ТРЕТИ ПОДВИГ – СДОБИВАНЕ СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ – ВТОРА ЧАСТ

ТРЕТИ ПОДВИГ – СДОБИВАНЕ СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ – ВТОРА ЧАСТ

В съзвездието Близнаци има две звезди, които гърците са нарекли Кастор и Полукс, или Близнаци. Те олицетворяват две главни групи звезди – Седемте Плеяди и седемте звезди от Голямата мечка – две северни съзвездия, около които очевидно се върти нашата звездна система. Всяко от съзвездията е представено от една звезда. От гледна точка на езотеризма великата мистерия на въплътилия се в материя Бог и разпятието на космичния Христос върху кръста на материята са свързани с отношенията (признати още от древността) между звездите на Плеядите и на Голямата Мечка. Тези две групи звезди представят Бога, или макрокосмоса, докато близнаците Кастор и Полукс се разглеждат като символи на човека, или микрокосмоса. Те са наричани също Аполон и Херкулес. Аполон означава Управник, бог-слънце; а  Херкулес – „вървящият към подвиг“. Така те представляват двата аспекта на човешката природа – душата и личността, духовния човек и човешкото същество, чрез което тази духовна същност функционира: Христос, въплътен в материя, Бог, работещ чрез формата.

Кастор е смятан за смъртен, а Полукс – за безсмъртен. Интересен астрономически факт е, че звездата Кастор губи яркостта си и вече не излъчва онази светлина, която е притежавала преди векове; докато Полукс, безсмъртният брат, става по-ярък и затъмнява своя близнак, припомняйки думите, които Йоан Кръстител изрича, когато вижда Христос „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“ (Св. Йоан, III, 30). Тук, следователно, виждаме най-важното съзвездие, което винаги илюстрира пред очите на човечеството мисълта за растящото могъщество на духовния живот и намаляващата сила на личността.

Съзвездието Близнаци ни разказва историята на човешкото съзряване, историята на душата, която постепенно укрепва своя контрол.

В древния зодиак на Дендерах този знак е наречен „място на Този, който идва“ и съдържа мисълта за появата на духовното Същество. То е представено от две фигури – едната мъжка, другата женска; едната е положителна (духовният аспект), а другата отрицателна (материалният аспект). Коптските и древноеврейските названия се превеждат като „съединен“ и това отразява статута на Херкулес, стремящия се. Той олицетворява обединението между душата и тялото. В това се крие и проблемът, който трябва да бъде преодолян в знака Близнаци. Целта е единението на нисшия с висшия „Аз“, на смъртния с безсмъртния аспект. Именно тази задача води до дългите и сложни търсения, в хода на които Херкулес се вслушва ту в гласа на Нерей, висшия“Аз“, ту попада под влиянието на заслепението и илюзиите на нисшия „аз“.

Темата за двойствеността, която е подчертана в Близнаци, е развита в много митове. Ние, например, срещаме двама братя и в историята на Ромул и Рем, и в тази за Каин и Авел, при което единият от тях умира, а другия живее. В масонството астрологичен символ на Близнаци стават двата стълба, при това мнозина приемат, че масонската традиция може да се проследи назад до периода, предшестващ ерата на Телец, когато слънцето е било в Близнаци, а и много по-назад от времето на зараждане на Лемурийската раса, първата действително човешка раса; тогава започва да се проявява аспектът на разума, а двойствеността на човечеството става природен факт.

Лемурийската раса е била третата човешка раса и подвигът, който Херкулес символично извършва в Близнаци, също е трети. Неговите търсения са насочени към душата, а човек винаги я търси несъзнавано, докато не дойде време да се осъзнае като Херкулес и да се съсредоточи върху търсенето на златните ябълки на знанието и мъдростта. Така че, в масонската традиция откриваме типичното човешко търсене – стремежа към светлина, единство и божественост. Затова двата стълба – Боаз и Якин, се смятат за символ на двойствеността.

В Китай за Кастор и Полукс говорят като за двата „бога на портите“; подчертава се както огромната мощ, която може ла придобие богът на материята, така и силата на божествеността.

Близнаци са предимно знак на интелекта, който има жизненоважно въздействие върху нашата Арийска раса. Тази раса бележи неотклонно развитие на умствените способности и интелекта. Близнаци, следователно, влияят върху трите области, засягащи човешките отношения. Първо, те управляват образованието като цяло – знанията, науките и полагането на основите на мъдростта. Един просветител е казал: „висшата цел на образованието е да се придобият знания като основа за получаване на по-висше откровение. И необразованите могат да получат такова, но не умеят да го изтълкуват“. В този трети подвиг Херкулес получава забележително откровение и на петте етапа от неговите странствания образованието му постоянно се усъвършенства.

Екзотеричният управител на Близнаци и на тяхната първа декада е Меркурий, доколкото, както казва Алън Лео:

„Меркурий във външния свят обозначава училищата, колежите и другите места за обучение, научните и литературни институти... В съзнанието той обозначава мисълта, разбирането, логиката, разума, интелекта; при това по-скоро абстрактното знание, отколкото конкретното (знание заради самото знание)... Неговото висше приложение очевидно е онова, което наричат „чист разум“... В тялото той управлява мозъка и нервната система, езика и органите на речта, а също и ръцете като инструмент на разума.“ (Сотрlete Dictionary of Astroligy /Пълен Астрологичен речник!, Аlan Leo, стр. 163)

Второ, Близнаци отговарят за взаимоотношенията. Те управляват съответно езика, общуването и търговията. Интересно е да отбележим, че САЩ и Лондон се управляват от Близнаци, че английският език става преобладаващо средство за общуване по света, че най-големите презокеански маршрути започват от Ню-Йорк и Лондон, че и двата града са били световни пазари и разпределителни центрове. Меркурий, управляващата планета на знака, е посредникът, или посланикът на боговете. В тази връзка трябва да припомним, че Херкулес попада под влиянието на двама учители – на Нерей (висшия учител) и на Бузирис (нисшия, или психичния учител) – което отново подчертава двойствеността на Близнаци и тяхната умствена ориентираност.

Бидейки проявен, както това е в наши дни, и в качеството си на могъщ мутабелен знак,той задейства многобройни промени, нови идеи изпълват света, появяват се новаторски импулси и неизпробвани пътища за приближаване към духовната истина; скоро по целия свят ще се появят много учители, за да помогнат на расата да се приближи към ново духовно осъзнаване. Тъй като Близнаци са въздушен знак, ние виждаме колко бързо протича усвояването на въздушното пространство, както и това, че се правят постоянни опити за унифициране и координиране на множеството различни аспекти на човешкия устрем. Венера е езотеричен управител на Близнаци и управлява втората декада.

Венера води към единение, така че благодарение на нейното влияние се осъществява законът за привличането и за обединяване в едно на полярните противоположности. Всички тези промени и обединения откриват ново състояние на съзнанието, ново състояние на битието, и ни водят към нова ера и нов свят. Вследствие от това възникват нови трудности и проблеми и тук се появява Сатурн, който управлява последната декада. Сатурн е планета на ученичеството, която носи трудности, проблеми и изпитания, но и предлага на учениците благоприятни възможности. Именно Сатурн отваря вратите на въплъщението, именно тази планета ни сочи портите към пътя на посвещението. Меркурий е посредник и просвещаващ интелект, Венера е принцип на привличане и единение, а Сатурн е създател на възможности – тези три планети имат своята особена роля в живота на стремящия се по времето, когато той обединява висшето и нисшето, преминава през петте етапа на изпитанията и съзира целта, която накрая трябва да достигне.

С този знак са свързани три съзвездия: Лепус (Заек), Голямото Куче и Малкото Куче; в тяхната взаимосвързаност, както и във връзките им с Херкулес, стремящия се, по поразителен начин се разкрива цялата история на човешкото същество. В Голямото Куче се намира Сириус, Звездата на Кучето, която в много старинни книги е наричана „предводител на цялото небесно войнство“, тъй като тя е 10-12 пъти по-ярка от всяка друга звезда от първа величина. Сириус винаги е асоцииран с горещината, оттук и изразът „кучешки дни“ в средата на лятото, когато е най-горещо. От гледна точка на окултизма Сириус е особено важен. „Нашият бог е огън всепоглъщащ“, а Сириус е символ както на всеобщата, така и на индивидуалната душа. По този начин, от езотерична гледна точка, това е звездата на посвещението. На езика на символизма се казва, че настъпва момент, когато пред просветения избухва звезда, ознаменувайки осъзнатата от него собствена тьждественост с универсалната душа, която той внезапно вижда чрез собствената си душа, чрез своята собствена звезда.

Голямото Куче – това е безсмъртната Небесна Хрътка, която вечно преследва по-малкото Куче, кутрето, човека във физическо въплъщение. Това преследване е увековечено за нас от Френсис Томпсън в The Hound of Heaven (Небесната хрътка):

„Аз бягах от Него нощи и дни,

Аз бягах от Него през арки годишни,

Аз бягах от Него през лабиринта от пътища

в собствения ми ум; и замъглен от сълзи

Аз се скривах от Него, и в мимолетно веселие.

И бързах след върволицата от надежди;

И хвърлях се стремително надолу в мрачните бездни на страховете.

Но яките нозе все така летяха зад мен.”

В зодиака на Дендерах тази звезда се нарича Апес (глава). В приложението на Сотраnion Bible (стр. 1518) се казва, че най-ярката звезда в Голямото Куче е Сириус (Принца), а на персийски – Вожд. В същото съзвездие има още три звезди: едната е наречена „провъзгласяваща“, другата – „самотно сияеща“, а третата – „славна“; тези наименования подчертават величието на Голямото Куче, а езотерично – чудото и славата на висшия „Аз“.

В Малкото Куче, или недорасналото кутре, съгласно същия източник името на най-ярката звезда означава „изкупител“, а следващата по яркост се превежда като „носещият бремето“, или „този, който носи вместо другите“. Така в значението на тези две имена виждаме портрета на Херкулес, който работи върху своето спасение, носи великото бреме на Атлас и опознава смисъла на служенето.

Лепус (Заекът), свързан с тези две съзвездия, съдържа звезда с интензивен ален цвят, почти като капка кръв. Червеното винаги е било символ на материалното желание. В зодиака на Дендерах откриваме наименованието Баштибеки, което означава „ужасно падение“. Аратус, който твори около 250 г. пр.н.е., говори за Лепус като за „постоянно преследвания“. Интересно е да отбележим, че Арнеб (древноеврейското име на най-ярката звезда на това съзвездие) означава „враг на този, който идва“; а трите останали звезди се наричат „безумната“, „завързаната“ и „измамницата“. Всички тези определения характеризират нисшия „аз“, вечно преследван от висшия „Аз“, т. е. човешката душа, преследвана от Небесната Хрътка.

Когато вечер гледаме звездното небе и видим Сириус, Звездата на Кучето, пред нас се разкрива драматичната картина на нашето минало, настояще и бъдеще. Историята на миналото е представена чрез Лепус (Заека), бързоног, излъган, безумен и привързан към колелото на живота, отъждествявано с материалния аспект и с вечния враг на „Идващия Принц“. В Малкото Куче виждаме историята на стремящия се, т.е. на нашето сегашно мнозинство. В нас съществува вътрешен ръководител, скрита божественост, изкупител. Ние вървим напред, покорявайки и за да покоряваме, но трябва да правим това като ученици, носейки бремето вместо другите и служейки им. В Голямото Куче е обрисувано нашето бъдеще и висшето ни постижение, чиято слава надхвърля сегашните ни възможности за разбиране. Дори ако всички религии и ръкописи бъдат унищожени и не остане нищо друго, освен звездното небе, историята на зодиака и значението на имената на отделните звезди в различните съзвездия, дори и тогава бихме могли отново да проследим историята на човека, да възстановим познанието за нашата цел и да узнаем как да я достигнем.

Урокът от този подвиг

Цялата тази история действително е урок – първият от всички, предстоящи за усвояване от стремящите се, който обаче не може да бъде овладян, преди да бъдат преминати изпитанията в Овен и Телец. След това на физически план, в полето на мозъка и неговото пробуждащо се съзнание, ученикът трябва да установи контакт с душата и да осъзнае нейните качества. Той вече не е длъжен да бъде съзерцателен мистик, а към мистичните си постижения трябва да прибави и окултно познание за реалността. Това често се забравя от стремящите се, които се задоволяват с това да имат стремежи и визия за божествената цел. В пещта на живота те са изковали важни качества като искреност, благи намерения, добър характер, осъзната чистота на мотива, готовност да изпълняват изисквания и удовлетвореност от достигането на определено ниво на развитие, което им дава възможност да продължат напред. Едно нещо, обаче, все не им достига: те са лишени от това, което може да се нарече „техника на присъствието“; те нямат привилегията и прерогативите да владеят. Те вярват в душата, във възможността за съвършенство, в пътя, по който трябва да вървят; но вярата все още не е преобразувана в познание за духовното царство и те не знаят как да определят своята цел! Затова, подобно на Херкулес, те тръгват да търсят в четирите посоки на света.

Този първи етап от търсенето ги изпълва с увереност, при условие че успеят да осъзнаят случващото се. Подобно на Херкулес, те срещат Нерей, символа на висшия „Аз“, който в последствие става в живота на ученика символ на напътстващия Учител. Контактът с висшия „Аз“, особено в ранните етапи на търсенето, се проявява като проблясък от светлина, миг и тя изгасва; като внезапно осъзнаване на истината, така неуловимо и мимолетно, че отначало ученикът не е в състояние да го долови; като намек, появяващ се в съзнанието в моменти на еднопосочно внимание, когато умът е спокоен, а емоциите временно преотстъпват кормилото на управлението.

По-развитият ученик, който е установил контакт със своята душа и е по-възприемчив за инструкциите на един от великите Наставници на расата, скоро ще открие, че Учителят работи също като Нерей. С него не може да се поддържа непрекъснат контакт; ученикът може да общува с него само от време на време. В тези случаи той не трябва да чака поздравления за големия си напредък, нито пък ще получи подробно разяснение на своите задачи и обширен план на работата, която трябва да извърши. Учителят дава само намек и изчезва. Той прави внушение и повече нищо няма да каже. Право на ученика е да използва намека по най-добрия начин и да го последва, ако го оцени като мъдър.

Много окултисти, водени от най-добри намерения, внушават на хората мисълта, че Учителите на Мъдростта изпитват към тях личен интерес, че претоварените с работа Предводители на Расата си нямат по-важни занимания, освен да ги напътстват как да живеят, как да решават проблемите си, как детайлно да се грижат за делата си. Тук трябва да изразя своя протест срещу подобно принизяване на работата на Великите. Причината за това, че Нерей, Учителят, е толкова неуловим, че поражда единствено проблясъци на мисълта и че проявява само мимолетно внимание към стремящия се е двояка:

 Първо, отделният стремящ се не представлява никакъв личен интерес за Учителя, докато не достигне определена точка на развитие и не придобие толкова тесен контакт с душата си, че се превърне в магнетичен служител на света. Тогава и само тогава за Учителя ще има смисъл да му изпрати мисъл или да му направи намек. След това, ако намекът бъде последван, Той може да подскаже и повече, но трябва да се подчертае, че това се прави само във връзка с работата, която ученикът трябва да изпълни в областта на световното служене. Стремящите се трябва да помнят, че те стават учители единствено по пътя на практиката и че ние се готвим да бъдем учители и ставаме способни да се присъединим към групата на световните служители чрез усилието на нашата собствена душа. Душата е божественият Син Божий, всезнаещ и всесилен. И когато безсмъртният близнак увеличава своята сила и яркост, неговият смъртен брат угасва.

 Второ, физическите тела на стремящите се по никакъв начин не могат да издържат на доста по-високата вибрация на Този, Който вече е достигнал. Тялото ще бъде разрушено, а мозъкът пренапрегнат, ако някой от Учителите остане в непрекъснат контакт с ученика, преди той да се научи поне да възприема Нерей като символ на собствения висш „Аз“. Когато, в резултат от собствените си усилия, ние започнем да живеем като Души, когато с помощта на нашия собствен устрем се научим да служим и да бъдем канали на духовна енергия, едва тогава ще опознаем Нерей по-отблизо; след това почти неизбежно нашето знание за работата, която трябва да извършват Великите, ще стане толкова живо и реално, че ще надраснем личното желание за контакт и ще копнеем единствено да приемем върху себе си бремето, което Те носят.

В началото на своите странствания Херкулес среща Нерей, но без да му обърне необходимото внимание се отправя да странства по-нататък, като отчаяно търси начин да удовлетвори своя устрем. В края на търсенията си той среща Атлас, носещ върху плещите си бремето на света, и е толкова поразен от товара на тази отговорност и тежест, които е поел върху себе си великият Учител Атлас, че напълно забравя за своята цел – търсенето на златните ябълки – и се втурва да снеме тежестта от неговите плещи. Когато стремящите се, представители на различните религиозни движения или църкви, на теософското учение, на розенкройцерите или на много други групи, към които гравитират, се научат да забравят себе си, служейки, и се откажат от духовния си егоизъм заради помощта към човечеството, посветените значително по-бързо ще започнат да преминават през портите и да стъпват върху Пътя, който води от тъмата към светлината, от нереалното към реалното. Един от Великите е казал, че „има личности, които макар и никога да не са проявявали външно егоизма си, са силно егоистични в своя вътрешен духовен стремеж“ (Тhe Mahatma Letters to A. P. Sinnett Писмата на Махатмите до А, П. Си-нет/, стр. 360). След това Той ни посочва великия идеал, който подрязва корените на духовния егоизъм: „Според нас най-висшите стремежи към благото на човечеството се опорочават от егоизма, ако в ума на филантропа пробягва дори и сянка на желание за собствена изгода...“ (пак там)

Херкулес, ученикът, е познал докосването на висшия „Аз“, но той все още знае недостатъчно, за да остане с Нерей. Затова той тръгва на юг, или отново към света. Той е имал своя момент на висше проникновение, когато излиза зад пределите на физическото си съзнание и общува със своята душа. Това обаче трае кратко и той отново се връща към физическото си съзнание и продължава към друг опит. На него му се налага да се бори с Антей, змея (или великана). В случая, това е змеят на астралното заслепение, а не този на желанието. Херкулес трябва да се бори със заслепението на нисшия психизъм, който на ранните етапи почти неизбежно привлича интереса на стремящите се. Всеки учител, който работи с търсещите Пътя, познава заслепението, под чието влияние те толкова лесно попадат. Заслепението може да бъде различно, в зависимост от темперамента на стремящия се. Някои се отклоняват от правилния път, увличайки се по спиритични явления. В стремежа си да проникнат отвъд завесата, те биват погълнати от нисшата страна на спиритуализма и прекарват дълго време в стаята за сеанси, изучавайки отново и отново все онзи стар феномен на материализация, на общуване с духове и тяхното явяване. Тук аз не говоря за истинските научни изследвания, провеждани от хора, които сериозно се занимават с този предмет и са достатъчно подготвени за това. Имам предвид невежото участие в някои видове спиритични сеанси. Това интригува средния човек и го въвлича под властта на медиума или шарлатана, който е също толкова невеж, колкото и публиката. Участниците не са подготвени и не могат по никакъв начин да проверят онова, което виждат и чуват.

Змеят може да приеме формата и на по-общо психично явление. Стремящият се може да се заинтересува от автоматичното писане или да започне да се вслушва в „гласове“. Така той става астрален ясновидец или ясночуващ, при което към неразборията на физическия план и на собственото си обкръжение той добавя още по-голямо объркване, свързано с плана на психичното, попадайки по този начин в капана на астралността. Такъв човек става негативен (затворен в себе си), защото през цялото време се стреми да види или чуе нещо, което не е физическо. Тъй като ние, също като кучетата и котките, притежаваме способност за ясновиждане и ясночуване, то в даден момент неизбежно ще чуем или видим нещо, ако не в действителност, то поне с помощта на творческата способност, която всички притежаваме – въображението. Така стремящият се, оказал се неспособен да разпознае Нерей, ще срещне под една или друга форма змея и ще трябва да се бори с него. Както разказва митът, Херкулес дълго не успявал да победи Антей, но когато повдигнал змея високо във въздуха, тогава бързо го победил.

В основата на тази символика лежи една велика истина. Въздухът винаги е бил разглеждан като символ или елемент, свързан с плана на Христос, а в термините на теософията (и източните разбирания) – с будхичния план. Астралният план е изопачен израз на будхичния план и само когато изнесем заслепението пред ясната светлина на Христовата душа, ние ще видим истината такава, каквато е, и ще станем неуязвими. Най-настоятелно препоръчвам на всички стремящи се да преодолеят своя интерес към психичните явления и да затворят астралния план колкото се може по-плътно, докато не развият в себе си силата на интуицията и умението да тълкуват своите възприятия с помощта на добре развития, достатъчно подготвен и правилно трениран ум.

Следващият етап от търсенето на Херкулес е приложим и към сегашното човечество като цяло. Той попада във властта на Бузирис, който се провъзгласява за велик Учител. Дълго време Херкулес е държан завързан. Днес светът е пълен с учители, които също като Бузирис градят учението си върху амбициозни претенции и заявления, провъзгласявайки се за посветени и за пазители на истината, които знаят точния път на развитие, безусловно водещ стремящия се към успех. Те засилват своя авторитет с обещания, градят взаимоотношенията си от позиция на силната личност, използват искреността и жарта на търсещите истината, събират около себе си чисти хора, които искрено вярват в истинността на техните думи, и ги привързват към жертвания олтар за по-голям или по-малък срок. Истинският посветен се разпознава по неговия живот и дела – той е прекалено зает да служи на расата, за да губи време да привлича интерес върху себе си. Той може да обещае на стремящия се единствено следното: „Ето древните правила, ето Пътя, по който са минали всички светци и Учители на Мъдростта, ето дисциплината, на която трябвада се подложиш; ако проявиш нужното усилие и търпение, целта непременно ще бъде достигната“.

Херкулес, обаче, се освобождава сам, както постъпват всички искрени търсещи; след това, обърнал гръб за света на психичното и псевдодуховното заслепение, той започва да служи. Отначало той освобождава себе си чрез образа на Прометей, който символизира въплътения Бог, избавяйки го от мъченията на древните лешояди. Слънчевият сплит, стомахът и черният дроб са проявление (така да се каже) на природата на желанията и Херкулес се освобождава от лешоядите на желанията, които толкова дълго са го терзали. Той престава да бъде егоист и вече не се занимава със собственото си удовлетворение. В този знак той получава два горчиви урока и за дадения конкретен цикъл става относително свободен. Прометей, вътрешният Бог, вече може да поеме към служене на света и да свали бремето от плещите на Атлас.

След саможертвите идва ред на наградата – Херкулес получава своя велик дар, след като освобождава Прометей и Атлас. Когато Херкулес отлага своите търсения, за да помогне на света, Атлас отива вместо него в градината и му донася златните ябълки, като по този начин го поставя в контакт с трите прекрасни девойки, или трите аспекта на душата.

В началото на този подвиг Херкулес контактува със своята душа като с Нерей, а в края, преодолял заслепението, той постига много по-широко разбиране за собствената си душа в нейните три аспекта, всеки от които съдържа потенциала на трите божествени принципа. Егла символизира славата на живота и великолепието на залязващото слънце, т. е. величието на физическото проявление. Тя дава ябълката на Херкулес с думите „Пътят към нас винаги минава през делата на любовта“. Ерития пази вратата – душата, която винаги се отваря чрез Любовта-Мъдрост. Тя дава на Херкулес ябълката, белязана със златната дума „Служене“. Хеспера (вечерната звезда, или звездата на посвещението) олицетворява Волята. Тя казва на Херкулес: „Върви по Пътя“. Чрез Служенето стремящият се ще се докосне до тялото, душата и духа, т. е.до Разума, Любовта и Волята.