Понятие административно право

Предмет на правното регулиране на административното право включват:

1.Уредба на органите на изпълнителната власт – това са т.нар. административни органи (Министерски съвет, министри, председатели на агенции, кметове)

2.Правния статут на гражданите и на организациите на гражданите.

3.Уреждане на отношенията м/у административните органи и гражданите и техните организации в процеса на управлението.

Източник на АП са такива правни форми, които съдържат административни правни норми. Източници на АП са нормативните актове, които се делят на две групи:

-законите – те се приемат от народното събрание

-подзаконови – издават се от органите на изпълнителната власт(МС и министри) в изпълнението на законите.

Законовите източници включват:

1.Конституция

2.Закони

-закона за административно производство

-закона за административните нарушения и наказания

-закона за администрацията

-закон за административно обслужване на населението

-закон за държавните служители

Под законови нормативни актове –министерския съвет издава три вида нормативни актове и те са:

*постановление – издава се в три случая:

-с тях се уреждат неуредени от законите обществени отношения

-при издаване на правилници

-при издаване на наредби

*правилници за приложение на закони – издават се по цялостното приложение на закона

*наредби – издава се по приложението на отделните разпоредби от закона

Съществуват мн. постановления, правилници и наредби, които съдържат административни правни норми. Международните договори могат да бъдат източници на АП. Система на АП е подразделението му на обособените части. Според конкретизацията на предмета на регулиране АП се дели на две части:

-общи части – уреждат общите въпроси свързани с предмета на АП. Източници на общата част в изброените закони и съответните им законови нормативни актове.

-специална част – урежда отношенията в отделните области на държавното управление. Според насочеността на предмета на правно регулиране АП се дели на две части:

--материално правни – урежда отношенията м/у управляващите и управляваните. Обикновенно когато се каже или пише АП се разбира материално право.

--процесуално право – урежда процедурата по издаване, оспорване и изпълнение административните актове – нарича се адм. процес.

---Според правната си уредба АО биват:

1.Конституционни – уредени са в конституцията и това са най-важните органи . те са гръбнака на държавното управление. Пр. МС, министри, областни управители и кметове на общини.

2.Извън конституционни – уредени са в закони. Пр. държавни агенции, комисии, съвети(СЕМ), омбудсман и др.

---Според своя състав биват:

1.Колегиални (колективни) – имат определен от закона числов състав от 3ма или повече. Пр. МС, компаниите, съвета по ел. медии.

2.Еднолични – състоят се само от едно лице(министри, представители на държавни агенции, кметове).

---Според търговския обхват на правомощията (правата и задълженията) им:

1.Централни – правомощията им се простират в/у цялата страна, това са МС, министри и др.

2.Регионални – имат правомощия в/у отделните региони от страната.(директори на басейнови дирекции)

3.Местни – това са кметове

---Според начина на образуване:

1.Избираеми – избират се по определен от закона ред. Пр. МС и министрите.

2.Назначаеми – назначават се от висше стоящ държавен орган(областни управители, директори)

Всеки АО има определена компетентност. Компетентност – определен обем правомощия предоставени на един АО за задоволяване на определени общи интереси.

---Според предметния обхват на правната компетентност биват:

1.Обща – АО има правомощия във всички области на държавното управление, МИ, областни управители.

2.Специални – АО има компетентност само в определена област на държавното управление.

---Според териториални обхват на правомощията биват:

1.Национални – има компетентност в/у цялата територия.

2.Регионална.

3.Местна.

---Според единствеността на правото:

1.Обикновенна – има права, каквито имат и др. АО.

2.Изключителна – АО има права, каквито никои др. няма правото да притежава.
Делегиране на правомощия е уредена ор закона правомощност един АО временно да предостави правомощията си да предадът временно правомощие на отделните длъжностни лица. Съществуват следните принципи за ограничения на съзможността за делегиране:

1.Не може да се делегират правомощия, каквито един АО притежава.

2.Не може да се делегират изключителни правомощия.

3.Не може да се пределегират на др. АО вече делегирани правомощия освен ако със закон не предвижда това.

Делегирането се извършва писмено като може да бъде придружено от съответните указания за неговото придружаване.

Административни актове
А.А. е едностранно властническо волеизявление на А.О. или на приравнен на него др. орган, издадено възоснова на закона, от което се пораждат правни последици. Следователно А.А. са юридически израз на държавно управление.

-Според юридическите си свойства А.А. се дели на:

1.Нормативни – установяват общи правила за не определен кръг правни субекти.

-постановления на М.С.;

-правилници за нарушения на законо на М.С., наредби на М.С. или министри.

2.Индивидуални – установяват определени права и задължения за поименно посочени лица (уверения).

3.Общи – установяват конкретни права и задължения за не определен кръг лица (заповед на кмета за почистване на снега пред домовете и магазините).

-Според съдържанието на правните послеьдици А.А. се делят на:

1.Конститутивни (основополагащи) – създават за напред права и задължения, които до тогава не са съществували.

2.Декларативно – признават или отричат факти и обстоятелства възниканали преди издаването на А.А.(акт за раждане, смъртен акт)

3.Констативно – официално установяват факти и обстоятелства, които имат правно значение(болничен лист).

-Според местопроявлението на правното действие на А.А.:

1.Вътрешни – праявното им действие се проявява само в рамките на А.О., които ги е издал. С тях се ореждат вътрешно служебни правоотношения (създават се или се закриват звена, отдели; уволняват или се назначават служители).

2.Външни – правното им действие се проявява извън А.О., които го е издал и уреждат отношенията на А.О. с юридически или физически лица.

-Според формата на волеизавлението АА се делят на:

1.Писмена – волеизявлението се обективира в/у писмен вид носител (външните А.А.)

2.Устни – такива са главно вътрешните АА, но се срещат и при външните.

3.Комплудентни (подразбиращи се) – пример пътна маркировка, знаци, светлинни, звукови.

4.Презунктивни (предполагаеми) – пр. мълчалив отказа за издаване на АА.

АА могат да издават:

1. 
   Административните отгани:
   

• 
  държавни – МС, министри;
  
• 
  общински – кметове на общини, раиони и др.
  

2. 
   Други органи, които са приравнени на административни:
   

-раиони седалища – към съдебната власт. Пр. когато издава решение за принудително лечение на лицестрадащо от алкохолизъм.

-прокорори – пр: когато възтановяват самоуправно променено фактическо положение.

-общински съвет – пр: когато издават решение за приватизация на обекти; създаване на нови обекти за училища и детскиградини.

1. 
   Обективна – белези на деянието, коиот са извън волята на дееца.
   
2. 
   Субективна – белезите на деянието зависи от волята на лицето.
   

1. 
   Извършено е деяние – човешко действие или бездействие, с което се нарушава реда на държавното управление.
   
2. 
   Противоправност на извършеното деяние – то е извършено в противоречие с/у обявените норми за поведение.
   
3. 
   Насочесност на деянието с/у остановения ред на държавното управление.
   
4. 
   Наказуемост на извършеното деяние – за такова деяние трябва в правните норми да е предвидено съответното наказание.
   
5. 
   Административен ред за налагане на наказанието – наказанието се налага не от съда, а от управомощен АО.
   

• 
  вината е вътрешното психическо отношение на дееца към извършеното от него деяние и настъпилото от това деяние вредни последици от обществото. Има две форми:
  

*Непредпазлив – дееца съзнава общо опасния характер на деянието си и че от него може да настъпят вредни последици за обществото, но тои е убеден че няма да ги допусне (самонадеяност) или не е съзнавал че ще настъпят таклива последици от деянието, но е бил длъжен да съзнава (небрежност).

Административно наказание(АНз)
АН и Анз са уредени в закона за административните нарушения и АНз. АНз е установена от закон неблагоприятни правни последици, предвидени за лице което е извършило АН, което се налага по административен ред.

Цел на АНз.:

• 
  да се предопреди и превъзпита правонарушите към спазване определин ред правонарушите.
  
• 
  Да въздеиства възпитателно и предопредително в/у останалите граждани.
  

Съгласно зам.закона за АН и АНз са предвидени слените наказния:

1. 
   Общо порицания;
   
2. 
   Глоба;
   
3. 
   Временно лишаване от правото да се опражнява определена профисия или дейност.
   

Общото порицание съдуржа морален укор и засяга не имущественаата сфера на извършителя – професионална, културна и др. Правното значение на общ.порицание, че въвежда състояние на наказаност и при следващо такова нарушение може да се наложи по тежко наказание. Практическото предназначение се изразява в привличане на гражданите в/у факта на нарушението и наложената санкция – така се постигат две основни цели.

По настоящем общ. порицание се налага предимно на непълнолетни лица.

Глобата е накзание, която се изразява в безвъзможно заплащане на определена парична сума в полза на държавата. Размера на глобата се определя от:

1. 
   Закона за АН и АНз.
   
2. 
   От специални закони.
   

мил. Левове. Уредени са в специална глоба тези закони узагловени”Аминистративно наказателна отговорност”.

• 
  времено лишавне от право да се опражнява определена дейност или професия се изразява в забрана на нарушителя да изпълнява определена професия или дейноста във връзка, с която е извършено нарушение. Наказанието има 2 отличителни черти:
  

• 
  не засяга предобитите правоспособности
  
• 
  има временнен характер, продължителността му е от 1 месец до 2 години, по изключение за управление на МПС след употреба на алкохол и др упоиващо средство, лишаването е до 5год. Обикновенно това наказание не се налага самостоятелно, а заедно с глобата, т.е. е допълнително наказание към глобата.
  

-нищожност

-унищожаемост

Нищожност има когато при издаването на АА е допуснатусловен недостатък поради което нищожните актове не пораждат правни последици.За правото те са едно „нищо” което не може да породи „нещо” .Основание за нищожност са :некомпетентност на оргна който е издал АА,превишаване на компетентност,неспазване на изискуемата от закона форма и съдържание на АА.

Съществуват две основни форми-устна и писмена.

Ако закона изисква писмена, а акта е издаден в устна е нищожна.

Унищожаемост-унищожаеми АА са тези при които е допуснат недостатък, който не е основен и акта поражда правни последици, но по определен ред може да буде променен или изменен.Основанията за унищожаемост са: Липса на реквизит от установено от закона съдържание-не е посочено наименованието на АА;наименованието на органа който ги е издал;пълните права и задължения, които акта поражда;срока на обжалване;органът на който може да се обжалва;дата на издаване. Допуснати отношения в производството по издаване;Несъобразяване със съдържанието и целта на закона.

Недействителните АА не бива да бъдат търпяни.Те пораждат несигорност в администр отношения и затова са предвидени правни средстваза тяхното отстраняване.

Нищожните АА не пораждат правни последици, но ако един такъв акт бъде изпълнен от отва ще произтекат последици без право на основание, които не бива да съществуват.

Правно средство заотстраняване на последиците от изпълнението на АА е обявяването им за нищожностно.Права да обяви нищ.има съответн.контролиращ орган-админ. или правораздавателен.За целта трябва да се направи искане пред контролиращия орган, което се нарича жалба (от юрид. или физич. лице) и протест (от прокурор).

Унищожаемите АА пораждат правни последици, но не тези които биха породили ако не се съдържаше недостатък.Правното средство за отстраняване на Унищ. Не се изразява в нейното обявяване, както при нищожните а в тяхната пълна или частична отмяна или в тяхното изменение.Право да унищожават АА имат контролните органи, които са длъжни:

-да заличават породените правни последици от деня на тяхното възникване

-да обезщетят увредените от издаването админ. актове по подходящ справедлив начин.За да се предприеме действие по унищож. трябва да се сезира съответния контролен орган чрез жалби или протести,които се правят в 14 дневен срок.С решението унищ. Акт се отменя изцяло или частично или се видоизменя и то действасамо за напред. Решението за унищожаване стабилизира АА и той ще породи присъщите си правни последици.

Поради трудноста за прокарване на рязка граница м/у двата вида недействителностпри съмнение за нейния вид трябва да се приеме че издадения АА е унщожаем и да се спази 14 дневния срок за подаване на жалба или протест.

-Ръководители на ведомства-министри,комисии,съвети и др.

-Кметове на общини

-Областни управители

-други органи извън системата на изпълнителната власт.

Участниците в производствотото на такива актове може да се разделят на две групи:

ПРЕКИ-имат пряко отношение към издав на АА:

-админ органи

- органи приравнени на административни

-лице чиито закони права са засегнати

- прокурори

НЕПРЕКИ-те нямат правен интерес от производството по издаване на АА, а участват в него като изпълняват спомагателни ф-ии

-експети,свидетели ,вещи лица

Произв по издаване на АА вкл следните 4 стадия

-служебнопоставя се от съответен компетентен АО или по горесточщ АО.Началото се поставя с подаване на молба.Прокорорите поставят началото с подаване на предложение.

Неслужебното начало на което и дае произв е прието да се нарича сезиране

Б-Същ.производсво се състои в изясняване на фактическите и правни обстоятелства във връзка с издаването на съотв акт,който трябва да се изв. в определен стррок

-7 дневен срок при сезиране чрез молба или предложение

-1 месец, когато трябва да се съберат доказателства, за да се издаде акта или да се даде възможнст на засегнати лица да се защитят.

Горните срокове се отнасят за еднолични органи , когато органът е колегиален срокът за издаване на АА

Когато трябва дасе иска съгл или мнение на друг орган, срокът може да бъде продължен, но с не повече от месец

В-прикл на произв се изврш по два начина

-издаване на АА –издава се с мотив решен на АО

-отказ от издаване на АА-може дасе изв по два начина-изричен(АО писмено изразява отриц отнош)и мълчелив(непроизнасянето в срок се счита за отказ да се издаде АА)

Г-оведомяванео за издаване/отказ за издаване се извършва в триднвен срок от дата на издаване на акта.Уведомяват се всички заинт. лица, вкл и тези които не са участв в производството.

Уведомяването за съдърж на АА може а се извърши по следните начини

-устно –след мкоето уведоменото лице трябва а уведоми с подпис че вече е уведомено

-писмено

1-окончателни АА

2-съдебни решения влезли в сила, които са постановени по жалба или протест с/у издадени АА

Окончателни АА има когаато:

-е изтекъл срока за обжалване пред по горестоящия орган и той не е обжалван;

-е бил оспорен и по горестоящ орган гое птвърдил,отменил или е издал нов акт

Влязло в сила съдебно решение има когато:

-е изтекъ срока за обжалване и акта не е бил оспорен чрез жалба или протест;

-когато решението е постановено от последна съдебна инстанция

Начинът срокът на изпълнение се пределят от органа койт е издал АА

Изпълн. На АА може да стане по два начина: доброволно и принудително.

Доброволно изп. Се извършва по олята на задължение.Срокът се определя от органа който отговаря за изпълнението.Доброволното изпълнение е предпочитан способза изп на индивид АА.Ето защо за неговото постигане се въвеждат

1-стимули за точно, навременно и пълно изпелнение задълж по АА

2-санкции при неизпълненние на (глоби, лихви)

За изврш. На принодително изпълн. Трябва да са налице определени предпоставки, които най общо се делят на два вида: материално правни и задължителни(абсолютни)предпоставки.

Мат.правните предпоставкивкл. Или изпълн. Или лошо изпълнен.Към задължителните предпоставки спадат:

-да е изтекъл срок за изпълнение

-да е изтекъл допълнителният срок от органа по изпълнение, което обикновено се прави сас съобщение до задълж. Лице ,че ако не се изпълни ще се премине към принудително изпълнение

-ако съществ няколко начина за принуд. изпълн. трябва дасе приложи най благоприятният

-въведена е забрана за принуд изпълнение спрямо вещи определени в списък наМС коиот се оставят на задълж лице да мойе да живее и работи.

-при смърт на задълж лице принуд изпълн се пренасочва към неговите наскедници,освен ако изпълн действие не е от личен х-р.

Задължението със задълженото с индивид АА лицемове да обвалва всяко действие от принудителното изпълнение с/у него, за което са предупредени че е незаконносъобразно.жалбата се подава в 7 дневен срок от деня в който е извършено законовото действие и се подава пред по горестоящ АО .Неговото решение е оконч и не подлежи на обжалв.

1.Актосъставител;

2.Извършител на админ. нарушения;

3.Лице или лица претърпели щети от админ. нарушения;

4.Прокурор - само в определени случай и то основно, когато прави предложение за образуване на производство;

5.Свидетели – два вида:

-Присъствали при извършване на админ. нарушения;

-Неприсъствали при извършване на админ. нарушения.

Длъжностни лица които могат да съставят актове са ръководители на ведомства и организации, областни управители, кметове. Длъжностни лица посочени изрично в нормативен акт. Актосъставителите имат следните правомощия:

1.Съставят акт за установяване на извършено админ. нарушение.

2.Извемва и задържа веществени доказателства извършени с админ. нарушение.

3.Иземват вещи които подлежат на админ. Конфискация или връщане на техния собственик.

4.Налага глоба на място при маловажни случай.

Актът за установяване на извършено админ. Нарушение има строго определено съдържание от ЗАНН което включва:

1.трите имена и длъжността на съставителя

2.дата на съставения акт

3.дата и място на извършеното админ. нарушения

4.описание на нарушението

5.посочват се законовите разпоредби, които са нарушени

6.лични данни на нарушителя

7.лични данни на свидетеля

8.обеснение или възраженията на нарушител, ако е направил такива.

9.личните данни на лижата които са претърпели имуществени вреди от нарушението

10.опис на писмените материали и вещи, които са иззети като се посочва лицето, на което а поверени.

Актът се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, ако нарушителя не е известен или известен актът, но не може да се намери акта съставен в негово присъствие при липса на свидетели актът се съставя при присъствието на двама свидетели, това изрично се отбелязва в акта. Ако админ. Нарушение е установено чрез официално документи в този случаи свидетелите не са необходими. Съставения акт се подписва от актосъставителя и поне 1 от свиедтелите да се запознае с него и да се подпише. Ако нарушителя откаже да подпише акта се удостоверява с 1 свидетел, които се посочва в акта. След подписване на акта на нарушителя се връчва преписа с/у разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото връчване. Срока от три дни от връчването на акта нарушителя има право да направи писмени възражения пред подписването на акта. В срок от две седмици от връчването акта се изпраща на наказващия орган заедно с .....................

Да въздейства възпитателно или предопредително в/у останалите граждани, за да постигне тези две основни цели, Админ.наказание трябва да е справедливо и да съотвества на определени админ.нарушения. Съгласно закона за админ. наказание са предвидени следните админ. наказания:

1. 
   Обществено нарицателни;
   
2. 
   Глоби.
   
3. 
   Временно лишаване от правото да упражнява определени професия или дейност.
   

Глоба – е наказние което се изразява безвъзмезно заплащане на определена парична сума в полза на държавата. В закона размерът на глобата се определя от :

1.ЗАНарушения и наказания (ЗАНН)

2.от специални закони.

Глобите които се предвиждат по ЗАНН са малки по размер и се отнасят за по малки админ. нарушения. Глобите по специалните закони са предвидени за тежки админ. нарушения и са в порядъка от хил. и мил. левове. Уредени са в специална глава, озаглавена „Административно наказателна отг.”

Временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или което се изразява в забрана на нарушитрля да упражнява професия или дейност с връзка която е извършил нарушение.

1.Незасяга предобитата правоспособност.

2.Има временен характер – продължителността му е от 1 месец до 2 години. По изключение за управление на МПС, употребил алкохол или др упойващи средтсва – лищаването е до 5 години. Обикновенно това наказание не се налага самостоятелно, а заедно с глобата, т.е. допълнително наказние към глобата.

Наред с разгледаните админ. наказание ЗАНН предвижда да се отнемат в полза на държавата и вещи, което се нарича админ. конфискация. Администравивната конфискация подлежат:

1.Вещи коитоса послужили на нарущителя да извърши админ. нарушение.

2.Вещи – притежаването на който е забранено подлежат на админ. конфискация.

Вината е вътрешно психическо отношение на дееца към извършеното от него деяние и настъпили от това деяние вредни последици за обществото. Вината има две форми:

1.Умисъл – деецът съзнава обществената опасния характер на деянието и от него ще настъпят вредни последици за обществото и тяхното настъпване негова цел(това се нарича пряка умисъл) или ако не са цел, се е съгласил да настъпят – преследва др цел (евентуална умисъл).

2.Непредпазливост – деецът съзнава обществено опасния характер на деянието си и че от тях може да настъпи вредни последици за обществото, но той е убеден, че няма да допусне тези последици(самонадеяност) и не е съзнал, че настъпят такива последици от деанието му, но е бил длъжен да съзнава(небрежност).

Целите и мотивите на АН могат да играят роля на смекчаващи или отежняващи вината обстоятелства. Има случай, при което всички елементи на АН от обективна и субективна срана са налице, но не се смятат за АН. В закона са предвидени два такива случая:

1.Неизбежна отбрана – е деяние предприето, за да се защити от непосредствено противоправно нападение, държавен или обществен интерес, лица или правата на отбраняващите се или на др лица чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

2.Краина необходимост – е деяние при което дееца, за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на дружно лични и имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл даизбегне по др начин, ако причинените от деянието вреди са по-малки от предотвратените.