на предимплантационни ембриони:
8.1. включва дейности по:
8.1.1. оценка на зиготи по отношение на броя, разположението и структурата на пронуклеусите им, полярните им телца, цитозола, както и на някои други показатели;
8.1.2. оценка на делящи се предимплантационни ембриони (до компактизация) по отношение на броя, формата, разположението и структурата на бластомерите им, zona pellucida, наличието и екстензивността (в % от общия обем) на ануклеарните фрагменти, както и на някои други показатели;
8.1.3. оценка на предимплантационни ембриони - бластоцисти, по отношение на структурата и степента на развитие на бластоциста, обема и структурата на бластоцистната кухина и вътрешната клетъчна маса, броя и морфологията на трофектодермалните клетки и др. показатели;
8.1.4. селекция на предимплантационни ембриони за поставяне в маточната кухина, като се препоръчва всяко лечебно заведение да ползва стандартна скорова система за качество на ембрионите (вкл. разработена собствена или модифицирана);
8.2. извършва се:
8.2.1. чрез микроскопиране със стереомикроскоп, инвертен микроскоп и др.;
8.2.2. при нужда с фото- и/или видеодокументиране;
8.2.3. в контролирани условия със стремеж за минимална експозиция на факторите на външната среда;
8.3. води до генериране на информация, която следва да се записва в сътветните регистри и ембриологичен протокол и/или компютърна база данни.
9. Обработка на предимплантационни ембриони:
9.1. включва дейности по:
9.1.1. прехвърляне на ембриони от един контейнер (петри, епруветка) в друг;
9.1.2. промиване на ембриони с хранителни среди;
9.1.3. въздействия върху zona pellucida с цел асистиране на излюпването (assisted hatching) с помощта на физични или химични агенти;
9.1.4. култивация в хранителни среди при контролирани условия;
9.1.5. биопсия на бластомери (с помощта на микроманипулатор) за целите на предимплантационната генетична диагностика (PGD);
9.1.6. зареждане на ембриокатетри за поставяне на предимплантационни ембриони в тялото на жената (ЕТ);
9.2. извършва се в контролирани условия със стремеж за минимална експозиция на факторите на външната среда;
9.3. води до генериране на информация, която следва да се записва в сътветните регистри и ембриологичен протокол и/или компютърна база данни.
10. Съхраняване на овоцити и предимплантационни ембриони:
10.1. се осъществява чрез криоконсервация, като се препоръчва престоят в криобанката да не надвишава 5 години:
10.1.1. след прибавяне на подходящ криопротектор;
10.1.2. в подходящ етикетиран (кодиран) криоконтейнер (cryovial; пейета и др.);
10.1.3. след процедура на замразяване по съответен протокол с помощта на автоматизиран замразител; може и без такъв, ако се прилага методът витрификация;
10.1.4. и поставяне в подходящ за съхранението дюаров съд (за течен азот) или нискотемпературна хладилна камера (с гарантирана температура, по-ниска от -120 °C);
10.2. води до генериране на информация, която следва да се записва в съответните регистри и ембриологичен протокол и/или компютърна база данни.
11. Предоставяне на овоцити или предимплантационни ембриони в други лечебни заведения:
11.1. се извършва при една от следните възможности:
11.1.1. овоцити, получени в определено лечебно заведение с цел осъществяване на "ин витро" фертилизация или съхранение в друго лечебно заведение;
11.1.2. ембриони, получени в дадено лечебно заведение с цел поставянето им (ембриотрансфер) или съхранението им в друго лечебно заведение;
11.2. осъществява се:
11.2.1. в транспортни инкубатори, в хранителни среди, при контролирани условия;
11.2.2. в криоконсервирано състояние в транспортни термоси в течен азот;
11.3. извършва се, като предаването и транспортирането на овоцитите или ембрионите се осъществява с транспортен лист (манифест) и придружително писмо (фиш) с атрибути съгласно този стандарт.
12. Етикетиране на сперматозоиди, овоцити и предимплантационни ембриони се извършва от компетентните лица съобразно изискванията на чл. 32 - 33.
13. Изтегляне и унищожаване на съхранени сперматозоиди, яйцеклетки и предимплантационни ембриони:
13.1. се извършва съгласно вътрешни за лечебното заведение правила за тази дейност, разписани в СОП, когато се отнася до следните случаи:
13.1.1. желание на пациентите, удостоверено с писмено информирано съгласие;
13.1.2. овоцити и ембриони, неизползвани за асистирана репродукция при липса на желание от страна на пациентите за тяхната криоконсервация или унищожаване, когато са изминали повече от 7 денонощия от момента на оплождане на овоцитите;
13.1.3. овоцити и ембриони, когато е налице микробно замърсяване и растеж в хранителната среда (инфекция), криещи риск за кръстосана контаминация или за здравето на жената, на която следва да бъдат поставени; в тези случаи следва да бъде извършено и микробиологично изследване на културелната среда за установяване на причинителя;
13.1.4. изтичане на максималния срок за съхранение, който е заявен от пациентите при подписването на информирано съгласие за криоконсервация; препоръчва се максималният срок за съхранение да не надвишава 5 години;
13.1.5. изтичане на повече от 6 месеца след заявения срок за съхранение при непотърсени сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони;
13.2. се извършва съгласно отделен СОП, когато се отнася до блокиране, изтегляне или унищожаване на всички яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, които могат да доведат до сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент;
13.3. извършва се, като цялата информация по процедурата следва да се запише в съответните регистри, подходящ протокол и/или компютърна база данни. Раздел VIII
Минимални изисквания към лечебните заведения, осъществяващи дейност по асистирана репродукция 1. Общи изисквания:
1.1. Лечебните зеведения имат подходяща структура, помещения и съоръжения за безопасно и качествено извършване на асистирана репродукция.
1.2. Когато репродуктивни клетки или зиготи се излагат на факторите на околната среда, винаги когато е приложимо, следва това да се извършва в контролирани условия по отношение на влажност, температурен режим, газов състав и определена степен на чистота на въздуха.
1.3. Параметрите от критично значение (напр. температура, влажност, качество на въздуха) подлежат на строг контрол, мониторинг и вписване в регистрите с цел доказване на съответствие и изпълнение на определените условия за съхранение.
1.4. Налице са мерки за снижаване на риска от микробно замърсяване и кръстосана контаминация на обработваните репродуктивни клетки и зиготи.
1.5. Чистота на въздуха най-малко от категория D (Grade D), съгласно определените параметри във валидния към момента Европейски кодекс на добрата производствена практика (ДПР) и Директива 2003/94/ЕО, се изисква в следните помещения:
1.5.1. в боксовете за експертиза, етикетиране, обработка и предоставяне на сперматозоиди;
1.5.2. в пространствено обособена структура по асистирана репродукция.
1.6. Чистота на въздуха от категория А (Grade A), съгласно определените параметри във валидния към момента Европейски кодекс на добрата производствена практика (ДПР) и Директива 2003/94/ЕО, се изисква в чисти боксове (ламинарни боксове) или части от помещения, където се обработват репродуктивни клетки и зиготи за асистирана репродукция.
1.7. По-ниско ниво на чистота на въздуха се разрешава в случаите, когато:
1.7.1. e приложена утвърдена система за микробна и вирусна инактивация или утвърден процес на пълно стерилизиране;
1.7.2. технически е невъзможно да се извърши необходимият процес в условията на среда от категория А (например поради изискване за специфично оборудване на мястото на обработка, което не е напълно съвместимо със среда от категория А - инкубатори, микроманипулатори, центрофуги и др.);
1.7.3. методът на приложение на дадените клетки или зиготи, обработвани в тази среда, не носи повишен риск за пациентите, на които се прилага (напр. при партньорски инсеминации и ембриотрансфер).
1.8. В случаите на т. 1.7 от този раздел се извършва точно описание на необходимата среда, като лечебното заведение трябва да разполага с доказателства и документи (например от периодичен контрол), че избраната среда е подходяща за постигане на изискванията за качество и безопасност, предвид планираното предназначение и начин на поставяне на репродуктивните клетки или зиготи.
1.9. За всеки сектор на лечебното заведение за работа с репродуктивни клетки и зиготи се осигуряват подходящи облекла и оборудване с цел лична безопасност и хигиена заедно с писмени правила за хигиена и носене на облеклото.
1.10. Когато дейностите в лечебното заведение са свързани със съхранение на тъкани и клетки, е необходимо точно определяне на условия за съхранение, посредством които да се поддържа състоянието на тъканите и клетките (например температура, влажност или качество на въздуха).
1.11. Съхранението на репродуктивни клетки и зиготи се организира така, че да се гарантира предотвратяване на подмяна (mix-up) или пренасяне на зарази между тях (cross-contamination), като за целта се създава система за разделно съхранение най-малко на следните групи материали:
1.11.1. гамети и зиготи на "наематели", които са тестирани според изискванията на този стандарт и се съхраняват в херметически изолирани контейнери (напр. пейети);
1.11.2. гамети и зиготи от дарители, които са в период на карантина;
1.11.3. гамети и зиготи от дарители, които са след карантина и са верифицирани за разпространение и употреба;
1.11.4. потенциално опасни материали в контейнери с висока сигурност.
2. Бокс за експертиза, етикетиране, обработка и предоставяне на сперматозоиди:
2.1. е помещение с контрол и ограничение на достъпа;
2.2. оборудвано със:
2.2.1. лабораторни шкафове и плотове, позволяващи мокро почистване и дезинфекция;
2.2.2. вградена в плот лабораторна мивка (алпака);
2.2.3. лабораторна центрофуга с подходящи параметри;
2.2.4. стандартен светлинен микроскоп или инвертен микроскоп;