Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

Изисква се смелост, за да се вземат духовни реше­ния и да се живее в съответствие с тях; изисква се смелост, за да приспособите живота си, всекидневието и всички взаимоотношения към изискванията на мо­мента и към служенето на човечеството; изисква се смелост да покажете на хората около себе си, че насто­ящата световна катастрофа е по-важна за вас, отколко­то дребните подробности на индивидуалните ви животи и на еднообразните ви контакти; изисква се смелост да отхвърлите алибитата,-попречили ви до този момент да участвате във всеобщите усилия, които днес характе­ризират дейността на Йерархията; изисква се смелост, за да се направят саможертви, да се откаже отделянето на време за несъществени неща и да се отнасяме към физическото тяло сякаш то е освободено от всякакви пречки; изисква се смелост, за да се пренебрегнат на­личните слабости, умората, присъща на дългия живот, физическите предразположения, които могат да затруд­нят или ограничат вашето служене, безсънието, произ­лизащо от напрежението по света или от неправилно устроен режим на живот, и нервността и преумората, които са обща участ днес; изисква се смелост да атаку­вате живота заради другите и да премахнете собствени­те си желания в критичен момент и при нужда. (6-42)

(1) Говоря за Смъртта като познаващ въпроса и от страната на външните светски преживявания, и от вът­решната изява на живота: смърт няма. Има, както зна­ете, навлизане към по-цялостен живот. Има освобож­даване от пречките на носителя, изграден от плът. Вдъхващият страх процес на откъсване не съществува с изключение на случаите на насилствена и внезапна смърт, а дори и при такива обстоятелства единствените истински неприятности са мигновеното и поразяващо чувство за предстояща опасност и унищожение и нещо много наподобяващо електрически удар. Нищо повече. За нееволюиралите смъртта е буквално сън и забрава, тъй като умът не е достатъчно пробуден, за да реагира, а складът със спомени на практика е все още празен. За обикновения добър гражданин смъртта е продълже­ние на жизнения процес на съзнанието му и придвиж­ване напред на интересите и склонностите на живота. Съзнанието му и осъзнаването му остават същите без промяна. Той не усеща голяма разлика, бива предпаз­ван и често не осъзнава, че е преминал през смъртта. За злите и жестоко себичните, за престъпниците и за живеещите само заради материалните неща следва оно­ва състояние, което наричаме „обвързан към земята". Връзките, които те са изградили със земята, и земните пристрастия на всичките им желания ги карат да оста­ват близо до земята и до мястото, където последно са живели. Те отчаяно и по всякакъв начин се стремят да осъществят контакт и да навлязат отново. В малко на брой случаи голямата лична любов за оставените назад или неизпълнението на осъзнат и спешен дълг задържа в подобно положение също и добрите и красивите. За аспиранта смъртта е непосредствено навлизане в сфе­рата на служене и на изява, към която той е привикнал и която той веднага разбира, че не е нова. В часовете за сън той е развил област на активно служене и на учение. Сега той просто действа в нея през всичките двадесет и четири часа (ако говорим с езика на времето на физическото поле) вместо само за обикновените ня­колко часа на земния му сън. (4-300/1)

(2) Умът на човека е толкова малко развит, че страхът от непознатото, ужасът от необичайното и при­вързаността към формите са породили ситуация, в коя­то на едно от най-благодетелните събития в жизнения цикъл на въплъщаващия се Божи Син се гледа като на нещо, което трябва да се избягва и отлага колкото е възможно по-дълго.

Смъртта (да можехме само да разберем това) е една от най-често извършваните от нас дейности. Умирали сме многократно и ще умираме отново и от­ново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. В един момент съзнаваме физическото поле, а в следващия сме се оттеглили на друго поле и съзнанието ни е активно там. Докато съзнанието ни се отъждествява с формения аспект, смъртта ще ни държи в плен чрез своя отколе­шен ужас. Щом разберем, че сме души, и открием, че сме способни на фокусиране на съзнанието си или на осъзнаването си върху всяка форма или всяко поле по свое желание или в коя и да е посока, във формата на Бога, вече не ще познаваме смъртта.

... Хората са склонни да забравят, че всяка нощ, докато спим, умираме на физическо поле и сме живи и действаме на друго място. Те забравят, че вече са постигнали умение в напускането на физическото тяло, защото не умеят да върнат към съзнанието, преминава­що през физическия мозък, спомена на това премина­ване и последвалия период на деен живот, те не съумя­ват да свържат смъртта и съня. Смъртта, в края на краищата, е само един по-дълъг интервал в живота на функциониране на физическото поле. Човек просто е „заминал" за по-дълъг срок. Но процесът на всеки­дневния сън и процесът на смъртта, която се явява по-рядко във времето, са идентични, с единствената разлика, че при сън магнетичната нишка или поток на енергията, заедно с протичането на жизнената сила, се запазва непокътната и представлява пътя за завръщане към тялото. При смъртта тази жизнена нишка бива скъсана или прекъсната. Когато стане това, съзнаващо­то същество не може да се завърне в плътното физи­ческо тяло и тогава това тяло, лишено от принцип за съгласуваност, се разпада. (4-494/5)

(3) Младите забравят, и с право, неизбежността на това последно символично прекъсване, което наричаме Смърт. Но когато животът е изиграл ролята си и въз­растта е взела своя дан от интереси и сила, изтощеният и уморен от живота човек не се страхува от процеса на отделяне и не се стреми да се задържи към това, което преди е било желано. Той приветства смъртта и охотно се отказва от онова, което преди е поглъщало внима­нието му. (15-76)

(4) Смъртта, както я разбира човешкото съзнание, болката и тъгата, загубата и нещастието, радостта и страданието са такива само защото човекът все още отъждествява себе си с живота на формата, а не с живота и съзнанието на душата, на слънчевия ангел... В момента, в който човек се отъждестви със своята душа, а не с формата си, тогава той разбира смисъла на Закона на Жертвата; спонтанно бива ръководен от него; и такъв човек със съзнателно намерение ще избе­ре да умре. Но не ще има болка, тъга или истинска смърт. (15-94)

(5) Целта е човек да умре (всеки човек трябва да умре), когато собствената му душа изиска това. Когато той е достигнал по-висш етап на еволюция, след внимателно обмисляне и ясен избор на времето той съзна­телно ще се оттегли от физическото тяло. То ще оста­не безмълвно и изпразнено от душа; лишено от свет­лина, но здраво и цялостно; тогава то ще се разпадне под влияние на естествените процеси и изграждащите го атоми ще преминат обратно към „фонда от чакащи частици", докато не бъдат изискани отново за употреба от въплъщаващите се души. А на субективната страна на живота процесът се повтаря, но мнозина са се на­учили вече да се оттеглят от астралното тяло, без да са подвластни на „въздействието на мъглата", което пред­ставлява символичния начин за описание на смъртта на човека на астрално поле. Тогава той се отдръпва на менталното ниво и изоставя астралния си корпус да набъбне в мъглата и да увеличи плътността си. (17-29)

(6) Смъртта присъства на планетата ни от същинс­ката нощ на самото време, формите са възниквали и са си отивали; смъртта е застигала растения и дървета, животни и формите на хората в продължение на неизб­роими векове, и планетата ни не представлява кост­ница, каквато би могла да бъде, изправена пред този факт, а все още е красива, незагрозена дори и от чове­ка. Процесите на умиране, на разпадане и разсейване на формите се извършват всеки момент, без да поро­дят заразни замърсявания или обезобразяване на по­върхността на земята. Резултатите от разпадането са с благотворно въздействие. Размишлявайте върху тази благотворна дейност и върху красотата на божествения план на смърт и изчезване. (17-245)

(7) Цикълът, в който живеем сега, е свидетел на най-голямото унищожение на човешки форми в цялата история на нашата планета. Но няма унищожение на човешки същества. Бих искал да обърнете внимание на това. Поради поголовното разрушение човечеството е осъществило бърз напредък към по-спокойно отноше­ние към смъртта. Това все още не е забележимо, но след няколко години ще започне да се проявява ново отношение и страхът от смъртта ще започне да отмира. Това до голяма степен ще се дължи също и на увели­чената чувствителност на реагиращата система на човека, като това ще доведе до обръщане навътре, до нова ориентация на човешкия ум и резултатите от това ще бъдат непредсказуеми. (17-432)

(8) Ако можехте да видите малко по-надалеч, бих­те научили, че смъртта отпраща индивидуалния живот към едно по-удобно и неограничено съществуване и в края на краищата към всемирния живот. Това е мо­мент на неизразимо блаженство. (17-433)

(9) Грехът, свързан с убийството, всъщност се ос­новава на това, че то се намесва в намеренията на душа­та, а не че се умъртвява определено човешко физическо тяло...

Смъртта често изглежда като безцелна, но това е защото не се познават намеренията на душата; предиш­ното развитие посредством процесите на въплъщение остава скрито; древни наследствености и обстоятелства се пренебрегват, а познаването на гласа на душата по принцип не е развито. Тези въпроси обаче са пред прага на разрешаване; откровението приближава и за него аз полагам основи. (17-436)

(10) За обикновения мислещ човек смъртта е мо­мент на катастрофална криза. Тя е прекратяването и приключването на всичко, което е било обичано, всичко, което е познато и желано. Тя е навлизане с трясък в непознатото, в несигурното и внезапно завър­шване на всички планове и проекти. Независимо колко голяма и искрена може да е вярата в духовните ценности; независимо колко ясно може да разсъждава умът относно безсмъртието; независимо колко убеди­телни може да бъдат доказателствата за запазването и за вечността, все пак остава съмнение, съзнаване на възможността за абсолютен край и отричане и прик­лючване на всякаква дейност, на всички реакции на сърцето, на всички мисли, емоции, желания, аспира-ции и намерения, които са съсредоточени около цент­ралното ядро на човешкото същество. Копнежът и ре­шителността да се продължи и усещането за приемст­веност все още са основани, дори и за най-непоколеби­мия вярващ, на вероятността, на една нестабилна основа, на показанията на другите, които всъщност никога не са се завърнали, за да разкажат истината. (17-438), (18-102)

(11) Може би някои редове от „Наръчник за смъртта", който може да се намери в архивите на Йерархията, могат да ви обяснят някои неща и да ви помогнат да придобиете нова представа за смъртта...

„Това спускане и издигане хората наричат живот, съществуване и смърт, а Ние, Които вървим по Осветения Път, наричаме смърт, опитност и живот."

„Светлината, която се спуска, се залавя за полето на временно проявление. Пуска навън седем нишки, по които пулсират седем светлинни лъча. Оттам се излъч­ват двадесет и една по-тънки нишки, което предизвик­ва блясъка и горенето на четиридесет и деветте огъня. На полето на проявения живот се чуват думите: „Погледни! Роди се човек."

„С напредването на живота се появява качеството на светлината. Тя може да е бледа и мрачна или блестяща, ярка и сияйна. По този начин точките свет­лина в Пламъка минават и преминават отново, идват и са отиват. Това хората наричат живот; назовават го истинско съществуване. По този начин те се заблуждават, но изпълняват задачата на своите души и се вместват в по-големия План."

„Тогава прозвучава Словото. Спусналата се лъ­чиста точка светлина се издига, откликваща на смътно дочутия призоваващ тон, привлечена от излъчващия източник. Това хората наричат смърт, а душата -живот." (17-468/9)

(12) Сега смъртта е резултат от волята на душата. В края на краищата тя трябва да бъде следствие на обеди­нената воля на душата и на личността и когато това се осъществи, няма да има страх от смъртта. (5-669)

Проблемът за смъртта или изкуството на умира­нето: Това е нещо, което всички сериозно заболели хора трябва неизбежно да приемат, и за което радващите се на добро здраве трябва да се подготвят посредством правилно мислене и разумно предвиждане. Мрачното отношение на мнозинството хора към темата за смъртта и отказът им да я разглеждат, когато са в добро здра­вословно състояние, трябва да се променят и съзнател­но да се поправят. Христос е показал правилното отно­шение на Своите ученици, когато е засягал Своето ид­ване и непосредствена кончина в ръцете на враговете Му. Той укорявал учениците си, когато те проявявали тъга, подсещайки ги, че Той, казано на окултен език, се „възвръща към Монадата". Обикновените хора и нами­ращите се преди етапа на посветен от трета степен се „възвръщат към душата". Страхът и помрачението, породени от темата за смъртта, и нежеланието да се пос­рещне тя с разбиране се дължат на начина, по който хората наблягат на физическото тяло, и на лекотата, с която те се отъждествяват с него. Те се основават също на присъщия страх от самотата и от загубата на поз­натото. Но самотата, която възниква след смъртта, ко­гато човек открие, че не притежава физически носител, е нищо в сравнение със самотата на раждането. При раждане човек се оказва в нова обстановка и е поставен в тяло, което в началото е напълно неспособно да се грижи за себе си или да установи разумен контакт със заобикалящите обстоятелства в продължение на продъл­жителен период от време. Човек се въплъщава без ни­какъв спомен за самоличността или за смисъла, който представлява за него, на групата въплътени души, с която той е свързан. Тази самота изчезва постепенно едва когато той установи свои личностни връзки, открие тези, които са подходящи за него, и накрая събере около себе си онези, които нарича свои приятели. След смърт­та това не е така, защото човек открива от другата страна на воала своите познати, които са били свързани с него по време на живота на физическото поле, и никога не е самотен по начин, по който хората разбират това. Той съзнава също и онези, които са все още във физически тела; той може да ги види, да се настрои към емоциите им и към мисленето им, защото физическият мозък (който вече не съществува) не му пречи. Ако хората само знаеха малко повече, то биха се опасявали от раждането, а не от смъртта, защото раждането уста­новява душата в истинския затвор, а физическата смърт е само първата стъпка към освобождението. (17-391/3)

(1) Смятам, че най-доброто, което мога да напра­вя, за да изясня този въпрос, е да опиша последовател­ността на събитията, които стават на смъртното ложе, напомняйки ви, че точките на окончателното отделяне са три на брой: главата, за последователите и посве­тените, а също и за напредналите умствено; сърцето, за аспирантите, за хората на добрата воля и за всички постигнали в някаква степен цялостност на личността и стараещи се да осъществят, доколкото е в тях, закона за любовта; и слънчевият сплит, за неразвитите и емо­ционално поляризираните хора. Това, което мога да направя, е да подредя етапите на процеса, оставяйки на вас да изберете дали да ги приемете като една интерес­на и вероятна хипотеза, очакваща потвърждение, да повярвате в тях безрезервно, тъй като имате доверие на моето знание, или да ги отхвърлите като фанта­стични, недоказуеми, а и без значение. Предлагам ви първото от трите, защото то ви позволява да запазите умствената си цялост, показва непредубеден ум и в същото време ви предпазва от наивност и от тесно­гръдие. Етапите са:

1. Душата издава „думи за оттегляне" от собстве­ното си поле и незабавно в човека на физическото поле се поражда един вътрешен процес и реакция.

а. На мястото на заболяването се извършват оп­ределени физиологични процеси, имащи връзка със сърцето и въздействащи на трите основни системи, които така силно обуславят физическия човек: кръво­обращението, нервната система с различните й прояв­ления и ендокринната система...

б. По надисите протича една вибрация. Както добре знаете, те представляват етерното съответствие на цялата нервна система и се намират в основата на всеки нерв в цялото физическо тяло. Те са отлични посредници на насочващите импулси на душата, отк­ликващи на вибрационната дейност, излъчвана от етер­ното съответствие на мозъка. Те се отзовават на насоч­ващата Дума, реагират на „призива" на душата и се организират за отделяне.

в. Кръвообращението се повлиява по особено окултен начин.

г. Установява се психическо трептене, което въздейства, като разхлабва или нарушава връзката между надисите и нервната система. По този начин етерното тяло се откъсва от плътната си физическа обвивка, макар че все още прониква във всяка нейна част.

2. Често на това място възниква пауза с различна времева продължителност. Тя се разрешава, за да мо­же да се придвижи напред колкото може по-леко и безболезнено процесът на отпускане. Това разхлабване на надисите започва от очите. Процесът на откъсване често се забелязва чрез отпускането и липсата на страх, който умиращите толкова често проявяват. Те показват състояние на мир и склонност да си отидат, съчетани с неспособност да се извърши умствено усилие. Все едно че умиращият, все още запазвайки съзнанието си, съби­ра всички свои средства за окончателното отделяне...

3. След това организираното етерно тяло, освобо­дено от всички взаимоотношения с нервите чрез дейст­вието на надисите, започва да се стяга за окончателно­то напускане. То се отдръпва от крайниците към необходимия „изход" и се съсредоточава край този портал, очаквайки последния „призив" на насочващата душа... На този етап се извършва един двойствен процес на привличане:

а. Жизненото тяло се подготвя за напускане.

б. Физическото тяло откликва на разпадането. Може да се добави, че е налице и трета дейност.

Тя е на съзнателния човек, равномерно и постепенно оттеглящ съзнанието си към астралния и умствен носи­тел в подготовка за пълното отделяне от етерното тяло, когато дойде подходящият момент. Човекът все по-малко е привлечен към физическото поле и е по-уединен в себе си. А ако е напреднал, този процес се извършва съзнателно и той. запазва жизнените си инте­реси и съзнаването на отношенията с другите дори и когато губи влияние над физическото си същест­вуване. В напреднала старост тази непривързаност мо­же да се забележи по-лесно, отколкото при смъртта, причинена от болест, и често е възможно да се види как душата, или живият, заинтересуван вътрешен човек, губи контрола над физическата (следователно илюзорна) реалност.

4. Отново следва пауза. Това е моментът, в който физическият елементал може понякога да възвърне властта си над етерното тяло, ако това се намери за желателно от душата, ако смъртта не е част от вът­решния план или ако физическият елементал е толкова силен, че може да удължи процеса на умиране. Този елементален живот понякога ще се бори в продълже­ние на дни и седмици. Когато обаче смъртта е неиз­бежна, тази пауза е изключително кратка, понякога траеща само секунди. Физическият елементал е загубил влиянието си и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душата, действаща според Закона за Привличането.

5. Етерното тяло излиза от плътното физическо тяло на постепенни етапи и в избраното място за изход. Щом това приключи, жизненото тяло приема смътните очертания на формата, която то е енергизирало, и това става под влиянието на мисъл-формата за себе си, ко­ято човекът е изграждал през годините. Тази мисъл-форма съществува за всяко човешко същество и тряб­ва да се унищожи, преди да е завършила втората фаза на отстраняването. Ще засегнем това по-нататък. Макар и освободено от затвора на физическото тяло, етерното тяло все още не е освободено от неговото влияние. Все още съществува слаба съгласуваност между двете и това държи духовния човек в близост до току-що напуснатото тяло. Ето защо ясновидците твърдят, че виждат етерното тяло да витае около смъртното ложе или ковчега. Съчетаните енергии, ко­ито наричаме астрално тяло, и менталният носител все още проникват в етерното тяло, а в центъра има една светлинна точка, която показва наличието на душата.

6. Етерното тяло постепенно се разпръсква, кога­то енергиите, от които то е изградено, се реорганизи­рат и изтеглят, оставяйки само праничното вещество, което се отъждествява с етерния носител на самата планета. Този процес на разпръскване, както споменах по-рано, се подпомага много от кремацията. В случая на неразвит човек етерното тяло може да се бави дъл­го време в околността на външната си разпадаща се черупка, тъй като притеглянето от душата не е така силно, както от материалния аспект. Когато човек е напреднал и по тази причина непривързан в мисленето си към физическото поле, разлагането на жизненото тяло може да стане извънредно бързо. Веднъж щом това се постигне, процесът на реституция приключва; човек е свободен, поне временно, от всякаква реакция спрямо привличането на физическата материя; той се намира във фините си тела, готов за великото деяние, което съм назовал „Изкуството на отстраняването". Непокътнатостта на вътрешния човек: Една мисъл излиза наяве, като привършваме това непълно разглеждане на смъртта на физическото тяло в двата му аспекта: става въпрос за непокътнатостта на вътрешния човек. Той остава същият. Остава непо­кътнат, свободен и независим, доколкото се касае за физическото поле. Сега той реагира само на три пред­разполагащи фактора:

1. Качеството на астрално-емоционалните си да­дености.

2. Умственото състояние, в което обикновено живее.

3. Гласът на душата, често непознат, но понякога добре известен и обичан.

Индивидуалността не се губи; същият човек про­дължава да присъства на планетата. Изчезнало е само онова, което е било интегрална част от осезаемата вън­шност на нашата планета. Онова, което е обичано или мразено, което е било полезно за човечеството или е пречело, което е служило на човешкия род или пък е било негов неефикасен член, то се запазва, то все още е във връзка с качествените и менталните процеси на съществуването и завинаги ще остане - индивидуално, охарактеризирано от типа на своя лъч, частица от цар­ството на душите и висш посветен по свой собствен начин. (17-472/8)

(2) Окултно пЬгледнато, процесът на смъртта пред­ставлява следното:

а. Първият етап е оттеглянето на жизнената сила в етерния носител, вън от плътното физическо тяло, и последвалото „разложение" и „разпръсване на елементи". Обективният човек постепенно изчезва и вече не се вижда с физическото око, въпреки че все още се намира в етерното си тяло. Когато се развие етерно зрение, мисълта за смъртта ще придобие други измере­ния. Когато мнозинството хора могат да видят как човек функционира в етерното си физическо тяло, то­гава изоставянето на физическото тяло ще се смята само като едно избавяне.

б. Вторият етап е отнемането на жизнената сила от етерното тяло и неговата безжизненост...

в. Третият етап е оттеглянето на жизнената сила от астралната (емоционалната) форма, така че тя да се разгради по подобен начин и животът да се съсредоточи другаде. Той е придобил жизненост чрез съществуване­то си на физическото поле и е прибавил оцветяване посредством емоционалните си преживявания.

г. Последният етап за човека е отдръпването от менталния носител. След това четирикратно отделяне жизнените сили се съсредоточават изцяло в душата. (17-414/5), (3-735/7)

151. СМЪРТТА: РЕСТИТУЦИЯ

(1) Смъртта в края на краищата, сама по себе си, е реституционна дейност. Тя включва работата по възв­ръщане на вещество към трите веществени свята и извършването й с готовност и с радост. Включва също така възстановяването на човешката душа към ду­шата, от която тя е произлязла, и осъществяването на това с радостта от повторното приемане. Всички тряб­ва да се научите да гледате на смъртта като на реститу-ционно дело. Когато успеете да направите това, тя ще придобие нов смисъл и ново значение за вас и ще се превърне в интегрална част, позната и желана, на неп­рестанния процес на живота.

Ако бъда запитан каква е основната задача на ле-чителните групи, каквито Йерархията желае да види действащи в бъдеще, бих казал, че тя е да подготви хората за това, което трябва да считаме за възстановя­ващия аспект на смъртта, и по този начин да придаде на този досега ужасяващ враг на човечеството един нов и по-радостен смисъл. Ще откриете, че ако работите по указаното направление на мислене, цялата тази тема за смъртта постоянно ще възниква, като в резултат от това ще се появят нови отношения към «умирането и ще се внесе радостно очакване, когато настъпи това неизбеж­но и съвсем познато събитие. Лечителните групи трябва да се подготвят да се справят с това основно обстоятел­ство на целия живот и важна част от тяхната работа ще бъде разясняването на принципа на смъртта. Казано ни е, че душата трябва да се завърне при този, която я е дал. До днес това е било една насилствена и ужасяваща реституция, която вдъхва страх и която принуждава мъжете и жените навсякъде да искат настойчиво лече­нието на физическото тяло, надценявайки неговото зна­чение, и ги кара да смятат удължаването на земното съществуване за най-важен фактор в техния живот. През следващия цикъл трябва да се сложи край на тези погрешни нагласи. Смъртта ще се превърне в един нор­мален и разбираем процес, толкова нормален, колкото и процесът на раждане, въпреки че предизвиква по-малко болка и страх. Този мой коментар има характер на предс­казание и трябва да се отбележи като такова. (17-389/90)

(2) Думите „защото пръст си и в пръст ще се върнеш"¹¹, така познати при погребалните ритуали на Запад, се отнасят за това реституционно дело и загат­ват за възстановяването на елементите на физическото тяло към първоначалното хранилище на материя и на веществото на жизнената форма към общия етерен източник. Думите „духът ще се завърне при Бог, който го даде" са изопачено обяснение на поглъщането на душата във всемирната душа. Обикновените ритуали обаче не успяват да подчертаят, че индивидуалната ду­ша е тази, която при процеса на повторно поглъщане предприема и чрез действие на духовната воля нарежда тази реституция. (17-435)