Раждане и най-ранна възраст

Раздялата може да стане още при самото раждане. Новороденото бива отнесено в друго отделение, където за него се грижат медицинските сестри, но през голяма част от времето е самό, лишено от майчината близост. Някои бебета преживяват няколкодневна раздяла от майката, докато тя се възстановява след тежкото раждане. Много новородени прекарват дни или дори седмици наред в инкубатор и биват посещавани от майката само в редки моменти.

Установил съм, че изолацията в инкубатор често води до сериозно психическо нараняване, което остава за цял живот като чувство на дълбока и непреодолима самотност. (Виж модела на Stramonium в Девета глава и рубриката „Изолация” в индекс N 1, Осма глава.) Убеден съм, че инкубаторите не бива да се използват, защото съществуват по-добри средства. Когато в една болница се появил недостиг от инкубатори, лекарите върнали недоносените бебета на майките, като им казали да ги прикрепят към телата си. За голяма изненада на всички, тези бебета преодолели критичния период по-лесно, отколкото онези в инкубаторите.

За съжаление, много родители не прозират дълбочината на подобни травми, затова грижите, с които обграждат детето си, никога не са напълно достатъчни за възстановяването му. Така се получава двоен обръч от травмата на изолацията и слабата подкрепа за превъзмогването й. Кризата се превръща в катастрофа. Осъзнаването на тези факти би могло да помогне на младите майки и бащи на недоносени бебета. Такива деца се нуждаят от почти непрекъснат физически и емоционален контакт, те трябва да спят заедно с родителите, да бъдат люлени и да не остават сами.

Незадоволяването на потребността от близост и обич след раждането, може по-късно да доведе до силна депресия, склонност към престъпления или самоубийство, нездрава религиозност, пристъпи на паника и тревожност, анорексия и много други заболявания. Обществото често изпраща подобни хора в затвора или те самите се изолират чрез църквата или болестта си, но рядко някой съумява да свърже поведението или болезненото им състояние с най-ранните преживявания след раждането.

Липсата на баща също може да причини дълбока травма. Много бащи изоставят семейството с чувство за изневяра, загуба, скръб или отхвърленост. Те могат да заминат на война, да загинат при злополука или от някаква болест. Най-често все пак бащата си отива, защото отношенията с майката са непоносими или защото в живота му се е появила друга жена. Дори когато физически присъства, бащата често не обръща достатъчно внимание на детето си, той като е погълнат от служебни задължения или е прекалено уморен. В крайна сметка се оказва, че ролята на бащата в днешното общество е доста мъглява и повечето мъже буквално не знаят какво да правят с децата си.

Поради тези и ред други причини, бащата (по-рядко майката) напуска семейството или е непричастен към него. Това би могло силно да разстрои и травматизира детето, без възрастните да го осъзнаят. Ако можеха да разберат каква огромна болка причиняват чрез раздялата си, вероятно много от тях биха се замисляли по-сериозно преди развода, а още по-добре, преди брака си. Защото запазването на брака поради чувство на вина няма да разреши проблема, а само ще прибави още един обръч към травмата.

Осиновяване

Осиновяването е труден процес, през който хората много рядко преминават, без да останат травмирани. Да вземем за пример следния случай:

Девойка се влюбва в чужденец и забременява от него. В началото всичко е наред и те планират женитбата си. После внезапно пристига писмо от съпругата на чужденеца. Резултатът за девойката е шок, гняв, дълбоко разочарование и чувство за предателство. Родителите на бъдещата майка предлагат да осиновят внучето си. На триседмична възраст детето е оставено при бабата и дядото, като майката от време на време го навестява и в продължение на година не успява да реши дали да се откаже от него или не. Осиновителите неизбежно са резервирани, той като в тази ситуация на несигурност не могат напълно да освободят любовта си. Накрая решението е взето.

Тридесет години по-късно порасналото дете е мъж, който има зад гърба си цяла поредица от любовни разочарования. В момента той е „между чук и наковалня” – влюбен в една жена, но неспособен да се раздели с досегашната си приятелка. Тази ситуация съвсем точно отразява както неговите чувства, свързани с осиновяването, така и вътрешната борба на майката. Разочарованията от интимните му връзки, също кореспондират с преживяванията на майката по времето, когато той е бил още в утробата й.

Едно момченце, изоставено веднага сред раждането, било отгледано в дом за сираци, където цяла година било държано само в креватче – хранено, къпано и повивано, но нищо повече. Сетне било осиновено от възрастна, чувствителна и интелигентна жена, на която било казано, че детето е напълно здраво. Оказало се обаче, че то страда от ужасен тинитус (шум в ушите), който непрекъснато отвличал вниманието му. На осемгодишна възраст детето напълно престанало да чува. Никога не било произнасяло нито дума, ала личало, че изпитва страхотни болки, защото правело гримаси и закривало ушите си с ръце.

Момчето дърпало дрехите си или отчаяно стискало своята осиновителка, като не й давало да се отдели от него нито за миг. Често се будело нощем от страх, крещяло и не можело да понася тъмнината. Картината на мозъчните импулси била нормална и специалистите не знаели какво да правят.

Очевидното лекарство за този случай е Straminium. То било предписано по начина, посочен по-нататък в тази книга, и след два дни детето се успокоило, спало цяла нощ, и за първи път от години чуло речта на околните и произнесло първата си дума: „Мамо”.

Отразяване на родителските проблеми

Въпреки че деветте месеца в утробата могат да породят много травми, ако бременността като цяло протече в любяща атмосфера и раждането стане по най-естествения и свободен от стресове начин, детето ще излезе на бял свят със сравнително добро усещане за живота.Но при положение, че родителите дадат воля на своите собствени травматични реакции или между тях се породи напрежение, проблемите незабавно ще се отразят върху детето. То ще започне да се държи така, сякаш всяко чувство го наранява, ще проявява гняв, страх или скръб, като плаче, хленчи и често се буди. Ако травмите на родителите са достатъчно силни, децата могат да развият симптоми и болести, които са израз на проблемите на родителите, вместо на техните собствени.

В такива ситуации наистина само от родителите зависи да напрегнат интуицията си и да я накарат да заработи на нивото на детето, за да разберат от какво то се оплаква чрез своя ограничен набор от изразни средства.

Когато децата пораснат и с тях може да се разговаря логично и разумно, те следва да бъдат насърчавани да поемат все по-голяма отговорност за самите себе си. Но в първите месеци и години от живота им родителите трябва да разрешават собствените си проблеми, без да ги пренасят върху децата.

Коликите са типично оплакване при новородените, което често се дължи на сподавена ярост, идваща обикновено от майката, преминала през някаква травма по време на раждането (Staphisagria) или задушила до крайна степен обичта си (Sepia). От своя страна, детето може да се нуждае от Colocynthus – главното лекарство за крайно болезнени колики, при които пациентът се гърчи и превива надве (така както Staphisagria е класическо средство за потиснат гняв и ефектите от него).

Когато детето се буди редовно нощем, недоспиването може да прерасне във временна травма за родителите и ако те не намират достатъчно време за сън и през деня, проблемът постепенно се превръща в постоянен. Една година недоспиване би могла да бъде съсипваща. Хомеопатичното лекарство Cocculus помага в такива ситуации, макар че практическите мерки също са необходими.

Немощ, която се дължи на загуба на кръв или продължителна диария, често изчезва с помощта на China – основното хомеопатично лекарство за физическо изтощение вследствие загуба на телесни течности.

След раждане, една жена бе получила язва на крака, която непрекъснато се разрастваше. Хомеопатичните лекарства не действаха, докато в съня й не се появи хомеопат, който и препоръча China. Лекарството изцери язвата в рамките на едно денонощие. Така че, ако имате добре развита връзка с по-висшите нива на съзнанието си, те могат да ви разкрият естеството на вашата основан житейска травма или пък лекарството, от което се нуждаете в момента. Моите пациенти често споделят с мен такива преживявания, които ми помагат в избора на лекарството.
Ревност

Съществуват много случаи, при които първото дете е нежелано и става причина за брака между родителните или пък полът му ги разочарова. Така то се превръща в мишена за неволни обвинения от тяхна страна.

Ако по-късно се появи второ дете, което е от предпочитания пол или е съзнателно планирано, ако отгоре на това, единият родител установи по-силна връзка с него, първото дете може да изпита травмираща ревност и да се нуждае от хомеопатичното лекарство Lachesis. Когато един родител има ревниви деца, той сам често проявява класическите симптоми за това лекарство – лека немарливост, изключителна бъбривост и ирационален страх от змии. Вероятно собствената му травма, свързана с ревност от детството, намира израз у него и у децата му.
Травма в зряла възраст
Пристъпи на паника

Четиридесетгодишен компютърен специалист дойде при мен с кожни оплаквания, пукащи се капиляри на лицето и запушени синуси. След известен период на лечение, без особени резултати, пациентът ми разказа една история, която бе чул наскоро от своята леля. Когато бил на шест седмици, майка му го оставила сам в коритото, за да отговори на телефонно позвъняване. За нещастие, той някак се обърнал и едва не се удавил.

Този пациент също така често сънуваше, че се задавя, което, разбира се, не бе свързвал с това ранно преживяване. Оказа се, че дори в работата си нерядко говори за удавяне, и след известни размишления призна, че всъщност запушените синуси са главния му проблем.

Когато чуя подобна история, винаги се поставям в описаната ситуация. Опитайте и вие: представете си, че лежите с вързани зад гърба ръце в пълна вана и не можете да държите главата си над водата. Вдишвате, но в носа ви влиза само течност. Задавяте се. После вдишвате отново … По този начин ще вникнете по-дълбоко в същността на преживяването.

С един любящ и чувствителен родител тази травма би могла да бъде преодоляна, но сънищата, поведението и запушените синуси показваха, че случаят не е такъв.
Ужас вследствие оставяне на тъмно

Четиригодишно момиченце често било приспивано и оставяно самό в лятната къща, докато родителите прекарвали вечерта навън, а майката отивала от време на време да провери дали детето спи спокойно. Щом започнело да се мръква, тя включвала осветлението, защото малката се бояла от тъмнината.

Една вечер обаче, заета с нещо друго, жената пропуснала да нагледа дъщеря си и мракът паднал, без лампата в стаята да бъде запалена. Момиченцето дълго пищяло от страх, преди майката да се появи. Тя веднага инстинктивно усетила, че детето е дълбоко травматизирано от това преживяване. Месеци наред то се будело нощем от кошмари, които постепенно изчезнали.

Години по-късно, когато момиченцето беше вече десетинагодишно, то бе доведено при мен заради кошмарите, които се бяха възобновили. Причината бе ново травматично събитие в живота му – разводът на родителите. Когато новата травма е подобна на старата, тя може да я активира. При тази пациентка и в двата случая ставаше въпрос за раздяла.

Сега детето бе достатъчно голямо, за да опише кошмарите. Разбрах, че насън вижда черни предмети и се буди от ужас. Прибавено към силния страх от тъмното, това страдание изискваше хомеопатичното лекарство Straminium. Успехът бе пълен – не само смразяващите сънища изчезнаха, но малката замина на летен лагер, което преди бе отказвала категорично, вероятно поради несъзнателната асоциация с преживяването в лятната къща. Още редица промени в поведението й показваха, че е изцяло излекувана от ранната травма.

Straminium е лекарство, което помага на много деца, измъчвани от нощни страхове и кошмари. Предполагам, че в описания случай, коренът им бе още по-отдавнашна травма, свързана с раждането.

При мен дойде мъж със стомашни проблеми. Изражението на лицето му бе весело и бодро, той непрекъснато се усмихваше и шегуваше. Беше разведен и имаше една дъщеря, която живееше при майката.

Професионалния усет ми доказваше, че зад защитната маска на ведра непринуденост се крие противоположна нагласа. След известно време, когато доверието помежду ни нарасна, аз го попитах дали има някакви фантазии. Макар и неохотно, той сподели, че често си представя сцени на насилие. Тогава смених темата, защото усетих, че по-нататъшното настояване може да го смути, но след изясняване на някои по-безболезнени въпроси, отново по заобиколен път, се върнах към гнева му.

Поинтересувах се за развода и посещенията при дъщеря му. Отвърна, че я вижда рядко. Когато попитах защо, избягна отговора, ала по-късно изведнъж призна, че не живее с нея, защото се страхува да не започне да я бие. Оказа се, че за първи път осъзнава това. Изказах предположението, че неговият собствен баща го е биел като дете, и той потвърди. Тогава се уверих, че бодрата му усмихната маска е само защитно средство срещу насилието: „Виж, аз съм весел и щастлив, няма защо да ме удряш.” Наистина интелигентно решение за едно беззащитно дете в такава ситуация.

И така, пред мен стоеше баща, за когото „огледалото” – с други думи, собственото му дете – бе станало непоносимо бреме.

Той го бе напуснал, за да не започне да го бие. Питам че какви ли мъже ще привличат дъщеря му, когато порасне? Отхвърлена от бащата, стаил в себе си огромен заряд от насилие, тя навярно ще избира партньори, които ще я бият и изоставят.

Моят пациент и вероятните бъдещи приятели на дъщерята биха се повлияли положително от лекарството Nux vomica.
Агресия

Обирите и внезапните нападения могат да породят състояние на ужас, което се лекува с хомеопатичния препарат Straminium. Ето един пример:

Студентка била нападната и изнасилена от непознат мъж, който след това решил да я удуши, за да избегне последствията. Тя изгубила съзнание, но тогава насилникът се уплашил и се измъкнал. След този случай девойката не можела да заспива, без всички лампи в къщата да бъдат запалени и някой да седи до леглото й.

Цялото й същество било изпълнено с непреодолим ужас. По-дълбоко в нея вероятно е клокочела огромна ярост, но в началото се проявявал единствено голият страх в очакване на смъртта при загубата на съзнание.

Straminium подейства незабавно и девойката започна да спи нормално. В следващия етап на възстановяването, когато ужасът бе вече стопен, яростта излезе на повърхността и тя на няколко пъти имаше нужда от Staphisagria.
Под дулото на оръжието

Млад мъж бил нападнат, вързан и завлечен в отдалечен обор, където престъпникът насочил пистолет към главата му и процедил, че е „време за екзекуция”. Зареди оръжието с два патрона и натиснал спусъка, но изстрел не последвал. Оказало се, че това е просто жестока игра, тъй като патроните били тайно извадени.

Младежът, естествено, изпаднал в ужас. Той бил поет, който цял живот страдал от заекване, най-вече при първите думи. Т.е. налице бяха два класически симптома, които лекува хомеопатичното лекарство Straminium. Стигнах до заключението, че този случай е повторение на някогашни травми в живота на пациента. Ползата от Straminium бе невероятна, затова съм убеден, че в него бе живяло дълбоко наранено дете, ужасено от нещо, за което нямаше нужда да разпитвам. Трудно ми е да повярвам, че ставаше въпрос за „повторение на сценария” от предишно подобно събитие, а не просто за съвпадение, както ми подсказва разумът. И все пак съм сигурен, че Straminium е било неговото лекарство през по-голямата част от живота му - симптомите преди и по време на инцидента ясно сочеха това.

В заключение искам да подчертая, че практиката ежедневно ме среща с такива повторения на травмите у много хора. Ето защо логиката изисква да ги нарека закономерности, а не съвпадения.

Ще цитирам историята на един войник от частите на ООН, датираща от 1993г.

Бригадата, към която се числял този мъж, била изпратена за поддържане на мира във военна зона. Там той прекарал седемнадесет денонощия в окоп, където по неговите думи било „твърде опасно да се спи”. След това бил избран да участва в разузнавателна група, но в последния момент го сменили с друг. Военната машина на групата била взривена и единият от разузнавачите, близък приятел на войника, за когото става дума, бил буквално разкъсан на парчета. Останалите се спасили с различни наранявания. Тогава изпратили моя бъдещ пациент да се погрижи за ранените и убитите. Така че той трябвало да събере остатъците от трупа на загиналия си приятел и да ги занесе в базата.

Вследствие на това преживяване човекът изпаднал в силно шоково състояние. След известно лечение с медикаменти, го изпратили у дома, но според думите на жена му, не знаел къде се намира, нито коя е тя. Нямал никакво чувство за ориентация, ежедневно страдал от главоболие и стомашни болки и четири месеца след събитието все още заспивал за кратко само с помощта на хипнотични лекарства и най-вече алкохол, който му осигурявал два часа сън в денонощието.

Беше силен и едър човек с огромен страх в погледа. Съпругата му сподели, че състоянието му е непроменено от момента, в който се е завърнал. Тя също очевидно страдаше дълбоко. Каза, че мъжът й се страхувал да остане сам дори за малко. Боял се, че нещо би могло да се случи, и страхът му бил придружен от силно сърцебиене. Помолих го да уточни причината за страха си и той ми отвърна, че изпитва усещането, сякаш сърцето му всеки миг ще спре – с други думи, непрекъснато очаквал смъртта. Съзнанието му владеела само една мисъл: „В тази машина можех да бъда аз. Как така бях пощаден?”

Преди злощастния случай, мъжът бил съвсем здрав. При по.нататъшния разговор обаче, стана ясно, че е един от двама близнаци, родени в седмия месец. Първоначално лекарите не разбрали, че има второ дете, вследствие на което другият близнак бил изваден прекалено късно и скоро починал. Така първото, с което се сблъскал в живота си този мъж, била смъртта на най-близкия му човек и несъзнателното усещане, че той е бил пощаден само по волята на съдбата. Тогава прозрях защо военната трагедия го бе засегнала толкова дълбоко. Тя бе събудила забравения спомен за най-ранното му травматично преживяване, усложнено и от тридесетте дни в инкубатор след раждането.

Това бе историята на войника след като всичко излезе наяве, анализът бе лесен:

Шок

Страх от смъртта, съпътстван от сърцебиене

Облекчаване на страха с алкохол

Подходящото лекарство бе Aconite. Пациентът го прие вечерта и спа до десет часа на следващата сутрин – нещо, което отдавна не му се бе случвало. Болките изчезнаха и той продължи да се възстановява. При такива случаи човек не може да не се удиви на невероятната сила на хпомеопатичните лекарства!

Интересно „съвпадение” бе фактът, че на разговора присъстваше жената на един от съседите на семейството. Тя сподели, че нейния съпруг също е бил в армията и е преживял подобно събитие, след което вече от двадесет години не можел да спи добре.

Изневяра и измама

Изневярата и измамата от стара на близки хора като приятели, родители или партньори биха могли много дълбоко да засегнат индивида и да събудят отдавна погребани травми от миналото. Ето един пример за това:

При мен дойде детектив с чревно разстройство. От разказа му стана ясно, че главният проблем в неговия живот е събитие от времето, когато бил на дванадесет години. Точно на Коледа му казали, че е осиновен … След това обаче не чул нито дума повече по въпроса. Сякаш нищо особено не се било случило! У него се стаил огромен гняв, задето е бил мамен толкова дълго. Травмата в случая може да се нарече „измама, причиняваща мъка и унижение”.

Крайъгълният камък на проблема според мен бе фактът, че му бяха съобщили за осиновяването по съвършено неуместен начин, без предварителна подготовка и без разговори по-късно. Предположението ми се потвърждаваше от професията, която той си бе избрал – в края на краищата детективът е човек, който издирва и разкрива измами.

Когато свързах измамата и унижението с някои други черти от характера на пациента, като, например, невероятната му страст към работата, стигнах до убеждението, че нужното лекарство е Nux vomica. Естеството на нараняването го изискваше. Nux vomica е лекарство за жестокост, твърдост и безсърдечие – по такъв начин е била нанесена душевната рана на този човек. От своя страна, жертвата на подобен акт може да развие същите качества. Nux vomica се получава от черупчест плод, богат на стрихнин, който има спазматично действие, напомнящо особеностите на конкретното оплакване в случая – чревното разстройство.
Неизвестна самоличност на родителите

Съществуват и още по-дълбоки проблеми, свързани с измама от момента на зачеването. В днешно време е обичайна практика при стерилност на мъжа да се извършва изкуствено оплождане чрез семенна течност, чиито донори не могат да бъдат идентифицирани. Препоръчва се детето никога да не научава за начина, по който е било заченато, и да бъде оставено да приеме, че „бащата” е фактическият му родител. Аз и много други хора смятаме, че това е дълбоко погрешно и обременява целия живот на личността с обърканост и лъжа.

Поддържам, че е необходимо човек да знае кои са родителите му. Детето прекарва в утробата на майката първите девет месеца от живота си. Това е изключително важен период, в който често се изгражда основата на цялостното по-нататъшно съществуване. Бащата също може силно да повлияе върху живота на детето си, дори когато не знае, че го е заченал.

Пример за това е случаят на една жена, която бе виждала майка си само веднъж преди смъртта й. На погребението около гроба били струпани роднините, които тя никога не била срещала, но те се държали, говорели и изглеждали също като нея, за разлика от членовете на осиновилото я семейство. В този момент жената изпитала дълбоко усещане за принадлежност към тези хора и чувство на непреодолима свързаност с тях.

Твърдо съм убеден, че е най-добре да не съществуват тайни, които обикновено пораждат емоционално отчуждаване и карат човека да бъде нащрек. Те са неизменен потенциален проблем, който най-често след време довежда до травматизиращи наранявания. Мисля също, че някъде дълбоко в себе си измаменият човек винаги знае истината. Затова обсъждането на проблемите би могло да бъде само източник на сила, доверие и растеж на съзнанието.
Раздяла

При раздяла единият от партньорите нерядко се чувства предаден или измамен. Той може да живее с убеждението, че другият е нарушил всички дадени обещания и неписани задължения, че е излъгал доверието му и просто го е изоставил.

Такива хора си припомнят събитията отново и отново и не са способни да се откъснат от тях (класическо състояние на Natrum Muriatikum). И като правило партньорът им е бил най-близкият приятел, така че сега няма с кого да споделят болката си.

Те могат дори да намразят своя бивш партньор и това да доведе до желание да го наранят или убият, а понякога се стига до пресъхване на чувствата и апатия. Възможно е също да изпитват силен вътрешен гняв, но да не са в състояние да го изразят. В тези случаи преобладават мъчителни мисли, агресивни чувства или действия и груб език. Такива изблици се наблюдават при разводи и други подобни ситуации, когато дълбокото доверие между двама души е разбито.

Родителите често вършат предателство спрямо децата си, като се преструват, че някакво събитие просто не се е случило. Те не оставят децата да видят починалия близък, не ги завеждат на погребението, не им казват нищо за смъртта му. Чул съм десетки истории за смърт, в които възрастните се държат така, сякаш нищо не е станало. Те изпращат детето някъде за траурния период и после не споменават нито дума за починалия. Може би бащата се е самоубил, може би майката е била прегазена … детето не узнава нищо за това. Така то заживява с усещането, че ще се случи нещо ужасно, но не разбира защо. Как тези измамени деца ще могат да се разделят с починалия, как ще се научат да скърбят естествено, как ще разберат какво става, за да подредят отново живота си?

Доведоха при мен осемгодишно момче, което имаше силни пориви за разрушение. Освен това, то самото като че привличаше насилие – отидеше ли на детската площадка, там изведнъж го нападаха непознати момчета.

Вкъщи малкият бе способен да изкърти врата, което хвърляше в ужас майка му – единственият човек, с когото живееше. По същия начин тормозеше преподаватели, социални работници и педагози, защото щом изпаднеше в ярост, изведнъж придобиваше огромна физическа сила и нищо не можеше да го спре.

При срещите ми с това момче то често се втренчваше в мен с хладен и безчувствен поглед, в който се долавяше елемент на смразяваща жестокост. В същото време на листа пред него изпод молива му се появяваха вълци с остри зъби.

Майката страдаше от патологична липса на самочувствие. Първоначално тя бе дошла при мен заради синузита си – следствие от побои, причинили счупване на носа.

Бащата излежаваше присъда за хладнокръвно убийство. Беше заловен с окървавени ръце над жертвата, прободена четиридесет пъти с нож, но въпреки това не се бе признал за виновен.

Травмата, която терзаеше момчето, изглежда бе наследена и от двамата родители. От едната страна бе майката с нейния комплекс за малоценност, добит вследствие на насилието, което бе понасяла в детството си, от другата – бащата престъпник, който почти със сигурност също страдаше от липса на самочувствие бе изградил престъпния рефлекс върху детските си преживявания, белязани от огромно насилие. Всичко това насочва към хомеопатичното лекарство Anacardium. Ярост и желание за убийство, подчертана жестокост, злонамереност и сериозна липса на самочувствие са класическите симптоми, които то лекува.

Това дете едва ли получаваше много любов от майка си, кой като тя самата бе изключително травмирана. Най-вероятно е смятало, че само насилието му помага да усеща, че живее, че го забелязват, че му обръщат внимание, че в крайна сметка е човек. Предполагам, че неговото състояние в утробата не му е предоставяло друг избор, освен да се чувства изолирано и сам-само в света, сякаш никой не съществува за него. Именно върху това дълбоко изначално усещане Anacardium влияе благотворно.

Действието на лекарството по моите наблюдения и по мнението на майката далеч надмина постигнатото от болничните специалисти, детските психолози, преподавателите и социалните работници.
Сексуално насилие

Този терми може да бъде използван за широк спектър от престъпления, но аз имам предвид конкретно случаите, при които възрастни хора влизат в сексуален контакт с деца. Тук трябва да се разграничат три различни ситуации, макар и сходни в някои аспекти: сексуално насилие над дете, което е твърде малко, за да запомни грозното събитие (възстановяването от тази травма е най-трудно); сексуално насилие, споменът за което първоначално е потиснат, но би могъл да бъде изваден наяве в атмосфера на сигурност и разбиране; сексуално насилие, чиято жертва е дете между десет и седемнадесет години – то никога не го забравя, ала се нуждае от силна подкрепа, за да се освободи от травмата.

Ситуациите са различни в зависимост от това дали насилникът е непознат, близък роднина или приятел на семейството. Такова престъпление често се осъществява в дома от страна на родител, близък роднина, втори баща, семеен приятел или помощник в домакинството. То може да се упражни както от баща спрямо дъщеря, така и от майка спрямо син. И в двата случая става въпрос за много по-чести престъпления, отколкото бихме могли да си представим.

Понякога участват и двамата родители – единият го извършва, а другият поема ролята на мълчалив свидетел или също е потърпевш. Не трябва да забравяме, че самите насилници обикновено са страдали от някаква агресия. Гневът и насилието вървят ръка за ръка.

Ако дете в ранна възраст стане жертва на сексуално насилие от страна на родител, то сигурно ще го намрази, но същевременно ще продължи и да го обича – напълно естествено, макар и противоречиво отношение. И ако той му внуши, че това е особена тайна, която трябва да остане само между тях двамата, за невръстното съзнание ще бъде трудно да понесе такова бреме. Единственият изход за детето е да отрече, че нещо въобще се е случило. Но сигурно по-късно в живота споменът отново ще изплува, а ако това не стане, индивидът ще започне по несъзнателен път да пренася травмата си върху околните .

Отрицанието би могло да приеме по-различна форма. Ако детето се опита да сподели случилото се с другия родител, той може да застане на страната на насилника или дори да обвини детето в лъжа и да го накаже.

Заравянето на спомена за сексуалното насилие е подходящо защитно средство, докато човек успее да намери достатъчно сигурна подкрепа, за да се справи с нанесената травма. Това може да отнеме час, месец, година или двадесет години. Емоциите, които заключват и отричат спомена за случилото се, отразяват конфликта между собствените наранени чувства, нежеланието да бъде засегнат извършителят и страха от възможното разпадане на семейната тъкан. Така семейството заживява в лъжа, а бащата и дъщерята или майката и синът дори не разговарят помежду си поради неизменната заплаха от разкриване на тяхната тайна.

Жертвата може да стигне до убеждението, че е виновна за случилото се и сама го е предизвикала с поведението си, особено когато в началото е изпитвала някакво удоволствие от специалното отношение на родителя или от неговите действия.

Себеомразата би могла да се прояви под формата на злоупотреба с наркотици, склонност към самоубийство или самонараняване, ярост и желание за убийство на близък. Често се наблюдават и пристъпи на паника.

„Повтарянето на сценария” при този вид травма понякога настъпва в периода, когато детето на жертвата наближи възрастта, в която е било извършено престъплението срещу родителя. Той може да стане прекалено емоционален и да изпита отново отдавнашните чувства, без да знае каква е причината за тях.

Отречените чувства могат да предизвикат емоционално „изтръпване” или пък безразборен полов живот – реакция на люшкането между сексуалността и сигурността на отношенията родител- дете. Не е изключено да изникнат и различни видове сексуални натрапчиви идеи. Дори да остане заровен дълбоко в съзнанието, тайната поражда голям брой страхове, фантазии и заблуди. Често се появява силно омерзение или непоносимост към противоположния или собствения пол. Понякога се наблюдава отчуждение от семейството или някои негови членове.

Преживяното сексуално насилие обвива в мрежа човека и цялото му семейство, нарушавайки всички аспекти на живота им.
Болестта като резултат

Както вече стана дума, жертвата на насилието често се опитва да премахне от съзнанието си помена за преживяното. Отрицанието отдръпва енергията от засегнатата област на тялото. Така тя отслабва и става уязвима за всякакви инфекции. Вече е известно например, че продължителното насочване на топли любящи чувства към болната телесна част, спомага за нейното излекуване. По същия начин, несъзнателното отвращение към определена област може да причини характерно за нея заболяване.

В случаите на сексуално насилие отрицанието би могло да доведе до чувство за откъсване от областта на половите органи или пък прекалено съсредоточаване върху нея. Така се стига до проблеми като болки по време на менструация, бяло течение, вагинит, цистит, ендометриоза, безплодие или трудности в сексуалното общуване. Недостатъчната ерекция или слабото полово желание при мъжете също може да води началото си от сексуално насилие в миналото. Понякога престъплението е извършено анално, така че проблемите в тази област могат да имат подобен произход.