Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

“Когато са дадени предупреждения, по-лесно се различават събитията. Вече се заражда нещо, но тълпите се отдават на увеселения. Взривът е вече готов, а тълпите тичат на конни състезания. Древните ясновидци са знаели за много смени, които сега са ясни на историците. Но съвременниците им умеели само да убиват с камъни далновидните. Не е ли така и днес?” А сега - на Вашите въпроси. Направих някои допълнения към седморното подразделение:

1. Физическо тяло.

2. Етерен двойник (понякога наричан низше астрално тяло). Много феномени по време на спиритични сеанси се извършват именно с помощта на етерния двойник на медиума.

3. Прана - жизнен принцип, неотделим от всички проявления в Космоса.

4. Кама - животинска душа (или висше астрално тяло, чрез което се проявява желанието в два аспекта):

а) Кама-Манас - низш ум или интелект.

б) Кама-рупа - форма (субективна форма на менталните и физически желания и мисли, или мислителят в действие).

5. Манас - самосъзнанието или мислителят (Висшият Разум).

6. Будхи - духовност, духовна душа за разлика от човешко-животинската душа, проводник, чрез който се проявява Атма.

7. Атма - Дух, или огнено начало, или енергията, разлята в целия Космос.

Но, приемайки това седморно подразделение, да преминем към обобщение, защото винаги следва да се обобщава. Затова посочете, че така наричаните принципи в нас [изключвайки физическото тяло и етерния двойник, които се разпадат след смъртта] са само аспекти или състояния на нашето съзнание. Всички подразделения на дух, душа, висш и низш манас, по същество са само различни качества на една основна енергия на огъня, живота или съзнанието, най-високото качество на която е психичната енергия. Затова, за достигане на висша духовност, ние трябва да трансмутираме и сублимираме огньовете на нашите центрове до тяхното седмо състояние. Така Светът на висшата духовност, Огненият Свят, е Светът на сублимираните чувства или съзнания. Нито едно човешко чувство не изчезва, а пребивава в Огнения Свят в своето сублимирано или изтънчено състояние, отговаряйки на висшите привличания и вибрации. Целият Космос е построен на седморна основа, затова всяка енергия, всяко проявление съдържат в себе си своята седморна скала на напрежение и изтънчаване.

Сега относно интересуващия Ви въпрос за планетните вериги и Луната.

Както вече Ви писах, под планетна верига трябва да се разбира определена планета, разглеждана в различните фази на нейното развитие със съпътстващите я невидими сфери. Всичко съществуващо в Природата се разгръща по единен вечен закон на седморен принцип. Затова, също като човека, всяка планета има своите седем принципа или седем сфери. От тези седем сфери най-низшата и най-материалната (в земната верига - нашата Земя) е напълно достъпна за нашето познание, шестте останали лежат извън нея и са невидими за земното око. Всяка подобна верига от светове е, така да се каже, въплъщение или рожба на друга низша и мъртва вече верига. Тези седем сфери отговарят на принципите в човека. Така нашата земна верига е въплъщение или рожба на по-старата лунна верига.

Прилагам Ви схемата на планетните вериги и цитати по този въпрос от “Тайната Доктрина” (стр. 266).

/схемата е на стр. 55/

“Когато планетната верига се намира в своя последен, седми кръг, нейната сфера-глобус А, преди окончателно да замре, изпраща цялата си енергия и всички принципи в неутралния център на латентната сила, лайа-центъра, и с това одушевява нов нуклей¹³ на недиференцираната субстанция или материя, т.е. предизвиква го за дейност, или дава живот.”

“Представете си шест събратя-глобуси на Луната - еони преди началото на развитие на първия от нашите седем сфери-глобуси - заемащи един спрямо друг същото положение, което събратята-глобуси от нашата верига заемат сега по отношение към нашата Земя. Така няма да е трудно да си представим как глобусът А от лунната верига оживява глобус А от земната верига и след това започва да замира; следващият глобус В от същата верига изпраща своята енергия на глобус В от земната верига и накрая Луната (нашият спътник) излива целия си живот, енергия и сила в низшия глобус на нашата планетна верига - глобус D, нашата Земя. Луната несъмнено е спътник на нашата Земя, но това не опровергава теорията, че тя е отдала на Земята всичко, освен своя труп. И отдавайки всичко на новия център, Луната наистина се превръща в мъртва планета, в която от времето на раждането на нашия глобус въртенето почти се е прекратило…”

“Защо Венера и Меркурий нямат спътници? И щом те съществуват, по какъв начин са били образувани? Астрономите не знаят, казваме ние, защото, за да открие тайните на Природата, науката има само един ключ - ключа на материята, докато окултната философия има седем ключа и обяснява онова, което науката не вижда. Венера и Меркурий нямат спътници, но са имали “родители”, така както ги е имала и Земята. Тези две планети са много по-стари от Земята и преди тя да достигне своя седми Кръг, нейната майка - Луната, ще се разтвори в най-тънката атмосфера, така, както са направили или още не са направили това Луните на другите планети, защото съществуват планети, които имат няколко Луни - още една тайна, която нито един Едип на астрономията още не е разрешил.”

“Луната сега е охладен отпадък, сянка, влачена от новото тяло, на което са предадени нейните жизнени сили и принципи. Тя е обречена сега в продължение на много векове да преследва Земята, като привлича своята рожба и сама е привличана от нея. Постоянно вампиризирана от своята рожба - Земята, тя й отмъщава, насищайки я с пагубните си невидими отровни въздействия, излъчвани от окултната страна на нейната природа. Защото тя е мъртва, но въпреки това тя е живо тяло. Частиците на нейния разлагащ се труп са пълни с деятелен и разрушителен живот, макар изграденото от тях тяло сега да е лишено от душа и да е безжизнено. Затова нейните излъчвания са едновременно благодетелни и вредоносни - обстоятелство, което намира своя паралел на Земята във факта, че тревата и растенията никъде не са така сочни, никъде не растат с по-голяма сила, както на гробовете, а в същото време именно еманациите на гробището или труповете носят болести и убиват.”

“Природата и свойствата на Луната са известни на всеки окултист, но те са останали затворена книга за физиците.”

“В помощ на онези, които не са чели или, дори и да са чели, не са разбрали достатъчно ясно доктрината за седморните вериги от светове в Слънчевия Космос, даваме кратко изложение на учението:

1) Всичко в метафизическия и физическия свят е седморно. Следователно и всяко звездно тяло, всяка планета, видима или невидима, има шест събратя или спътници-сфери. Еволюцията на живота преминава на тези седем сфери-глобуси, или тела, от първия до седмия включително, в течение на седем Кръга или седем цикъла.

2) Тези глобуси или сфери, се формират от процес, наричан от окултистите “възраждане на планетните вериги” (или пръстени). Когато започне седмият, или последният Кръг на един такъв пръстен, висшият (или първият) глобус А и с него в последователен ред всички останали до последния, вместо да навлязат в повече или по-малко дълъг период на покой или “обскурация”, както това е било в предшестващите Кръгове - те започват да умират. Планетното разлагане (Пралая) наближава и нейният час настъпва; всеки глобус или сфера е длъжен да предаде своя живот и енергия на друга планета.

3) Нашата Земя като видима представителка на нейните невидими висши събратя-глобуси, на нейните “Владики” или “Принципи”, трябва да съществува, както и другите, в продължение на седем Кръга. В течение на първите три тя се формира и втърдява, в продължение на четвъртия се установява и става още по-твърда, а през последните три постепенно се връща към своята първична форма, става, така да се каже, одухотворена.

4) Нейното човечество напълно се развива едва в четъртия - нашия настоящ кръг. До четвъртия цикъл на живот то се нарича човечество поради липса на по-подходящ термин. Подобно на личинката, която става какавида, а после пеперуда, човекът, или по-точно онова, което става човек, преминава през всички форми и царства в течение на първия кръг и през всички човешки форми в течение на двата следващи кръга. Достигайки нашата Земя в началото на четвъртия, в настоящите серии на Жизнения Цикъл и раси, човекът се появява на нея като първа форма, бидейки предшестван само от минералното и растителното царства - дори последното трябва да се развива и да продължава своята по-нататъшна еволюция чрез посредничеството на човека. В течение на бъдещите три кръга човечеството, подобно на планетата, на която живее, постепенно ще се стреми отново да приеме своята първоначална форма на воинството на Дхиан-коганите. Човекът, както и всеки атом във Вселената, се стреми да стане богочовек, а след това - Бог.

5) “Всеки Жизнен Цикъл на глоб. D (нашата Земя) се състои от седем коренни раси. Те започват с етернообразната и завършват с духовната, следвайки двойната линия на физическата и моралната еволюция - от началото на земния кръг до края му. Кръгът от глобуса А до глобуса G, седмият, се нарича “Планетарен” Кръг, другият - “Кръг на глобуса” или земен Кръг (цикъл на седемте раси).”

6) Първата коренна раса, т.е. първите “Хора” на Земята (независимо от формата) са били потомци на “Небесните Човеци”, правилно назовани в индуската философия “Лунни предци” или питри, принадлежащи към седем степени или Йерархии.

“Обърнете внимание, че всеки кръг носи със себе си ново развитие и дори пълна промяна в менталния, психическия, духовния и физическия строеж на човека. Всички тези принципи се развиват по постоянно възходяща скала.”

“Във всяка нова Манвантара трябва да има ограничено количество монади, които се развиват и стават все по-усъвършенствани чрез асимилирането на много последователни личности или въплъщения. По такъв начин, макар множеството на повече или по-малко напредналите монади да е почти неизброимо, все пак броят им е пределен, както и във цялата тази Вселена на диференциация и пределност.”

“Нашата Луна е била четвъртият глобус-сфера в лунната верига и се е намирала на същото ниво на видимост, както и нашата Земя.”

По-нататък, когато глобус-сфера А от новата верига е готов, първата класа или йерархия от монади на лунната верига се въплъщава на него в низшето царство и последователно нататък. Вследствие на това, в течение на първия Кръг на развитие само първият клас монади достига до човешко състояние, защото вторият клас на всеки глобус-сфера, идвайки по-късно, няма време да достигне този стадий. Така монадите от втори клас достигат началния човешки стадий едва във Втория кръг и така нататък, до средата на Четвъртия Кръг. Но в тази точка и в този Четвърти Кръг, в който човешкият стадий ще бъде напълно развит, “вратата” към човешкото царство се затваря и от този момент броят на “човешките” монади, тоест монади в човешки стадий на развитие, е завършен. Защото монадите, не успели да стигнат до това време, ще бъдат, поради развитието на самото човечество, толкова назад, че ще достигнат човешкия стадий едва в края на Седмия и Последен Кръг. Затова те няма да бъдат хора в тази верига, но ще съставят човечеството на бъдещата Манвантара и ще бъдат възнаградени с това, че ще станат “хора” в по-висока верига, получавайки по този начин кармично възмездие.”

“Монадичното множество може да бъде най-общо разделено на три големи класа.

1. Най-развитите монади - Лунните Богове или “Духове” - наричани в Индия питри, чието предназначение е да преминат в Първия Кръг през целия троен цикъл на минералното, растителното и животинското царство в техните най-етерни, флуидни и рудиментарни форми, за да се облекат и приспособят към природата на новата формирана верига. Именно те първи достигат човешка форма - ако може да съществува някаква форма в областта на почти абсолютната субективност - на глобуса А в Първия Кръг. Затова те възглавяват и представляват човешкия елемент в продължение на Втория и Третия Кръг…

2. Онези монади, които първи достигат човешки стадий в течение на Три и половина Кръга, ставайки хора.

3. Останалите монади, закъснелите и онези, които не са достигнали поради кармични затруднения човешкия стадий в течение на този Цикъл или Кръг…”

Разбира се, монадата не може нито да напредва или да се развива, нито дори подлежи на въздействието на смяната на състояния, през които преминава. Защото тя не принадлежи на този свят или ниво и може да бъде сравнявана само с нерушимата звезда на божествената светлина и огън, низвергнати на нашата Земя, като спасителен пояс за личностите, които монадата обитава. Тъкмо те трябва да се вкопчат в нея и по такъв начин, чрез приобщаване и съучастие в нейната божествена природа, да достигнат безсмъртие. Оставената сама на себе си монада няма да се прикрепи към нито една личност и, подобно на треска, ще бъде отнесена от неуморимото течение на еволюцията към друго въплъщение.

“Еволюцията на външната форма, или тялото, около астрала става посредством земните сили също, както при низшите царства. Но еволюцията на вътрешния или истинския човек е чисто духовна. Тогава това е не само преминаване на безличната монада през много и различни форми на материята - надарена в най-добрия случай с инстинкт и съзнание на съвършено друго ниво, както при външната еволюция, а преминаване на “Душата-странница” през различни състояния не само на материята, но и на самосъзнанието и самопознанието, или към перцепция чрез аперцепция.”

“Монадата излиза наяве от своето духовно състояние и умствена несъзнателност и, прескачайки първите две нива, твърде близки до Абсолюта, за да допуснат съчетанието с нещо на по-низко ниво - тя се проявява непосредствено на умствено ниво. А в цялата Вселена не съществува ниво с по-обширни хоризонти или широко поле на действие с неговите почти безкрайни градации на познавателни и самопознавателни качества, от това, което на свой ред има съответно по-малко ниво за всяка “форма”, започвайки от минералната монада, до времето, когато тази монада ще разцъфти по силата на еволюцията в Божествена Монада. Но в течение на цялото това време тя е все същата монада, различаваща се само по своите въплъщения в последователните цикли на частичната или пълна обскурация на духа, или на частичната или пълна обскурация на материята - двете антитези на полярността - съобразно с това, издига ли се тя в областта на умствената духовност или се спуска в дълбините на материалността.”

“Могат да попитат - какво са “лунните монади”, за които току-що стана дума? Описанието на седемте класа питри ще получите по-късно, но сега могат да бъдат дадени няколко общи обяснения. На всеки трябва да е ясно, че това са монади, завършили своите жизнени цикли в лунната верига, която е по-ниска от земната, и въплътили се в последната. Но има няколко по-нататъшни подробности, които могат да бъдат добавени, макар че твърде много се доближават до забранения предел, за да бъдат подробно обсъждани. Последната дума на тайната се разкрива само на Адептите, но може да се посочи, че нашият спътник е само грубото тяло на своите невидими принципи. Както има седем Земи, така има и седем Луни и само последната от тях е видима; същото се отнася и за Слънцето, видимото тяло на което се нарича майя, отражение, както и човешкото тяло! “Истинското Слънце и истинската Луна са също тъй невидими, както и истинският човек” - гласи окултната догма.”

“В действителност Луната е спътник на Земята само в едно отношение - именно, че физическата Луна се върти около Земята. Колкото и поразяващо да е това заявление, то не е лишено от доказателства от страна на науката. То се потвърждава от приливите, от периодичните промени в много болести, съвпадащи с лунните фази; то може да бъде проследено в растежа на растенията и е ярко изразено във феномена на човешкото зачатие и в процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено еврейската, и са били отбелязвани от много наблюдатели на психически и физически феномени. Но засега науката знае само,че въздействието на Земята върху Луната се ограничава с физическото привличане, което я кара да се върти в нейната орбита. И ако възразяващият настоява, че този факт сам по себе си е достатъчно доказателство за това, че Луната наистина е спътник на Земята и на други нива на действие, може да се отговори, като се зададе въпроса - ще бъде ли майката, която обикаля люлката на своето дете, за да го пази, подчинена на своето дете или зависеща от него? Макар че в някакъв смисъл тя е негов спътник, въпреки това е по-стара и по-развита от детето, което пази.”

“Следователно, именно Луната играе най-голямата и най-значителната роля както в образуването на самата Земя, така и в населването й с човешки същества. Лунните монади или питри, предците на човека, се превръщат на практика в самия човек. Те са монади, които влизат в цикъла на еволюцията на глоб. А, и които в течение на Кръга на веригата от глобус-сфери развиват човешка форма, както това току-що беше показано. Тези монади или божествени искри са именно лунните предци, самите питри, защото тези лунни духове трябва да станат “хора”, за да достигнат техните монади по-високо ниво на дейност и самосъзнание, тоест нивото на Манаса-Путрите, онези, които в по-късния стадий на третата коренна раса (Четвъртия Кръг) са надарили с “разум” безсмислените обвивки, създадените и одушевени питри.

1) Наричат ги Манаса-Путра или Родени от Разума, Синове на Светлината и Слънчеви Предци. На тях нашето човечество дължи своето ускорено развитие.

2) След като собствените ни глобуси A, B, C, D и т.н., разделяйки се със своята жизнена енергия, одушевят и по този начин дадат живот на други лайа-центрове, предназначени да живеят и действат на още по-високо ниво на битието - по същия начин монадите или човешките Ego от Седмия Кръг на нашата Земя, земните предци, ще създадат онези, които ще ги надминат…”

Много се зарадвах на Вашите огнени знаци. Видението, напомнящо пламъка на свещ е много характерно за запалването на центровете. Понякога такъв пламък може да се види над нещо като светло снопче от дебели нишки (нервите). Светлинните петна също означават пробуждане на центровете. Топлината на сърцето е прекрасен знак.

Характерно е и явяването на светещи зигзаги с цветовете на дъгата, аз също съм ги виждала няколко пъти миналото лято и те много пречеха на занятията ми, като плътно покриваха листите, на които пишех. Те говорят за сражения в надземния Свят. Продължавайте Вашите наблюдения и ги записвайте. Не трябва да пренебрегвате наблюденията над себе си. Хората губят своята наблюдателност, а опознаването на самия себе си е твърде поучително.

1935. 
      г.
      

Във всички най-древни Писания е посочена 36-та година и изчисленията за събитията, които ще се случат през тази година, са намерени в пирамидата на Хеопс, но кой може да разбере и признае събитието, което именно ще стане основа на Новия Свят? Несъмнено много неща ще се случат през тази година не само на надземните висши нива, но и на Земята ще се проявят много знаци. Цитирам Ви страница от Писанията. “Идва забележителна година. Но мнозина няма да схванат значението на това, което става. Дори чуващите ще поискат събитията да се случват според тяхното въображение. Обикновено всеки иска по своему, но наблюдавайте това, което се случва, непредубедено. Обърнете внимание честно, знаейки, че тече велик срок. Защото неизменни са сроковете на великото знание. Гълъбите ще ви донесат не само маслинено клонче, но и лист от дъб и от лавър. Нашите жертвени приношения също не са случайност, а крачки към бъдещето. Съумейте да обикнете творящата битка. Съумейте да залепите ухо до земята и да запалите сърцето си във велико очакване. Нека невежите желаят зло, но сроковете тъкат тъканта на Света. Учете се да разпознавате. Учете се да летите към предопределеното. Много са одеянията и покровите, но смисълът е един. Настъпва предсказаната година. Нека мъдрите строго и напрегнато, но радостно да преживеят тази година на Земята.”

“Утвърдено е мощно въртене на енергии, ще могат да се събудят дори спящите. Не идва явно Царят на Славата, но мъдрите чуват Неговата крачка. Предоставете на мъртвите да погребват мъртвите и се радвайте на изграждането на живота.”

“Някои прозорливи хора говорят за близкия край на Света. Те го описват, както са ги учили в началните училища. Те не са виновни за това, че главите им още от детството са пълни с най-уродливи представи. Но все пак те усещат някакъв край на нещо. Духът им, макар и смътно, но предчувства известни промени. Наричат ги лъжепророци, но това е несправедливо, те все пак по своему усещат края на Остарелия свят. Само че не могат да различат външните признаци. Разбира се, близък е часът, когато ненужните люспи ще започнат да падат и Светът на Светлината ще се зароди за радост. Най-важните процеси могат да се извършат видимо-невидимо.”

“Когато са дадени предупреждения, по-лесно се различават събитията. Вече се заражда нещо, но тълпите се отдават на увеселения. Взривът е вече готов, а тълпите тичат на конни състезания. Древните ясновидци са знаели за много смени, които сега са ясни на историците. Но съвременниците им умеели само да убиват с камъни далновидните. Не е ли така и днес?” Всички космически срокове, всички съчетания на светилата се приближават към завършването на великия Цикъл и човечеството трябва да възкръсне духом. Огнените енергии достигат навреме Земята и може да се очакват велики преустройства, които трябва да доведат до пробуждане на духа. Приближава се краят на царството на Луцифер. Заражда се новата раса.

Разбира се, Соломон е напълно историческа личност, както и храмът на Соломон не е мит.

В най-древни времена сред Посветените от всички страни и народи, а по-късно и сред най-великите умове в не толкова отдалечени епохи могат да се срещнат великите въплъщения на седемте Кумари, или Синовете на Разума, Синовете на Светлината. В течение на цялата еволюция на нашата планета ние дължим напредъка на нашето съзнание на тези величайши Духове, въплъщавали се във всички раси и народности на прага на нова промяна в съзнанието, при всеки нов завой в историята. Най-великите Образи от древността са свързани с тези Синове на Светлината. Падението на Луцифер започва от времената на Атлантида. По-късно можем да го познаем в Равана, противника на Рама, героя от епическата поема “Махабхарата”. Великите Духове неуморно са поемали върху себе си най-трудните жизнени подвизи, но малцина от съвременниците им са разбирали поне отчасти величието и самоотвержеността на тези исински Богочовеци. Почти никой не е могъл да вмести цялото значение на Тяхното творчество на земно ниво и в надземните светове. Много са прекрасните тайни в Космоса и когато духът се докосва до тях, сърцето се изпълва с възторг и безкрайна признателност към тези Духове, творци на нашето съзнание. В продължение на безкрайни хилядолетия, в самоотвержено служене за благото на човечеството, Те са се отказвали от висшите радости в Огнения Свят и в кървава пот са стояли на стража, приемайки трънения венец и изпивайки чашата с отрова от ръцете на облагодетелстваното от Тях човечество! Когато завесата на тайната се открехне, множество сърца ще изтръпнат от стореното срещу тези Изкупители.