Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| „Понякога, застанал в колона от обезсърчени затворници, сред виковете на надзиратели с автомати, ме обземаше такъв прилив на рими и образи, че сякаш ме понасяше във въздуха... В такива моменти бях и свободен, и щастлив... Някои затворници се опитваха да избягат, промушвайки се през бодливата тел. За мен телена ограда не съществуваше. Броят на затворниците си оставаше непроменен, но мен всъщност ме нямаше сред тях, намирах се много далеч“. 104 Не само затворници са използвали тези стратегии за възвръщане на контрола върху съзнанието. Пионери като адмирал Бърд, който навремето прекарал четири студени и безслънчеви месеца съвсем сам в малка хижа близо до Южния полюс, или Чарлз Линдберг, който сам се борил с враждеб- ните стихии по време на презатлантическия си полет, прибягнали до същото, за да запазят интегритета на Аза си. Но кое е онова, което прави някои хора способни да постигат този вътрешен контрол, докато повечето се оставят да бъдат пометени от външните трудности? Ричард Логън 105 дава свой отговор въз основа на разказите на множество 103 О, Captain! Му Captain! – Б. пр. 104 Цитатът на Солженицин е от „Архипелаг ГУЛАГ“ (1976). 105 Бетелхайм представя обобщенията си за затворниците, основани на преживя- ванията му в концентрационен лагер, в статията „Individual and Mass Behavior in 117 оцелели от нацистките концлагери, сред които Виктор Франкъл 106 и Бруно Бетелхайм 107 , които са размишлявали върху източниците на сила в екстремни ситуации. Логън заключава, че най-важната характерова черта на оцелелите е „несебичният индивидуализъм“, или подчертаната насоченост към неегоистична цел. Хората, притежаващи това качество, са склонни да дават най-доброто от себе си при всякакви обстоятелства, но не са загрижени преди всичко за задоволяването на собствените си интереси. Тъй като мотивацията за действията им е вътрешна, те трудно биват смутени от външни заплахи. С достатъчно свободна психична енергия да наблюдават и анализират обективно заобикалящата ги среда, те имат по-добър шанс да открият в нея нови възможности за действие. Ако трябва да откроим една черта като ключов елемент на автотелната личност, тя би била именно „несебичният индивидуализъм“. Нарцистичните индивиди, чиято основна грижа е предпазването на собствения Аз, рухват, щом външните условия станат застрашителни. Обзелата ги паника не им позволява да направят онова, което трябва; вниманието им се обръща навътре в опит за възстановяване на порядъка в съзнанието и от него не остава на разположение достатъчно за справяне с външната реалност. Без интерес към света, без желание за активна взаимовръзка с него човек се изолира вътре в себе си. Бъртранд Ръсел, един от най-великите философи на двайсети век, е описал как е постигнал личното щастие: „Постепенно се научих да бъда безразличен към самия себе си и недостатъците си; започнах да съсредоточавам вниманието си все повече върху външни предмети: състоянието на света, различни клонове на познанието, хора, към които изпитвах обич“. 108 Едва ли би могло да се даде по-добро кратко описание на пътя, по който човек може да си изгради автотелна личност. Отчасти този род личност е продукт на биологичното наследство и ранните родителски грижи. Някои хора са родени неврологично устроени да бъдат по-концентрирани и гъвкави или са имали щастието родителите да им помогнат в изграждането на несебична индивидуалност. Но това е способ- ност, която може да се култивира, умение, което човек може да усъвършенства посредством дисциплина и практика. А сега е време да изследваме в по-голяма дълбочина как може да бъде постигнато това. Extreme Situations“ (1943). 106 Вж. „Човекът в търсене на смисъл“ и The Unheard Cry for Meaning (1963,1978). 107 Американски психолог от австрийски произход с особен принос в детската психология, лежал в концентрационните лагери Дахау и Бухенвалд. – Б. пр. 108 Цитатът от Ръсел е от статия в списание Self (Merser 1987, р. 147). |