• Надежден отбранителен военен потенциал
« Участие в отбранителни съюзи и системи за колективна сигурност и др.
Несъмнено е голямото значение и на състоянието на общата система на международните отношения, равнището на всеобщата сигурност, но тази стабилност е само едно от многото благоприятни външни условия. В последна сметка онова, което се включва в палитрата на националните средства, разглеждано в съвокупност, очертава национален по-
192 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
тенциал за успешно противопоставяне на всяка външна заплаха за националните интереси. Този национален потенциал се разглежда често като „сила" в широкия смисъл на този термин.
Едва ли може да се очаква някога тези национални средства да загубят значението си. Но традиционното, утвърденото, класическото мислене в областта на сигурността лесно тръгва по линията да им отдава категорично предпочитание. Особено, когато те са достатъчно надеждни. Тогава решенията, свързани с обезпечаването на националната сигурност започват есе повече да се търсят по линията на развитие на собствената сила, в надеждността на съюзниците или в относителната слабост на евентуалните противници. Независимо от това, дали субектът осъзнава това или не, широко се отваря пътят към конфронтационно мислене, към разделението на „свои" и на „чужди". Обезпечаването на сигурността започва да се рисува в рамките на една или друга силова система. В представите за сигурността солидно място заема образът на врага Започва да се затъмнява, да се подтиска или да се разкъсва представата за общото, за зависимостите между националната и общата международна сигурност. Собствената сигурност престава да се мисли по друг начин, освен като несигурност за някои други. Кръгът на възможните начини и средства за укрепване на националната сигурност се свива под натиска на егоистично национално виждане, включвайки почти само онези начини и средства, които са разположени в рамките на националния външнополитически курс. без достатъчно ясно да се съзнава, че това вече само по себе намалява възможностите да се постигне желаната цел.
За големите и силни държави подобно разбиране означава външнополитически курс, насочен да не допусне никаква форма на доминиране на която и да е друга сила, укрепване на собственото, преди всичко военно превъзходство, разделяне и противопоставяне на евентуалните противници и т.н. За малките и средните държави често означава да се жертва собствената самостоятелност поради обвързване с различни групировки, търсене на силни покровители и гаранти и т.н.
Съвсем друга е палитрата на средствата и начините -^^обезпечаване на всеобщата, интернационалната международна сигурност. Поначало те се търсят не на национално, а на международно равнище:
• Съгласуване на интересите чрез равноправни преговори
• Разумни и взаимноизгодни компромиси
7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 193
• Развитие на сътрудничество
• Отказване от употреба на сила при международни спорове
• Създаване ъамеждународни механизми против нарушаване принципите и нормите на международното право и справедливостта
• Изграждане на системи за колективна сигурност и отбранителни съюзи
• Регулиране и намаляване на въоръженията,^язо/>йжаеш/е и т.н.
В каквато и форма да се прояви конфронтацията винаги подкопава общата сигурност. За постигането на такава сигурност националните усилия не са достатъчни. Нужни са съгласувани усилия на всички участници в международното общуване. За разлика от националната сигурност, за която при определени условия централно място все пак могат да заемат националните отбранителни военни потенциали, всеобшата международна сигурност изисква преди всичко определено състояние на цялата система на международни отношения.
Историческият опит на световните отношения показва, че насилственото ощастлиаяване на страни и народи не е възможно. Надеждността на основаващата се на силата сигурност никога не може да бъде по-голяма от надеждността на самата сила.
Това съвсем не означава, че общата сигурност изисква напълно да се отхвърли в международното общуване значението на силата като средство за постигане на сигурност и гаранция на сигурността. Силата може да играе и наистина играе определена роля, но тя винаги трябва да остава подчинена на международното право и международния ред. Може да бъде средство на общността против нарушителите и агресорите. Така е решен този проблем и в устава на Организацията на обединените напий.
По същия начин следва да се преценяват и нуждите да се поддържат национални сили и средства, с цел да се защитава сигурността на всяка отделна страна в случай, че все пак възникне външна опасност. Колкото и голяма да е способността на международната общност да пресече актове на агресивно посегателство върху справедливи национални интереси на всеки свой член, колкото надеждни и ефективни да са средствата, с които тя разполага, не отпада необходимостта от националните средства и усилия за обезпечаване на сигурността, в това число и като се поддържат съответни въоръжени сили. Трите равнища на сигурност-
194 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
та, обшото и националното, индивидуалното и колективното при поддържането и зашитата на сигурността в никакъв случай не се изключват взаимно. Те не са алтернативни. Нещо повече, действието им изисква те да се съчетават. Не е възможно да се постигне надеждна сигурност, като се разчита само на защита от международната общност, както и защитата със собствени средства не би била достатъчно надеждна, без подкрепата на общността. Основанията са няколко:
• Националните сили за защита на националната сигурност на всяка страна винаги остават потребни за своевременна отбранителна реакция, докато се задействат механизмите на съюзите и международната общност
• Запазването на възможността да се защити собствената сигурност с национални средства представлява една от възможните гаранции в случай, че системите за колективна 'защита се окажат недостатъчно ефективни u.'iu не се задействат
• Поддържането на достатъчни национални сили за обезпечаване на външна сигурност винаги е потребно, за да може в необходимите срокове^а се окаже практическа подкрепа на обши международни действия в случай па нужда
• Най-после, и в случай че бъдат предприети колективни мерки против нарушителя, националните действия винаги остават необходим интегрален елемент от тези мерки.
Обаче националните сили и средства трябва да имат отбранителен характер на тяхната организация, състав, въоръжения, стратегия и доктрина. Нужно е поддържането им да не превишава потребностите на разумната достатъчност, а изпълнението на първите две от горните условия да се осъществява в обстановка на откритост и прозрачност, позволяващи взаимен контрол, за да не се подкопава доверието и за да се изключат опасни изненади.
Нарушаването на естествената, нормалната връзка между всеобщата, интернационалната сигурност и националната външна сигурност е възможно не само в направление към преувеличаване значението на национална ia сигурност и противопоставянето й на общата сшурност. Възможен е и обратният вариант - да се преувеличат значението и възможностите на общата сигурност за сметка на възможностите и средствата на
отделните страни. И в този случай се крият опасни последствия. В това убеждава опитът на страните, участвали в оглавяваната от Съветския съюз система през годините на студената война. В името на социалистическия интернационализъм и в името на общата сигурност на социалистическите завоевания биваха измествани на заден план специфични национални интереси на отделните страни. В редица случаи от тях биваха изисквани жертви на техни национални интереси в името на пролетарската солидарност. В светлината на станали известни документи може да се съди, че практически съдържанието на онова, което е било представяно като общ интерес, често не е било друго, освен интересът на най-големия и силен партнвор. Неправилното съчетаване на общото и частичното, на националното и международното в практиката на СССР и неговите съюзници е откривало простор за неравноправие, хегемонизъм и намеса във вътрешни работи на отделните страни. В името на социалистическия интернационализъм и на общата сигурност е извършено въвеждането на въоръжени сили на СССР и други съюзни държави в Унгария и Чехословакия през 3956 и 1968 г. В името на световната революция и единството на световния революционен процес биваха сключвани съюзи с редица страни, режимите в които на практика представляваха диктатури от военен тип. Свързването с авантюристичната им политика въвличаше Съветския съюз и съюзените с него държави в регионални конфликти, които поставяха в опасност не само националната им сигурност, но и физическото им съществуване. Оказването на материална помощ на нсжизнеспособни. тоталитарни и бюрократични режими подриваше икономиката на тези страни и снижаваше жизненото равнище на тяхното население.
Обективната и реалистична преценка позволява да се види, че от неблагоприятните явления никак не бяха пощадени и страните „отвъд желязната завеса". В името на атлантическата солидарност и на сигурността на атлантическата общност намираха, макар и не толкова многобройни и силно проявени, а и смекчавани от исторически утвърдени демократични традиции в западния свят, прояви на хегемонизъм. които неведнъж предизвикваха протести и съпротива от засегнатите западни страни. И в този случай практиката показа случаи на политическа, икономическа и военна подкрепа на тоталитарни, недемократични и диктаторс-и Режими, в името на борбата против световния комунизъм.
Търсенето само на парциална сигурност, на сигурност изгражда-а с&мо на национално или ограничено групово равнище, като се пре-
196 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
небрегва или още повече - като се уврежда всеобщата международна сигурност, и на практика, и на теория не води към търсените положителни резултати. В това отношение периодът на студената война нанесе тежки щети на международната общност. В историята споменът за него вероятно ше остане като спомен за време на пропуснати възможности, за тревоги, напрежение и смъртни опасности за човечеството. Разделението и противопоставянето нанесе тежки поражения във всички области - международна търговия, индустриално развитие, наука, техника, образование и т.н. Колосални средства, които можеха да се употребят градивно бяха непроизводително пропилени за въоръжения и военни акции при свят, в който мизерията и невежеството продължават да господстват в обширни райони. Изтрезнели от догматизма и илюзиите, бъдещите поколения вероятно по-добре ще разберат, че търсенето на парциалната сигурност не само не беше достатъчно успешно и надеждно, но нанесе много тежки вреди и на Запада, и на Изтока. Усилията и надеждите бяха разделни, но последствията бяха общи.
Студената война показа убедителен пример за това, че търсенето на парциални силови решения на проблемите на международната сигурност всъщност често прилича на преливане на течности в затворена съдова система, преливане на течности в скачени съдове. Осъществява се „преливане" на сигурност в единия за сметка на другия.Растящата, базираща се па силата сигурност на едната страна в равна степен предизвиква несигурност у другата страна. Пълната, надеждната,абсолютната сигурност на едната от страните в същото време и в равна степен означава пълна, абсолютна несигурност за другата страна. Така при конфронтацията едностранната сигурност поражда винаги своя огледален образ - несигурността и поради това става невъзможно изключването на несигурността, която взаимозависимостта бързо превръща във всеобща несигурност. В условия на растящо неравенство спада равнището на стабилността в общата система на международните отношения, тъй като възникват области на напрежение и конфликти. Активността на по-силната страна може още повече да изостря кризата. Намиращата се в условия на растяща несигурност страна започва да търси още по-интензивно начини да промени положението си.
В общи линии възможните варианти на изходи от подобна ситуация не са много:
7. Състояния па системата: сигурност и несигурност 197
• По-силната страна да използва превъзходството си, за да реши е своя полза предизвикалия конфронтацията и несигурността проблем. Така постигнато обаче решаването не може да бъде трайно. Създава тлеещо конфронтационно огнище в отношенията, което е пълно с неизвестност в бъдещето.
• По-слабата страна да се опита чрез промяна на съотношението на силите да създаде нови условия за решаване на въпросите. И този вариант е пълен с опасности и за двете страни, тъй като ги въвлича в опасна надпревара с неясен край.
• Да се потърси политическо решение чрез преговори и разумен
взаимноприемлив компромис. Но това невинаги е възможно при така възникналата ситуация. Трудно е за притежаващата силов превес страна да прояви толкова здрав разум, че да се откаже да реализира превъзходството си.
Основните, класическите средства да се търси сигурност чрез бърза промяна в съотношението на силите обикновено се търсят в две направления:
• Във вътрешен план - да се увеличат националните отбранителни възможности
• В международен план -до се намерят съюзници Увеличаването на националните отбранителни ресурси изисква постоянни и големи усилия, изразходване на значителни материални ресурси и не може да стане бързо. Намирането на съюзници при стеснени обстоятелства много често изисква да се заплати висока цена, при което може да пострада сигурността на-други интереси на принудената да действа по този начин страна.
Ако бъде избран вариантът да се търси сигурност чрез промяна на съотношението на силите и ако той бъде успешен, възможните направления за развитието на ситуацията също са две:
• Да се постигне обратно съотношение на силитеЛова обаче означава да се възпроизведе предишната ситуация, само че с обратен знак. Несигурността отново се възражда. Разменени се оказват само страните.
198 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
• Да се установи равенство на силите. Но както разгледахме това по друг повод, този вариант също не е много надежден. Силовото равновесие създава обстановка с неясен изход, трудна за анализ и с повишена степен на риск за всички участници. Неяснотата на анализите, несигурността на преценките за съществуването на равновесието повишават значението на субективния фактор. Отварят се възможности за вземане на необосновани, неразумни, волунтаристични решения, а те в никакъв случай не могат да са полезни за постигане на надеждна сигурност. И тъй като това представлява елемент от общото състояние на системата, не може да не пострада и нейната стабилност, уврежда се и общата сигурност.
Господствало в продължение на столетия, класическото виждане на проблемите за сигурността не само е довеждало до нарушаване на връзката между трите равнища на сигурността, но често е предизвиквало деформиране и на самата представа за онова, което представлява общата сигурност. При такава деформация общата сигурност започва да се разглежда като механичен сбор, като проста съвокупност от сигурността на всички участващи в международното общуване страни. Погрешността на този подход се състои в това, че той води към изтриване на представите за системните характеристики на сигурността. Съществуват системни връзки както между сигурността на отделните участници, така и между сигурността на всеки от тях с общата за всички сигурност. А вече не веднъж стана дума за това, че всяка системност предполага особена динамика, специфични форми на движение и закономерности. Предполага относителна самостоятелност на нейните процеси.
Системната цялостност на сигурността в новите условия е една от проявите на неделимостта и взаимозависимостта на съвременния свят. Така както взаимозависимостта не само не противоречи на разнообразието на света, така и цеяостността на всеобщата сигурност не противоречи, а предполага различието на интересите. Увеличаването на взаимната зависимост повишава значението на всеобщата сигурност и заедно с това открива нови възможности тя да бъде постигана.
Увеличаването па взаимозависимостта може да достигне степен на развитие, когато никоя страна да не може да решава повече въпросите на своята сигурност сама, независимо от другите, извън рамките на всеобщата сигурност. Много са съображенията, които карат
7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 199
да се мисли, че към края на XX век тази степен вече се достига. Термо-ядреният конфликт, даже и да бъде ограничен по отношение на участниците, вече би имал катастрофални последици за цели континенти, а може би за живота на планетата. Дори сравнително ограничени конфликти без употреба на ядрено, химическо или бактериологическо оръжие могат извънредно тежко да увреждат екологическата, икономическата и социалната сигурност и политическите интереси на страни, намиращи се далече от огнището на конфликта и нямаши никакво пряко участие и дори отношение към него. Неутралитетът, както и изобщо избягването да се участва в отношения, които могат да поставят в опасност сигурността на отделната нация започват да губят предишното си значение.
С една дума, все по-ясно се очертава коренното изменение в обстановката в разглежданата материя. Очертава се възникването на проста, но имаща изключително голямо значение нова закономерност : сигурността все повече става единна и неделима в същата степен, в която става единен и неделим съвременният свят. Това коренно променя съотношенията между равнищата на сигурността в световната система, тъй като означава, че сигурността не може да се разкъсва на части, да се постига на национално равнище за едни, но за сметка на други. Не може да се постига само на национално равнище, без да бъде надеждно утвърждавана и на равнище на всеобщността. Сигурността може да бъде равна за всички или просто да я няма за всички. Така истинската алтернатива става не за кого по-голяма или за кого по-малка да е сигурността, а далия има или я няма еднакво за всички. Развитието върви към равенство на сигурността и несигурността за всички.
При такива условия единствена и солидна основа за надеждна сигурност следва да остане признаването на законните и справедливи интереси на всички държави и народи, на всички участници в международното общуване, равенството им в международния живот. Посягането върху сигурността на който и да е участник в международното обшуване в последна сметка е увреждане и на собствената сигурност. Сигурността вече не следва да се търси и намира само в границите на силата. Крие се във взаимноизгодното сътрудничество на всички страни.Възникнало £ ново стъпало, ново качество в развитието на цивилизацията, при което националното равнище па сигурността все повече се слива с интернационалното, световното, всеобщото.
Разбира се, от това не следва, че днес светът е постигнал в развитието си състояние, при което в международните дела настъпва идеално спо-
200 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
койствие, сигурност при всеобщо братство и доброжелателство, отсъствие на борби, противоречия, международни кризи, конфликти и войни. Да се мисли така би било наивно. Между идеалното и реалното, правилното и неправилното, между разумното я неразумното, между теорията и практиката никога не е имало и вероятно не ще има абсолютно съответствие. „Може" и „трябва" се отнасят повече към дължимото, към възможното бъдеще, отколкото към реално съществуващото. Хората са несъвършени, присъщо им е да грешат, затова неразумно е сляпото упование както в мъдростта на политиците, така и на нациите. Тя нерядко им изневерява. Но промяната поражда тенденции, чието влияние е вероятно да расте.
Новото състояние в света не премахва сложните национални, интернационални, класови, групови и други структури на обществото. Не изтрива различията на интересите и противоречията между тях. Оставя открит въпроса как всичко това може да се съгласува с всеобшността и неделимостта на сигурността. Вероятно така, както изобщо се съчетават всеобщото с различното, както се съчетават единството и разнообразието. Възниква потребност да се търсят и намират ограничители, ясни критерии за онзи предел, преминаването на който заплашва да разруши всичко. Този критерий могат да бъдат само общочовешките иенпости и интереси, интересите на човечеството като цяло, в това число и общочовешките интереси да се запазят мирът и сигурността в рамките на цялата планета.
Веднага може да се забележи, че приматът на общочовешките интереси коренно променя гледната точка за преценяването на всяко противоречие и съперничество на интереси, дава съдържание на нова философия на международното общуване. Отговорността на политическите ръководители за всички аспекти на националната сигурност става неотделима от отговорността им да запазват всеобщата сигурност. Посягайки на общочовешкия интерес, на всеобщия мир и сигурност, никой национален ръководител не трябва да се скрива зад заветните „национални идеали". Свещеният национален егоизъм престава да бъде добродетел, той става опасен за всички.
Това не означава, че представата за националната сигурност се лишава от смисъл, че тя се разтваря в универсалната, общата международна сигурност. Напротив, националната международна сигурност равна за всички е едновременният ефект, непосредственият резултат от утвърждаването на всеобщата сигурност. Всеобщата сигурност никога не е била. а и сега не може да бъде абсолютна цел. Не може да бъде цел сама
7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 201
за себе си. Интересите на общността се изпразват от съдържание, ако се лишат от интересите на съставните елементи. Така и сигурността умира, губейки своите части. Всеобщата сигурност има смисъл, намира реален израз, когато укрепва и се защитава сигурността на всяка страна, на всеки народ също така, както укрепването и защитата на всеки народ в последна сметка служи за обезпечаването на жизнените условия за съществуването на всеки индивид. В основата на всяка сигурност стои човекът.
Проблемите на сигурността се решават не само на всеобщо или на национално равнище. Различните части на света имат свои особености, които определят особености и на проблемите за сигурността. В процеса на сътрудничеството, съперничеството или борбата отделните страни създават структури, обединения, блокове, съюзи и организации, имащи регионални измерения. Тези регионални субекти на международни отношения също имат своята специфика, осъществяват самостоятелно развитие, понякога играят независима и твърде съществена роля. България с разположена тъкмо в такъв особен район - Балканския район.
Значението на регионалната сигурност е голямо. Решаването на проблемите в нейните рамки позволява на правителствата да намират по-гъвкави, съобразени с конкретните условия за района начини и средства да защитят сигурността на своите интереси. Важно предимство на регионалните решения за сигурност е обстоятелството, че те могат да се постигат понякога по-бързо и по-лесно от универсалните поради това, че при тях е нужно да се съгласуват интересите и волята на по-малък брой страни.
От гледна точка на теорията моделът на регионалната сигурност заема средно място между националната и общата, световната сигурност. Нейното утвърждаване не противоречи и не изключва нуждата да се укрепват и националната, и всеобщата сигурност. Според обстоятелствата тя съдейства за успешното решаване на проблемите на другите Две равнища - националното и всеобщото. Като една от колективните форми на сигурност и при нея се налагат изисквания, които са присъщи на всяка колективна сигурност - равенство на сигурността за всеки участник, сътрудничество, господство на правото, равноправие, зачитане на справедливите интереси на другите, неупотреба на сила за решаване на международни спорове или против териториалната цялост и политическата независимост на всяка страна, създаване на общи структури и механизми за сътрудничество и защита на сигурността в района и т.н.
202 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
От сигурност нужда имат всички участници в международната общност, и големи, и малки. Но господството на силата в продължение на векове е допринасяло да се затвърждава разбирането, че поддържането на международния ред и сигурността трябва да бъде дело само на големите, силни и влиятелни държави. В действителност, сигурността не може да се постигне, освен със съдействието и сътрудничеството на всички страни в международната система. Очевидна е голямата разлика във възможностите на големите и малките държави да допринасят за укрепването или за подкопаването на международната сигурност. Единствено големите държави са в състояние да водят глобална политика. Конфронтацията между тях е способна да разделя света на враждебни блокове и съюзи, парализиращи съществуващите механизми за защита на сигурността. Въоръжен конфликт между тях може да се превърне в световна катастрофа. Но също така е трудно да се оспори, че делегирането на защитата на сигурността изключително на големите страни поражда неравенство и открива простор за утвърждаване на силата в международната практика. Убеждението, че сигурността и международния ред трябва да са грижа на големите, защото са силни, а не на малките, защото са слаби, е мисловно отражение на положение, от което светът сега се опитва да се освободи. То по същество абсолютизира значението на силовия фактор в международните отношения и така отново превръща сигурността в робиня на силата, с всички негативни последствия, за които вече стана дума.
Сподели с приятели: |