Папо и неговата К(о/a)мпания

- Аз ги харесвам. ...

- Така ли? Не ме ли заблуждаваш? Не виждаш ли, че не ме бива да мисля и говоря за друго?

- Съвършенството има различни форми... Ти имаш син. Запознах се с него, много е мил...

Изгледа го продължително. Светлината падна в пъстрите й очи.

- Всъщност не си ли малко голям да кокетничиш така?

- Не си мисли, че съм новак в тази работа – каза без да се усмихва той.

- Имам чувството, че и това е вярно - каза тя и отпи глътка от чашата си, като го гледаше втренчено и сериозно. - Но и това ми харесва.

Той се запита как ли би изглеждала, ако си спуснеше кестенявите коси.
52
На другия ден, след дългия плаж-басейна следобедния сън-аперитива джин-тоник, решиха, че е време за вечеря. Настаниха се на втория етаж на една от кръчмите, чиито маси гледаха към морето. По уредбата бяха пуснали Майлс Дейвис.

След многократни GSM разговори. "Вие къде сте?", "В Бургас", "Купете вино от Метро!" "От Ахтопол нататък пътят е много тесен.", Сия и Иво пристигнаха. Сия се настани до Тодор Петър. С напредването на вечерта и броя на ракиите двамата се увлякоха в разговор

- Разбрах, че си запознала доктор Тошков с Баръмов.

- Какъв ти доктор!. Повече ментарджия. Знаеш ли какво каза на един с Лада.

- Лада?

- Бях в мерцедеса му. Спряхме на един светофар до една Лада и той подхвърли на човека – „Много хубава кола имаш?”

- Тегли му една...

- Така и е трябвало.

- Да, страхувам се обаче Тошков да не се е разбрал с Боби – продължи мисълта си Сия..

- Защо?

- Ще ти кажа. Но не сега.

- Да, но...

- Те със Соня сега са тука.

- Така ли... - каза колебливо Сия. - Не изгарям от желание да се срещам с тях. Но ще трябва.

- Станало ли е нещо?

- Пак с Боби Баръмов.

- Ти разбра ли как Баръмов ме излъга с доста пари?

- Да. Очаквах го, но като се беше хванал на хорото... Не разбрах само как точно те беше изиграл.

- При мен става много просто. Вярвам на приятелството и мъжката честна дума.

- Нали знаеш, че и сега, след като се разделиха, преследва Михаела.

- Да. А с теб какво направи?

- Успял е да намери начин да фалшифицира нотариалните актове, свързани с общите ни начинания.

- И ти ли ще си вътре?

- Най-вероятно ще съм доста вътре. Но ще видим. Аз не оставям нещата така.

- Така ли?

- Не мога да си представя как ще завърши всичко. Най-интересното е, че той все повече затъва.

Тодор Петър започваше със сериозно закъснение да разбира истината. Опитваше се да обвинява затова изостаналостта на общественото съзнание. Усети се, че мислите му хич не са достойни и затова подхвана някаква шега на тема зодии.

- Иво, ти коя зодия си?

- Това са абсолютни глупости за зодиите - рече Иво.

- И все пак, коя зодия си?

- Телец.

- Телците разсъждават точно като теб.

- Владо не идва ли с вас? - се опита да измести коментара за зодиите Иво.

- Зает е. Пази си младото гадже. Казва се Ана. Сутрин отиват на Тополите и не ги виждаме повече - каза Наталия.

- Но минават през гьозмелийницата. Веднага се е сприятелил с всички цигани и полуцигани, които работят там. Имах чувството, че всички го имат за гуру - каза през смях Камен.

- Какво е това гьозмелийница?

- Тук продават банички, които изпичат на плоча. Гьоз нали е око на турски. От изпичането баничката става на петна.

- Не прекалявате ли? - каза Ирина.

- По-рано ти беше интересно.

- Ех, добри хора! Знаете ли как се губи интерес? Защото, ако знаехте, щяхте да знаете и как се печели! Но, ако ви е скучно, не се излагайте – додаде Ирина.

По-късно, след като се прибраха от ресторанта, Тодор Петър забеляза, че децата на компанията са седнали на маса в малкия ресторант и играят карти, а Стоян, облегнат на един шезлонг, се бе загледал в звездите. Тодор Петър отиде при него.

- Стояне, защо си седнал сам под звездите?

- Einzelgänger* има... Не знам как се казва на български.

- Кажи го на немски.

- Das hat aber auch Vorteil da alle respektieren dich auch so wie Einzelgänger. Ich war schon Einzelgänger. Das ist nicht schön, aber hat auch Vorteile. Die werden dich beobachten - die ignorieren dich nicht.**

- Все пак имай предвид, че един писател, Исак Бабел, е казал: „Вълкът вие когато е гладен, във всеки глупец има достатъчно поводи за скръб. И само мъдрецът разсича със смях завесата на битието“.

Стоян го изгледа с развеселени очи.

- Ето и Зорница идва при теб, така че може заедно да наблюдавате звездите. По-приятно е .

Когато Стоян си легна, Ирина и Тодор Петър слязоха до плажа. Седнаха на една равна скала, вдадена в морето. В основите й се плискаха кротко малките вълни, а небето зад високия тъмен бряг светлееше.

- Все пак мисля, че заедно не ни е било много скучно - каза Тодор Петър.

- Остави го това... Искам нещо друго да ти споделя...Преди време Сия ме срещна с Баръмов. Искал непременно да се види с мен. Той започна да ми говори за Кьосев и аз изтръпнах. Интересуваше се дали знам нещо около концесионните му интереси. Ако съм го насочела правилно, щяла съм да имам големи ползи. Така се изрази - "големи ползи".

- И ти?

- Какво му отговори?

- Че не мога да зная дали е влюбена.

- Не се захващай с Баръмов. Прекалено е нечист, в банкрут е и увлича надолу всички поред.

- Разбрах вече, пък и изобщо не съм помислила и за миг да му помагам. Но има ли някой, който да е чист?

- Камен, например. И аз, но мен не ме брой.

- Това е твърде силно изявление за Камен. Чист е, но пак се оказва, че ще продължава да действа, благодарение на други контакти и покрай Иво и Полина.

- Сигурна съм, че един голям инвеститор е избрал тъкмо него. И съм сигурна, че знам къде е причината. Функционира подобно, както навсякъде, с общности по интереси. Тук една жена е направила салон. Има някакви интелектуални, сексуални интереси, а има и власт. Фактически от нея зависи всичко... Но мен ме безпокои друго...След срещата с Баръмов най-неочаквано ми се обади Шомов, дясната ръка на Кьосев, за който работех доскоро.

- А?

- Подозирам, че Шомов ме извика, защото е знаел, че съм се срещала с Боби Баръмов. Тази среща явно ги обезпокои... Фактически обаче не Баръмов е субектът, от когото се интересуват.

- Владо.

- Бях ти казала преди време. Те подозират, че знам за извършването на една от най-важните приватизационни операции, от която са касирали страшно много пари.

- Не ми каза защо така мислят.

- Защото знаят, че сме много близки с Владо. Работехме заедно тъкмо когато беше извършена приватизацията. Аз обаче попитах Шомов директно: Страхува ли се от мен, че го шпионирам и доставям информация? Търсех друг отговор. Той отвърна:“Ни най-малко!“ Но истината е, че ме подозират. Аз и преди си го мислех, но сега сега вече съм уверена, че всъщност съм нещо като заложница... Наистина се страхувам. Казвала съм ти го. Сега, когато Владо е решил да се прави на независим, става опасно. Подозирам дори, че даже и да не са убедени, че знам или не знам нищо, за мен е опасно.

- Не мислиш ли, че преекспонираш и това е някаква твое самовнушение и фобия?

- Не. Забрави! Днес стана нещо с телефона ми. Обадих се на едно място. И от там смятат, че ме следят. ..Каква е онази фигура горе? От дълго време я наблюдавам - ту се показва, ту се скрива.

Тодор Петър вдигна глава към склона над тях. Наистина, една човешка фигура изпъкваше в мрака на линията между високия бряг и небето.

- Следят ме и ми подслушват телефона. Исках да ти кажа. Трябва да се измъкна от България.

- Добре - каза колебливо Тодор Петър. - С каквото мога, ще ти помогна.

- Не искам нищо. Мислех, че можем да заминем заедно, но ти искаш да си тук...Е, не това е причината, не исках да кажа това... Не мога да кажа какво точно се случи. Защо така се зарихме извън душите си в някаква суета и дребнавости!! Казвам ти го, за да знаеш, че не съм била повърхностна във връзката си с теб! Не мога да кажа какво точно се случи.

- Такива сме, защото сме доста еднакви. Все едно спориш със себе си.

- Да, така е! Трябваше единият да е главата, а другият душата! Не успяхме да си поделим тия роли! Честолюбието ни съсипа.

- Всички тук в даден момент откачат и стават смешно нараними. Ние не по-малко.

- И твоята вманиаченост по България...

- Знай обаче, че за мен ти ще си винаги в сърцето ми.

- Дали времето ще е в твоя полза? Не знам.

- Не се безпокой, аз не искам взаимност. Това си е някаква моя вярност.

- Моля те, не съм толкова елементарен...Всъщност аналогично се мери и обичта ми към България. Проповедите ми, че не бива да я оставяме. За мен любовта и обичта е нещо, свързано и с други категории. Малко по-широко.

- Да ти кажат, че винаги ще те обичат елементарно ли е? Всеки би искал това!

- Изричането, казването, вече девалвира истината. Според мен.

Замълчаха.

- Михаела не е ли вече с Марио? - попита Ирина след малко.

- Не знам.

- Последния път останах с впечатлението, че ще ходят да живеят в Германия.

- По-рано смятах, че и тя го иска, но сега мисля, че се е отказала. Мисля, че е наясно, че не може да живее в Германия... Но и Баръмов има още влияние. Такъв, какъвто го познавам, смятам, че тя ще си има неприятности с него. И тя го знае... Иначе не всеки българин може да издържи в Германия.

- Е, тези същите сигурно са доста малко – се изсмя Ирина.

53
На другата сутрин Наталия и Сия пиеха първото си кафе на терасата през бунгалото на Наталия.

- Аз, ако съм на твое място и го искам, ще измисля нещо – каза Наталия.

- Какво например?

- Например нещо като да спечеля сина му.

По-късно Стоян, Зорница, цялата Компания без Наталия, Сия и Камен решиха да се разходят към плажа на Тополите, който се намираше по на юг от Бутамята. Качиха се по възвишението между плажовете и минаха близо до морето. Брегове, скали, ниски горички, изпечена земя с изсъхнал и вкопчен в раздробения чакъл на почвата пожълтял троскот. Във водата тъмнозелени водорасли, приличащи на хвойнови вейки, се люшкаха под бистрата повърхност.

На връщане Иво предложи:

- Да се отбием да къщата на доктор Тошков. Предполагам те сега са тук.

- Не се надявай да те черпи уиски - засмя се Тодор Петър.

- Ще пиете ли по едно кафе? - попита доктор Тошков като ги посрещна в удобната си, добре обзаведена и подредена къща.

Те се спогледаха.

- Хубава гледка - отбеляза Тодор Петър, когато излязоха малко по-късно с Доктора пред широко отворената врата на засенчената от широк и скъп навес веранда.

- Да.

- А, какво стана с жилището в София?

- Какво, Сия ли?

- Да. Тя ми беше много навита. Като я съблякох, първо я качих на масата, за да я огледам.

Тодор Петър го изгледа.

- Тя се правеше, че се срамува, но нали знаеш, че жените обичат да им се възхищават.

Доктор Тошков явно изпитваше удоволствие да споделя.

- Свалям ти шапка че си успял - Тодор Петър винаги се беше отвращавал от опитите на мъже да споделят любовните си успехи и случаи.

Упрекна се, че не успя да покаже достатъчно добър фасон на доктора. И се упрекна, че не беше усвоил това от германците. Бяха магьосници по фасоните. Бяха се специализирали във фасони за социални и културни различия, към чуждото, към неспазване на правила, дори и само неодобрение. А най-висшата форма, перфидността на фасона, беше да се направиш, че не правиш фасон, когато е крайно време за фасон.

След това Докторът разказа на Тодор Петър как е изпратил баща си на последното му пътешествие.

- Сега само се упреквам, че спестих едни пари и така му продължих агонията.

- Е ,човек се учи до края.

Тръгнаха си. В топлия следобед не обърнаха специално внимание, но всички забелязаха няколко ниски къщи встрани. С бедни фасади, ниски комини, малки стрехи и обшити в посивели от вятъра и соления въздух дъски. От дворове им, обрасли с висока трева, с ниски и разкривени смокинови дървета, се носеше някаква печал, която се открояваше и губеше в недовършените, строени с десетилетия къщи в съседство. Някои от тези къщи имаха бутафории по первазите и балконите, а по подкожусените им мазилки вече бяха избили петна от морския влажен и солен въздух.

- Соня се е запознала с бившата ти жена и сега разправя какво ли не за теб - каза Иво на Тодор Петър.

- Използвали сте моментното ми отсъствие, нали? Пак аз съм лош.

- Ницше казва, че критиката на морала е миг на нравственост – каза Ирина.

- Да – каза Тодор Петър - Българският приятел е най-добрият приятел на света.

- Хайде-е, пак морализаторства! - каза Иво. - Върна се, но да знаеш, че ще изядеш някой ден як бой за поученията си. Изобщо няма да се опитваме да те разбираме.

Тодор Петър се усмихна, сви юмрук и му го показа.

Като се прибраха, свариха Владо да лежи на един шезлонг до басейна.

- Къде ти е гаджето?

- Беше някъде и току-що се върна. Чете ей там, на терасата.

Тодор Петър седна до него. Владо не откъсваше очи от Ана.

- Виж каква шия, какви рамене.

- Да, хубава е и не е глупава.

- Какво? Пак те избива на дървен хумор...

- Владо, все искам да те питам нещо.

Тодор Петър се приведе към другия шезлонг и го погледна отблизо:

- Всъщност има ли някаква тайна, която криете? Ти и Ирина? Тайна, свързана с времето, когато сте работили за Кьосев?

- Какво?

- Е, сигурно не можеш да ми кажеш, но все пак ще съм ти благодарен.

- Зависи ли от това нещо?

• 
  Тя се тревожи.
  
• 
  Виж, брато - внезапно лицето му остаря. - Много е сложно... - И се дръпна.
  

- Видяхте ли на идване бетона в самия Райски залив? - попита по едно време Камен за строежите край Созопол.

- Да, много чупка, стряха, много архитектурно-парвенюшка фантазия е струпана в това райско кътче на морския бряг. Там природата предполага един по-деликатен стил. Но има ли граници кошмарът на самозаблудата, че парата е нещо пред времето? - каза Иво.

По късно, под влияние на алкохола, отпуснатостта се загуби. Започнаха да се шегуват и смеят от сърце, както само в България умееха и както няма да чуеш да се смеят никъде другаде по света. Тодор Петър попита в една от паузите:

- Например: да спрете по-нататък, да се върнете, да поставите пред камарата клони триъгълник за внимание и да се опитате да преместите клоните от шосето.

- В дъжда! А ако не можем? - изсмя се Наталия.

- По-добре кажи нещо за зодиите - рече Иво.

- Добре. Тъй като се отвращавам от сексуални споделяния... Спомняш ли си от младостта онази красавица със слабия и прав нос, мраморна кожа и зелени и раздалечени очи, мисля, че се казваше Надя? - обърна се Тодор Петър към Камен.

- Да - каза Камен.

- Ти беше спал с нея, но се бяхте разкарали. Аз я харесах, но по-късно разбрах защо я беше изоставил.

Настана мълчание.

- И защо я е бил изоставил? - се обади за пръв път Владо.

- Беше толкова шумна, че имах чувството, че се чуваше до Орлов мост.

- Не беше ли ти този, който говореше за обучение по солидарност? Но и духовност? - се засмя Камен.

- Именно. Във връзка с духовността. Тъкмо с това искам да ви открехна, че понятията ни са тотално сгрешени. Тук е и мястото да се замислиш защо през цялото време ни продават българската култура като духовност - отвърна Тодор Петър и погледна към Ана, която не сваляше поглед.
55
- Виждаш ли гълъбовия нюанс на вечерта? - чу да казва някой от компанията .

Отшелничество и покаяние, си мислеше Тодор Петър, като гледаше дъбовата гора в привечерната мекота на зеленината й. Остана така, наблюдаващ контура на гористия хълм под гълъбовото небе.

По-късно вървяха към плажа, където щяха да правят барбекю заради децата. Слънцето беше осветило с жаравата на заревото си една по-голяма, стара къща и турските керемиди по покрива. Насмолените кафяви дъски, с които беше обкован първият етаж над каменната основа, простата, боядисана в червенокафяво врата на дворната ограда, грееха.

- Папо, какво е философия? - попита Стоян.

- Философията е обич към мъдростта.

- А на немски?

- Liebe zur Weisheit.

- Ich interessiere mich nur um die Weissheit meiner Zähne.*

- Ти ли го измисли това?

- Да.

Жените бяха взели рогозки. Постлаха ги върху пясъка и всеки легна да наблюдава звездите.

Пиеха, лежаха, гледаха звездите, слушаха шума на морето и мълчанието на лонгозната гора зад тях . Сия се опита да легне до Тодор Петър, но Иво метна рогозката си между тях и предложи да им налее питие.

Пристигнаха група млади хора от Созопол. Оказа се, че ги води голямата дъщерята на Камен, пристигнала заедно с приятеля си Боян - син от първия брак на Баръмов.

* Обич към мъдростта

Тук Weissheit ( белота ) е измислена от Стоян дума. Съвпада като омоним с Weisheit ( мъдрост ) от предното изречение.

Иска да каже:

- Аз се интересувам от белотата на моите зъби.

Но такава дума няма! Белотата на немски и "Das Weisse"

- Знаеш ли, че Боби Баръмов е завлякъл и сина си? - пошушна Камен на Тодор Петър.

- Не думай.

- Боян работи в една банка. Боби го е накарал да да му отпусне кредит без покритие и сега момчето е останало без работа.

- А аз се тровкам, че ме мами. Той сина си е закопал, та...

Тодор Петър отиде да прави компания на Марио при барбекюто.

- Тодор, колкото и да е прекрасна тази природа... Моят съвет е: връщай се в Германия.

- Право да ти кажа, колебая се, но...Михаела ще идва ли с теб?

- Не, отказа ми. Тя не можела без тази природа и без улица Раковски.

Когато се прибраха от плажа и сложиха децата да спят, Компанията седна под навеса с изглед към сребърното нощно море и до притъмнелия дъбов дол. Направиха грешка, че продължиха да пият.

- Решението на нашите и Кьосев бе реверанс не само към останалите партии вдясно, но и към онези, които искат да ни обезличат - споделяше Ирина мнение пред Тодор Петър по нещо политически актуално.

- Собствените принципи са принципи, когато общественият интерес стои над всичко.

- А такива личности, освен в някакви спорадично-утопични групички, които нямат и не могат да имат връзка с икономиката и политиката, реално, у нас няма.

- Нека се задоволим с малко на брой принципи, но да търсим начин те да бъдат сигурно прилагани. Това ще е достатъчно.

- Ти имаш разсъждения на путьо - каза неочаквано Иво, като се обръщаше към Тодор Петър. - И ще ти кажа защо. Веднъж си против Кьосев, а после си за него. Ти сам не знаеш за какво си.

- Мнението ти няма да промени това, което съм, нали? Но пък може да е повод да се замислиш, че нямам предвид на първо място за себе си...

- Ти смяташ, че имането се състои в това да те пуснат някъде - каза заядливо Иво . - Ти беше този, който каза, че цялата наша буржоазия от едно време не струвала, защото не била построила достатъчно здрави мостове с народа и така я приравни с червената... И не си наясно за какво замина...Ако аз замина, ще ме приемат, ако ти заминеш - не, но аз ще остана заради разходките под кестените и на Петте кюшета. Ти се прибра. Не са те приели. Мен обаче не ме интересува кой къде би бил приет, защото аз бих бил. Но не искам, заради разходките.

- Зависи обаче от кого ще бъдеш приет - опита се да звучи все още весело Тодор Петър. - И там има простаци... А ако има нещо за приемането - то е на ниво - търпиш като чужденец или се бориш. Останалото е политика на личността, характер.

- А пък един истински български шеф никога няма да търпи и една минута такъв като теб на работа.