ТРЕТИ ПОДВИГ – СДОБИВАНЕ СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ – ПЪРВА ЧАСТ

ТРЕТИ ПОДВИГ – СДОБИВАНЕ СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ – ПЪРВА ЧАСТ

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа наблюдавал усилията на сина човешки, който е и син божий. Те с Учителя видели как пред човешкия син се разтворили третите велики Порти, давайки му нова възможност да следва Пътя. Те забелязали, че работникът е израснал и се е приготвил за задачата.

– Изпрати слово, нареди да пазят свещеното дърво. Нека Херкулес развие способността да търси без разочарование, без лъжа и без излишна прибързаност. Нека сега прибегне към постоянството. Досега той действа добре.

И словото прозвучало.

В далечна страна имало свещено дърво, дърво на мъдростта, и на него растели златните ябълки на Хесперидите. Славата на тези сладки плодове се носела надлъж и нашир и всички човешки синове, които знаели, че са подобни на Синовете Божии, страстно ги искали. Херкулес също бил чувал за тези плодове и когато прозвучала повелята да тръгне да ги търси, той отишъл при Учителя и го попитал по кой път да тръгне, за да намери свещеното дърво и да откъснея бълките.

– Покажи ми пътя, о, Учителю на моята душа. Аз търся ябълките и те са ми срочно необходими! Покажи ми най-краткия път и аз ще тръгна веднага!

– Не така, сине мой – отговорил Учителят, – този път е дълъг. Ще ти доверя само две неща, а след това ти ще трябва да докажеш правотата на моите думи. Помни, че свещеното дърво се охранява добре. Три прекрасни девойки се грижат за него и за плодовете му. Стоглав дракон пази и девойките, и дървото. Пази се добре от силата, прекалено голяма за теб, и от хитростта, прекалено фина за твоето разбиране. Бъди внимателен. Ще ти кажа още нещо. Твоите търсения ще те отведат там, където на  Пътя ще те срещнат пет велики изпитания. Всяко от тях ще ти дадевъзможност да проявиш мъдрост, разбиране, изкуство и умение да използваш благоприятните възможности. Бъди внимателен. Боя се, сине мой, че няма да разпознаеш тези жалони по  Пътя. Но това ще покаже само времето; Бог да ти помага в твоите търсения.

* * *

Учителят, който го наблюдавал отдалеч, му изпратил Нерей с надежда да му помогне. Нерей се явявал отново и отново пред Херкулес в различни образи и с различни думи на истината, но Херкулес не откликвал, не можел да разпознае в него вестителя. Колкото и ловък да бил Нерей в своите речи, колкото и изкусен да бил Синът на Бога в дълбоката си мъдрост, той не успявал, защото Херкулес бил сляп – той не разпознал така фино предложената помощ. Накрая Нерей се върнал тъжен при Учителя и споделил своя неуспех. 

– Първото от петте малки изпитания премина – отговорил Учителят – и този етап е белязан с неуспех. Нека Херкулес продължава.

Като не намерил свещеното дърво по северния път, Херкулес се обърнал на юг и продължил търсенията си в земите на тъмата. Отначало той мечтаел за бърз успех, но змеят Антей го срещал на пътя, борел се с него и всеки път го побеждавал. 

— Той пази дървото – помислил Херкулес. – Така ми казаха, значи то е някъде наблизо. Аз трябва да победя змея и унищожа стражата, да се промъкна и да взема ябълките.

Въпреки че отдавал в борбата всичките си сили, той не можел да победи.

– Къде е моята грешка? – питал се Херкулес – Защото Антей винаги ме побеждава? Още като младенец аз убих змията в своята люлка. Удуших я със собствените си ръце. Защо сега не мога да се справя със змея?

Като събрал всичките си сили, Херкулес хванал чудовището с две ръце, откъснал го от земята и го вдигнал високо във въздуха. И о, чудо! Делото било извършено. Победеният Антей казал:

– Аз отново ще те срещна под друг образ при осмите Порти. Готви се за борба! Учителят, който следял отдалече нещата, видял всичко това, обърнал се към великия Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ и докладвал за направеното:

– Второто изпитание е преминато. Опасността е преодоляна. Този етап от пътя е отбелязан с успех. И великият Председателстващ отговорил:

– Нека да продължи нататък.

* * *

Тук той срещнал великия измамник Бузирис, син на водите и близък роднина на Посейдон. Неговата работа била да въвлича в заблуда човешките синове чрез лъжлива мъдрост. Той заявявал, че знае истината и хората веднага започвали да му вярват. Той произнасял красиви думи, настоявайки: „Аз съм учител. Дадено ми е познание за истината, така че жертвайте заради мен. Живейте както аз ви кажа. Само аз зная, освен мен никой друг не знае. Моята истина е правилна. Всички останали истини са фалшиви и погрешни. Слушайте моите думи, дръжте се за мен и ще бъдете спасени“. Херкулес се подчинил. Ден след ден отслабвал неговият устрем да върви по предишния път (третото изпитание); той вече не търсел свещеното дърво. Неговата сила се губела. Той обичал Бузирис, възхищавал му се и приемал всичко, което той казвал. Всеки изминал ден Херкулес ставал все по-слаб, докато не дошъл момент, когато любимият му учител го привързал към олтара и го държал там завързан цяла година.

Но веднъж, в желанието да се освободи, той видял Бузирис в истинската му светлина и си спомнил думите на Нерей, казани доста отдавна: „Истината се намира в теб самия. В теб е висшето могъщество, силата и мъдростта. Обърни се навътре към себе си и там открий силата, открий онова могъщество, което е присъщо на всички човешки синове, които са и синове Божии“. Безмълвен лежал пленникът върху олтара, завързан към неговите четири ъгъла в продължение на цяла година. След това със силата, присъща на всички божи синове, той разкъсал своите окови, хванал лъжливия учител (който преди му изглеждал мъдър) и го привързал на своето място към олтара. Херкулес не казал нито дума, а го оставил там, за да му даде урок.

Наблюдаващият отдалеч Учител отбелязал момента на освобождаването и като се обърнал към Нерей, казал: „Третото велико изпитание е преминато. Ти го научи как да се справи с него и в подходящия момент той го направи. Нека върви напред по Пътя и да познае тайната на успеха.“

* * *

Поучен, но облекчен и изпълнен отново с търсещ дух, Херкулес продължил своите странствания. Годината, изживяна върху олтара, го научила на много неща. Той вървял по пътя си вече значително по-мъдър.

Учителят, който го наблюдавал отдалеч, казал на своя търсещ ученик първите думи, отправени към него, откакто той бил поел по своя път:

– Четвъртият етап от пътя към свещеното дърво е преминат. Нямаше забавяне. Правилото върху избрания Път, което приближава всеки успех, е такова: „Учи се да служиш“.

Председателстващият в Съвещателната Палата на Господ отбелязал:

– Той се справи добре. Нека изпитанието продължи.

* * *

– Най-накрая ще докосна свещеното дърво! – възкликнал радостно той. – Ще преборя дракона-пазач, ще видя прекрасните девойки, чиято слава се носи по целия свят, и ще взема ябълките.

Херкулес обаче отново бил спрян от чувство на дълбоко състрадание. Той видял Атлас, олюляващ се по тежестта на света, който държал върху плещите си. Лицето му било изкривено от страдание, ръцете му треперели от напрежение, очите – затворени от болка. Той не молел за помощ, дори не виждал Херкулес, той просто стоял прегънат под бремето на тази страшна тежест. Херкулес го гледал разтреперан, чувствайки в пълна степен неговата тежест и болка. Той забравил за своето търсене. Свещеното дърво и ябълките излетели от паметта му и той вече искал само едно – да помогне на гиганта, при това незабавно. Херкулес се спуснал напред и с готовност поел товара, премествайки го от раменете на своя събрат върху своя гръб. Той затворил очи, напрягайки всичките си сили, и о, чудо! – тежестта изчезнала. Херкулес бил свободен, Атлас – също.

Гигантът стоял пред него със златни ябълки в ръце, които той с любов поднасял на Херкулес. Търсенето било завършено.

Трите сестри също държали много златни ябълки; те ги подали на Херкулес, а Егла, прекрасната девойка, слава на залязващото слънце, му казала, слагайки ябълка в ръката му:

– Пътят за нас винаги е белязан от служене. Делата на любовта са жалоните по  Пътя.

След това Ерития, която наблюдава вратите, през които всеки трябва да мине преди сам да се представи пред великия Председателстващ, му дала ябълка, на която отстрани било написано със светлина: „Служене“.

– Помни за това – казала му тя – Не го забравяй. Последна приближила Хеспера, чудото на вечерната звезда, и му казала ясно и с любов:

– Върви напред и служи, отсега и завинаги следвай пътя на всички световни служители.

– Тогава ви връщам тези ябълки, за да ги дадете на онези, които ще ме последват – казал Херкулес и се запътил назад, откъдето бил дошъл.

* * *

После той се изправил пред Учителя и му дал пълен отчет за всичко случило се. Учителят го похвалил и насърчил, след което посочил с пръст четвъртите Порти и казал:

Нека сега разгледаме третия подвиг (в знака Близнаци), който е свързан преди всичко с активната работа на стремящия се върху физическия план, където той постига разбиране за самия себе си. Преди тази активна работа да стане възможна, човек трябва да мине през цикъл на вътрешен размисъл и мистичен копнеж; трябва да се устреми към висше разбиране и да развие субективния процес – възможно е това да отнеме дълго време преди човекът наистина да започне да обединява върху физическия план душата и тялото си. В това е същността на този подвиг. Именно в това постижение на физически план, както и в търсенето на златните ябълки на мъдростта се състои истинското изпитание за искреността на стремящия се. Желанието да бъде добър, жаждата да се убеди във фактите на духовния живот и периодичните опити да овладее самодисциплината, молитвата и медитацията почти неизбежно предшестват тези реални и настойчиви усилия.

Мечтателят трябва да стане човек на действието, желанието да се пренесе в света на изпълнението – в това се състои изпитанието в Близнаци. Физическият план е мястото, където се придобива опит и където процесите, породени в света на менталните усилия, трябва да се проявят и да станат обективни. Това е мястото, където се развива механизмът на контакта, където петте сетива постепенно разкриват пред човека нови сфери на знания и постижения. Това следователно е мястото, където се придобива знание и където това знание трябва да се превърне в мъдрост. Както е известно, знанието предполага търсене на смисъл, докато мъдростта е всезнание, израз на синтезното знание на душата. Без разбиране, обаче, в прилагането на знанията ние сме обречени. Защото разбиране означава знанията да се прилагат в светлината на мъдростта към проблемите на живота и към постигането на целта. В този подвиг Херкулес се сблъсква с трудната задача да обедини в едно двата полюса на своето същество и да координира или съедини душата и тялото си, така че двойствеността да отстъпи място на единството и двойките противоположности да се слеят.

Символите

Като вижда, че Херкулес постига ментален контрол, обяздва бика на желанието и го отвежда в Храма на Душата, Евристей му поставя задача да донесе златните ябълки от градината на Хесперидите. Ябълките отдавна фигурират в митологиите и в символизма. Както знаем, в Едемската градина змията дава ябълка на Ева и след вкусването й идва познанието за добро и зло. Това е символичен начин да се разкаже историята за появата на разума и за начина, по който той започва да действа в древното същество, което в тесен смисъл не е било нито животно, нито човек. Появата на разума носи разбиране за двойствеността, за привличането между двойките противоположности, за природата на душата, която е добро, и за природата на формата, която може да бъде и зло, ако обвързва душата и спъва нейното пълно проявление. Сама по себе си обаче формата не е зло.

Трябва да отбележим, че в Едемската градина на човешкото същество е дадена една единствена ябълка, символ на обособеността и изолацията. За разлика от това, Херкулес е трябвало да обере златните ябълки от друга градина – тази на Хесперидите, където ябълките са символ на множествеността и синтеза, на множеството, родено от единното дърво на Живота.

На Херкулес били съобщени само три факта: че съществува градина с дърво, на което растат златни ябълки; че дървото се пази от стоглав змей; и че там ще срещне три прекрасни девойки. Но къде се намира тази градина и как да я намери, не му било казано. Този път мястото на действие не било ограничено нито от дивите земи, по които вилнеели кобилите-човекоядци, нито от малкия остров Крит. Трябвало да се претърси едва ли не цялата земя, така че Херкулес странствал от север на юг и от запад на изток, докато не срещнал Нерей, който изкусно владеел мъдростта и всички форми на речта. В някои класически източници той е наречен „древният от морето“. Нерей бил не само мъдър, но и неуловим, приемал най-различни форми и никога не давал на Херкулес пряк отговор. Накрая той направил само намек за посоката, в която трябва да се търси, и изпратил на път Херкулес, който бил донякъде обезкуражен и със съвсем слаба представа за това какво да прави и накъде да върви. Единственото, което Херкулес знаел, е че трябва да тръгне на юг, което символизира завръщането в света, т. е. към полюса, противоположен на духа.

Много скоро след това той срещнал змея, с който му се наложило да се пребори⁴. В своите търсения на златните ябълки на физически план Херкулес, както и всички ученици, трябвало да победи заслепението и илюзията, защото в хода на духовните търсения ученикът много често е изложен на астрални увлечения и нисш психизъм от различни форми. Борейки се със змея, Херкулес чувствал, че не може да го победи, докато не забелязал, че той е неуязвим само която се опира на земята. Щом като Херкулес повдигнал Антей във въздуха, змеят изгубил своята сила и вече не можел да бъде победител.

Близнаци е въздушен, мутабелен (т. е. променящ се, непостоянен – бел. прев.) или общ знак. Заслепението е силно изменчиво и приема най-различни форми. То е пряко свързано с очевидността, а не със същността (земята подхранва илюзията).

След като побеждава изпречилия се на пътя му змей, Херкулес продължава своите търсения. Неговата следваща среща отново е със заслепението, но проявено в друга форма. Бузирис бил син на Посейдон, бога на водите, но майка му била обикновена смъртна жена. Той се самообявил за велик учител. Говорел красиво и убедително. Като всячески се превъзнасял, той принудил Херкулес да повярва, че може да му покаже Пътя, да го изведе към светлина и че само той е пазителят на истината. Херкулес бил напълно заблуден. Постепенно той попаднал подвлиянието и чара на Бузирис, подчинил се на неговата воля и ум и го приел за свой учител и ръководител. Накрая, когато Бузирис изцяло подчинил Херкулес на волята си, той го привързал към жертвения олтар и го принудил да забрави за Нерей. Митът разказва, че след време Херкулес се освободил и продължил своето търсене, като привързал Бузирис към олтара, върху който пред това лежал самият той. Тук отново срещаме разочарованието, забавянето, неуспеха и лъжата, характерни за тази част от изпитанието.

В своите търсения по света Херкулес открил Прометей, прикован съм скала, където лешоядите кълвали неговия черен дроб. Херкулес не могъл да понесе неговите страдания и отложил изпълнението на своята задача, за да освободи Прометей и да му помогне да прогони птиците.

И тук стигаме до решаващата точка от неговия подвиг, до същностното или истинското изпитание. Херкулес видял Атлас, който крепял на раменете си цялата тежест на света и се олюлявал под бремето на тази огромна отговорност. Херкулес бил толкова поразен от величието на неговия подвиг и така съпреживявал страданието на този, който е готов да издържи на плещите си тежестта на целия свят, че се отказал от издирването на златните ябълки. Той забравил собствените си планове и изпълнен със съчувствие поел тежестта от Атлас и я прехвърлил върху своите плещи. В чудесния завършек на разказа се казва, че след като се освободил от товара, Атлас сам отишъл в градината на Хесперидите, взел златните ябълки без никаква намеса от страна на стоглавия дракон, при това радостно му помогнали трите прекрасни девойки, и донесъл ябълките на Херкулес, който сега също бил свободен, въпреки всички препятствия, пропуски и отклонения в резултат от заслепението и илюзиите. Независимо от неуспехите и дългото време, което се оказало необходимо, за да се сдобие мъдрост, Херкулес получил златните ябълки. Забележете, че противоположният или допълващият знак на Близнаци е знакът Стрелец. Човекът с Лък, който стреля точно и устремно препуска към целта – без никакви отклонения и неуспехи. Напред и само напред.