Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

На тези, които Ви питат, би могло да се отговори също с въпрос - много ли ще прибави към тяхното духовно развитие информацията за степента на духовната висота на Христос или Буда? Може да им цитирате § 8, на страница 181 във втора част на “Л. от Г. на М.” Ще попитат още - “Кой е по-голям, Христос или Буда?” - Отговорете - “Невъзможно е да се измерят далечните светове. Можем само да се възхищаваме от тяхното сияние…” Наистина, Христос и Буда са толкова далечни звезди на Духа в сравнение с нас, земляните. Да не забравяме, че Те и Вл. Майтрея са дошли от Венера в зората на зараждането на физическия човек и затова Те се явяват наши Божествени Прародители и Наставници.

Сент Д`Алвайдър е типичен психик, който се занимава със спиритизъм и е под влиянието на астрални персонификатори. Книгите му са смесица от късчета истина и заблуждения.

Разбира се, на онези, които не са запознати с източната мисъл и се докосват за първи път до Учението на “Живата Етика”, следва да се дава толкова, колкото съзнанието им може да вмести. Както е казано - “Ние трябва не да пресичаме чуждото мислене, а да вливаме нова кръв на живота, подхранвайки нервната система. Всяка ответна дума трябва да бъде не гвоздей в ковчега, а лъч на лекар. Отложеният отговор ще дойде във вид на съвет.”

Да се разочароват хората или да се опровергава гледната им точка е възможно само с голяма предпазливост. С внимателни докосвания, пръскайки отделни искри от новата мисъл, може постепенно да се разшири тяхното съзнание, но веднага да се пречупва е опасно. Та за някои хора такива книги като романите на Крижановска и фантазиите на Сент-Ив Д`Алвайдър дават храна за подем на духа и затова прекалено острата критика на тези трудове може да загаси още не укрепналата светлинка на духа им. Само силните духове, не привързани към нищо земно, могат да знаят истината в цялата й надземна красота. Но насила да отвориш някому очите е невъзможно.

Сега за друго. Внушението, ако се прилага с цел насилие за користни цели, ще бъде не само намеса в кармата, но и направо престъпно. Но ако ние внушаваме и предизвикваме у човека благи мисли, неговата най-добра същност или го предпазваме от порока, това, разбира се, ще е благо.

Дори и да поемаме известна карма, правейки добро, тя в никакъв случай няма да утежни духовното ни развитие. Само Архатът може да знае, кога и къде не бива да помага, а ние сме длъжни да протягаме ръка за помощ там, където сърцето ни подскаже. Разбира се, при това трябва винаги да помним закона за съизмеримостта и целесъобразността и че помощта в духа е най-висшата.

Има хора, които мислят, че са длъжни да дадат всичко, а после да се оставят на грижите на другите. За тях ще цитираме редове от Учението: “Кой е казал, че трябва да се дава безразсъдно? - Безразсъдството ще е единственият резултат.” Но трябва да помагаме. Защото кой знае, кога именно изплащаме стар дълг и, отказвайки помощта си, още повече го увеличаваме. Огромна заблуда е да се въздържаме да помагаме на близките си от страх да не усложним своята карма. Няма ли да бъде това проява на най-голям егоизъм или самост? Но, разбира се, попътно трябва да се учим на разпознаване, защото често може да се помогне на някой, който не заслужава, и да се откаже на истински нуждаещия се. Сърцето и тук е единственото мерило. Така, ако исканата от нас помощ не превишава нашите възможности, ние сме длъжни да я дадем.

При това следва винаги да помним, че нашата карма се твори, утежнява и облекчава главно чрез МИСЛИТЕ. Именно мисълта и вътрешните подбуди изтъкават нашата аура - това магнитно поле, привличащо или отблъскващо възможностите. Мисъл-подбудата, този решаващ фактор за нашата карма, много често се забравя от хората, разсъждаващи за нея. Но иначе нямаше да има възможност да се излезе от омагьосания кръг на причините и следствията. Защото всичко е карма и всичко се ръководи от кармата. Но завършвайки един кръг на кармата в този или друг цикъл, ние започваме нов кръг на други нива и светове и така в безкрайността. Когато се говори за завършване на кармата, има се предвид само кармата за известен цикъл или планета и т.н. Да завърши човек кармата си на нашата планета означава, че вътрешната му същност дотолкова е очистила и трансмутирала своите енергии, че по-нататъшното физическо пребиваване на Земята не може да му даде нищо повече; именно, всички елементи или енергии, влизащи в неговото същество, са достигнали състоянието на съвършенство, отредено за тази планета. И духът, в зависимост от задачата си, остава във висшите сфери около Земята или заминава в по-висши Светове. Така Мисълта е първопричината и венецът на цялото творение. Мислите управляват света, следователно, управляват кармата.

Не съжалявайте, че Ви се налага да губите толкова време, за да си изкарвате прехраната. Всички трябва да изработваме парчето си хляб. Всичко трябва да се върши, без да се напуска живота, със земни ръце и крака. В това се крие велика красота. Нима е така ценен трудът, извършен в покой и доволство? Нима сме чували за такъв труд? Не, всички гиганти на мисълта са творили в най-тежки условия. Трудът в спокойствие и доволство не може да даде необходимото напрежение на всички центрове.

Наистина физическото доволство и спокойствие са най-опасните ни врагове. Нищо не гаси така вътрешния огън, както осигуреността на утрешния ден. Ние не познаваме такава сигурност и работим на предела на нуждата и възможностите си. Но в труден миг, когато всички сили са напрегнати и е проявена находчивост, идва и помощта, но по закон винаги в последния момент. Всички жизнени тегоби са необходими за извисяването на духа. “Най-красивите цветя на радостта растат покрай трудните пътища.” Ще дойде време, ще настъпят други условия и задачите ще се разширят. Въможно е да отпаднат грижите за парчето хляб, но затова пък ще дойдат други, много по-сложни и трудни. Но ако Образът на Учителя живее в сърцето, нима можем да се безпокоим за утрешния ден? Най-лошото според човешките представи понякога е наше спасение и стъпало към нови възможности. Наистина, ако служенето ни е безкористно, то косъм няма да падне от главата ни без знанието на Великия Учител. Безкористното служене, сърдечната преданост и признателност изтъкават здравата нишка, по която идва всичко необходимо.

И така, мъжествено да срещаме неизбежните тегоби и да храним духа си в общуване с търсещите Светлината. Събитията назряват, може да се очакват много промени. Но ако служим на великата Светлина, то най-пагубната вълна може само да ни възнесе. Така с пълно доверие към Водещата Ръка да творим светлото дело.

1935. 
      г.
      

Вие пишете: “След като преживях дълбоко духовно разочарование по своя път и се лиших от воля и вяра, аз все още чакам Учителя.” Но щом чакате, значи има надежда, значи и вярата не е загубена, а това е най-важното. Затова да проверим заедно Вашите разочарования и да ги превърнем в натрупвания на велик жизнен опит, в чието горнило се заражда и укрепва нашата духовна същност. Никакви теоретични знания, никакви философии няма да Ви дадат духовност, защото само изпивайки отровата на живота и всички негови илюзии, ние пълним чашата на Амрита.

Така че, изпращам Ви пожеланието си да намерите правилен поглед върху всички разочарования. Нима можем да се страхуваме от разбиването на илюзиите? Всяка разбита илюзия е стъпало на знанието. Истинското знание е сурово и духовният път е суров. Само силните духом могат да се приближат към пътя на ускореното духовно развитие. И този път никога не може да бъде облекчен, защото само страданията, само личното напрежение трансмутират нашите енергии и ги привеждат в необходимото равновесие. Но блажен е този, чието сърце пламти от възторга на подвига, негова съдба стават неземните радости. И така, запалете всички огньове на сърцето си и възторгът на духа ще стане Ваша съдба.

1935. 
      г.
      

Много ме радват всички добри отзиви за Вашата книга. От своя страна зная, че тя е подарила радост на всички, които са я чели. Бедата е само, че нашите руски читатели са толкова бедни! Но не се смущавайте от нищо и продължавайте Вашата полезна дейност.

Нима не знаехте, че 35-та година е пълна с лунни и слънчеви затъмнения? Така във втората половина на Юни и началото на Юли се случиха три затъмнения и последното слънчево ще бъде през декември, струва ми се, на Рождество. Затъмненията винаги носят космически пертурбации и всякакви безумия по света. Аз също през цялата тази година се чувствах ужасно, макар че за това имаше и други, твърде сериозни причини. Извършва се повсеместно проявление на истинските ликове. Това се нарича очистване на пространството. Разбира се, след като познаваме окултните закони, според които при докосването до Учението и Аурата на Вел. Уч. цялата ни вътрешна същност излиза наяве, а също като разбираме цялата опасност от обсебване, особено в случаите на вроден медиумизъм, ние не се изненадваме толкова, но все пак е голяма мъка да виждаш как цветето на духа увяхва под тъмната ръка на обсебващия и страшно предателство впълзява в самото сърце на светлия градеж. Но ще преживеем и това.

Във всички пророчества 36-та година се отбелязва като година на началото на личната битка на Арх. Михаил с дракона. Затова, въпреки всичко, бодрост и радост от новата борба за Светлината живеят в нашите сърца. Нима е възможен подвиг без трудности? Аз много обичам думите на забележителния подвижник на Тибет, наречен Миларепа, който извършвал велики подвизи и когато хората го увещавали да пожали себе си, здравето си, да се откаже от трудния живот, той отговарял: “Тъй като всички трябва да умрем, предпочитам да умра, преследвайки прекрасна цел”.

Наистина, ако стотина души осъзнаят тази формула и я приложат в живота, светът би се преобразил в най-кратък срок. Затова ние ще се сражаваме за Светлината до последна капка кръв, до последен дъх. Така и Вие не се смущавайте от нищо и горете с радостта от възможността да внесете своята лепта за очистването и оздравяването на човешкото мислене.

1935. 
      г.
      

Така ние изпиваме чашата отрова, поднесена от ръцете на бивши сътрудници. Но въпреки това в сърцата ни живеят бодрост и мъжество. Защото какъв ще е подвигът без предателство? Символът на Иуда е вечен и неизбежен за запечатването на подвига. Но след Голготата идва възкресение и велик възторг на духа, така сочат всички мистерии, затова в сърцето пламти радост. Ние знаем за Великото Поръчителство на Твърдината на Светлината, ние пазим знаците на Доверието и познаваме непобедимия Щит. И духът ни няма да се изплаши от никакви битки, ние дори успяхме да ги обикнем, защото как иначе можем да закалим духа си, да изпитаме способностите си и да придобием великия опит за венеца на завършека! И така, ще кажем още веднъж: “благословени да са препятствията, защото чрез тях израстваме”.

Спомням си и мъдрите думи на Ницше: “ти стана по-висок от тях, но колкото по-високо се издигаш, толкова по-малък изглеждаш в очите на завистта. А най-много мразят онзи, който лети.” Да, хората днес се опълчват най-вече срещу всичко високо, срещу закона на Йерархията. Само царете на духа познават цялото величие и неотменност на този космически закон, но масите винаги ще се съпротивляват. Защото изтънчеността на духа се определя именно от степента, в която той почита висшите ценности.

И така, мъжествено и радостно, с пълна вяра в предречената крайна победа влизаме в нова битка за Светлината на новото съзнание в бъдещия Свят.

Радостна бях да получа чудесната вест от Вашето сърце с изразената в нея преданост към Великия Учител. Наистина, предаността е качество, което притежават само царете на духа. Несъмнено е също, че това най-рядко качество Вие сте пренесли от миналото и къде другаде, ако не на Изток и, може би, в благословената Индия трябва да се търси зараждането на това най-велико от всички качества. Всички духовни постижения, духовното възпитание, изтънчената етика на Индия се градят на това основно качество. Цялата литература на Индия е проникната от духа на героизъм и преданост. Никъде връзките между Гуру и ученика не се разбират и почитат тъй съкровено, както в Индия. Дори при временния упадък на страната това почитание се е съхранило в самото сърце на народа и дава неизтриваемия оттенък на вродената култура на духа. Благо Вам, ако сърцето Ви трепти от това велико и сладостно чувство. Наистина огньовете на признателността и предаността се издигат по-високо от много други приношения.

Ще завърша с думи от Учението: “плувци, ако направите всичко възможно, къде може да ви отнесе и най-пагубната вълна? Тя може само да ви възнесе”. Така ще преминем под Великия Щит на Йерархията на Светлината.

1935. 
      г.
      

1) Неизгарящият пламък [горящата къпина на Моисей⁷] е така нареченият небесен огън, който може да се прояви само при съприкосновение с аура с определено напрежение. Н. К. и аз станахме свидетели на такъв огън по време на нашето пътешествие из Тибет. Той избухна съвсем неочаквано в нашата палатка късно вечерта. Мъжът ми вече спеше. Аз се приближих до леглото си и протегнах ръка, за да отгърна одеалото и изведнъж по средата се издигна стълб, по-точно огън от чудесен сребристо-лилаво-розов пламък. Аз не разбрах веднага каква е работата и с вик - огън, огън! - се залових да го гася с ръце, но огънят не загасваше, езиците на пламъците не обгаряха ръцете ми и аз само усещах приятна жива топлина. Моят възглас събуди мъжа ми и той ме видя, изправена на фона на този пламък. Това явление продължи не повече от четвърт минута, може и по-малко, и изчезна също тъй внезапно, както се беше появило. След него аз видях и кристалите на материята Люцида, и спиралите, и искрите на Фохат, но последните преживявания причиняваха известно обгаряне на центровете.

2) Седмият принцип е синтетичното начало, но не и Висшето Аз на човека.

Висшето Аз се състои от три принципа: седми, шести и пети. Прилагам страничката, която написах за един сътрудник, може би, ще Ви бъде полезна.

3) Луната е нашата майка, участваща както в образуването на Земята, така и в населването й с човешки същества. Лунните монади или питри - праотците, както ги наричат индусите, са се въплътили в нашето човечество. Луната ще изчезне или ще се разтвори едва преди седмия голям кръг на нашата планета.

4) Почти всички науки са се зародили в Индия. И Египет, и Гърция, и древната Халдея са черпили своите знания от Индия. Така и Озирис, и Хермес, и Орфей са произлезли от Изтока; и Питагор е получил посвещение в Индия.

5) Съществува пълно съответствие между тънкото тяло и физическото. Затова всеки физически център има своето съответствие в тънкото тяло. Всички астрални сетива и центрове живеят също като физическите, но в своите тънки излъчвания. Не бива да ги разглеждаме отделно, защото единството дава строга съгласуваност. Външният свят е само отражение на вътрешния свят. И както външните чувства или енергии се проявяват само когато необходимите за това условия са налице, така и вътрешните духовни енергии се проявяват, когато астралните или духовните условия са създадени на вътрешно ниво.

6) Христос, очиствайки и изцелявайки болните, винаги е усещал загуба на сила. Помните, когато болната жена от тълпата се докоснала до края на Неговата дреха, Той веднага усетил изтичане на силата Си⁸. При всяко изцеление, при всяко докосване до него, големият дух отдава част от своята сила. Колкото и огромен да е запасът от психична енергия, той може временно да намалее и именно тези мигове на изтощение са пълни с опасности, защото преградната мрежа на аурата, след като не получава излъчвания от запаса, подхранващ нашите центрове, се нарушава и микробите на заразата могат да проникнат в най-слабото място. Ето защо в “Агни Йога” има толкова много указания за опазването на преградната мрежа. Ученик, достигнал известна степен на Йога, не може дълго да остава в отровената атмосфера на градовете, той трябва често да се оттегля сред природата и да води повече или по-малко уединен живот.

Христос, както и Буда, и всички останали велики Учители, често е отивал в пустинята.

Също в “Писмата на Махатмите” се споменава как тежко се е разболял Махатма К. Х. след докосването си до аурите на хората при основаването на Теос. Дружество в Индия. Той трябвало за няколко седмици да се отдаде на пълно уединение. Така всяко ниво на съзнанието, всяко ниво на съществуването се подчинява на свои закони и нарушаването им води до съответните последици.

Ако желаете, би могло да се спомене, че доктрината за превъплъщението е била отменена едва през 553-та година след Р. Хр. на Втория Константинополски Събор. Така доктрината за предсъществуването на душата и нейните последователни връщания на Земята е станала “ерес” сред официалното християнство едва в шести век след Р. Хр.; дотогава към нея са проявявали търпимост и са я приемали църковните служители, близки до гностиците⁹.

Сега един интересен случай на спомен от минал живот. Привеждам го само за Ваше сведение. Този случай е от осемдесетте години на миналия век и е записан по думите на свидетел. Става дума за една помешчица, която имала имение в Псковска губерния. Точно на Рождество тя решила, заедно с мъжа си и сина си, да навести свои близки в някакво далечно селище. Потеглили в чудесна ясна утрин, разчитайки, че ще пристигнат, където трябва, още преди да се свечери. Но следобед времето рязко се променило, извила се виелица, завалял сняг на парцали, хоризонтът се скрил и за някакъв си половин час пътят бил съвършено затрупан. Започнало да се стъмнява. Отдавна трябвало да са пристигнали, а наоколо не се виждали никакви признаци на живот; пътят бил осеян с дупки, още малко и покритата шейна щяла да се преобърне. Станало ясно, че са объркали пътя. Не можели да спрат и да изчакат лошото време да премине, защото бурята се усилвала и снегът можел да затрупа шейната и конете. Решили да се доверят на усета на конете и да ги оставят те да потърсят населено място. Умните животни сякаш разбрали, вдигнали муцуни, размърдали ноздри и усилили ход. След около час чули далечен кучешки лай и скоро се мярнали редки светлинки; каруцата се приближила до каменната ограда на голямо имение. Лаят на кучетата накарал един пазач с фенер в ръка да излезе и на въпроса - чие е това имение? - той назовал фамилията, като прибавил, че собствениците отсъстват - зад граница са. Изяснило се също, че пътниците са се отклонили точно в противоположната посока. Тъй като било вече късно, решили да пренощуват в имението. Извикали иконома и го помолили да ги пусне в дома. Но когато помешчицата излязла от шейната и погледнала къщата, бледо осветена от фенерите на слугите, тя цялата се затресла от ужас и възкликнала: “Кракът ми никога няма да стъпи в този дом. Тук са ставали страшни неща!” и започнала да умолява мъжа си да не се бавят нито миг в това злокобно място. Мъжът и синът й били крайно изненадани и си обяснили нейната нервност с преумората, опитали се да я успокоят и убедят, че се заблуждава, защото никога никой от тях не е бил по тези места. Но тя държала на своето и, за да им докаже правотата си, казала: ще ви опиша разположението на стаите и обстановката; когато влезете в кръглата червена гостна, над масата до стената ще видите голям портрет на жена с бяла рокля и цветя в ръцете. Този портрет е мой и аз бях толкова, толкова нещастна!” Разбира се, мъжът и синът й незабавно отишли, съпроводени от иконома, да проверят казаното и скоро се върнали дълбоко потресени, защото всичко точно съответствало на даденото описание. След това те, разбира се, не я убеждавали повече да останат да нощуват в злополучната къща и, тъй като бурята стихнала и дори се появила луна, взели със себе си човек, който да ги изпроводи, и решили да се върнат вкъщи.

На Изток подобни спомени не са редки. Във вестниците се срещат описания на случаи, потвърдени от многобройни свидетели. В познато ни местно семейство петгодишно момче упорито твърди пред родителите си, че не е техен син и че преди е бил монах и е живял в манастир, затова често бяга от къщи да търси този манастир. Понякога успява да се отдалечи много, преди родителите му да забележат неговото отсъствие, и неизменно се насочва към Малък Тибет.

1935. 
      г.
      

2) В Космоса непрекъснато се зараждат и разрушават светове. И често разрушаващите се светове далеч не са завършили своята еволюция. Причините за такова разрушение са много. Една от най-тъжните е умъртвяването на духа в човечеството, населяващо планетата. Така и нашата Земя е заплашена от участта да загине, преди да завърши отредената й еволюция. Престъпленията на хората, умъртвяването на духа са създали такива еманации около нашата планета, че спасителните лъчи не могат да я достигат. Възможно е съществуването и да завърши с гигантски взрив. Решителният час на Съдния Ден не е далеко и много деца ще доживеят този ДЕН. Ето защо толкова спешно се дава Учението на Живота и толкова необичайни знамения се изливат на Земята, но хората са глухи и слепи!

Необходимо е да се пробуди човешкият дух! Съдбата на планетата наистина е в ръцете на самото човечество! Ако възкресението на духа стане реалност през идващите малки десетилетия, то неизбежната катастрофа може да бъде частична, както по времето на Лемурия и Атлантида, в противен случай ще ни се наложи да се преселим на друга планета. Но по закона на съответствието и съизмеримостта по-голямата част от човечеството няма да бъде допусната на висшите, вече населени планети. Ще им се наложи да се приспособят към новия, още ненаселен свят, и колко хилядолетия, по-точно милиони години ще минат, докато бъдат изработени обвивки и форми, съответстващи на новия свят. Само малки групи от земното човечество ще могат да отидат на висши планети и да продължат своята еволюция в нови, прекрасни условия.