е се задава обаче общ за всички смисъл, не се задава единственият ни шанс, не се задава ново „ние"

- Кои?

- Как по-точно?

- Например посяваш идеята и чакаш. Или тези пари, вместо да ги влагаме за кафенето на Райко, да ги дадем тъкмо за една система.

- Каква система?

- Ще ти кажа. Има толкова беди, несъвършенства, недъзи, изкривявания, дори уродливост, физически и психически болести, огромна бедност и невежество по отношение на най-елементарни знания и съвременен стандарт, които тъкмо тази държава най-малко може да реши...И съм мислил дълго. Единственото лечение е това, което имам предвид. Солидарните усилия на тези, за които общото е толкова важно, колкото и индивидулното. Така само ще започне. Тези, които са наясно, че това е и личният им стандарт, за които, ако са готови да вложат усилия и получат резултати, това ще е и духовно израстване. Можем ли при положение, че знаем, че народът ни е от една страна по жизнен стандарт доста по-ниско и е невъзможно да настигнем тъкмо там водещите, а в същото време живеем в такива природни дадености – нещо, което само по себе си е изключителен стандарт на живота, можем ли да превърнем това израстване в ниво на стандарт, а ако щеш и национален доход.

- Да кажем, че си на правилна позиция. Но искаш или не искаш, ще трябва да се съобразяваш с мнението на мнозинството... И... И не можеш да постигнеш нищо друго, освен ескалация на напрежение. А и подозрението, че това е целта...

- Трябва да се измъкнем с нещо, което да работи само. Почти като Барон Мюнхаузен. Трябва за свалим маската на нашата мнима интелигентност. Да загърбим зловещата сянка на вкоренените си, най-малкото от соца, заблуди. Защото всичко друго е път към смъртта на страната.

- Пак констатации и призиви, драги. Какви ли не гениални констатации изписаха и изговориха умовете и най-вече устите.

- Виж, от доста време правя опити да стигна до нещо разумно. Планът е за една платформа в Интернет. Платформа, свързана с някакви реални действия и/или движения, която да създаде условия за евентуална възможност за обединяване - за захващане на някаква общност. С необходими и достатъчни приоритети и задачи за съществуването си и за дефинирането си. Да създаде условия за работа на няколко групи -“девелопъри”, реализатори, популяризатори, внедрители. Без политически и други задачи и особености на етапа, да стигнат до изреждане на атрибутите за спасението на страната. На основата на нуждата от кредитиране на усилия от тази общност и по някакъв начин до стимулиране на кредитирането.

- Я го повтори.

- Надали ще мога. Доста е сложно. Опитай да извадиш само идеята от казаното. Германците казват, че човек вижда само това, което знае. Нужни са и собствени усилия, за да го узнаеш.

- Е, все пак ще трябва да го формулираш, за да може да се разпознае.

- Да. И платформата ще служи и затова. Платформа или система, която регистрира и управлява всичко – нуждите, необходимите действия за покриването им, времетраене. Като търсене и предлагане. Регистрация и управление, както от страна на нуждаещите се, така и от страна на готовите на доброволчески вложения. И още - създаване на един конспект или устав с малко, но основни правила, които да са основата на гражданското поведение. И обучение по солидарност и духовност. Защото доброволният труд да помагаш безвъзмездно не е ли първата стъпка към духовността?

Тодор Петър отиде до тоалетната, изми си ръцете и взе от кухнята следващата бутилка вино. Отвори я.

- Какво ще кажеш за бузите?

- Супер са! И козето сирене е страшно!

Виното ги хващаше все по-качествено. Нещата ставаха направими и лесни.

- Знам, че това за което ти говоря, са утопии, но нека поне го изговорим. Примерът. Посяването.

- Представяш ли си? Обучение по духовност, но - преди духовността на литературата, живописта, музиката - духовността на състраданието, солидарността, взаимопомощта. Духовността, насочена към укрепване на пропадащата държава, която да стане основа на трайността. Поне за необходимости от първа ръка, за малко повече ред и справедливост в страната. И тези, които ползват, но нямат сили и възможности да дават, ще ползват срещу един минимум спазване на някакви правила. И това - като пазар.

- Малко ми звучи обаче като номера на комунистите - дайте да сте идеалисти и хегелианци, пък ние ще сме си материалистите.

- Добре, а къде ще го сложиш примера на Овчарското дружество в Жеравна? С грижата за образование, пътища, чешми, грижа за сираците? При социалистите ли? Това си е пазар.

- Пазар? Какво ще продаваш?

- Няма да продавам. Те ще произвеждат минимума. Което си е крещяща потребност за обществото. А щом решаваш крещящи потребности, ти директно създаваш национален доход, но с ефективност, възвръщаемост. Хора, които са облечени и нахранени, но не бадева, и подслонени, ще произвеждат и консумират знания, култура, духовност, ако щеш и религиозна, взаимопомощ, но не ялова, а облекчаваща. И ще произвеждат, паралелно на властта, контрол и корекция над държавния харч, правосъдие и демокрация. Което при неработещи институции е и по-висока производителност и цивилизованост. Което автоматично означава намаляване на бедността..

- Все пак трябва да ти е ясно, че олигархията и политическата класа винаги ще те провокират и саботират.

- Е, ние ще подготвяме пък самураите, които можем да наречем челечетата - събирателно от човечета, пчелите работнички. Но и като несвързани с властта, ако щеш богомили... Защото богомилството е на първо място движение на солидарността. Отдолу. Движение на тези, които искат да изградят един по-добър свят без участие на управляващата класа. Затова бях отделил тези пари и те ще са на първата линия за организираност... А системата трябва да може да работи сама. Сама да се защищава, сама да се регулира, развива и утвърждава.

- А прилагането ?

- Виж какво, казано е: посредственият човек казва, добрият човек обяснява, възвишеният човек демонстрира, великият човек вдъхновява другите сами да научат. Е, няма да гоним величието, но ще посеем и ще се надяваме посятото да намери почва...И не е важно дали всеки от нас индивидуално представлява нещо, дали е циничен, духовен, възвишен, пък и дори грешен за себе си. Важното е да е праведен и градивен по отношение на обществото, готов да помогне на бедните, нещастните, сполетените от беди, тези на дъното, не само материално... А за да превърнем тази готовност в нещо, фактически е нужен механизъм. Платформа. И това е, за което ти говоря.

- Бих бил готов да направя някакви вложения.

- И аз съм готов да отделя нещо...

Четвърта част

- Всъщност какво очакваш?

Изгледа го развеселена.

- Нищо не очаквам. Приеми че експериментирам.

На входната врата се позвъни.
- Това е Сия - рече Наталия

- Защо не я запознаеш и с Камен и Иво?

- Защото още не съм избрала – се изсмя кокетно.

Отвори.

Ръкуваха се.

- Сия работи с Боби Баръмов, бившия ти приятел и мъжа на вашата Михаела.

- Трябваше да уточниш - "горката" - рече иронично Сия.

- Защо „горката“?

- Не е трудно да се предположи...

Заговориха. Сия моментално регистрира, че Тодор Петър я харесва. Беше опустошена от безнадеждната си любов, но не беше сигурна дали не се нуждае от някого. Бързо минаха на ти.

- Предварително съм готова и в мига, когато получа разрешение за строеж, започвам. Всъщност винаги малко се страхувам от всички мъже, с които работя..

- Накрая нали печелиш? – рече Наталия. - Много ти е хубаво червилото. Откъде го купуваш?

Двете се засмяха и започнаха да спорят кога е можело да се направят повече пари и дали Наталия беше постъпила правилно, когато през времето, когато е можело да се правят много пари, е заминала за Испания.

- Виж, какво - каза Сия. - Висяла съм по митингите, но още в началото на прехода правех пари.

Наталия и Сия се загледаха право в очите. Гледаха се втренчено около минута, като че него го нямаше.

- Ако проектът е блестящ, не мога да се откажа току-така – рече Сия и обърна в миг очи към Тодор Петър.

Думите й му се сториха като намек, че самият той е проект, който не си заслужава.

- Кога ще ме запознаеш с новите си приятели? - обърна се Сия към Наталия. - Имам един парцел, готов за строеж.

- Аз пък имам един човек от Германия, който се интересува тъкмо от това – понечи да се включи Тодор Петър.

По-късно Тодор Петър се чу да казва:

- Добре, а ти обичаш ли планината? Кога беше на Витоша за последен път?

- Аз? Интересуват ме други неща.

- Все пак те каня да те изведа някоя неделя. Няма да съжаляваш.

- Ти по-добре си пий виното. Не си във форма - скастри го Наталия.

Едва сега Тодор Петър разбра, че Наталия е купувала стари магазини, ремонтирала ги и ги е продавала. Мина му през ум, че всичко това го беше виждал някъде. Знаеше и продължението, но нарочно прекъсна мисълта си по средата.

По-късно Тодор Петър изпрати Сия до спортната й кола, паркирана пред къщата на Наталия. Проследи как след резкия и устремен старт стоповете на колата изчезнаха зад ъгъла. Посуети се под ясените на тротоара. Съблазнен от мисълта да я вкара в леглото си, започна да разсъждава върху възможните начини това да стане, предвкусвайки удоволствието от възможен роман .

- Защо се беше облякъл така? - попита Наталия, когато той се върна.

Тодор Петър нарочно не беше си сменил ежедневното облекло с развеселяващата мисъл, че това няма да го направи по-ценен.

- Не мога да скрия, че не съм атрактивен.

- Атрактивен! На става дума за атрактивност, а за това доколко сте решителни вие като мъже. И двамата ти приятели също не могат да приключат с жените си.

- Нали са разведени? Какво искаш?

- Тъкмо това ме тревожи....Впрочем Михаела ми каза, че сте били заедно на морето.

- Какво общо има Михаела? Какво пък се сети за нея? Нали са разделени с Боби Баръмов.

- Знаеш ли, че тогава Михаела е била любовница на Камен?

31
Тодор Петър най-сетне се срещна с Ирина, виртуалната си любов, на която досега беше гледал като на спирка по време на пътешествие. Но както става обикновено, когато от виртуалното се изправиш в реалността, нещата се обръщат наопаки, та и тази любов се беше свела до секс. Ирина поддържаше близостта им с известен престорен интерес към социалните увлечения на Тодор Петър. Тя беше тъмнокоса, стройна жена на средна възраст, с разположени не съвсем симетрично на лицето пъстри, кадифени, малко весели но и непроницаеми очи. Имаше прекрасно тяло, а след като станаха любовници и я беше видял гола, запомни гърдите й, възхити се на линията, която очертаваше виолата между раменете, на красиво оформената талия и ханш - една конкретика, илюстрирана в толкова много живописни творби – явно художниците разбираха от женска красота. В леглото не можеше да й се насити.

Една пролетна привечер, когато небето синееше над тъмния контур на Витоша, седяха с Ирина в уютния й дом.

- Мисля, че ще имам проблеми с вземането на Стоян тази година - беше казал Тодор Петър.

- Съжалявам за неприятностите ти...Но мисля, че ще ги преодолееш.

- Не знам... А с кой акъл мислиш, че се опитвам да направя нещо по онзи проект, който да събуди гражданите и да ги обедини в общество?

- Ти обаче изобщо не си наясно с игрите. Това е очевадно и аз ти ги обясних вече. Ти дори нямаш регистрирана фондация или фирма с нестопанска цел! Знаеш ли как се усвояват изобщо пари? Абсолютно всички държавни служби и учреждения са пропити от системата – работи се само, ако трябва да се обслужат лични интереси. Този държавен апарат не може да вкара движението по пътищата в правилата, та нещо друго ли... И интересното е, че тези проблеми не вълнуват никого, може би защото наистина е невъзможно държавната ни машина да заработи нормално. Защото какво е това общество, което от десетилетия функционира в лъжа и заради лъжата и измамата, а претендира да е нормално.

- Все ми се иска да виждам само реално възможното, но се получава, че се подлъгвам по това, което ми се иска да бъде. Ясно е, че те, ако изобщо разберат идеята, или ще се изсмеят, или ще я присвоят...За да имат още един повод за кражбите си...Аз целя обаче друго.... Един или повече от един да прочетат какво би трябвало да бъде. Това е сеитбата. Най-вероятно ще жънат такива като Стоян.

- Добре, какво имаш предвид, като казваш „солидарност и взаимопомощ“?

- Какво имаш предвид под „натрупване“?

- Да...Ок...Заслужава си да имаш цел. И да живееш заради нея си заслужава. Но когато с едно малко кътче от мозъка си осъзнаеш, че тази цел е неосъществима, ти започваш да живееш в изцяло изкуствена среда извън тази цел! Аз така си зачеркнах всякакви амбиции и стремежи!

- Искаш да кажеш, че така може поне да се намали усещането за лична вина - разбирам те. За мен е важно, че те разпознавам като човек с моите идеали. Все утопии, но заради които си заслужава да се живее.

- Иначе ми е красиво с теб.

- Иначе?

-Защото можем да си мечтаем на воля и да се кефим заедно...Но в крайна сметка се пробуждаме и трябва да си сменим целите, иначе ще се превърнем в празноглави мечтатели! Не искам да съм Русо...

- Не, не искам да се пробуждам, както ти го мислиш. Говориш ми като на идиот.

- Не го приемай толкова присърце. Просто искам да ти помогна...

- Аха, така третирайки земните неща покрай другото, е по-безопасно за душата, нали?! За какво се прибрах тук?

- За да се отървеш от илюзиите си, че би могъл да направиш нещо..

- Не...Идеята вече съществува. И съм я публикувал. А това според Дзен означава, дори ако идеята е неосъществима, че светът е друг. Само защото някой си я е помислил и я е изрекъл.

- Все пак не е зле да се посъбудиш... Борис Кьосев! Да не мислиш, че той случайно е в политиката... - погледна го втренчено и продължи: - Аз лично мога да мисля само с болка за България. За жалост нито един политик или политическа сила не разпознавам, за да им дам доверието си и да споделя с тях въжделенията си за моята Родина!

- Мислиш, че той e неслучайно политиката?

- Не знам дали имам право да говоря. Но защо не. Сигурно няма да го срещна повече. Той може да организира група, екип за работа, но... Там е въпросът, че е нелоялен към хората си, той ги използва и после ги захвърля.

- И аз съм в подобно положение сега с работата си. Нали ти разказах как Баръмов ме разиграваше по подобен начин. Вложих едни пари в кафенето на Райко, един от Компанията, и тъй като не върви, както предполагахме, се опитах да изляза от играта...А става дума за немалко пари.

- А, теб е лесно да измамят...Иначе в отношенията с Борис Кьосев изобщо няма място за чувства. Били сме приятели, по-точно - само колкото да не си причиняваме неприятности. Той е суров човек, изключително суров. До жестокост.

- Не ме карай да се смея. Тук няма такива хора.

- Какво искаш да кажеш? Че защото всичко тук е менте, няма истински жестоки хора? Ти изобщо не познаваш България.

- Именно.

- И тъкмо затова нещата не бива да се подценяват. Той си мислеше, докато уреждаше своите от партията: какво неморално, незаконно и нередно има?… Всяка политическа сила трябва да се грижи …за кадровия си потенциал. Ние не създаваме нова номенклатура, но ни трябват верни хора, с които да споделим гласуваното ни от избирателите доверие. България наистина е малка държава, много хора се познават, много хора са в роднински връзки, с една дума - братовчеди.

- И какво се оказа?

- Знаеш ли, толкова ми е мъка за този народ и тази наша клета страна, че не мога да си правя шеги и да се забавлявам с безобразията на разни перверзни хиени, които дори не знаят за какво става дума. А какво време преживях тогава! Имах и аз надежда. Идеализмът в България се възраждаше, хората изскачаха от духовната дупка и тръгваха към площада, пееха и плачеха, радваха се и вярваха. Ти не си бил тук. Сакати и болни, деца и старци – всички бяха навън, в дъжд, в студ и в пек. Всички, като един истински народ, обединен в надеждите и въжделенията си. Обичах народа си, обичах всички хора – и тия на трибуните, и тия долу, и тия които си оставаха в къщи, и другите, които никога не можаха да излязат на площадите…

- Сега разбирам защо не искаш да си Русо.
32
- Как бързо може да падне човек - каза Росен Александров, докато сравняваше високата заплата на Тодор Петър в Германия със сегашното му скромно положение.

Двамата седяха един срещу друг на чаша бързо шварц-кафе. Росен Александров вече беше зает човек. В остъклената му директорска кантора, отделена с остъклени прегради от също така остъклени следващи помещения, прилежно залягаха сътрудниците му.

Тодор Петър пропусна репликата му покрай ушите си. По същия начин би пропуснал да премине, застанал зад бариера на прелез, натоварена с мерцедеси влакова композиция. После погледна през прозореца на офиса навън. Пред сградата се виждаха наредени пристигащите и заминаващи автомобили на клиентите на търговската верига, чийто шеф беше Росен Александров. Тодор Петър знаеше, че погледът му изглежда тъжен и контрастиращ с оживлението, което демонстрираше домакинът. Оживление и компактна действеност, което му се беше налагало да демонстрира в годините, когато самият той беше правил кариера. Не можеше и за секунда да си помисли да сравни слугинажа, който налага една кариера с днешната си, лазеща по ръба на недоимъка, свобода.

- Разбра ли, че вложих единствените си пари, които донесох от Германия в кафенето, което Радко нае от Боби Баръмов?

- Това е най-неразумното нещо, което си направил. Защо не питаш, човече?! Сега нещата са толкова различни! Защо го направи?

- Знам. Знам.

- Е, ще ми помогнеш ли?

- Как точно?

- Нали част от бизнеса му е зависим от вашата верига?

- Така е, но...Надявам се да ме разбереш. Като започнах бизнеса, реших, че ще работя само ако спазвам определени принципи. Иначе съм загинал. Виж, тук мога да съществувам само защото не оставям личните неща да влияят.

Тодор Петър го изгледа.

- ОК, - каза Тодор Петър и стана.

- Чакай, чакай. Искам да ти дам карта за отстъпки.

Тодор Петър не го чу.

Наталия беше пред очите му. Пак отпиваше от бялото си вино. Не бързаше, но беше търпелива и последователна. Превръщаше се в магьосница. В един момент си разменяха комплименти, чувстваха се млади, припомняха си като че вечната симпатия един към друг. След миг забравяха за това и се гледаха и измерваха.

Сега Тодор Петър си спомни различни епизоди, наблюдавани случайно, по Animal Planet, в които изследователите в Африка не спасяваха малките антилопи дори от навъртащите се наблизо гепарди и хиени. Но, като непохватен и елементарно доброжелателен българин, той знаеше, че би се намесил.

Беше предоставил Иво и Камен на Наталия и независимо от това, че го беше направил само с най-добри намерения, сега изведнъж осъзна, че е задвижил някакъв механизъм, който ускорява движението си и с всеки изминат миг и събитие очертава процес след процес. Като че се получаваше взаимопроникване, но може би и основа за реализация на платформата. Разказа й за това накратко. Тя не му обърна внимание.

- Аз съм доволна, че ме запозна с Камен и Иво. Имам нужда от любов.

- И без любов изглеждаш добре.

- Не се подигравай! Въпреки всичко вълненията ми са постоянни.

- Винаги си живяла заради вълненията – Тодор Петър продължи да не е съвсем сериозен.

- Така ли смяташ?

Тази вечер Наталия беше изпаднала в самовъзхвала.

- Аз съм имала само много умни мъже.

- О, и за мен ли има място всред умните?

- Но пък нали знаеш, че прекалено многото ум унищожава разните дребни номерца, които са така сладки. Най-вече след дългия семеен живот.

Иначе тя изискваше дискретност, но изобщо сама лицензираше дискретността, сама определeляше границите на коректността и можеше да обясни всичко това по най-приемлив начин. Познаваха се добре. Той виждаше ходовете й като на длан и се забавляваше да се взира в палитрата на евентуалните резултати. За да се убеди колко не беше могъл реално да ги предвиди. Обичаше я. Но и като че и двамата практикуваха някакво пренебрежение в отношенията си.

- Знам добре, че умът ми не струва много, но и зная, че е повече от смешно да се мери ум, и най-вече да лежиш на мерки за ум.

- Наистина не си глупав - рече тя.

- Искаш да потвърдиш, че така просто ум се мери само в България.

- Да - изсмя се тя.

- Най-лошото би било, ако се приеме, че ако съм нещо, то е само защото съм бил в чужбина.

- Доста ужасна мисъл, но ти отива.

- Тъкмо когато започваш да се потапяш в живота. И може да ми хрумне само защото се чувствам виновен, че не мога и няма да мога да направя нещо за страната си....Иначе е мисъл с мащаби, които могат да ти хрумнат само тук.

-Тъкмо когато започваш да се потапяш в живота? Какво значение би имало? Пред кого? Защо трябва да се опитваш да се поставяш някъде, където няма класиране? Достатъчно слободен ли си, или си достатъчно много заобиколен от много объркани хора?

- Причината е може би, че Боби Баръмов ми подаде ръката си за честна дума и че тъкмо така ме измами.

- Какво, какво? Я повтори!

- Какво да повторя? Нали вече ти намекнах преди време. Всичко, което имах, го всмукна на мига. Касира всичкото, което бях си донесъл от Германия.

- И какво?

- Нищо.

- Ще оставиш нещата така?

- Какви сте! Аз ако съм на твое място не бих оставила нещата така. И Камен е като теб. Все от него да мине. И не разбирам. Той ми разказа за системата, която искате да приложите. Как си представяш, че като един редник и човек без суетност ще можеш нещо да направиш за платформата си, за която говориш? Та ти дори не можеш да демонстрираш самочувствие, което би трябвало да имаш... А хората само това търсят. Не виждаш ли, че се котират само глупаци, които могат да приказват.

- Тъкмо защото съм редник и от позицията на редник бих могъл да направя нещо в тази страна...

- И все пак, като си мисля за тоя Боби – какви мръсници сме българите.

- Хич не си мисли! Знаеш, нали, какви мръсници има и там! Един го хванах през нощта да ми спира работещата от дълго време програма, за да ме злепостави. Заради този случай и напуснах...

Тя го изгледа и сякаш се сети за нещо свое.

- Всички ми се сърдят, че нямам време за тях. А Камен и Иво доведоха и вашия Владо Минков. И докато не се изповяда, не си тръгна. В заключение изглеждаше доста объркан.

- Владо и объркан!? Той винаги е между възвишеното и еснафлъка. Много е даже постоянен с това.

- Едното не пречи на другото. Впрочем, той ми каза още, че другите вече не могат да те търпят. Така си им досадил с нравоученията. Приказвал си им постоянно, че не бива да оставят страната си на самотек.