ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

През месец април 2014 г. беше обявена конкурсна сесия по програма „Помощ за книгата”, постъпили са и са обработени 131 проекта в различни направления българска и преводна художествена литература; българска и преводна хуманитаристика; литература за деца и юноши; културно-историческо наследство и съвременна култура. Сумата която предстои да бъде разпределена съгласно решението на комисията по оценка на проектите е в размер на 100 000 лв.

Във връзка с годишнини и чествания на видни български автори МК подпомогна издателство „Захари Стоянов” в издаването на избрани стихове и фрагменти на Атанас Далчев, библиофилско издание на „Сказание за времето на Самуила” на Антон Дончев и изследването на акад. Георги Марков „Другата история на най-голямата война”.

Беше подкрепено и издаването на списание „Съвременник”.

- Програма за подкрепа на проекти и инициативи, включени в националния културен календар и такива, които изискват мобилност и рефлективност.

Въпреки ограниченото финансиране са подкрепени по-големи инициативи, свързани с юбилейни годишнини и традиционни прояви за представяне на българската книжовна култура и библиотечно дело като:

Подпомагане провеждането на ХVІ-то издание на Националния фестивал на детската книга,който се проведе от 7 - 9 май 2014 г. в гр. Сливен.

Честване на 125 годишнина на РБ „Л. Каравелов” – Русе, с отпуснатата сума са закупени книги за участници в различни инициативи, посветени на годишнината на библиотеката.

Подкрепена е изложбата "Майските православни празници в българския календар", организирана от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” .

От фондация "Христо Ботйов" бяха закупени книги за попълване на библиотечните фондове на библиотеките към училищата по изкуствата, българските културни институти в чужбина, регионалните и читалищни библиотеки в страната и протоколни нужди на Министерството на културата.

Подкрепени са инициативите на Община Шумен, за провеждане на Дни на унгарската поезия и на Община Бургас за Литературна награда „Хр. Фотев”.
- Национална награда „Хр. Г. Данов”. Най-значимата държавна награда в областта на книгоиздаването, която включва награди в 9 категории и награда за цялостен принос. Церемонията по награждаването се проведе на 20 юни 2014 г. в гр. Пловдив, като е предхождана от обявяване на конкурса, събиране на предложенията, работа на комисията за обявяване на номинациите и наградените. За организацията и провеждането на тази инициатива са осигурени 23 222 лв.
- Програма за подкрепа на проекти и дейности за представяне на българската книга и литература в чужбина.

Съвместно с Асоциация „Българска книга” е организирано представянето на България на международните панаири на книгата в Лайпциг през м. февруари 2014 г., като беше осигурено съфинансиране от страна на Министерството на културата на стойност 11 154 лв.

През 2012 г. в Москва се подписа споразумение между Министерството на културата на Република България и ГБИЛ „М. И. Рудомино” за реализирането на проекта „Нов български роман”. Документът предвижда през периода 2012 – 2014 г. с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България да бъдат преведени на руски език и издадени 14 български романа на водещи съвременни наши автори. През първата половина на 2014 г. от руската страна беше издадена трилогията на Анжел Вагенщайн „Двадесети век. Изгнаници”.
Програми в областта на библиотечното дело
Програми в областта на библиотечното дело

В изпълнение на чл. 4, ал. 2 на ПМС № 153 от 28 юли 2000 г. за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки и музеи и съгласно чл. 1, ал. 4 на всички регионални библиотеки бяха отпуснати допълнителни средства за изпълнение на отговорности свързани с координиране дейността на библиотечните ресурси, внедряване на съвременните технологии и координирано изграждане на регионалните библиотечни мрежи, оказване съдействие на Министерството на културата при осъществяване на държавната политика в областта на библиотечно-информационното обслужване.

Продължава дейността по съвместната програма на Министерството на културата и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, чиято стратегическа цел е предоставянето на лесен и равноправен достъп до информация, знание, комуникация и електронни услуги чрез безплатно ползване на интернет в обществените библиотеки.

Учредена е фондация „Глобални библиотеки – България”, координират се действията свързани с устойчивостта на проекта.
ІІ. Читалища

1. 
   Описание на степента на изпълнение на заложените в програмата цели
   

Продължава подкрепата на читалищната дейност, с оглед на това, че читалищата са естествена среда за съхраняване на традиции и за утвърждаване на националната идентичност, в защита на културното многообразие и многообразието от форми на културно изразяване. Институционална подкрепа са получили 60 читалища, които са отличени с грамота или плакет на Министерството на културата за принос в развитието на читалищното дело и националната култура, в т. ч. и читалищни дейци, получили грамоти за творчески постижения.

Към министъра на културата се поддържа публичният регистър на народните читалища и до м. юни са издадени 648 удостоверения за регистрация и пререгистрация, което дава възможност на читалищата да кандидатстват по редица национални и международни програми за финансиране на творчески проекти и създаване на партньорства с други организации.

В съответствие с чл. 42, ал.2 от Закона за културното наследство, е издадена Наредба №1 за реда на водене на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България, в сила от 18.05.2013 г., обн. в ДВ, бр. 45, от 18.05.2013 г. С наредбата се дава право на читалищата и музеите да правят предложения за вписване на нови елементи на нематериалното наследство, важни за съответните общности. Тази регистрация осигурява участието им в попълването на националната система „Живи човешки съкровища – България”.

Във връзка с развитието на Националната система „Живи човешки съкровища – България” и 10-та годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство през м. юли се проведе регионална работна среща с читалищата в област Смолян.

Под същото мото премина фолклорният фестивал „Богородична стъпка” на община Стара Загора, на който за първи път, със съдействието на Министерството на културата, бяха поканени за участие „живите човешки съкровища” на България, с цел да бъде популяризирана системата от мерки за прилагане на Конвенцията.

По повод на тази годишнина Министерството на културата съдейства за провеждането на концерт на носителите на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа, който се проведе в Скопие, Република Македония. Българската държава беше представена от Бистришките баби – световен шедьовър на нематериалното културно наследство.

За утвърдените от министъра на културата национални кандидатури за вписване в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството и за Регистъра на ЮНЕСКО за добрите практики, които в най-голяма степен отговарят на целите и принципите на Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство от 2003 г. бяха изработени 6 досиета и изпратени в Централата на ЮНЕСКО. За първия списък Министерството на културата кандидатства със следните елементи: „Празникът Сурва в Пернишко”, „Чипровските килими”, „Високото пеене” от с. Сатовча и „Неделинският двуглас” от гр. Неделино. Българските предложения за втория регистър са „Народният събор за народно творчество в гр. Копривщица”, в навечерието на неговия 50-годишен юбилей и „Читалището като българска институция – практически опит в съхраняването на нематериалното културно наследство”.

В отговор на последвали указания от страна на ЮНЕСКО, във връзка с тези кандидатури, като приоритетно досие за разглеждане през 2014 г. е посочено това за чипровските килими.

Изготвен е и изпратен в секретариата на ЮНЕСКО разширен доклад на Министерството на културата по прилагането на Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство и статуса на българските елементи, вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Българската държава е сред 10-те държави представили своите отчетни доклади, в съответствие с получените указания от Секретариата на ЮНЕСКО. На своята осма сесия, проведена в Баку, Азербайджан, Междуправителственият комитет даде обща добра оценка на докладите, като се подчерта, че те са добра основа за обмяна на опит и сътрудничество между държавите в тази област. Основната част на доклада е свързана с дейността на читалищата.

Подготвени са материали на Министерството на културата за наблюдение и контрол на състоянието на елементите на нематериалното културно наследство, вписани в Националната представителна листа, с цел предприемане на мерки за тяхната защита, поддържане жизнеността на елементите и при необходимост намеса от страна на министерството за оказване на спешна помощ за тяхното съхранение.

По покана на Румъния, Министерството на културата участва, заедно с други държави от Югоизточна Европа в подготовката на мултинационална кандидатура на мартеницата, което ще бъде предложено за вписване в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Министерството на културата участва в международна работна среща, по покана на Турция, за обсъждане на възможностите за подготовката на мултинационална кандидатура на Настрадин Ходжа и традиционното разказване. Очаква се проектът да бъде продължен и ще бъде включена мрежата от читалища.

Разработена е нова матрица за обобщение на информационните карти на народните читалища за 2013 г., в които е заложен анализ на резултатите по възраст, пол и общ брой на потребителите на услуги в читалищата. На базата на това обобщение започна подготовката на сравнителен анализ за увеличението, разнообразяването и достъпността на предлаганите от читалищата услуги спрямо предходната година.

Разпределени са 150 субсидирани бройки за читалищата в страната за увеличение на субсидираната численост през 2014 г., на основата на разработени критерии и постъпили молби. Сред тях са и читалища, които поддържат елементи на нематериалното културно наследство, вписани в националната представителна листа. Целта е да се насърчат читалищата от различни региони на страната да разнообразят своята дейност в съответствие с потребностите на потребителите.

Чрез мрежата от 3574 читалища се реализират хоризонталните политики за осигуряване на по-широк достъп до култура, за участие в творчески дейности и в културния живот на населеното място на хора от всички възрасти и социални групи от населението, реализират се интеграционни процеси, създават се условия за неформално и самостоятелно учене през целия живот, за равен достъп до човешкото знание, комуникация и информираност, за насърчаване на културното многообразие, за преодоляване на дискриминацията, расизма и нетолерантността, за приемственост между поколенията. За изпълнението на тези държавни приоритети, които целят подобряване на качеството на живот на българските граждани, Министерството на културата участва в подготовката на национални стратегии, планове и програми в областта на демографската, социалната и образователна политика. Изпълняват се ангажименти по Националната стратегия за учене през целия живот, Национален план за равни възможности на хората с увреждания, Национален план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Национална стратегия и План за действие за интеграция на ромите в Република България, Национална младежка програма, Национален план за намаляване броя на децата, отпаднали от образователната система, Национален план за равни възможности на жените и мъжете и Национална стратегия и План за нейното изпълнение за демографско развитие, за преодоляване на бедността и социалното изключване, в изпълнение на Концепцията за активно стареене и Националната програма за развитие „България 2020”. По изброените документи са подготвени периодични информации за напредъка по тяхното изпълнение за 2013 г., които са част от годишните доклади на съответните министерства, МОН, МТСП, ММС, водещи институции по тях.

Като член на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет, Министерството на културата участва в прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. През 2013 г. се състоя визита на европейски и световни структури по правата на човека и в частност за опазване културата и езиците на малцинствата. В резултат на проведената среща се очаква оценъчен доклад за България за състоянието на интеграцията на малцинствата и мерките, предприети за борба с дискриминацията, расизма, ксенофобията и нетолерантността.

Чрез читалищната мрежа в страната през 2013 г. беше отбелязана Европейската година на гражданите.

За изпълнение на програмата в Министерството на културата са разработени Правила за целева подкрепа на творчески проекти в областта на любителското изкуство, по които се разглеждат постъпили предложения за финансова помощ от читалища, други неправителствени организации и общини. Подкрепя се организирането на фестивали, събори, прегледи, чествания конкурси и др. форми за развитие на творческия потенциал, за изява на таланти, за популяризиране на постиженията, за съхраняване на традиционната култура, за обмяна на опит. През 2013 г. са подкрепени 18 проекта, сключени са договори със съответните организатори, които са се отчели в Министерството на културата в определените срокове.

• 
  Кратко описание на показателите за изпълнение –
  

• 
  Източници на информацията за данните по показателите за изпълнение;
  

Данните за изпълнението на т.1. са резултати от селектирани и предложени от дирекцията становища за подкрепа на творчески проекти на НПО, читалища и общини, които са получили целева подкрепа за осъществяване на политиката на МК в областта на нематериалното културно наследство и любителското изкуство.

4. 
   Описание на факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заявените целеви стойности;
   

Програмата за развитие на читалищата се финансира почти изцяло от централния бюджет, чрез общинските бюджети и от собствени средства на общините. През 2013 г. Министерството на културата не е получило потвърждение от Министерството на финансите за наличието и размера на финансови средства за допълнителна субсидия за народните читалища в изпълнение на чл. 67 от ПМС № 1/2013 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2013 г. Това обстоятелство намали значително възможностите за изпълнението на политиките на Министерството на културата спрямо народните читалища.

4. 
   Отговорност за изпълнението на програмата в частта за читалищата –дирекция „Нематериално културно наследство”.
   

В частта за литературното наследство – дирекция „Културно наследство”, в частта за читалищата – дирекция „Културна политика”, отдел „Регионални дейности”, Директорът на Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и ресорните заместник-министри.