По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк
Изтегляне 2.09 Mb.
|
126. а) Свидетелката К. се свързала със свидетелката Н. М., която предлагала имота за продажба, а последната от своя страна се обадила на свидетелката К.. Тя нямала контакт от дълго време с подсъдимия В., но като узнала, че имало клиент, проявяващ интерес към имота, решила да му се обади. На няколко пъти търсила подсъдимия, включително и на служебния му телефон в Административен съд Б., но не могла да установи контакт с него, защото той не отвръщал на обажданията и съобщенията й. б) Свидетелката К. казала на свидетелката М., че не могла да осъществи контакт с продавача. Затова последната решила сама да стори това. Знаейки от свидетелката К., че продавачът на имота бил съдия, свидетелката М. отишла в кантората на нотариус М.Б. в гр. Н., показала скица на имота и помолила за съдействие за открИ.е на собственика. Нотариус М.Б. казала, че познава сина на собственичката, бил й колега, и обещала да се свърже с него. На следващия ден нотариус М.Б. се обадила на свидетелката М. и я уведомила, че се свързала с колегата си и той й казал, че негов представител ще осъществи контакт с М.. в) В периода преди 20.03.2011 г. подсъдимият В. се видял със свидетеля С.Ц. - адвокат при АК Б., и го помолил да го представлява при водене на преговорите за продажба на имот на майка му. Свидетелят Ц. приел. Тъкмо той се свързал по телефона със свидетелката М. като представител на продавача. Подсъдимият изрично разяснил на свидетеля Ц., че има висящо производство за имота, което следвало да се съобщи на кандидата за купувач. Всъщност с решение от 18.03.2011 г. ВАС, ІІ отделение се произнесъл по жалбата на Р.В. срещу решението на МС от 19.02.2010 г. като го отменил в частта досежно имота с идентификатор 51500.510.133. Това решение обаче не било влязло в сила. 127. Междувременно в средата на месец март 2011 г. свидетелката М. и свидетелката К. показали на служителя под прикритие разположението на имота в местността А.. На 17.03.2011 г. в гр. Б. бил сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот между Д.М. като възложител и свидетелката Л.К. като представляваща „А.П.” ООД. Предмет на посредническия договор била покупката на недвижим имот - урбанизирана територия с площ 11 999 кв.м. в землището на гр. Н., м. А. с идентификатор 51500.510.133. 128. На 21.03.2011 г., когато свидетелката М. се срещнала със свидетеля Ц., тя му разказала, че имало купувач за имота, че той бил огледал мястото и заявил намерение да купи парцела. Първоначално свидетелят Ц. предложил на свидетелката М. клиентът да подаде писмо за намерения, но свидетелката М. отклонила това искане и предложила да организират среща на кандидата за купувач със собственичката на имота. Свидетелят Ц. се съгласил. Свидетелката М. поискала да получи документи за собствеността на имота, но свидетелят Ц. казал, че на този етап не може да предостави такива документи. На следващия ден свидетелката К. потвърдила, че клиентът имал готовност за среща със собственичката. За участие в преговорите като представител на кандидата за купувач свидетелките М. и К. поканили свидетеля И.П..
Началната цена, от която започнали преговорите, била 180 евро/кв.м. На срещата през следващия ден се постигнало съгласие за цена 170 евро/кв.м., ако окончателния договор се сключел до месец, капарото било определено на 15 %. Свидетелят Ц. поел ангажимент при сключване на предварителния договор за продажба на имота собственичката да присъства лично. 130. На 30.03.2011 г. свидетелката М. посетила кантората на свидетеля Ц., за да договорят писмено участието й в преговорите по сключване на окончателната сделка. От представените на свидетелката М. няколко варианта на договори за поръчка, всички предварително подписани от свидетелката Р.В., тя подбрала и подписала един. Съобразно него, като изпълнител по договор за поръчка Р.В. - собственик на ПИ с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м. възлагала на изпълнителя да посредничи при продажба на имота, като комисионата за свидетелката М. била определена на 217 120 евро. Договореното възнаграждение подлежало на връщане, в случай че изпълнителят или кое да е друго лице, свързано с него, разпространели информация във връзка с договора и относно параметрите на сделката, вкл. цена и страни. Свидетелят Ц. уговорил с М. среща за следващия ден - 31.03.2011 г. в 11.30 ч., в кантората му, на която щяла да дойде собственичката на имота за сключване на предварителния договор. 131. а) Свидетелката М. уведомила свидетелите К. и П., за да се организира присъствието и на клиента. На 31.03.2011 г. преди обяд подсъдимият В. уведомил свидетеля Ц., че майка му била получила хипертонична криза и нямало да се яви на срещата в 11.30 ч. Свидетелят Ц. уведомил колегата си свидетеля И.П.. б) На същата дата и съобразно предварителната уговорка служителят под прикритие (в ролята на кандидат за купувач на имота) заедно с негов колега - друг служител под прикритие, отишли в офиса на свидетелката Л.К. към 11 ч. Там вече бил свидетелят П., който ги уведомил, че собственичката нямало да може да се яви на срещата и нямало да може да се сключи предварителният договор. Недоволство от това развитие на събитията изразили както служителите под прикритие, така и брокерите, ангажирани със случая. Свидетелката К. позвънила на свидетелката М., която също проявила озадачението си от така възникналата ситуация. Свидетелката М. и свидетелката К. си уговорили среща в кафене Б. на ул. „А.” в гр. Б., закъдето тръгнал и кандидатът за купувач. в) Около 12 ч. подсъдимият В. изпратил ново съобщение до свидетеля Ц. с молба да уреди среща с кандидат-купувача. Свидетелят Ц. уведомил за това свидетеля П.. На свой ред той звъннал на служителя под прикритие и му казал, че може би все пак ще успеят да сключат предварителния договор, защото собственичката се почувствала по-добре. Свидетелят П. казал още, че свидетелят Ц. поискал да се срещне с кандидата за купувач и със свидетелката М.. Служителят отговорил, че ги чака в заведение Б.. г) По същото време в кафене Б. били свидетелката М. и служителят под прикритие, който се представял за купувач. Докато обсъждали в случващото се, към 13 ч., в заведението пристигнал и подсъдимият А.В.. Той се настанил на друга, но в близост до масата, на която седели брокерката и служителят под прикритие. Няколко минути по-късно отишъл до тяхната маса. Представил се като председател на Административен съд Б. и поканил служителя под прикритие да се преместят на друга маса, за да разговарят лично. е) Когато седнали сами на друга маса, подсъдимият В. споделил на кандидата за купувач, че откакто политическата партия ГЕРБ спечелила изборите, започнал „лов на вещици” за магистрати - съдии и прокурори, подслушвали се телефони, наблюдавали се магистрати, с цел да се урони престижа на съдебната власт. Изтъквайки, че е публична фигура в гр. Б., подсъдимият обяснил изискването си за поверителност при воденето на преговорите за продажбата на имота. За имота подсъдимият В. изяснил, че е собствен на майка му, но тя трябвало да компенсира и други лица. Служителят под прикритие от своя страна посочил, че свидетелят И.П. бил проверил данните за собствеността на имота и не съзрял пречка за сключване на сделка за продажбата му. Тогава подсъдимият В. споделил, че той на свой ред бил проверил фирмата на кандидата за купувач и така установил, че не извършвала търговска дейност. Допълнил, че бил проучил и данните за личността на купувача и се потвърдило, че е от Благоевград, но въпреки това се притеснявал да не е агент на служба за сигурност. Служителят под прикритие тогава разказал на подсъдимия В. легендата си на посредник на чужд инвеститор - че живял в чужбина и не бил запознат с политическия живот в страната. Благодарил на съдията за доблестта да дойде лично и да го уведоми за мотивите си за отлагане на сделката. В края на разговора подсъдимият В. казал, че се нуждае от още малко време, за да помисли по сделката, и че в 16.30 ч. свидетелят Ц. щял да се обади с уведомление дали да бъде сключен предварителен договор до края на деня. После подсъдимият В. си тръгнал, а служителят под прикритие се върнал обратно своята маса, където междувременно се била присъединила и свидетелката Л.К., а малко по-късно пристигнал и свидетелят И.П.. 132. Около 14 - 15 ч. с подсъдимият В. изпратил нов имейл до свидетеля Ц. с искане да уреди среща с кандидата за купувач в 17 ч. в кафене Л. на ул. „К. и М.” в гр. Б., което свидетелят Ц. сторил. 133. Към 17.10 ч. двамата служители под прикритие (единият от които в ролята на кандидат-купувача) влезли в кафенето. На маса в дъното на заведението вече ги чакали подсъдимият В., свидетелят Ц. и Р.В.. Дошъл и свидетелят П.. Подсъдимият В. отново изразил опасение да не би да е обект на подслушване и записване. Казал също, че е подготвил договора в два екземпляра. Свидетелят Ц. извадил единия екземпляр от договора и го дал на служители под прикритие - кандидат за купувач. Той го прочел и видял, че договорът е подписан от името на продавача. Затова помолил Р.В. за личната й карта, за да свери данните. Поискал и втория екземпляр от договора и се преместил при свидетеля П., за да разгледат заедно договора. През това време към тях се присъединили свидетелките М. и К.. Свидетелят П. изразил становище, че договорът не създава риск за купувача. Служителят под прикритие подписал двата екземпляра на договора и ги подпечатал с печат на фирма „А.Ф.И.” ЕООД. След това взел единия екземпляр и заедно със свидетелите К., П. и другия служител под прикритие си тръгнали. 134. Съобразно предварителния договор Р.В. се задължавала да продаде на „А.Ф.И.” ЕООД своя недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 51500.510.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., с площ 11 999 кв.м., при съседи ПИ № 51500.510.82 и 51500.510.123, за сумата 2 030 000 евро. При сключване на предварителния договор купувачът се задължавал да плати предплата в размер 304 500 евро по банкова сметка. ***-дневен срок договорът се считал за непородил правно действие, като в този случай купувачът носел отговорност за вреди на продавача на преддоговорно основание. Остатъкът от продажната цена в размер 1 725 500 евро следвало да се плати по банкова сметка ***ор. Страните се задължавали да сключат окончателен договор в срок до 1 месец от подписване на предварителния договор, но в случай, че не са постигнали съгласие кога да се извърши окончателния договор, се задължавали да се явят пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на нотариалната камара, на 29.04.2011 г. в 10 ч., за да изповядат сделката в нотариална форма. Продавачът имал право на неустойка 100 000 евро в случай, че купувачът не изпълнел задълженията си. Стойността на недвижим имот ПИ с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м. в м. А., гр. Н., към 31.03.2011 г. била 2 780 800 лв. Р.В. не е договаряла с посредниците по сделката, нито с кандидата за купувач. Тя присъствала при самото сключване на предварителния договор, но не е вземала участие в разговорите, като и двата екземпляра на предварителния договор били подписани от нея предварително.
В изпълнение на намерението си се сдобил със заявление, на което бил придаден вид, че е подписано от Д.Н., до Община Б., в което се твърдяло, че заявителят притежавал два имота в с. С., понастоящем квартал на Б., с кадастрални номера № 722 и № 723 по плана на населеното място. Това сторил на неустановена дата, но преди 26.03.2010 г. В заявлението било посочено също, че двата имота били отнети от Н., без той да е получавал обезщетение за това, като се допълвало, че към момента Н. не можел да представи документи за твърденията си, но полагал усилия да издири такива. Твърдяло се още, че към момента имотите съществували в същия вид като при отнемането им и не се ползвали по предназначението, за което били отнети. Със заявлението се искало възстановяване на основание чл. 31 ЗОбС на имотите и отмяна на заповедта за отчуждаването им. Техническият съставител на заявлението не е разкрит по делото. Положеният в него подпис за заявител е имитация на подписа на Д.Н., поради което не може да се установи кой е авторът му, в това число дали подсъдимият е съставил документа сам. В заявлението отново бил посочен за адрес на заявителя не този, на който той действително живеел, а адресът на Р.В. (гр. Б., ж.к. С. бл. **, вх. *, ет. **). Д.Н. не притежавал имоти в с. С. и не е подавал заявление до Община Б..
С писмо с изх. № 94-Д-287/31.03.3010 г. от директора на дирекция „УОС” при Община Б., адресирано до Д.И.Н. и насочено за изпращане на адреса, посочен в заявлението (гр. Б., ж.к. С. бл. **, вх. *, ет. **), на заявителя бил предоставен 3 – дневен срок от получаване на уведомлението да представи доказателства за отчуждаване на недвижими имоти № 722 и № 723 по плана на кв. С. и да посочи изрично заповедта за отчуждаване, чиято отмяна претендирал, тъй като от твърденията в заявлението не се установявало отчуждаване на цитираните недвижими имоти, а и не били приложени доказателства. 139. Писмото с указанията било изпратено по пощата, но обратна разписка, удостоверяваща факта на връчването му не се върнала и няма такава в преписката. Всъщност, чрез коментираното заявление (с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г.) подсъдимият целял единствено да има основание за иницииране на процедура за обжалване на мълчалив отказ пред съда. Той не търсел произнасяне от администрацията, тъй като бил наясно, че всякакви представени пред нея документи могат да бъдат проверени по служебен път. А тъй като в действителност не разполагал с такива, удостоверяващи отчуждаване на имотите, защото те никога не били отчуждавани от Д.Н., нямало как да изпълни замисъла си за сдобИ.е с тях в производство пред административния орган. 140. На неустановена точно дата, но преди 23.04.2010 г. подсъдимият В. разполагал с документ - жалба срещу мълчалив отказ от името на свидетеля Д.И.Н. до Административен съд Б.. В жалбата се твърдяло, че Д.Н. подал искане до Община Б. за отмяна на отчуждаване на отнети недвижими имоти, като предвид липсата на произнасяне на административния орган жалбоподателят сезирал съда. Отправената претенция била за отмяна на мълчаливия отказа и за връщане на двата имота. Д.Н. не е подавал въпросната жалба. Тя не е подписана от него, а от неустановено лице, имитирало подписа му. Авторът на същия не може да бъде разкрит поради отсъствието на достатъчно индивидуализиращи почеркови признаци. В жалбата не се сочел адрес на жалбоподателя, нито други идентифициращи го лични данни извън името и населеното място (гр. Б.). Също така в жалбата не се конкретизирали имотите, нито искането, отправено до администрацията, чийто отказ за произнасяне се атакувал; не била посочена и заповедта за отчуждаване на имотите, чиято отмяна се искала. От външна страна тя не съдържала реквизитите, изброени в чл. 150 АПК.
В деловодството била приета от свидетелката К. Г. - младши специалист. Свидетелката К. Г. забелязала, че в жалбата няма посочен адрес на подателя, нито телефон и ЕГН и обърнала внимание на свидетелката К., че без тези реквизити жалбата не може да бъде заведена. Свидетелката К. обаче отвърнала, че е само приносител - приятелка на съпругата на адвоката, който е писал жалбата, затова не можела да допълни данните в жалбата. Свидетелката Г. отказвала да приеме жалбата в този й вид, но в крайна сметка отстъпила и въвела вх. № 3260/2010 г. на АС - Б.. 142. По-късно същия ден подсъдимият А.В., в качеството му на административен ръководител, образувал по жалбата административно дело № 866/2010 г. С протокол за избор на докладчик, подписан от В. в качеството му на административен ръководител на АС – Б., на 23.04.2010 г. в 17.06 ч., определил себе си за съдия-докладчик по адм.д. № 866/2010 г. От протокола е видно, че в него фигурира само името на определения в резултат на избора съдия. В протокола не се съдържат данни за това между кои съдии е бил извършен изборът на докладчика по делото. Не се съдържат данни и за другите, разпределени през този ден дела. На сочената дата – 23.04.2010 г. в АС – Б. са постъпили за образуване 10 броя дела. Три от тях са били разпределени на съдия З.Б. (с №№ 859, 864 и 865); две – на съдия Т. Е. (с №№ 858 и 862); две – на съдия Л.А. (с №№ 860, 863); едно на съдия В. Е. (№ 861); едно на съдия Г.Р. (№ 867) и едно на подсъдимия В. – процесното с № 866. Тъй като през 2010 г. не били правени архиви на програмния продукт за разпределяне на делата „Law choice”, е неустановимо както каква е била процентната натовареност на съдиите. Делата на останалите докладчици също са били разпределени с протокол за всеки поотделно. 143. Подсъдимият започнал да разглежда делото, което било инициирано от него самия и въз основа на жалба, която не била подписана от сочения в нея автор, и която не обективирала в действителност ничие реално оплакване от отказ на администрацията. Така, с резолюция от 23.04.2010 г. подсъдимият В., действащ като докладчик по делото оставил жалбата без движение, указвайки внасяне в 7-дневен срок от съобщението на държавна такса в размер на 10.00 лева и посочване на адрес за уведомление, ако такъв не се съдържал в административната преписка. Със същата резолюция подсъдимият задължил Община Б. да представи цялата административна преписка. 144. В изпълнение на указанията за изпращане на административната преписка по жалбата на Д.И.Н., същата била изпратена и постъпила в АС - Б. на 03.05.2010 г. Тя съдържала следните документи: заявлението с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. от Д.И.Н.; писмото с изх. № 94-Д-287/31.03.3010 г. от директора на дирекция „УОС” при Община Б. до Д.И.Н.; писмо с изх. № 94-Д-287/07.04.3010 г. от Директора на Дирекция „УОС” до началник Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” при Община Б., с което се искали: извадки от всички предходни планове относно бивши имоти пл. № 722 и № 723 в кв. С., както и извадка от действащия ПУП с нанесени бивши имоти, извадка от регистър на собствениците, информация за предвижданията относно бившите имоти и копия от одобряване на заповедите за ПУП, информация за възстановена собственост в рамките на бившия парцел; скица - извадка за ПИ № 722 в кв. 63 по плана на кв. С., гр. Б., изработена на 21.04.2010 г. от Община Б., Дирекция „Строителство и архитектура” (в нея било отразено, че върху действащия ПРЗ на кв. С. са нанесени бивш имот № 345 по плана, одобрен със заповед № 236/26.02.1972 г., и бивш парцел VI 140 в бивш кв. 27 по плана, одобрен със Заповед № 217/25.01.1944 г.); скица - извадка за ПИ № 723 в кв. 63 по плана на кв. С., гр. Б., изработена на 21.04.2010 г. от Община Б., Дирекция „Строителство и архитектура” (в нея било отразено, че върху действащия ПРЗ на кв. С. са нанесени бивш имот № 344 по плана, одобрен със заповед № 236/26.02.1972 г., и бивш парцел V 134 в бивш кв. 26 по плана, одобрен със Заповед № 217/25.01.1944 г.); заверено копие от разписен лист от 1992 г., в който имоти № 722 и № 723 били отразени като общински с вид на имота – двор; заверено копие от разписен лист от 1972 г., в който имоти № 344 и № 345 били отразени като общински с вид на имота - празно място и заверено копие от разписен лист от 1944 г., в който имоти V 134 в кв. 26 и VI 140 в кв. 27 били отразени като празни общински места.. 145. В съпроводителното писмо за изпращане на административната преписка се уточнявало, че заявителят Д.Н. не отстранил недостатъците в дадения му 3-дневен срок по чл. 30,ал. 2 АПК. Изразявало се становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като не бил налице мълчалив отказ за разглеждане по същество на отправеното искане за издаване на индивидуален административен акт. 146. На 03.05.2010 г. (когато в съда постъпила преписката) било изпратено съобщение и до Д.И.Н. на адреса, посочен в заявлението до общината (гр. Б., ж.к. С. бл. 61, вх. З, ет. 11) за внасянето на държавна такса в размер 10 лв. Съобщението не било връчено на адресата. Свидетелката Д.Н. - призовкар, отразила на 11.05.2010 г., че „на адреса живее Д. И. Д.в”, т.е. друго лице. С резолюция от 15.05.2010 г. подсъдимият В. разпоредил уведомяването на жалбоподателя да се извърши чрез залепване на обявление на табло. Върху невръченото съобщение до Д.Н. било направено отбелязване за поставено на 17.05.2010 г. обявление върху табло. 147. На 17.05.2010 г. в АС - Б. постъпила молба по адм.д. № 866/2010 г., на която бил придаден вид, че е от Д.Н., за внесена държавна такса с приложена към молбата вносна бележка. Молбата била заведена с вх. № 3884/17.05.2010 г. Ръкописният текст и подписът в нея не са изпълнени от Д.Н.. Техен автор е свидетелката Т.К.. На 13.05.2010 г. свидетелката К. внесла по сметка на АС - Б. държавната такса от 10.00 лева. 148. На 18.05.2010 г. подсъдимият В. насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 08.06.2010 г. от 13.40 ч., указвайки призоваването на страните. Призовки за Д.Н. и за ответника (Община Б.) били изпратени на 19.05.2010 г. За ответника призовката била получена от юрисК. Ч. на 20.05.2010 г., а призовката за Д.Н. отново не била връчена, като свидетелката Д.Н. (призовкар), на 27.05.2010 г., пак отразила, че „на посочения адрес живее Д. И. Д.в”. С резолюция от 31.05.2010 г. подсъдимият разпоредил призоваването на жалбоподателя по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. На 01.06.2010 г., изпълнявайки резолюцията, свидетелката С.К. - призовкар при АС - Б., поставила на таблото за съобщения във входа на посочения по делото адрес за призоваване на жалбоподателя (гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. **) уведомление до Д.И.Н. с указание в двуседмичен срок да се яви в АС - Б. за получаване на призовка с приложени книжа. 149. Въпреки че този срок не бил изтекъл към 08.06.2010 г., на посочената дата, в 13.40 ч. се провело открито съдебно заседание по адм.д. № 866/2010 г., ръководено от подсъдимия. Д.Н., който изобщо не знаел за делото, логично, не се явил на него, а за ответника се явила юрисК. Е.Б.. Тя направила възражение за нередовност на жалбата, изтъквайки пропуските и недостатъците относно адреса на жалбоподателя и относно индивидуализацията на имотите, чиято отмяна на отчуждаване се претендирала. Уточнила, че Община Б. е направила усилие във връзка с подаденото заявление от 26.03.2010 г. да изясни за кои имоти става въпрос и да представи съответните доказателства във връзка с имот № 722 и № 723. Посочила, че е било поискано от заявителя Д.Н. да конкретизира имотите и да представи доказателства за отчуждаването им по реда на някой от благоустройствените закони, както и налице ли е заповед за отчуждаването, чиято отмяна претендира. Подсъдимият В. държал определение, с което приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като макар жалбата да страдала от пороците, изброени от представителя на ответника, те следвало да се приемат за отстранени след представяне на административната преписка, съдържаща изчерпателен адрес на жалбоподателя и индивидуализиращите белези на имотите. Заключавайки, че съдът може да определи спорния предмет и претендираните от жалбоподателя имоти, респ. отмяна на тяхното отчуждаване, подсъдимият дал ход на делото и го докладвал. Видно от доклада – оспорвал се мълчалив отказ на Община Б. за отмяна на отчуждаване на имоти с кадастрални №№ 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б.. ЮрисК. Б. оспорила жалбата и поискала отхвърлянето й от съда, както и приемане на представената административна преписка като доказателство по делото. Тя не отправила доказателствени искания. Подсъдимият обаче отложил делото за 07.09.2010 г., 13.30 ч., с указание към жалбоподателя за представяне на доказателства за отчуждаването, респ. отнемането на претендираните имоти, както и каквито и да е други писмени доказателства относно наличие на негови вещни права върху тях. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.09 Mb. Сподели с приятели:
|