Почетен гост

- Лекуването няма нищо общо с времето - казаха те. - И то, и болестта траят мигновение.

Моето обяснение на това, което те казаха, беше, че твоето тяло представлява нещо цялостно и здраво на клетъчно ниво и после в някакъв миг се появява първото разбъркване или анормалност в частица само на една клетка. След това може да минат месеци или години, преди да се появят симптомите и болестта да бъде разпозната. Излекуването е обратният процес. Ти си болен и с разклатено здраве и тогава в зависимост член на какво общество си получаваш някакво лечение. В един момент организмът престава да се движи по низходяща линия и прави първите стъпки към възстановяване. Племето на Истинските Хора вярва, че ние не ставаме безразборни жертви на лошото здраве и че физическото ни тяло е единственият способ, чрез който нашето по-високо ниво на вечно съзнание общува с нашето лично съзнание. Успокояването на организма ни позволява да се огледаме и да анализираме истински важните наранявания, които имат нужда от грижи: наранени взаимоотношения, пропасти в системата на нашите вярвания, блокировките с тумори на страха, ерозираната вяра в нашия създател, вкоравели емоции на неблагодарност и така нататък.

Замислих се за американските лекари, които работеха с извикване на положителни представи у болни от рак пациенти. Повечето от тях не бяха никак популярни и това, което изследваха, се окачествяваше като „твърде ново”. Тук имахме примера на най-старите хора на света, които използваха техники, които бяха предавани от поколение на поколение през времето и чиято ефикасност беше доказана. А ние, така наречените цивилизовани хора, не искахме да използваме позитивното мислене, защото могло да се окаже просто едно подвеждане, и предпазливо се съгласявахме, че е по-добре да се изчака и да се види как действа то при някои подбрани случаи. Когато критично болен Мутант, получил всички възможни лекарски назначения, е на прага на смъртта, докторът съобщава на семейството, че всичко, което е по силите му, е направено. Колко пъти бях чула забележката:

- Съжалявам, нищо повече не може да се направи. Сега той е в ръцете на Бога.

Странно колко назадничаво изглеждаше сега това.

Не вярвам, че Истинските Хора действат като свръхчовеци при тяхното обхождане и лечение на болестта или потърпевшия от нещастен случай. Искрено смятам, че всичко, което те вършат, може да бъде обяснено по научен път. Само дето ние се стремим да създаваме апаратури, за да прилагаме някои техники, докато Истинските Хора доказват, че това може да стане без електрически шнур.

Човечеството се лута наоколо, бори се, но на континента Австралия най-съвършените модерни техники, отнасящи се до запазване на здравето, се прилагат само на хиляда мили от древната практика, която е спасявала живот през цялото това време. Може би някой ден те ще се съчетаят и тогава нов, пълен цикъл на познание ще се появи.

Какъв ден ще бъде това! Навсякъде ще го честват!
ТОТЕМИ

През деня вятърът смени посока и се усили, като навяваше пясъка върху телата ни. Стъпките ни по земята се заличаваха в момента на появяването им. Напрягах се да виждам през червения прахоляк. Беше, като да гледаш през кръвясали очила. Най-после намерихме подслон край една скала и се настанихме на завет зад нея, за да избегнем грубия допир на вятъра. Загърнати в кожите, ние седяхме плътно един до друг и аз попитах:

- Какво точно е вашето взаимоотношение с животинското царство? Те ви служат за тотеми и емблеми, които напомнят за вашия произход ли?

- Ние сме едно цяло с тях - гласеше отговорът. - И се учим на сила от слабостта.

Беше ми казано, че кафявият сокол, който продължаваше да ни следва, ни напомнял, че понякога ние вярваме само в това, което виждаме под носа си. Но ако само се повдигнем нависоко, пред нас ще се открие много по-голяма гледка. Казаха ми освен това, че Мутантите, които умират в пустинята, защото не намират вода и са гневни и отчаяни, всъщност умират от чувствата си.

Истинските Хора вярват, че човешките същества все още имат какво да научат по отношение на чувствата като глобално семейство.Освен това племето смяташе, че Вселената все още не е докрай осъществен и разкрит проект. Човеците изглеждат основно заети с това да станат същества.

Те говореха за кенгуруто - мълчаливото, обичайно кроткото животно, което достига от два до седем стъпки височина и се среща в цветовете на земята - от сребристосиво до медночервено. При раждане червеното кенгуру има размерите и теглото на едро бобено зърно, но като порасне, става високо седем стъпки. Хората от племето мислеха, че Мутантите отделят прекалено голямо внимание на цвета на кожата и на формата на тялото. Главният урок, който се учи от кенгуруто, е, че то никога не прави и една стъпка назад. За него това е невъзможно. То винаги върви напред, дори когато обикаля в кръг! Дългата му опашка е като клон на дърво и поема тежестта му. Много хора избират кенгуруто за свой тотем, защото наистина го обичат и признават необходимостта да изучат балан­сирането на своята личност. На мен ми хареса идеята да се вгледам назад в моя живот н да осъзная - дори когато е изглеждало, че съм правила грешки или неправилен избор, - че на някакво ниво от моето съществуване това е било най-доброто, което съм могла да направя за времето. И в следващите години се е доказвало, че всъщност съм направила крачка напред. Кенгуруто също контролира възпроизвеждането си и престава да се размножава, когато условията в околната среда дадат знак за подобно нещо.

Плъзгащата се змия е образователно средство, когато я наблюдаваме как често се измъква от старата си кожа. Малко ще придобиеш в своя живот, ако това, в което вярваш на седемгодишна възраст, продължава да бъде твоя същност и на трийсет и седем. Нужно е да се отърсваш от стари идеи, навици, мнения и понякога дори и от спътници в живота. Да оставиш нещата да си отидат нерядко е изключително труден урок за човека. Змията не става нито по-малка, нито по-голяма при раздялата си със старото. Това е само една необходимост. Новите неща не могат да дойдат, ако за тях не е отворено място. Змията изглежда и се чувства по-млада, когато отдели от себе си стария багаж. Разбира се, тя не става по-млада. На Истинските Хора им беше смешно, защото да се води сметка за възрастта им се струваше безсмислено. Змията е господар на чара и силата. Добре е да ги притежаваш и двете, но те могат да действат разрушително, ако станат завладяващи. Съществуват много отровни змии, чиято отрова може да се използва за убиване на хора. Тя чудесно прави това, но като толкова много други неща може да се прилага също и за полезни цели, като например да се помогне на някой, който е паднал в мравуняк или е изпохапан от оси или пчели. Хората от племето уважаваха нуждата на змията от уединение по същия начин, както всеки един от тях отделяше време да остане сам.

Емуто е голяма, силна птица, която не лети. Тя помага за изобилието от храна, защото яде плодове и разпилява чрез отделителната си система семената, когато се движи. Така ние се радваме на разпръснато навсякъде изобилие от растителна храна. Освен това тя снася голямо зелено-черно яйце и то е тотем за плодородие.

Делфинът е много обичан от племето на Истинските Хора, въпреки че те нямат вече толкова много достъп до океана. Делфинът е бил първото същество, с което те са разговаряли тет-а-тет и той показва, че животът е предопределен да бъде щастлив и свободен. Те учат от този майстор на игрите, че не съществува нито съревнование, нито губещ, нито победител, а единствено забавление за всички.

Урокът на паяка е никога да не бъдем алчни. Той показва, че предметите за употреба могат да бъдат и предмети на красотата и изкуството. Паякът учи също, че ние можем твърде лесно да бъдем очаровани от самите себе си.

Ние говорехме и за уроците на мравката, на заека, на гущера, дори на бръмби - дивия австралийски кон. Когато споменах за някои изчезващи животински видове, те попитаха дали Мутантите не осъзнават, че краят на всеки вид е една стъпка по посока към края на човешкия вид.

Най после пясъчната буря утихна и ние излязохме от прикритието си. Тогава ми съобщиха, че са постигнали съгласие по въпроса с какво животно имам прилика. Това е било решено, след като са наблюдавали сянката ми, маниерите ми и крачката, която правех върху вкоравените си стъпала. Казаха, че ще нарисуват животното върху пясъка, за да го видя. Докато слънцето светеше като прожектор срещу мене, те започнаха да чертаят, като използваха пръстите на ръцете и краката си за моливи. Първо се появи очертание на глава и някой добави малки кръгли уши. Те погледнаха към носа ми и проектираха формата му върху пясъка. Жената на Духа изтегли очите и обяви, че те имат моя цвят. След това добавиха множество точки и аз отбелязах с известно раздразнение, че не са пропуснали нито една от луничките ми.

- Ние не знаем какво е това животно - казаха те. - То не съществува в Австралия.

Те мислеха, че женската на този вероятен митичен вид е ловец и че се движи чудесно сама повечето време. Тя би поставила добруването на своите малки пред собствения си живот и пред живота на своя мъжкар. След това, като се усмихваше, Ооота добави:

- Когато това животно е задоволено, то е кротко, но обича да показва и острите си зъби.

Аз погледнах довършената рисунка и открих, че тя представлява портрет на чита.

- Да - казах аз. - Познавам това животно. Можех да бъда съпоставена към всички уроци на тази голяма котка.

Спомням си колко всичко бе застинало тази нощ и може би дори кафявият сокол също си почиваше.

В безоблачното небе висеше пълнещата се луна, когато открих, че денят бе отминал в раздумки, а не по друма.

Сестрата на Сънуващата Птици пристъпи в утрешния кръг. Тя предлагаше да сподели своята дарба с групата, стига това да беше в интерес на всички участници. Ако беше, Божественото Единение щеше да го изпълни. Не бяхме виждали птица от две-три седмици, като изключим моя верен приятел, кафявия сокол с тъмните кадифени криле, който пристигаше, спускайки се над нашата придвижваща се група така, че прехвърчаваше най-близо до моята глава.

Хората много се развълнуваха от това събитие, а по това време вече и аз вярвах, че птици могат да се появят така, отникъде, стига да влизаше в плановете ни за деня.

Слънцето хвърляше своя светлооранжев диск до половината от далечните хълмове, когато ги видяхме да се приближават. Беше ято от ярко оцветени птици, по-едри от дългоопашатите папагалчета, които държах в една клетка у дома, но твърде подобни на цвят. Бяха толкова многобройни, че бе невъзможно да се види късче от синьото небе помежду крилете им в полет. Неочаквано съскащият звук на бумеранги беше съпроводен от езика на хвъркатите. Сякаш птиците скандираха настойчиво:

- Мен, мен, мен!

Започнаха да падат от небето по двойки и тройки. Но нито една птица не стигна земята в страдание. Бяха убивани на мига.

Тази нощ ние имахме превъзходна храна, а групата се сдоби с многоцветни пера. Те си направиха препаски за главата и други украшения, като не пропуснаха да измайсторят и дамски превръзки, които жените да ползват при месечните си неразположения. Ние изядохме месото. Мозъкът беше изваден и отделен. Той щеше да бъде изсушен и използван по-късно, една част от него смесен с билкови лекове, друга - с вода и масла, за да се приложи при щавенето на кожи. Остатъците бяха хвърлени за глутницата от диви кучета динго, които ни следваха от време на време.

Нямаше никакви отпадъци. Всичко бе рециклирано отново в природата и в земята. Това беше пикник, от който не остана никакъв боклук, всъщност по нищо не личеше, че сме лагерували и яли на местата, където го бяхме правили.

Бяха майстори на хармонирането: ползваха и същевременно не обезпокояваха природата.
ШИЕНЕ

Бяхме приключили с храната за деня. Въглените в огъня хвърляха меки отблясъци, а единични искри изскачаха към заобикалящото ни безкрайно небе. Неколцина от нас седяха в кръг около проблясващите в огнището мигновени фигурки. Тези хора, като много от коренните американски племена, вярваха, че когато седиш в кръг, е много важно да наблюдаваш останалите и по-специално човека, който седи точно срещу тебе. Този човек е твоето духовно отражение. Нещата, които съзираш в него и на които се възхищаваш, са качества вътре в тебе, които искаш да направиш по-изпъкващи. Онези неща от поведението, външността и жестовете, които не одобряваш, са все неща от теб самия, които се нуждаят от доизкусуряване. Ти не си в състояние да разпознаеш какво считаш за добро или лошо в другите, докато ти самият притежаваш същите силни и слаби страни на някакво ниво от твоето съществуване. Единствено степента на самодисциплина и самоизразяване се различава. Те вярват също така, че единственият начин някой истински да промени нещо в себе си е, като вземе собствено решение за това, и че всеки притежава способността да променя всичко, което пожелае, що се отнася до собствената му личност. Не съществуват ограничения за онова, което искаш да изхвърлиш от себе си, нито за онова, което искаш да придобиеш като качества. Освен това те вярват, че единственото истинско влияние, което можеш да упражниш спрямо някой друг, е чрез твоя собствен живот: как действаш и какво правиш. Тези вярвания допринасят членовете на племето с всеки изминал ден да се усъвършенстват като личности.

Аз седях срещу Майсторката Шивачка. Главата й беше наведена, докато тя сериозно се концентрираше върху работата с ръцете си. През деня Великият Ловец на Камъни беше дошъл при нея, след като съдът за вода, който той носеше закрепен през кръста си, неочаквано падна на земята. Това не беше мехът от кожа на кенгуру, пълен със скъпоценния товар, който се беше скъсал, а само кожената препаска, която го крепеше към тялото му.

Майсторката Шивачка скъса със зъби конеца от органичен произход. Те бяха до половина гладко изстъргани. Като вдигна глава от своята работна поза, тя каза:

-- Интересно е това за Мутантите и остаряването. Че има работи, за които те са твърде стари, за да ги вършат. Ограничена полезност.

- Никога не можеш да бъдеш прекалено стар, за да имаш стойност - добави някои.

- Изглежда, бизнесът се е превърнал в опасност за Мутантите. Вашият бизнес беше започнат, за да могат хората да получат колективно по-добри неща от онези, които биха получили, ако действат самостоятелно, и като начин да изразят своя индивидуален талант и да станат част от вашата система, основана на парите. Но сега целта на бизнеса е да останеш в бизнеса. За нас това е толкова странно, защото ние гледаме на продукта като на нещо реално и на хората като на нещо реално, докато бизнесът не е нещо реално. Бизнесът е само една идея, едно споразумение и въпреки това целта на бизнеса е да останеш в него. Подобни вярвания са трудни за разбиране. - Такива бяха разсъжденията на Майсторката Шивачка.

Така че аз им разказах за системата на свободното предприемачество, частната собственост, корпорациите, борсите и ценните книжа, помощите за безработни, социалните осигуровки и профсъюзите. Казах им каквото знаех за руския модел на управление и как се отличават икономиките на Китай и Япония. Бях изнасяла лекции в Дания, Бразилия, Европа и Шри Ланка, така че споделих, от каквото имах представа за тамошния начин на живот.

Ние разговаряхме за промишленост и производство. Те всички бяха съгласни, че автомобилите са удобни средства за транспорт. Но по тяхно мнение не си струва да се заробваш с изплащането, нито да си докарваш възможност за катастрофа, в която по всяка вероятност ще имаш да се оправяш с насрещна страна и да си създадеш враг, а самата мисъл, че ще трябва да споделяш ограничените запаси вода с четири колела и седалка - направо си беше лудост.

Вгледах се в Майсторката Шивачка срещу мене. Тя притежаваше много забележителни черти, на които се възхищавах. Тя бе добре запозната с историята на света, дори със съвременните събития, при все това не можеше да чете и пише. Тя бе творческа личност. Забелязах я, че предложи на Великия Ловец на Камъни да направи необходимата закръпка, преди още той да я беше помолил за това. Тя беше жена с предназначение и живееше това свое предназначение. Изглеждаше, че е вярно: можех да извличам поуки, като наблюдавам седналия срещу мен в кръга.

Чудех се какво ли си мисли тя за мене. Когато образувахме кръг, някой винаги сядаше срещу мен, но не бях забелязала да се натискат много за това място. Знаех си, че една от големите грешки беше да се задават твърде много въпроси. Беше ми нужно да си напомням, че тези хора споделят открито, така че като му дойдеше времето, щях и аз да бъда въведена. Вероятно им звучах като дете-напаст.

След като се оттеглихме за нощта, аз все още си мислех за нейните забележки: бизнесът не е нещо реално, той е едно споразумение и все пак целта на бизнеса е да останеш в него независимо от последствията върху хората, продукта или услугите! Това беше доста проницателно наблюдение за някой, който никога не беше чел вестник, нито пък гледал телевизия или слушал радио. В този момент аз пожелах целият свят да може да чуе тази жена.

Може би тогава, вместо да наричат това място Пустошта, щяха да го признаят за център на човешката значимост.
ЛЕКАРСТВОТО НА МУЗИКАТА

Няколко души от групата владееха лекарството на музиката. Въпреки че именно лекарство бе думата, която използваше при превод, тя не означаваше нещо, свързано с медицината, нито пък свързано единствено с физическото изцеление. Лекарство беше всичко добро, което някой допринасяше за цялостното благосъстояние на племето. Ооота обясни, че е добре да имаш талант или лекарство за наместване на счупени кости, но това нито превъзхождало, нито било по-долу от таланта да имаш интерес към плодовитостта или яйцата. И двете били необходими, и двете били уникално лични. Аз се съгласих и с нетърпение заочаквах предстоящата храна от яйца.

Този ден ми бе съобщено, че се очертава да се състои голям музикален концерт. Сред нашите оскъдни вещи ние носехме инструменти, но аз отдавна се бях отказала да разпитвам как и къде те ще бъдат извадени на показ.

Следобеда долавях как нарастваше възбудата, докато пресичахме един каньон. Той бе тесен, не повече от дванайсет стъпки в ширина, а стените му се издигаха на осемнайсет. Спряхме за нощувка и докато се приготвяше храна от зеленчуци и насекоми, музикантите приготвиха сцената на място, където растяха кръгли, във формата на варели растения. Някой им отряза върховете и изгреба сочните с цвета на тиква кочани, които ние започнахме да смучем, като отделяхме семената. Някои от ощавените кожи, които носехме, бяха опънати над растенията и привързани здраво. Те се превърнаха в невероятни перкусии.

Наоколо се търкаляше сухо дърво, някои от клоните му бяха пълни с термити. Един от тях бе счупен и термитите изгонени от него. Те бяха изяли сърцевината му, която сега бе пълна с нещо като стърготини. Като използваха пръчка за своего рода бутало, музикантите го почистиха и издухаха и най-малките тресчици от сърцевината, така че получиха дълга куха тръба. Чувствах се все едно, че присъствам на изобретяването на тромпета. По-късно разбрах, че това е, което обичайно австралийците назовават диджериду. Този инструмент издава ниски музикални звуци, когато в него се духа.

Един от музикантите започна да удря една в друга къси пръчки, а друг установи ритъма посредством чукането на два камъка. Те бяха взели парченца глинести лиски и като ги закрепиха на връвчици, получиха звук като от звънтящи камбанки. Един мъж направи пискало с помощта на плоско парче дърво, прикрепено към корда, то се върти и издава пищящ звук. Много вещо те контролират увеличаването и намаляването на силата му. В каньона се получаваше фантастичен резонанс и ехо. Думата концерт не би могла да се употреби по-удачно.

Хората пеят индивидуално, на групи, а понякога всички в хор. Долових, че някои от песните са стари като самото време. Аборигените повтаряха песнопения, създадени тук, в пустинята, преди създаването на нашия календар. Но също така чух и нови композиции, музика, създадена само защото аз присъствах там. Казаха ми:

- Така както музикантът търси музикална изява, така и музиката на Вселената търси начин да се изяви.

Тъй като не притежаваха писменост, познанието се предаваше от поколение на поколение чрез песни и танци. Всяко историческо събитие може да бъде изобразено чрез рисунки в пясъка или чрез музика или пантонима. Те всеки ден свирят своята музика, защото е нужно да пазят свежи фактите в паметта си, а за да разкажат цялата си история, е необходима около година. Ако същевременно всяко събитие бива изрисувано и тези рисунки се наредят на земята в точна последователност, ще се получи карта на света, така както той е изглеждал през последните хиляди години.

Но това, на което станах истински свидетел, беше как тези хора живеят най-пълноценен живот без никакво материално обвързване. На края на нашия празник поставиха инструментите там, където ги бяха намерили. А семената бяха посети, за да се подсигури нова реколта. Върху каменните стени бяха изрисувани знаци, указващи, че ще има израснали нови растения за следващите пътници. Музикантите се освободиха от пръчките, клоните и камъните, но радостта от творческото музициране и изявата на таланта останаха като потвърждение за стойността на всяка личност и за нейното себеуважение. Музикантът носи музиката в себе си. Той не се нуждае от специфичен инструмент. Той е музиката.

-През този ден, струва ми се, научих и че животът е самообслужване. Ние можем да обогатим собствения си живот, като се самодаряваме, като изваждаме на показ творческото в себе си, и сме щастливи, като си позволим да бъдем щастливи. Композиторът и другите музиканти тръгнаха с високо вдигнати глави.

- Доста хубав концерт - каза един от тях.

- Един от най-хубавите - беше отговорът.

Тогава чух как първият продължи:

- Няма да мине много и ще сменя името си от Композитор на Великият Композитор.

Това, което наблюдавах, нямаше нищо общо със самопревъзнасящо се его. Бяха просто хора, които се прекланяха пред своя талант и важността да споделят и развиват безбройните чудеса, с които бяхме дарени. Съществува важна връзка между признанието за собствена стойност и честването на личното самонаграждаване с ново име.

Аборигените казват, че те са били тук, откакто съществува времето. Учените знаят, че те са населили Австралия поне отпреди петдесет хиляди години. Направо си е за чудене, че след тези петдесет хиляди години те не са унищожили горите, замърсили водата, не са заплашили съществуването на нито един животински вид, не са причинили екологично замърсяване, а същевременно са получавали изобилна храна и подслон. Те са се смели много и съвсем малко са плакали. Те са дълголетници, техният живот е плодоносен и здравословен и винаги си остават духовно доверчиви.
ЛОВЕЦ НА СЪНИЩА

Тази сутрин започна с появата на вълнение между хората, докато образувахме рутинната фигура с лице към изток. По небето се плъзгаше първият светлик на зазоряването. Жената на Духа се приближи към центъра и замести Старейшината на племето, който беше приключил със своя дял от сутрешното богослужение.

Ние с Жената на Духа си приличахме много физически. Тя бе единствената жена аборигенка в цялото племе, която тежеше повече от сто и двайсет паунда. Бях сигурна, че губя от теглото си, като вървя в непоносимата жега и ям само веднъж на ден. Аз имах натрупани достатъчно мастни образувания по цялото ми тяло, така че ми харесваше да си представям картината как тлъстините ми се стопяват и капят, като оставят следи покрай стъпките ми в пясъка.

Жената на Духа застана в нашия полукръг с вдигнати над главата си ръце, предлагаща своя талант на невидимата публика горе на небето. Тя разтваряше себе си, за да бъде инструмент за изразяване, ако Божественото Единение поискаше да въздейства чрез нея през този ден. Тя желаеше да сподели своя талант с мен, осиновения Мутант по време на това странстване. Молбата й свърши и тя високо и прочувствено изказа благодарност. Останалите се присъединиха, крещейки благодарности за все още непроявените благодати за този ден. Беше ми казано, че обикновено това се правеше мълчаливо, като се използва съвършеният ментален говор, но тъй като аз все още бях новачка в телепатията, освен това и гост, те го показваха в рамките на моята ограниченост.