Предговор към второто издание
Изтегляне 5.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- АЛБЕРТ АЙНЩАЙН и В. ИНФЕЛД
- ПОЗНАНИЕ И МИСЛЕНЕ
- КЛИНИЧНА ПСИХОЛОГИЯ
- ПСИХОЛОГИЯ НА ЖИВОТНИТЕ
- СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
| ГЛАВА
14 ВЪПРОСИ ЗА ЕДНА НОВА ПСИХОЛОГИЯ «Формулирането на даден проблем е далеч по-съществено от неговото решаване, което би могло да е просто въпрос на математическа или експериментална сръчност. За да се повдигнат нови въпроси, за да се посочат нови възможности, за да се погледнат старите проблеми от нов ъгъл, се изисква творческо въображение. То бележи истинския напредък в науката.» АЛБЕРТ АЙНЩАЙН и В. ИНФЕЛД The Evolution of Physics («Еволюцията във физиката», 1938) Вече е поставено началото на друга философия на науката. Тя представлява едно положително, основано на ценности схващане за познанието и познаването, включващо както холистичното, така и атомистичното; уникалното, както и повтарящото се; човешкото и личното, както и механичното; промяната, както и стабилността; трансцендентното, както и позитивистичното. Настоящата глава е начален преглед на въпросите, които възникват от този нов подход към човешката психология. Оставям тази глава само с дребни поправки, защото (1) повечето от твърденията са все още валидни и (2) за читателят ще е интересно да види какъв точно напредък е бил осъществен в тези насоки за 15 години. - Бел. авт. [Бел. ред.: Сега, 15 години след като Маслоу е добавил тази бележка, някои от въпросите вече са признати области на науката, но много от тях остават провокативни и без отговор.] УЧЕНЕТО Как хората се научават да са мъдри, зрели, добри, да имат изящен вкус, да са изобретателни, да имат добри характери, да са в състояние да се приспособят към нова ситуация, да откриват доброто, да се стремят към истината, да знаят кое е красиво, истинско, или с други думи, какво е вътрешното, а не външното учене? Да се учиш от единствени по рода си изживявания, от трагедия, брак, раждане на деца, успехи, победи, влюбване, заболяване, смърт и т. н.
Много от онова, което минава за асоциативно учене, е всъщност вродено и изисквано от действителността, вместо да е относително, произволно или случайно. При себеактуализиращите се хора повторението, асоциацията на идеи и произволното възнаграждаване стават все по-маловажни. Вероятно при тях не дава резултат обикновената реклама. Те се поддават много по-малко на произволни асоциации, на престижни внушения, на снобско привличане, както и на простото, безсмислено повторение. Възможно е тези неща да имат дори отрицателен резултат, т.е. вместо да увеличат, да намалят вероятността те да купят нещо. Защо толкова голяма част от педагогическата психология се занимава със средствата (например степени, титли, удостоверения за завършени курсове, дипломи), вместо с целите (напр. мъдрост, разбиране, добра преценка, добър вкус)? Ние не знаем достатъчно за това как се придобива емоционално отношение, вкусове, предпочитания. «Ученето със сърцето» се пренебрегва. На практика, образованието прекалено често пригажда децата към удобството на възрастните, като ги прави по-малко досадни и по-малко приличащи на малки дяволчета. Положително ориентираното образование се занимава повече с растежа и бъдещото себеактуализиране на детето. Знаем ли нещо за това как да научим децата да са силни, как да ги научим на самоуважение, на справедливо възмущение, на съпротива срещу доминацията и експлоатацията, срещу пропагандата и сляпото подчинение на културата, срещу внушението и модата? Твърде малко знаем за безцелното, немотивираното, т.е. латентното учене, за ученето от чист, вътрешен интерес и др подобни. ВЪЗПРИЯТИЕ Изучаването на възприятието е прекалено много едно ограничено изучаване на грешки, изкривявания, илюзии и т.н... Вертхаймер би го нарекъл изучаване на психичната слепота. Защо да не добавим към него изучаването на интуицията, на подпраговите възприятия, на несъзнаваното и подсъзнавано възприятие? Няма ли тук да влезе и изучаването на добрия вкус? На истинското, вярното и красивото? Ами естетическото възприятие? Защо някои хора възприемат красотата, а други - не? В същия раздел за възприятието би могли да включим конструктивното манипулиране на действителността с надежди, мечти, въображение, изобретателност, организиране и подреждане. Немотивираното, безкористното, алтруистичното възприятие. Признателността. Благоговението. Възхищението. Безалтернативното осъзнаване. Много се работи върху стереотипите, но много малко се изучава научно свежата, конкретна, «бергсонова» действителност. Свободно плаващо внимание от типа, за който говори Фройд. Кои фактори правят възможно здравите хора да възприемат по-резултатно действителността, да предвиждат бъдещето точно, да възприемат по-лесно какви са всъщност хората, да понасят и да се наслаждават на неизвестното, неструктурираното и двусмисленото, на тайнственото? Защо желанията и надеждите на здравите хора не са достатъчно силни, за да изкривят възприятията им? Колкото по-здрави са хората, толкова по-взаимосвързани са способностите им. Това важи и за сетивните модалности, които правят синестезията по принцип по-основна област за изучаване, отколкото изолираните проучвания на отделните сетива. Това не само е така, но и сетивният апарат като цяло е свързан с моторните аспекти на организма. Тези взаимоотношения се нуждаят от повече проучване. А също така обединяващото съзнание, Б-познанието, просвещаването, трансперсоналното и трансхуманното възприемане, познавателните аспекти на мистичните и върховите изживявания и т. н. ЧУВСТВА Положителните чувства (като щастие, спокойствие, ведрост, покой на съзнанието, задоволство, приемане) не са изучени достатъчно. Също така състраданието, съжалението, благотворителността. Забавленията, радостта, игрите, спортът не се разбират достатъчно. Екстазът, приповдигнатостта, увлечението, възторгът, веселието, еуфорията, благополучието, мистичното изживяване, духовният прелом в политиката и религията, чувствата, предизвикани от оргазъм.
Организиращият и другите добри и желателни ефекти на емоцията са изучени по-малко, отколкото дезорганизиращите. При какви обстоятелства това влиза в корелация с нарасналата резултатност на възприятието, ученето, мисленето и т. н.? Емоционалните аспекти на познанието например повишеното настроение, което идва с прозрението, успокояващият ефект на разбирането, приемането и опрощението, които са продукти на по-задълбоченото разбиране на лошото поведение. Афективната страна на любовта и приятелството, удовлетворението и удоволствието, което те носят. При здравите хора познавателното, волевото и афективното са много повече синергични, отколкото антагонистични или взаимо-изключващи се. Трябва да открием защо е така и какви са стоящите зад това механични настройки, например различни ли са хипоталамо-церебралните връзки при здравите хора? Трябва да научим как например волевата и афективната мобилизация помага на познанието, как познавателната и волевата синергия помагат на афекта, емоциите и т.н. Тези три аспекта на психичния живот трябва да се изучат не поотделно, а в тяхната взаимовръзка. Психолозите неоснователно пренебрегват ценителя и познавача. Простото удоволствие от яденето, пиенето, пушенето или други чувствени задоволявания има определено място в психологията. Какви импулси стоят зад изграждането на утопии? Какво е надеждата? Защо си представяме, проектираме и създаваме представа за рая, добрия живот, по-доброто общество? Какво означава възхищението? Благоговението? Изумлението? Изучаването на вдъхновението? Как можем да вдъхновим хората за по-големи усилия? За по-добри цели? Защо удоволствието изчезва по-бързо от болката? Има ли начин да се опресни удоволствието, удовлетворението, щастието? Можем ли да се научим да ценим нашите блага, вместо да ги приемаме за дадени? МОТИВАЦИЯ Родителските импулси: Защо обичаме децата си, защо хората въобще искат да имат деца, защо правят толкова жертви за тях? Или по-скоро, защо онова, което изглежда като жертва за другите хора, не изглежда жертва за родителя? Защо бебетата са обичливи? Изучаването на справедливостта, равенството, свободата, желанието за свобода, за волност и справедливост. Защо хората са готови да се борят за справедливост като плащат за това висока цена дори и с живота си? Защо има хора, които идват на помощ на потиснатите, на несправедливо третираните и нещастните, без да очакват да спечелят нещо от това? Донякъде човешките същества по-скоро копнеят за свои цели, задачи и стремежи, вместо да бъдат насочвани към тях от слепи импулси и подтици. Случва се, разбира се, и второто, но не е само то. Пълната кртина изисква и двете. Досега сме изучавали само патогенните ефекти на фрустрацията, пренебрегвайки нейните предизвикващи здраве ефекти. Хомеостазата, равновесието, адаптацията, самосъхранението и приспособяването са чисто отрицателни понятия и трябва да бъдат допълнени от положителни. «Сякаш всичко е насочено към запазването на живота и малко към това той да заслужава да се живее.» Поанкаре казва, че неговият проблем не е да спечели пари за ядене, а да не позволи да му стане скучно между храненията. Ако трябва да дефинираме функционалната психология като изучаване на полезността от гледна точка на самосъхранението, то по същата логика една метафункционална психология ще има за задача да изучава полезността от гледна точка на самоусъвършенстването. Пренебрегването на по-висшите потребности и на разликата между по-нисши и по-висши потребности осъжда хората на разочарование тогава, когато желанието продължава дори след като потребността е удовлетворена. При здравите хора задоволяването води не до прекратяване на желанието, а след известен период на задоволство, до замяната му с по-висши желания и по-висши равнища на фруст-рация, наред със старото неспокойствие и незадоволеност. Апетитите, предпочитанията и вкусовете, както и животинският, на живот или смърт, отчаян глад. Подтикът към перфектност, истина, справедливост (Също като да се намести изкривена кртина? Или да се довърши една несвършена работа? Или да упорстваш да решиш нерешен проблем?). Утопичният импулс, желанието да усъвършенстваш външния свят, да поправиш нередностите. Пренебрегването на познавателните потребности, например от Фройд (Aronoff, 1962), както и от някои акдемични психолози. Волевата страна на естетиката, естетическите потребности. Не разбираме достатъчно мотивите на мъченика, героя, патриота, алтруистичния човек. Фройдовите «нищо-свен", редуктивните обяснения не обясняват здравите хора. Ами психологията на справедливото и несправедливото, на етиката и морала? Психологията на науката, на учения, на познанието, на търсенето на познание, на импулсите, които стоят зад търсенето на познание, на философските импулси. Одобрението, съзерцанието, медитацията. За секса обикновено се говори така, сякаш става дума за спасяване от чума. Прекаленото съсредоточаване върху опасностите от секса е замъглило очевидното - че той може и би трябвало да е едно много приятно прекарване на времето, да не говорим за това, че е много дълбоко терапевтичен и поучителен също така. ИНТЕЛЕКТ Трябва ли да се задоволим с дефиницията на интелекта, която е извлечена от това как стои, а не как би трябвало да стои въпросът? Концепцията за коефициента на интелигентност няма нищо общо с мъдростта; той е едно чисто техническо понятие.Така например Гьоринг е имал висок коефициент на интелигентност, но във всеки съществен смисъл е бил един глупак. И съвсем положително бил зъл човек. Ние не смятаме, че има вреда от обособяването на специфичното понятие за висок коефициент на интелигентност. Единствената беда е, че в една психология, която се ограничава по този начин, заради него биват пренебрегвани по-важните теми като мъдростта, познанието, самопознанието, разбирането, здравия смисъл, правилната преценка, защото формално погледнато той е по-удобен. За хуманиста, разбира се, той е във висша степен дразнеща концепция. Кои са влиянията, които повишават коефициента за интелигентност - ефективен интелект, здрав смисъл, добра преценка? Знаем много за онова, което им вреди, но малко за онова, което ги усъвършенства. Може ли да съществува психотерапия на интелекта? Организмично схващане за интелекта? До каква степен тестовете за интелигентност са със съответна култура? ПОЗНАНИЕ И МИСЛЕНЕ Промяна на решението. Духовен прелом. Психоаналитичо прозрение. Внезапно разбиране. Схващане на принципа. Просветление. Сатори. Пробуждане. Мъдрост. Какви са връзките й с добрия вкус, морала, добротата и т. н. Характерологичен и терапевтичен ефект на чистото ние. Изучаването на творчеството и продуктивността трябва има важно място в психологията. По отношение на мисленето би трябвало да обърнем повече внимание на изучаването на новаторството, изобретателността, раждането на нови идеи, а не да търсим решения на предопределени главоблъсканици от типа, използван досега в изследването на мисленето. Тъй като най-доброто мислене е творческото, защо да не изучаваме него. Психологията на науката и учените, на философията и философите. Мисленето при най-здравите хора - стига те да са и интелигентни, - е не само от типа на Дюи, т.е. стимулирано от някакъв нарушаващ равновесието проблем или нередност и изчезващо, когато той бъде решен. То е също така спонтанно, причудливо, доставящо удоволствие и често се излъчва или създава без усилие, автоматично, тъй както черният дроб секретира жлъчка. Такива хора се радват на това, че са мислещи животни, не е необходимо да бъдат тормозени, за да го правят. Мисленето не винаги е канализирано, организирано, мотивирано или целенасочено. По свой собствен начин са продуктивни фантазията, мечтите, символизмът, несъзнаваното, инфантилното, емоционалното мислене, психоаналитичните свободни асоциации. Здравите хора стигат до много от своите заключения и решения с помощта на тези методи, които по традиция се противопоставят на рационалността, но всъщност са синергични с нея. Понятието за обективност. Безкористност. Пасивна реакция спрямо природата на действителността такава, каквато е, без да се внасят някакви лични или его-елементи. Познание, при което В центъра на вниманието стоят проблемите, а не егото. Даоистката обективност, любовна обективност срещу обективността на наблюдателя. КЛИНИЧНА ПСИХОЛОГИЯ Общо взето, трябва да се научим да разглеждаме като психопатология всеки неуспех да се постигне себеактуализация. Средният или нормалният човек е точно толкова клиничен случай, колкото и психотикът, макар и да не е така драматичен или спешен. Целите и задачите на психотерапията трябва да се видят в положителна светлина. (Това, разбира се, е вярно също така и за задачите на образованието, семейството, медицината, религията и философията.) Трябва да се постави ударение върху терапевтичната стойност на добрите и успешни житейски преживявания като например брак, приятелство, икономически успех и т. н. Клиничната психология не е равнозначна на психология на нормалното. Тя би могла да е също така лична, индивидуална история на клиничен случай на постигнали успех, щастливи и здрави хора. Тя може да изучава не само заболяването, но и здравето, не само слабите, страхливите и жестоките, а също така силните, храбрите и добрите. Психологията на ненормалното не би трябвало да се ограничава с изучаването на шизофренията, а също така да включва теми като цинизма, авторитаризма, ахедонията, загубата на ценности, предразсъдъците, омразата, алчността, себичността и т. н. Това са сериозните заболявания от гледна точка на ценностите. Деменция прекокс, манийно-депресивната психоза, манийно-натрапливата психоза и т. н.- са сериозни заболявания на човечеството от технологична гледна точка, т.е. в смисъл, че ограничават ефикасността. Но ако Хитлер,Мусолини, или Сталин бяха грохнали от открита шизофрения, това щеше да е благодат, а не проклятие. Онова, което трябва да разберем от гледна точка на позитивната и ориентираната към ценностите психология, е дали тези разстройства правят хората лоши или ограничени в ценностен смисъл. При това положение, от социална гледна точка, цинизмът е определено по-важен от депресията. Прекарваме много време да изучаваме престъпните наклонности. Защо не изучаваме също така придържането към законите, отъждествяването с обществото, филантропията, социалното съзнание? Освен психотерапевтичните ефекти на добрите житейски преживявания като брак, успех, родителство, влюбеност, образованието и т. н., би трябвало също така да изучаваме и психотерапевтичните ефекти на лошите преживявания и по-специално на трагедията, но също така на заболяването, лишенията, фрустрацията, конфликта и други от този род. Здравите хора са сякаш способни да оползотворят добре дори такива събития. Изучаването на интереса (противопоставен на изучаване скуката). На тези, които имат жизненост, жажда за живот, съпротива срещу смъртта, жар. Нашите сегашни познания за динамиката на личността,здравето и приспособяването произлизат почти изключително от изучаването на болни хора. Изучаването на здрави хора не само ще коригира това положение и ще ни даде преки познания за психичното здраве, но и положително ще ни научи на много повече от онова, което знаем сега за неврозата, психозата, психопатията и психопатологията въобще. Клинично изследване способностите, компетентността, сръчностите, майсторството. Призвание, предназначение, мисия.
До ден днешен използваме психодиагностичните методики, за да установим патология, а не здраве. Нямаме добри Роршахови тестове, тематично-аперцептивни тестове, тестове от типа на Многофазов личностен въпросник Минесота за творчество, сила на егото, здраве, себеактуализация, хипноза, устойчивост на заболяване. Повечето личностни въпросници продължават все така да следват първоначалния модел на Удуърт; те изброяват много симптоми на заболяване и добрият резултат, който показва здраве, е отсъствието на отговори по тези списъци от симптоми. Тъй като психотерапията лекува хора, като не изучаваме пост-терапевтичната личност, ние изпускаме възможността да видим хората в най-добрата им светлина. Изучаването на върховите и невърховите личности, т.е. на тези, които имат, и онези, които нямат върхови изживявания. ПСИХОЛОГИЯ НА ЖИВОТНИТЕ В психологията на животните ударението се поставя върху глада и жаждата. А защо да не изучим по-висшите потребности? Всъщност не знаем дали у белия плъх има нещо, което може да се сравни с нашите по-висши нужди от любов, красота, разбиране, статус и т. н. И как бихме могли да знаем при методите, с които разполагат, тези психолози? Трябва да отидем отвъд психологията на отчаяния плъх, който е доведен до гладна смърт, или докаран с болка или електрошокове до екстремно състояние, толкова екстремно, че в него рядко изпадат човешки същества. (Известно количество подобна работа е вършена с маймуни и примати.) Трябва да се постави по-голямо ударение върху изучаването на разбирането и прозрението, отколкото на повторението, сляпото асоциативно учене. Да се подчертаят по-висшите равнища на интелект повече от по-нисшите, по-сложните - повече от по-простите. По-високите равнища на постижения от животни се пренебрегват в полза на средните. Когато Хъзбънд (Husband, 1929) доказа, че плъх може да изучи един лабиринт почти също толкова добре, колкото човешко същество, трябваше лабиринтът да бъде изоставен веднъж за винаги като средство за изучаване на ученето. Знаем предварително, че човешкото същество учи по-добре от плъха. Всеки метод, който не може да докаже това, е равносилен на това да мериш колко са високи хора, които стоят приведени в помещение с нисък таван. Така мерим височината на тавана, а не на хората. Единствено нещо, което прави един лабиринт, е да измери нисък таван, а не висотата, до която могат да достигнат ученето и мисленето, дори и при плъха. Изглежда много вероятно, използването на по-висши, а не на по-нисши животни да ни научи на много повече неща за човешката психика. Трябва винаги да се има предвид, че използването на животни гарантира предварително, че ще се пренебрегнат точно онези качества, които са единствено човешки, като например мъченичеството, саможертвата, срама, символите, езика, обичта, хумора, изкуството, красотата, съвестта, вината, патриотизма, идеалите, създаването на поезия, философия, музика или наука. Психологията на животните е необходима, за да се изучат онези характерни черти, които човекът споделя с останалите примати. От нея няма полза при изучаването на характеристиките, които хората не споделят с други животни, в които ги превъзхождат неимоверно, като например латентно учене. СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ Социалната психология би трябвало да се занимава повече с изучаването на имитацията, внушението, предразсъдъците, омразата, враждебността. Това са второстепенни сили у здравите хора. Теорията на демокрацията, на анархизма. Демократичните междуличностни отношения. Демократичният лидер. Властта при демокрацията и сред демократичните хора и демократичният лидер. Мотивациите на безкористния лидер. Здравите хора не обичат да имат власт над други. Социалната психология е прекалено много доминирана от едно отнасящо се до по-нисшите животни понятие за властта с «нисък таван». Конкуренцията се изучава повече от сътрудничеството, алтруизма, дружелюбието, безкористността. Изучаването на свободата и свободните хора заема малко или никакво място в социалната психология днес. Как се развива културата? Какви са добрите ефекти на отклонението от приетите норми на поведение? Знаем, че културата не би напреднала или не би се усъвършенствала без такива отклонения. Защо те не са били изучени? Защо те се смятат обикновено за патологични? Защо да не са здравословни? Братството и егалитаризмът заслужават също толкова внимание, както класите, кастите и доминацията в социалната сфера. Защо не изучаваме религиозните братства? Потребителските и производителните кооперации? Съзнателните и утопичните комуни? Взаимоотношенията между култура и личност обикновено се изучават така, сякаш културата е основната движеща сила, сякаш нейната способност да оформя е неумолима. Но по-силните и по-здравите хора могат да й се противопоставят и й се противопоставят. Акултурацията и социализацията въздействат само донякъде при определени хора. Нужно е да се изучава независимостта от средата. Общественото мнение се изучава на основата на безкритичното приемане на едно ниско мерило за човешките възможности като например, че гласуването на хората се определя от себичност или просто от навик. Това е вярно, но само у нездравите 99 % от населението. Здравите човешки същества гласуват, купуват или оформят поне отчасти своята преценка на базата на логика, здрав смисъл, справедливост, правда, реалност и т. н., дори когато това е против собствените им интереси, схванати тесногръдо и егоистично. Защо толкова много се пренебрегва фактът, че личностите, които се стремят към лидерство в демократичните страни, често го правят, за да имат възможност да служат, а не за да получат власт над други хора? Това напълно се пренебрегва, макар и да е било изключително важна сила в американската, а също и в световната история. Съвършено ясно е, че Джеферсън никога не е искал власт или лидерство заради някакви себични облаги, които биха могли да произтекат от тях, а по-скоро е смятал, че трябва да се принесе в жертва, защото може да свърши добре една работа, която трябвало да се свърши. Чувството за дълг, лоялност, ангажимент към обществото, отговорност, социална съвест. Добрият гражданин, честният човек. Отделяме много време, за да изучаваме престъпниците, защо не изучаваме такива хора. Кръстоносецът. Борецът за принципи, справедливост, свобода, равенство. Идеалистът. Добрите ефекти от предразсъдъците, непопулярността, лишенията и фрустрацията. Психолозите не правят много усилия изучат пълната многостранност дори на патологични явления като предразсъдъка. От изключването или остракизма има определени благоприятни последици. Това е особено вярно тогава, когато културата е съмнителна, болна или лоша. Остракизмът от такава култура е нещо добро за личността, макар и да носи много болка. Себеактуализиращите се хора често сами се остракизират като се оттеглят от субкултури, които не одобряват. Знаем по-малко за светеца, за рицаря, за човек, който върши добри дела, за героя, за безкористния лидер, отколкото за тиранина, престъпника, психопата. Придържането към обществените условности има своя добра страна и благоприятни последици. Добрата условност. Противоположната стойност на условностите в здравото и в болното общество. Същото се отнася за ценностите на средната класа. Добротата, щедростта, благоразположението и милосърдието намират прекалено малко място в учебниците по социална психология. Богатите либерали като Франклин Рузвелт или Томас Джеферсън, които в пълно противоречие с онова, което са диктували техните портфейли, са се борили срещу собствените си икономически интереси, в интерес на справедливостта, правдата и т. н. Много се е писало за антисемитизма, нетърпимостта към негрите, расизма и ксенофобията, но почти не се забелязва фактът, че съществува такова нещо като толерантност към евреите и негрите и съчувствие към потиснатия. Това показва как съсредоточаваме вниманието си повече върху враждебността, отколкото върху алт-руизма, съчувствието или грижата за онези, с които другите се отнасят зле. Изучаването на спортменството, честността, чувството за справедливост, грижата за другия. Изучаването на любовта, брака, приятелството и терапевтичните взаимоотношения би могло съвсем спокойно да служи за парадигма за следващите глави в учебниците по междуличностни отношения или социална психология. Към днешна дата обаче те рядко се приемат сериозно от съществуващите учебници. Устойчивостта по отношение на влиянието на търговските агенти, рекламата, пропагандата, мнението на другите, престижа е високоразвита у здравите хора и нискоразвита у средната личност. Тези симптоми на здраве би трябвало да се изучават много по-широко от приложната социална психология. Тя трябва да се отърси от онази разновидност на културния релативизъм, която набляга прекалено много на човешката пасивност, пластичност и безформеност и прекалено малко обръща внимание на автономията, склонността към развитие и съзряването на вътрешните сили. Тя трябва да изучава не само пешката, а и активния деец. Единствено психолозите и социолозите могат да дадат на човечеството емпирични ценностни системи - други не биха и могли да го направят. Тази задача сама по себе си поражда хиляди проблеми. От гледна точка на положителното развитие на човешкия потенциал психологията претърпя пълен провал през Втората световна война. Прекалено много хора я използваха единствено като техника. Разрешаваше й се да прилага само онова, което вече беше известно. В теоретическата психология не се появи практически нищо ново за войната, макар и да не е изключено едно по-късно развитие. Това означава, че много психолози и други учени са се съюзили с късогледите хора, които са поставяли ударението само върху спечелването на войната и са пренебрегвали спечелването на мира след нея. Те пренебрегнаха смисъла на цялата тази война, като я превърнаха в технологична игра, вместо в сблъсък на ценности, каквато тя всъщност беше или поне се предполагаше да бъде. В корпуса на психологията нямаше нищо, което да им попречи да направят тази грешка. Например философия, която да отделя технологията от науката, нямаше теория за ценностите, която да им помогне да разберат какво всъщност представляват демократичните хора, за какво беше борбата и какво е било, или би трябвало да бъде подчертано. Те се заеха общо взето с въпросите за средствата вместо за целите, а средствата можеха да се използват сполучливо както от нацистите,така и от демокрациите. Усилията им не допринесоха да се предотврати разрастването на авторитаризма дори в нашата собствена страна. Социалните институции, дори самата култура, обикновено се изучават като формиращи, налагащи, въздържащи вместо като удовлетворяващи потребности, носещи щастие и водещи до себеактуализация фактори. «Дали културата е поредица от проблеми или поредица от възможности?» (A. Maiklejohn). Представата за културата като формираща сила е вероятно последица от прекалено ограничения опит с патологични случаи. Използването на по-здрави личности подсказва представа за културата като резервоар на задоволяване. Същото вероятно би могло да се твърди за семейството, което прекалено често се разглежда само като формираща, обучаваща, моделираща сила. ЛИЧНОСТ Понятието за добре адаптираната личност и за доброто приспособяване поставя нисък таван на възможностите за напредък и развитие. Кравата, робът, роботът могат да са добре приспособени. Суперегото на детето обикновено се схваща като интроециране на страх, наказание, загуба на обич, изоставяне и т. н. Изучаването на децата и зрелите хора, които се чувстват сигурни, обичани и уважавани, насочва към възможността за съществуването на вътрешноприсъща съвест, изградена върху любовната идентификация, желанието да доставиш удоволствие и да направиш другите щастливи, както и върху истината, логиката, правдата, постоянството, правилното и дълга. Поведението на здравия човек се определя в по-малка степен от тревога, страх, несигурност, вина, срам и в по-голяма - от истината, логиката, правдата, действителността, справедливостта, пригодността, красотата, правилното и т. н. Къде са изследванията върху безкористността? Липсата на завист? Силата на волята? Силния характер? Оптимизма? Дружелюбието? Реализма? Трансцеденцията на себе си? Смелостта, куража? Липсата на ревност? Искреността? Търпението? Лоялността? Благонадеждността? Отговорността? Разбира се, най-подходящият и очевиден избор на тема за една позитивна психология е изучаването на психичното здраве (и другите видове здраве: естетическото, ценностното, физическото и т. н.) Но позитивната психология изисква също и изучаване в по-голяма степен на добрия човек, на сигурния и уверения. На демократичния характер, на щастливия човек, на ведрия, спокойния, миролюбивия, съчувстващия, щедрия, добрия. На твореца, светеца, героя, силната личност, гения и други добри представители на човечеството. Какво създава социално желателните характерни черти като доброта, обществено съзнание, услужливост, съседско чувство, идентификация, търпимост, дружелюбие, желание за справедливост, справедливо възмущение? Речникът ни за психопатологията е много богат, но този за здравето и трансценденцията е много по-оскъден. Лишенията и фрустрацията имат някои добри последици. Налага се изучаването на справедливата, както и на несправедливата дисциплина, а също и на самодисциплината, която възниква, когато получиш възможност да общуваш пряко с действителността, да се учиш от присъщите й възнаграждения и наказания, от обратната й връзка. Изучаването на идиосинкразията и индивидуалността (не на индивидуалните различия в класическия смисъл). Трябва да разработим една идиографска наука за личността. Как хората стават различни, а не еднакви (акултурация, нивелиране от културата, и т. н.). Какво е посвещаването на една кауза? Какво създава посветилата се, отдалата се личност, която се отъждествява с някаква его-трансцедираща кауза или мисия? Задоволената, щастлива, спокойна, ведра, миролюбива личност. Вкусовете, ценностите, мненията, изборът, който правят себеактуализиращите се хора, се правят до голяма степен на присъща и детерминирала от реалността основа, а не на относителна и неприсъща. Следователно това е вкус към правилното вместо към неправилното, към истината вместо към лъжата, към красивото вместо към грозното. Те живеят в една система от устойчиви ценности, а в един свят на роботи без никакви ценности (само моди, увлечения, чужди мнения, подражание, внушение, престиж). Равнището на фрустрация и поносимостта към нея спокойно биха могли да са много по-високи при себеактуализиращите се хора. Също така равнищата на вина, конфликт и срам. Взаимоотношенията родител-дете обикновено са се изучават сякаш те са само поредица от проблеми, само възможност да се правят грешки. Те са преди всичко удоволствие и радост, голяма възможност за наслада. Това е вярно дори за юношеството, което често се е третирало едва ли не като чума. ЧАСТ 4 МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ЕДНА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Изтегляне 5.42 Mb. Сподели с приятели:
|